Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №231

 

гр. С., 25.09.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:     

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:          М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр.д. №362 по описа на съда за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК /отм./, вр . с пар.2, ал.1 от ГПК.

Развива се след постановяване на Решение №263/01.11.2012г. по гр.д.№522/2012г. на ВКС, с което по реда на чл.303 и сл. от ГПК е отменено влязлото в сила решение №15/07.02.2011г. по гр.д.№325/2009г. на СлОС и оставеното с него в сила решение №1067/04.12.2008г. по гр.д.№2361/2005г. на СлРС и делото е върнато за ново разглеждане от Районен съд – Сливен.

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби, подадени, както следва: от етажните собственици на жилища в бл.*, вх.“*“, бул.“Х. Д.“*** чрез пълномощника им адв.Б. и от Б.С.Б. и Е.Н.В. чрез пълномощника им адв.М. против Решение от 14.03.2014г. по гр.д.№5418/2012г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено между страните, че етажните собственици в блокове №№31, 33, 35,37 и в блок №39 в гр. С., ж.к.“Г. К.“ са съсобственици на северозападната част от бивше котелно помещение, представляващо към момента аптека “Централ” с площ 101,05 кв.м., съгласно схема-проект, издадена от СГКК – Сливен с идентификатор №67338.552.46.2.25, при съседи: на същия етаж: 67338.552.46.2.22, под обекта: 67338.552.46.2.23 и над обекта: 67338.552.46.2.1 и са присъдени разноски по делото. Решението е обжалвано изцяло.

В жалбата, подадена от етажните собственици на жилища в бл.*, вх.“*“, бул.“Х. Д.“*** чрез пълномощника им адв.Б., се посочва, че обжалваното изцяло решение на СлРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че неправилно районният съд е приел, че ответниците били длъжни да представят доказателства, че отразеното в оспорения от тях документ – удостоверение от 14.09.1982г., изд. от СДИСС, Сливен е невярно. Абсурден бил извода, че този, който оспорва документа е длъжен да докаже неговата неистинност. Не можело да се приеме, че щом е налице разпореждане с преустроени части от котелното помещение с участието на упълномощени от всички представители, то е налице валидно волеизявление и действителност на сделката. Съдът не коментирал заключението на вещото лице относно общия сбор на процента ид.ч. и следващите от това изводи. Изводите за функционална зависимост на петте блока не почивали на събраните по делото доказателства, а били само предположения. По своето предназначение, естество и изграждане, котелното помещение представлявало обща част на жилищен блок №39, установено и от сбора от процентите на общите части на всички собственици в бл.39., който бил равен на 100%. Без значение било обстоятелството, че за кратко време котелното помещение е обслужвало чрез изградена отоплителна инсталация отделните апартаменти във всеки блок. Към момента на изграждане на тази инсталация котелното помещение било вече готово, включено в генералната сметка на блок №39 и стойността му разпределена между собствениците на жилища в този блок. След 1979г. петте жилищни блока са преминали на централно парно отопление от ТЕЦ, като за всеки блок и била изградена самостоятелна абонатна станция. По делото не се събрали безспорни и категорични доказателства, че котелното помещение представлява обща част по смисъла на закона. Поради това въззивниците молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него постанови ново, с което отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата, подадена от Б.С.Б. и Е.Н.В. чрез пълномощника им адв.М., се посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения и относно постановяване на решението свръх петитум по непредявено искане. Посочено е че съдът не съобразил представените по делото две схеми от СГКК, по които общата площ на двата обекта е 159,55кв.м. По делото няма нето един приходен документ, от който да е видно, че поне един от ищците е заплатил и стотинка за процесното помещение. Съгласно дефиницията в чл.38 от ЗС процесното котелно помещение е обща част на живущите в бл.39. По отношение на оспореното удостоверение, издадено от СДИСС счита, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.111, ал.2 от ГПК /отм./ и да не го цени. Излагат се подробни съображения по пунктове на атакуваното решение относно неправилността на изводите на съда. Въззивниците молят въззивния съд да го отмени изцяло и вместо него постанови ново, с което отхвърли предявения иск. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната по жалбата страна – етажните собственици в блокове №№31, 33, 35 и 37 в гр.Сливен, бул.“Х. Д.“ чрез пълномощника си адв.Е.Х. са подали писмено възражение против въззивните жалби в законовия срок по чл. 201 от ГПК /отм./, като посочват, че жалбите са неоснователни и моли съда да ги остави без уважение като потвърди атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни съображения относно неоснователността на въззивните жалби. Претендират присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание, въззивници пор.№№1-32, редовно призовани не де явяват. Представляват се от пълномощник адв.Б., която поддържа подадената от тяхно име въззивна жалба и моли съда да я уважи, като отмени решението на СлРС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивницата Е.В., пор.№33, редовно призована не се явява, представлява се от пълномощник адв.М.. Въззивникът Б.Б., пор.№34, редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв.М.. От името на двамата въззивници пор.№№33 и 34, адв.М. посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Посочва, че по делото не е представено нито едно доказателство, че ищците са участвали в бл.39. Не е налице основание за придобиване право на собственост. Счита, че тъй като СД „ИСС“ – Сливен не е строител, то не може да издава документ с удостоверителен характер.

Въззиваеми, пор. №№ 35-42, редовно призовани не се явяват и не се представлят. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника им адв. Е.Х., която посочва, че оспорва въззивните жалби, поддържа подаденият отговор на изложените в него съображения относно неоснователността на жалбите и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на СлРС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваеми, под. №№43,44,45,64,68,75, редовно призовани се явяват лично. Останалите въззиваеми, пор.№№46-63, №№65-67, №№69-74, №76 и №77, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивниците и въззиваеми пор.№№43-77 – ответници в първоинстанционното производство, са етажни собственици в бл.39, находящ се в гр. С., бул. “Х. Д.” /бивш ж.к-с „Г. К.“/. Въззиваемите, пор.№35-42 – ищци пред районния съд, са етажни собственици в блокове №№ 31, 33, 35 и 37 в гр. С., бул. “Х. Д.”. Няма спор по идентитета на тази номерация с първоначалната – блоковете са били номерирани съответно – този на ответниците – 1, а тези на ищците – 2 В, 2 Б, 2 А и 2.

Жилищните блокове в комплекса “Г. К.” били изградени в началото на 70-те години на миналия век /периода 1963-65г./, по реда на ЗПИНМ в изпълнение на жилищна програма в съответствие с градоустройствените планове. Възложител на проекта бил Градски народен съвет – Сливен, който отреждал средства за строителство, предвидени в ежегодни поименни списъци, а дейността по извършването на строежа се осъществявала от стопанска дирекция „Изграждане на селищни системи” – възлагане на проектирането, одържавяване на терени, освобождаване на строителни площадки, възлагане на строителството и въвеждане в експлоатация на обекта.

Жилищният комплекс  „Г. К.” по проект се е състоял от пет блока,  /изброените по-горе/ и съгласно същия отоплението на всичките 5 сгради било предвидено да се извършва чрез локална парна инсталация. Тя била проектирана и изградена само в блок № 39 /преди – блок №1/, състояла се от котелно помещение, два котела за твърдо гориво, помпи и тръбопроводи  за топла вода. От котелното помещение, посредством тръбна система, се захранвали вътрешните отоплителни инсталации на всеки един блок и чрез тях – отоплителните тела във всеки апартамент. Тази инсталация функционирала по предназначение до към 1977-78 г. – до тогава собствениците в блокове №№ 31, 33, 35, 37 и 39 са ползвали  топлоенергия за отопление и топла вода, произведена чрез съоръженията в котелното помещение в бл.39. Докато тази локална парна инсталация е действала, е имало техническа и функционална свързаност на отоплителните инсталации на всичките 5 жилищни сгради с котелното помещение, намиращо се в №39. След като от 1979г. станало преминаване от локално към централно отопление и във всеки от блоковете била обособена абонатна станция, техническата и функционална свързаност на отоплителните инсталации между всичките сгради не била необходима. По тази причина тръбите, помпите и т.н., били демонтирани, продадени, средствата били получени като обща собственост на всички етажни собственици от петте блока и използвани за общи нужди, а котелното помещение било преустройвано неколкократно с течение на времето.

Строителството било завършено и 5–те сгради получили надлежната документация за приемане и въвеждане в експлоатация през 1966г. В цената на всяко едно жилище при продажбата му от  СД „Изграждане на селищни системи”, се включвала освен стойността на жилищната площ, още и правото на строеж върху държавна земя, стойността на площта на мазета и тавани, припадащите се части от общите части на сградата – стълбищни и асансьорни клетки, помещения за сметопроводи, портиерни стаи, стаи за общо ползване, мазета или тавани за общо ползване, помещения за котел или друг вид отоплителни съоръжения, помещения за хидрофорни инсталации. Поради непредвидени работи по изграждането на котелното помещение, етажните собственици на бл.№1, били уведомени от ГНС /отдел „Жилищно строителство”/, че по допълнителна сметка стойността на апартаментите се завишава.

В нотариалните актове за собственост на първоначалните етажни собственици, с продавач СД „Жилищно строителство”, Сливен  /представените два се отнасят за жилища в бл. № 2-В, т.е. 31/, предметът на продажбата е описан като „право на собственост върху апартамент....., с признато право на строеж в кв. 324, целият състоящ се от 14 680 кв.м., при граници: бул. Г. К., бул. Братя Миладинови, ул. Р. Даскалов, ул. Криволак, ул. Битоля, ведно с .....% от идеалните части от общите части на сградата”.

По повод изрично питане, СД „Изграждане на селищни системи” – Сливен, издало удостоверение №ХІ-1-2519 от 14.09.1982г., че котелното помещение, находящо се в бл. 39, ул. „Г. ***, е собственост на живущите в блокове №№ 31, 33, 35, 37 и 39 и е включено в цените на жилищата им.

Етажните собственици в петте блока от комплекса били формирали Общ дом-съвет, провеждали и общи събрания, водели обща отчетност във връзка с приходите и разходите на ЕС, имали обща сметка, взимали общи решения във връзка с управлението на собствеността, кореспонденцията и взаимоотношенията с трети лица през периода 1977-1984 г.

През този период, във връзка с настъпилата промяна в начина на отопление, по решение на ОС на етажните собственици в 5-те блока, били извършени продажбата на демонтираните части от котелното помещение, събиране на необходими суми за различни разходи, разпределяне на неизразходвани средства за комплекса, отдаване под наем на стаята на огнярите и други подобни. Приходите и разходите относно демонтажа на котелното помещение са извършвани и разпределяни между всички етажни собственици.

Котелното помещение било разделено на три части. Първата от тях с площ 30 кв.м. - „стая на огнярите с баня и тоалетна, намиращи се в котелното помещение на бл. 39, била преустроена в жилище, обявено за продажба и продадено /от страна на председателя и зам.председателя на УС на собствениците на бл.№№ 31, 33, 35, 37 и 39, представляващи всички тях/ на физическо лице през 1982г. 

По същия начин и чрез същото представителство през 1983г. бил сключен и договор за прехвърляне на собствеността от страна на всички собственици върху втора част от котелното помещение – 160,31кв.м. от избените помещения и 149,77кв.м. - част от първия етаж, заедно със стая на инкасатора и коридор от 30,24кв.м., намиращи се в бл. 39 на ТЕЦ „Аврам С.”.

Третата част на котелното помещение от 102 кв.м. била отдадена под наем, също в средата на 90-те години на 20век, за клуб на кварталния ОФ комитет по решение на общото събрание и  Общия дом-съвет, който се занимавал и с текущите проблеми по този повод. По-късно тази трета част била разделена на две и всяка от тях – преустроена в аптека – едната – с площ 56 кв.м., другата  - с площ 46 кв.м. Помещенията били отдадени под наем на ЕТ „Валентина И.“ и ЕТ „Салвия Фари – Й. Янакиева“. Наемодатели по двата договора били етажните собственици на петте блока. Тъй като етажните собственици на блокове №№31, 33, 35 и 37 осъществявали общо владението върху тях чрез държателите – наематели на двете аптеки, а етажните собственици, живеещи в жилищен блок №39 считали, че тази част от бившето котелно помещение е съсобствена само между тях, и оспорвали правото на първите, те предявили на 18.08.2005г. положителен установителен иск. С него искали от съда да признае за установено между страните, че всички етажни собственици в 5-те посочени жилищни блока са съсобственици на тази трета част от старото котелно отделение, описана като „северозападната част от бившето котелно помещение с площ 102 кв.м., намираща се в блок 39 на бул. „Х. Д.”, при граници: изток и север – улица, запад – трафопост, юг – част от бивше котелно помещение, продадено на ТЕЦ „Аврам С.”, представляващо към момента на предявяване на иска аптека „Салвия” с площ 56 кв.м. и аптека „Валентина” с площ 46 кв.м.”.

Към момента, видно от схема-проект №8388/15.11.2013г. спорната част от бившото котелно помещение се индивидуализира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор №67338.552.46.2.25 с площ 101,05кв.м., находящ се в сграда №2 в поземлен имот с идентификатор №67338.552.46 с адрес: гр.Сливен, бул.“Х. Д.“ бл.39, вх.Б, ет.1.

Вещото лице, изготвило заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза посочва, че липсват доказателства относно разпределението на цената на котелното помещение по ПСД към стойността на жилищата на всеки отделен собственик от процесните жилищни блокове. При отговори на въпроси в съдебно заседание вещото лице посочва, че липсва цялостното ценообразуване за тези блокове или поне един от тях, поради което не може да отговори категорично къде е включена цената на котелното помещение. Инвеститор на комплекса е СДИСС – СП „Жилищно строителство“ към Стопанско предприятие жилищно строителство. Инвеститора прави ценообразуването. Възможно е да има допълнително ценообразуване. Ценообразуването се прави предварително при изготвяне на проектите и сключване на договора за строителство, но по време на строителството възникват непредвидени в проекта видове работи, която стойност променя общата стойност на обекта и от там на съответните жилища. Съгласно удостоверението от 1982г. от СДИСС цената на котелното помещение е разпределена на всички блокове. Писма за допълнителни суми има представени само за бл.39, като те са доказателство за промяна в ценообразуването.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими доказателствени средства, доколкото са еднозначни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът кредитира заключенията на назначените и изслушани от първоинстанционния съд съдебно-технически експертизи, като неоспорени от страните и изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява, като ги цени във връзка с останалия доказателствен материал.

Във връзка с откритото производство пред СлРС по оспорване на удостоверение от 14.09.1982г., издадено от СД „Изграждане на селищни системи” – Сливен, следва да се отбележи, че правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест във връзка с оспорването. Тъй като се касае за официален документ по смисъла на чл.143, ал.1 от ГПК /отм./, то съгласно разпоредбата на чл.154, ал.3, изр. първо от ГПК /отм./, тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, в случая – ответниците в първоинстанционното производство. Доказване в тази насока няма проведено от тяхна страна. По делото не се установи с безспорни доказателства неистинността на оспорения официален документ, поради което правилно районният съд е приел оспорването за недоказано и е кредитирал доказателството при формиране на правните си изводи.

Освен това следва да се отбележи, във връзка с възражението на адв.М., че районният съд не е задължил ищците за представяне на оригинала на удостоверението на основание чл.101 от ГПК /отм./, поради което правилно заверения препис не е изключен от доказателствата по делото. Освен това по делото е установено, че нотариалното дело, по което оригинала на това удостоверение е приложен, е унищожен при наводнението на сутеренния етаж на СлРС на 10 срещу 11 февруари 2010г., поради което по обективни и независещи от ищците причини не може да бъде представен по делото.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

Разгледани по същество двете въззивни жалби са неоснователни.

Предявеният иск, който съдът квалифицира като такъв по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот, е допустим.

Разгледан по същество, същият е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Твърдяната от ищците съсобственост върху спорната площ от 102 кв.м., според новото заснемане от СГКК – 101,05кв.м., произтича, според тях, от същността й на обща част на етажна собственост, която съществува между всички собственици на имоти в техните жилищни блокове №№ 31, 33, 35 и 37 и тези от блок № 39 на бул. „Х. Д.”***.

Ответниците, от своя страна, приемат, че помещенията представляват обща част, но считат, че тя е такава само на етажната собственост, която само те формират, като собственици на жилищата в блок 39.

Несъмнено, за да се уважи иска, следва да се установи категорично, от една страна – налице ли е етажна собственост и между кои собственици е тя, и от друга – спорните помещения имат ли характер на обща част за тази ЕС по смисъла на закона.

От установеното от фактическа страна се установява безспорно, че етажна собственост съществува, освен между отделните собственици на апартаменти във всеки един от 5-те изброени жилищни блока, и между всички тях заедно.

Съгласно чл. 37 от ЗС етажната собственост, най-общо, се създава, когато „етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, принадлежат на отделни собственици”. Липсва формално изискване те да се намират непременно в една-единствена постройка. Естествено, най-малката „единица”, формираща една ЕС представлява една сграда, но са възможни хипотези, когато чисто архитектурното решение позволява дадена съвкупност от постройки да се третират като такова обединение, пораждащо обща етажна собственост. Следователно, може да се ползват и други критерии, които да породят такива правоотношения между собственици на етажи или части от етажи, които да произтичат не само от пространствен, но и друг вид обединяващ ги в една цялост, обективен фактор. С разпоредбата на чл. 38 от ЗС се развива спецификата на правното положение на собствеността при наличието на етажна собственост, като я разграничава на индивидуална и обща от гледна точка на отделните собственици. Този текст дава едновременно конкретно определена и относително определена дефиниция на понятието „обща собственост” при ЕС.   „При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.”

