Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 10.07.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 349   по описа за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 263/27.03.2014 г.  по гр. д. № 3940/2013 г. на  СлРС, с което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание  чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 4 т. 1 от ДППК във вр. с чл. 229 от КТ  от „Вилокс Груп” ЕООД гр. С.,  бул. „ц. Б.3 ” № * ет. * ЕИК 040348114 срещу Щ.Д.Г. ЕГН ********** *** за признаване на установено, че Г. им дължи сумата от 850.00 лв., представляваща  неизплатено парично задължение по сключен договор за повишаване на професионалната квалификация от 06.12.2012 г-, както и направените разноски за заповедното производство като неоснователен и недоказан. Със същото решение  е осъдено дружеството да заплати на основание на чл. 245 ал. 1 от КТ на ответника сумата от 150.00 лв., представляваща на правени удръжки от трудовото възнаграждение на Г. за м. Януари, февруари и март 2013 г С решението дружеството е осъдено да заплати на ответника направените по делото разноски.  

Постъпила е въззивна жалба от ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния, с която се твърди, че решението е необосновано и неправилно  като противоречащо на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изводът на съда, че работникът не е дал с поведението си повод на работодателя за прекратяване на трудовия му договор е неправилен и подменя волята на страните изразена при сключването на договора за повишаване на професионалната квалификация. Прави се анализ на този договор и се стига до извода, че при предсрочното му прекратяване инвестираната сума в обучението на работника следва да бъде върната при условията, които са били уговорени между страните. Неправилен е изводът на съда, че ответникът е бил изправна страна по този договор. Самото завършване на курса не  е достатъчно, за да се приеме, че е придобита необходимата квалификация.  Сочи се, че работникът не е показал качества да се развива и прилага наученото в практическия процес на работа, което е дало повод на работодателя да предприеме инициативата за прекратяване на договора. Липсата на мотивировка в заповедта за прекратявяне не е основание да се приеме, че работникът не е дал с поведението си повод за прекратяване на договора и поради това решението на районния съд е в противоречие със събраните и приети доказателства.  неправилно е уважен насрещният иск по чл. 245 ал. 1 от КТ. Всички удръжки са направени на договорно основание и при осъщественото предсрочно прекратяване на трудовия договор за работника е възникнало поетото задължение да възстанови сумите вложени в обучението му.  Поради това направените удръжки следва да останат така, както са направени и не се дължи връщането им от работодателя.  Иска се отмяна на решението в тази част  като се претендират и направените  разноски

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Работникът е изпълнявал стриктно трудовите си задължения и поради това е безспорно, че прекратяването на трудовото му правоотношение не е по негова вина. Прекратяването е по причина както е посочено в заповедта, а именно по инициатива на работодателя до изтичане на уговорения в негова полза 6-месечен изпитателен срок. В случая е безспорно, че работникът е изправна страна, като успешно е завършил обучението си и коректно изпълнява трудовите си задължения , а договорът е прекратен от работодателя с позоваване на изтичане на уговорения в негова полза 6-месечен изпитателен срок.  Голословни са твърденията, че работникът не е показал желание да се развива и да прилага наученото в практическия процес на работа. Тези твърдения са наведени едва с въззивната жалба и са неоснователни.  Сочи се, че решението на районния съд е правилно и по отношение на насрещния иск, тъй като е безспорно че са направени удръжки от трудовото възнаграждение за сумата от 150.00 лв. Тъй като трудовият договор не е прекратен по вина на работника, а по инициатива на работодателя, то работникът не дължи заплащане на обучението си и удържаните му суми са незаконни. Поради това се иска да бъде потвърдено решението и да бъдат присъдени разноските за тази инстанция.

 

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за дружеството въззивник не се явява представител

Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Съдът е анализирал задълбочено събраните доказателства и основателно е приел, че с договор за повишаване на професионална квалификация от 6.12.2012 г. сключен между Вилокс груп ЕООД, в качеството на работодател и ответникът, в качеството на работник, наричан в договора „обучаващ се”, на основание чл. 234 от КТ е сключен договора за повишаване на квалификацията, като мястото на обучение е гр. София, форма на обучение – мастър клас, времетраене от 18 до 21.12.2012 г. включително и от 15 до 18.01.2013 г. включително. В чл. 1, ал. 2 от ДППК е предвидено, че средствата за обучение са за сметка на работодателя и включват пътни с автобус, квартирни, дневни разходи и разходите за обучение в гр. София. В чл. 2, т. 2 е  предвидено, че задължение на работодателя е да финансира обучението съгласно чл. 1, ал. 2, а задължение на обучаващия се е визирано в чл. 3, т. 2 – да работи при работодателя с оглед повишената квалификация в продължение на 12 месеца след завършване на обучението през месец януари 2013 г. В чл. 4, т.1 от ДППК е предвидено, че работодателя има право да получи обратно сума, инвестирана в обучението на служителя, в случай, че трудовия договор бъде прекратен преди изтичане на 12 месечния срок, както следва: 1000 лв. в случай, че договора бъде прекратен в периода от първия до шестия месец след приключване на обучението; 500 лв. в случай, че договора бъде прекратен в периода от седмия до дванадесетия месец след приключване на обучението. В чл. 11 от ДППК е предвидено, че в случай, че работодателя прекрати трудовия договор на обучаващия се преди изтичането на срока по чл. 3, т. 2  по причини на обучаващия се, същия се задължава да плати /върне / на работодателя сумата инвестирана в неговото обучение при условията на чл. 4, т. 1. В чл. 12, ал. 1 от ДППК е предвидено, че сумите по чл. 4 стават изискуеми от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а в чл.12 ал. 3 е предвидено, че за гарантиране на плащане на сумите по чл. 4, ал. 1  от ДППК, обучаващия се съгласява и декларира на основание чл. 272 от КТ да бъдат удържани ежемесечно 50 лв. от трудовото му възнаграждение, считано от възнаграждението за месец януари, а в случай, че трудовия договор не бъде прекратен,удържаните суми се изплащат обратно на обучаващия се в месеца, след изтичане на 12 месечния срок по чл. 3, т. 2. В раздел 7 от ДППК чл. 13, т. 1 е предвидено, че договора се прекратява по взаимно съгласие на страните, а в т. 3 с изтичане на дванадесет месечния срок по чл. 3, ал. 2 от Договора.

В договора за повишаване на професионалната квалификация изрично е предвидено, че обучаващия се дължи връщане на сумата инвестирана за неговото обучение, когато трудовия договор се прекрати по причини на обучаващия се. В конкретния случай трудовия договор е прекратен по инициатива на работодателя без посочването на каквито и да било причини за поведението, начина на изпълнение на работата, справянето с работана. Неоснователно е твърдението, че липсата на мотивировка в заповедта за прекратявяне не е основание да се приеме, че работникът не е дал с поведението си повод за прекратяване на договора. Такива доводи не са били посочени при прекратяване на трудовото правоотношение, поради което основателен е извода, че прекратяването е по инициатива на работоданеля и той не може да претендира връщане на сумите за обучението. Поради това и работодателят дължи връщането на авансово удържаните суми  по чл.12 от договора.

 

 

 

 

 

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 263/27.03.2014 г.  по гр. д. № 3940/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Вилокс Груп” ЕООД гр. София,  бул. „цар Борис3 ” № 136 ет. 12 ЕИК 040348114 да заплати на Щ.Д.Г. ЕГН ********** *** сумата от 400 / четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: