Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 02.10.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 352 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от Първа инвестиционна банка АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Ц.“ № * против решение № 364/28.04.2014 г. по гр.д. № 4937 от 2013 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлен предявеният въззивника против Р.Х.С., ЕГН ********** *** 11-А-1 иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването и дължимостта на сума в размер на 6 944.42 лв., от която 5 001.80 лв. посочена главница по договор за барнков кредит № 44-КР-АА-2234/09.05.2006 г. ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 12.08.2013 г. до окончателното изпращане на главницата, 998.84 лв. просрочена договорна лихва за периода 10.05.2010 г. до 07.08.2013 г., 943.78 лв. просрочена наказателна лихва за периода от 10.03.2010 г. до 09.08.2013 г., както и 556.89 лв. разноски в заповедно производство за които суми има издадена заповед за незабавно изпълнение № 1753/13.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2872/2013 г. на СлРС. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия С. 1583.00 лв. деловодни разноски в исковото производство. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно. Съдът неправилно бил формирал фактически констатации и правни изводи, които не отразяват правилно действителните обстоятелства. Страната счита, че след като ответникът е наредил на 31.03.2008 г. на банка „Райфайзенбанк да приведе по негова сметка в ПИБ сума в размер на 7 100.00 лв. без да посочи кое от двете си задължения погасява, банката е имала право служебно да задължи коя да е сметка на клиента. Това произтичало от разпоредбата на § 3 от ДР на Тарифата за такси и комисионни на ПИБ АД. Въззивникът посочва, че след като три месеца след постъпване на сумата от 7100.00 лв. по договор за предоставяне на овърдрафт от 2004 г. е станал предсрочно изискуем, поради неплащане от страна на ответника, законно е приел, че следва да погаси това задължение, тъй като то се явява по-обременително. Във връзка с това страната заявява, че съдът неправилно е приел, че договорът за овърдрафт и получения въз основа на него кредит от 2004 г. не е по-обременителен от процесния кредит, отпуснат 2004 г. Овърдрафтът към 17.05.2008 г. е бил в по-голям размер от дължимата сума по договора за кредит. Възизвиникът заявява, че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем, след като на длъжника е изпратена покана за плащане, изх. № 10-10300/02.07.2013 г., като до този момента той е бил уведомяван устно за задължението си , но е отказвал да го заплати. Въззивникът счита, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушение, тъй като със свидетелски показания в нарушение разпоредбата на чл. 164 ал.1 т.3 и 4 от ГПК са кредитирани показания на свидетел - съпруга на ответника и се установявало погасяване на задължение на стойност над 5000.00 лв. с устни показания. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се уважи предявеният иск. Претендират се деловодни разноски. Няма направени доказателствени искания.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззиввната жалба от адв. П., пълномощник на въззиваемия С., с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че от доказателствата по делото безспорно е доказано, че към 31.03.2008 г. остатъка за погасяване на кредита е в размер на 6 588.09 лв. и на тази дата въззиваемият чрез Райфайзенбанк е наредил превод на сумата от 7 100.00 лв., като ръкописно е допълнил „напълно предсрочно погасяване на кредита“. Страната счита, че твърдението на ищеца за това, че ответникът не е посочил кое свое задължение погасява, поради което той сам определя кое да погаси, е неправилно. Посочва, че след като ищецът сам е издал справка за размера на задължението на ответника и след като е била приведена съответна сума, той реално се е издължил към банката кредитор. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски. Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна редовно призована се представлява от адв. Н. , който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира развоски.

Въззиваемият С. в съдебно заседание не се явява и не се представлява . Процесуалният му представител адв. П. в писмено становище заявява , че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 27.05.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.06.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място следва изрично да се посочи , че ищецът – въззивник в настоящето производство основава своите претенции на сключен между страните договор за банков кредит № 44-КР-АА-2234/09.05.2006 г., по който ответникът не е изпълнил задълженията си . С това си твърдение страната очертава параметрите на своята теза. Така предмет на разглеждане от съда е само дали процесният договор е бил изпълнен от ответника или не. Данните по делото анализирани в своята съвкупност недвусмислено сочат , че договорът е бил спазен от ответника , като той е извършил погасяване на задълженията си предсрочно , като е платил и съответната такса за предсрочно погасяване. Недопустимо е доказателствата – писмени и устни да бъдат изваждани от контекста и да бъдат анализирани сами по себе си. В този смисъл съдът счита , че следва да даде вяра на разпитаната по делото свидетелка Събева , която макар и да е съпруга на ответника дава логични и свързани обяснения за действията , които ответникът е предприел за предсрочно погасяване на заема по процесния договор. Нейните показания не установяват самото плащане на процесната сума, /което би било в разрез с разпоредбите на ГПК /, а установяват механизма на установяване на задължението към датата на изготвяне на справката за размера му от длъжностно лице на ищеца , както и последвалите във времето разговори за това погасен ли е кредита или не. Съдът счита , че от представената по делото извлечение от 31.03.2008 г. за състоянието на кредита изготвено от длъжностно лице на ищеца , както и от последвалите действия – нареждане до Райфайзенбанк за превод на сумата от 7100.00 лв. по разплащателната сметка открита в ПИБ, изричното посочване , че сумата е за „напълно предсрочно погасяване на кредита“ , фактът , че преведената сума е в размер по – голям от компютърната справка , но съобразен с допълнително посочения размер на задължението от служителя на ПИБ свидетелстват , че целта на извършения превод е била да се погаси изцяло процесния кредит. Вещото лице по делото изрично е посочило , че в преведената сума е начислена такса от 5 % която се плащала при предсрочно погасяване на кредита съгласно т. 18 от Договора. Всичко това мотивира съда, да счита , че длъжностните лица на ищеца са били наясно , че се погасява именно процесния кредит и неоснователно по – късно , когато е станал изискуем кредита по овърдрафт са предприели действия по пренасочване на внесените суми за неговото погасяване . Те е следвало да предприемат действия за събиране на сумите по другия договор , но това не е предмет на настоящето дело. От друга страна следва да се отбележи и че при подписване на процесния Договор ответникът не се е бил задължил да извършва писмени нареждания до ПИБ съгласно Тарифа на банката , нито е подписвал „ Общи условия“ на банката , в които да се съдържат правила относно Общите условия.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна. Пред настоящата инстанция въззиваемата страна е доказал деловодни разноски в размер на 1300.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Разноските на страната следва да бъдат изцяло уважени.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 364/28.04.2014 г. по гр.д. № 4937 от 2013 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Ц.“ № * да заплати на Р.Х.С., ЕГН ********** *** *-* сумата от 1300.00 (хиляда и триста) лева деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.