По делото е установено, че процесните 5 жилищни блока са планирани и изпълнени като жилищен комплекс, и между тях е съществувала не само идейна обвързаност, но и функционална зависимост. Те са били предназначени по проект да съществуват като цялостен градски елемент, който може да се третира като една по-голяма обща единица, с оглед характеристиките си, независимо от физическото отстояние, в чисто териториален план, между всяка постройка от комплекса. Те са били обединени чрез предварителното, целенасочено планиране на общо отопление - на всеки блок, като част от едно цяло, с обща за всичките, отоплителна система. По тази причина такава не е била предвидена и изградена във всяка сграда за самата нея, а само в една от тях – за всичките пет. Само това е достатъчно да се възприеме тезата за общност, тъй като разстоянието между сградите не е такова, че да направи невъзможно и немислимо подчиняването им на режима на етажната собственост. Тоест – налице е една обща ЕС, съставена от пет по-малки ЕС. Това се подкрепя косвено и от факта, че при индивидуализирането и описването на имотите на отделните собственици, е посочено, че правото на строеж е признато върху терен с обща площ 14 680 кв.м. – този на целия жилищен комплекс. Без значение е обстоятелството, че блоковете са изградени по различно време и завършването и въвеждането им в експлоатация е ставало в различни години с отделни актове. Практически е трудно изпълнимо и почти невъзможно едновременното им изграждане и завършване. Важното в случая е предварителното планиране на блоковете като един жилищен комплекс и изграждането за него на едно котелно помещение, разположено по необходимост в един от блоковете, но предназначено и използвано реално впоследствие за обслужване на всички пет блока. Вещото лице Златева посочва в с.з., че котелното помещение безспорно може да обслужва и петте блока. Установено е, че то е изградено именно с тази цел. Планирането е направено предварително, като предварително е извършено и ценообразуването, при което е включена стойността на помещението в стойността на жилищата в петте блока, а не само в тези на блок №39. 

Самите собственици, в течение на времето /от края на 70-те години на 20 в., до началото на 21в./, са се държали именно като такива, принадлежащи към една обединена етажна собственост на блокове 31, 33, 35, 37 и 39 – имали са общо Общо събрание, общ Дом-съвет, провеждали са заедно общи събрания, взимали са и са изпълнявали общи решения, свързани с въпросите по поддържане и управление на цялата собственост, общо са събирали средства, получените такива са държали в обща сметка и са се разпореждали за общи разходи, разпределяли са между всички или в полза на всички, неизразходвани средства, имали са общи пълномощници за различни правни и фактически действия, писма, договори за наем, за продажба и други подобни, са били сключвани от името на собствениците от всички блокове. Всичко това изключва съзнанието за наличие само и единствено на отделни, индивидуални ЕС на всеки блок, съответно – за отричане съществуването и на цяла, обща ЕС между тях. Обратното – освен технически, общата етажна собственост е съществувала и се е обозначавала като такава и фактически.

Оттук следва и възможността да се приложат правилата за определяне на общите части не само по отношение на всяка от петте етажни собствености на отделните сгради, но и по отношение на цялата по-голяма етажна собственост, която те заедно формират.

Правната норма изрично изброява сред конкретните обекти, общи на всички собственици, и „всички видове инсталации и централните им уредби”, освен това ясно формулира и съществените белези, които могат да дефинират и други, нефигуриращи сред посочените, обекти, като общи части. Тези белези са еднакви както за изредените от закона, така и за непосочените от него, и описват същността на понятието – това, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

От изложеното следва, че цялото бивше котелно помещение /понастоящем – спорната част от него/, представлява обща част, и то не само на етажните собственици на бл. №39, в който то е било реално изградено, а на всички етажни собственици на бл. №№ 31, 33, 35, 37 и 39. Те е обща част на петте блока по своето предназначение, което безспорно е да обслужва и реално е обслужвало и петте блока в жилищния комплекс, като в него се е намирала инсталацията за отопление и централната й уредба на всичките пет жилищни блока. Именно поради това, че изградената в бл.39 инсталация за отопление и централната й уредба е обща за петте блока, то такава инсталация не е имало изградена в останалите четири блока. В тази насока са неоснователни възраженията на въззивниците, като следва да се отбележи, че законът допуска и други обекти да имат статут на общи части, независимо, че местонахождението им е отдалечено от жилищната постройка – общ покрит паркинг, обща детска площадка, градинка и т.н.

Несъмнено е, че етажните собственици, както е било отразено и в нотариалните им актове, са придобили право на собственост върху съответните идеални части от общите части на сградите, като цената им, по силата на закона, е била включена в продажната цена на жилищата. Неоснователно е възражението на въззивниците, че само стойността на апартаментите на живущите в бл.39 била завишена с разходите по изграждането на котелното помещение /с оглед представените писма от 1965г./. Тези писма касаят само „непредвидени работи, преградни стени на част от котелното помещение”, т.е. допълнителни работи. В първоначалната калкулация несъмнено е включена стойността на общите части, а допълнителното заплащане се е наложило за разходи, които тогава не са били известни. В тази насока са отговорите на вещото лице Златева в съдебно заседание пред СлРС. В такъв случай, дори да се приеме, че тези суми са били възложени единствено на собствениците от бл.39, това може само да повлияе на квотите им от правото на собственост, или да породи облигационни отношения, но не и да елиминира правата на останалите етажни собственици от другите четири сгради, а това не влиза в пределите на настоящия спор.

Самият продавач чрез инвеститора на строежа - СД “Изграждане на селищни системи”, удостоверява факта, че е включил в цената на всички жилища стойността на котелното помещение и то е собственост на ЕС на 5-те жилищни блока. Вещото лице Златева категорично посочва в с.з., че ценообразуването се прави от инвеститора и това е СДИСС – СП Жилищно строителство към Стопанско предприятие жилищно строителство. Следователно, този, който може да отговори на въпроса къде е включена цената на процесното котелно помещение е именно инвеститора. Той с въпросното нарочно удостоверение от 14.09.1982г. е удостоверил включването й в жилищата и на петте блока. Както бе посочено, това удостоверение се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда като официален документ. Твърдяната неистинност на документа не е установена по никакъв начин в производството пред първата или настоящата инстанция от носещата доказателствената тежест страна – оспорващите го ответници, поради което същата следва да бъде зачетена от съда. Посоченото и  прието от съда положение е произтекло и от разпоредбата на пар. 239 ал. 2 от ППЗПИНМ /отм./, според която е възможно абонатната станция на отоплителната инсталации, намираща се в една сграда, да обслужва и други сгради, поради което и в случая, тя е била включена в продажната цена на всички апартаменти и собствениците им са придобили и идеални части от тази обща част.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че е налице съсобственост върху спорното помещение между ищците, от една страна, и ответниците от друга, като общи части на етажна собственост. Обстоятелството, че с времето предназначението на котелното помещение е изгубило значение и ползването му като такова е преустановено, както и че то е било разделено и с други две части от него са извършени актове на разпореждане, не влияе на този извод. Щом съсобствеността първоначално е възникнала като такава върху обща част по предназначение, тя е запазила този си характер, тъй като липсват данни етажните собственици да са взели решение за промяна на характера и формата на собственост.

По изложените съображения предявеният положителен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна. Решението на СлРС следва да се остави в сила.

С оглед изхода на процеса разноските за тази инстанция следва да се възложи на въззивниците, които следва да понесат своите и заплатят на въззиваемите, направените от тях разноски. В случая претенция за разноски е направена от въззиваеми, пор.№35-42, и на тях следва да им се присъдят такива в доказания размер от 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

           

Р     Е     Ш     И  :

                       

 ОСТАВЯ В СИЛА  първоинстанционно Решение от 14.03.2014г., постановено по гр.д.№5418/2012г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Д.Т.М., И.С.В., С.Ч.С., Д.Д.С., К.Г.И., П.И.п., Н.С.Р., З.Х.Ч., Х.Г.Д., Н.А.Ц., К.А.К., М.А.К., Т.М.Ш., К.Г.С., К.И.К., Д.С.К., И.Г.П., Н.Д.Б., Д.П.Б., Г.С.Г., И.А.Г., Л.Г.Д., М.Х.Д., С.Й.Т., И.И.Т., И.П.И., Л.Я.И., Т.С.Т., С.Ж.Т., С.М.В., С.С.Г., М.Л.К., Б.С.Б. и Е.Н.В. ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.Й.Д. с ЕГН **********, Р.М.Ф. с ЕГН **********, Т.В.Т. с ЕГН **********, Н.И.Д. с ЕГН **********, В.М.Н. с ЕГН **********, Е.К.С. с ЕГН **********, Л.К.И. с ЕГН ********** и К.Р.Ч. с ЕГН ********** направените разноски за тази инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.

 

 

Решението  може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                       

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                2.