Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 254

гр. Сливен, 17.10.2014г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА М.

при участието на прокурора ………и при секретаря  И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  354   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 77/13.05.2014г. по гр.д. № 424/2013г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. Н. Д. ЕГН ********** *** Загора, представлявана от кмета Н.Г., с адрес гр.Н. З., ул.24-ти м. № *, иск с който да се признае за установено по отношение на Община нова Загора, че Д. Н. Д. е собственик на недвижими имот, находящ се в землището на с.Млекарево, общ.Нова Загора, а именно имот с площ 19,725 дка, като част от него с площ от 8,797 дка попада в имот № 018033 по КВС на село Млекарево, целият от 13,511 дка, а другата част от имота с площ от 10,928 дка попада в имот № 000458 по КВС на село Млекарево, целият с площ от 134,215 дка, като неоснователен и недоказан.

Подадена е въззивна жалба от ищеца чрез процесуалния му представител, в която се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. По делото са събрани доказателства, които установяват факта на осъществяваното от въззивника и неговите праводатели непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10 години. Въпреки това съдът е отхвърлил претенцията, позовавайки се, че владението на имотите е било преустановено с внасянето им в ТКЗС, а с оглед на трайното ползване на имотите, като пасище мера, съдът е приел, че същите не могат да бъдат придобивани по давност, съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. Развиват се съображения, че Община Нова Загора не е доказала, че имотът е бил включен в ТКЗС, което е в нейна тежест. Развити са съображения в тази насока. Освен това липсват и доказателства имотите да са били актувани като общинска собственост по реда на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Поради това се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се съображения, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се извежда извода, че имотът е бил включен в блок на ТКЗС. Развиват се съображения в тази насока, като се анализират събраните по делото доказателства. сочи се, че актът за общинска собственост няма конститутивно действие, а само констативно, поради което не може да бъде прието, че липсата на съставен акт за общинска собственост е равносилно на липсата на право на собственост върху имота от Общината. Сочи се, че претендирания имот е бил включен в блок на ТКЗС и се е обработвал от ТКЗС. Това обстоятелство удостоверява прекъсване на срока на придобвната давност. Сочи се, че давността е текла само в интервал, който е по-малък от 10 години, поради което правилно съдът е отхвърлил претенцията на това основание. На второ място са развити съображения, че претендираният имот попада в други два с начин на трайно ползване пасище мера, и по силата на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ са публична общинска собственост, които не могат да бъдат придобит по давност. Поради това се сочи, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на РС потвърдено. Направени са доказателствени искания за приемане по делото на решение № 69/20.01.2006г. на Общинска служба Земеделие – Нова Загора и протокол от решение № 1НЗ/28.07.2008г. на Комисия по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ.

С определение от з.з. съдът е оставил без уважение тези искания като преклудирани.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

         За въззиваемата страна Община Нова Загора се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. Моли да бъде потвърдено решението и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но, с оглед пълния обхват на  обжалването –  недопустимо.

С исковата молба ищецът е претендирал да бъдат признати за собственици на спорния имот наследниците на Д. Н. П., б.ж. на с.Млекарево, общ.нова Загора, починал на 06.09.1945г. С атакуваното решение Новозагорският районен съд е отхвърли предявеният от Д. Н. Д. *** иск, с който да се признае за установено по отношение на общината, че той е собственик на процесния недвижими имот. На практика НЗРС се е произнесъл по непредявен такъв иск, тъй като ищецът е поддържал, че претендира собствеността не само за себе си, но и за наследниците на Д. Н. П., като посоченото основание е изтекла придобивна давност, вследствие упражняваното от тях непрестанно, трайно, явно и необезпокоявано от никого, владение върху имота, считано от 1990г. Съдът е следвало да остави без движение исковата молба и да конституира като страни наследниците на Д. Н. П., което обаче не е сторил и не е дал такива указания. Едва след като бъде направено това може да бъде преценено доколко е допустим този иск с оглед на разпоредбите на ЗСПЗЗ. Така съдът се е произнесъл по непредявен иск.

Като е разгледал и се е произнесъл по непредявен осъдителен иск, първоинстанционният съд е излязъл извън правомощията си, което е недопустимо. Освен това РС фактически не се е произнесъл по предявения установителен иск.

Поради това настоящият въззивен състав намира атакуваното решение за недопустимо и то, съгласно разпоредбата на чл. 270 ал.3 от ГПК, следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 77/13.05.2014г. по гр.д. № 424/2013г. на Новозагорски районен съд като НЕДОПУСТИМО.

        

         ВРЪЩА гр. д. № 424/2013г.на първоинстанционния съд, за произнасяне по предявения иск.

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: