Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.11.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

                                    

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 365 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № *, против решение № 297/2014 г. по гр.д. № 4534/2013г. на Сливенския районен съд, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на М.З.А. ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й.П.И. ЕГН ********** *** сума в размер на 750.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоко охлузване на кожата по предната повърхност на подбедрицата на десния крак по повод възникнало на 11.08.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2012 г. до окончателното изплащане на задължението. Решението е обжалвано и в частта, в която ЗАД „Армеец“ е осъдено да заплати деловодни разноски. Страната посочва, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Счита, че между страните е налице висящо производство, по което се води спор относно обезщетението за претърпените от Й.И. неимуществени вреди вследствие ПТП от 11.08.2012 г.  Въззивникът твърди, че постановеното по гр. д. № 244/2013 г. по описа на СлОС решение присъжда общо обезщетение без да е ясно за кои вреди се отнася същото. Това обстоятелство налагало поне спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по гр. д. 224/2013 г. на СлОС, като разгледал и се произнесъл по съществото на спора първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Въззивникът моли в случай, че съдът намери това възражение за основателно, да спре производството по делото до приключване на гр. д. № 224/2013 г. по описа на СлОС.

         Въззивникът твърди, че претенцията за присъждане на неимуществени вреди следва изцяло да бъде отхвърлена, тъй като от събраните по делото доказателства се установило, че Й.И. по време на настъпване на процесното ПТП е бил без предпазен колан, поради което ако го е бил сложил въобще е нямало да получи никакви увреждания на здравето.

         На трето място въззивникът счита, че степента на допринасяне от страна на увреденото лице е значително по-голяма , от тази която е приел първоинстанрционният съд. Страната счита, че  степента на допринасяне за увреждането на ищеца е изключително висока и следва да се равнява на 9/10 т.е. определеното обезщетение следва да се намали с 90%.

         На последно място страната изразява оплакване за това, че определеният от съда размер на обезщетението е прекомерно завишен и не отговаря на действително причинените на пострадалия леки вреди, което противоечи на критериите на чл. 52 от ЗЗД.  Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. В случай, че съдът намери исковете за основателни моли се да бъде намален техния размер. Претендират се деловодни разноски включително и юрисконсултско възнаграждение.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от М.З.А., чрез адв. М.М., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата посочва,че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Гр. д. № 224/2013 г. по описа на СлОС било с участието на същите страни , за същото ПТП, но исковите претенции били за други телесни увреждания, получени от малолетното дете Й.И.. По делото пред Окръжен съд гр. Сливен било претендирано обезщетение за претърпени страдания, получени от счупен крак на детето,п а пред Районен съд – Сливен се претендирали репариране на болките получени от охлузвания по предната повърхност на подбедрицата на крака.Страната посочва, че окончателният съдебен акт по производството по гр. д. № 224/2013 г.по описа на СлОС не би имало обвързваща сила в производство пред районен съд.  Във връзка с това се иска да не бъде уважено искането за спиране на производството пред настоящата инстанция.  По останалите аргументи на въззивника страната изразява становище за неоснователност. Посочено е, че при удара настъпил при ПТП тялото на пострадалото дете е политнало напред, но не описва точно как са се получили охлузванията по предната част на подбедрицата, поради което не можело да се прецени дали това охлузване не е получено от движението на счупената шофьорска седалка назад. Страната посочва, че неоснователна е и претенцията на въззивника за присъждане на обезщетение в по-малък размер, както и претенцията за приемане на по-голяма степен на съпричиняване.

В съдебно заседание въззивникът ЗАД „Армеец“ не се представлява. В писмено становище процесуалният му представител юриск. Б. заявява, че поддържа въззивната си жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна поради прекомерност.

В съдебно заседание въззиваемият И. се представлява от адв.М., надлежно упълномощена. Същата моли въззивната жалба да не бъде уважена, а да бъде уважена насрещната въззивна жалба като бъде изцяло уважена исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 17.04.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 30.04.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Насрещната въззивна жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от причинена травма на ищеца, изразяваща се в охлузвания по предната повърхност на подбедрицата на десния му крак в резултат на настъпило ПТП на 11.08.2012г. Било е претендирано и заплащането на законна лихва за забава, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане на задължението. Исковата претенция се основава на задължение на въззивната страна застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Основният иск е с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ.

От събраните по делото доказателства е безспорно, че на 11.08.2011г. ищецът /малолетен към този момент/ Й.И. е пътувал в лек автомобил, марка „Фолксваген“ на задната дясна седалка, без поставен предпазен колан. При настъпилото ПТП той получил телесни увреждания, а именно счупване на големия пищял на подбедрицата на левия крак, с разместване на костните фрагменти, както и дълбоко охлузване на кожата по предната повърхност на подбедрицата на десния крак. Безспорно е, че към момента на настъпване на ПТП между собственика на автомобила „Фолксваген“ А.А. и ответното Застрахователно дружество „Армеец“ е била сключена валидна застраховка.

От извършената съдебномедицинска експертиза се установява, че малолетният Й. е изпитвал умерено изразени болки и страдания, вследствие на полученото охлузване, които са отшумявали със зарастването на раната за около 20-25 дни. Няма съмнение, че другите му причинени травми също са допринасяли за усещането за болка и дисконфорт, както и затруднение в ежедневието, но да се твърди, че дълбокото охлузване, от което детето се е възстановявало около 25 дни, не му е причинявало допълнителна болка и страдание е абсурдно. Счупването на големия пищял на подбедрицата на левия крак и дълбокото охлузване на кожата по предната повърхност на подбедрицата на десния крак са две различни травматични увреждания и за всяко едно от тях поотделно се дължи обезщетение. Претендираното обезщетение за счупения крак е предмет на друго гражданско дело. Пред настоящата инстанция следва да се прецени какво е дължимото обезщетение за причинените болки и страдания вследствие дълбокото охлузване на кожата на десния крак.

Съдът определя по справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД дължимото обезщетение за причинените вреди. В настоящия случай детето е изпитвало болки и страдания в един сравнително продължителен период от време 20-25 дни. Тези страдания от тази конкретна травма са се наслагвали към болките и страданията, които е изпитвал и от другата му причинена травма и това допълнително е засилвало неговия стрес, уплаха, повишена тревожност и негативни душевни изживявания. Все пак основните болки и страдания са били вследствие на по-тежкото травма от счупване на другия крак. Ето, защо съдът счита, че справедливият еквивалент на преживените от него морални вреди е парично обезщетение в размер на 1000 лв.

Съдът не може да не вземе предвид и обстоятелството, че малолетното дете е пътувало без предпазен колан на задната седалка на автомобила и това също е допринесло за получените травматични увреждания /заключение по автотехническа експертиза/, т.е., налице е съпричиняване. Съдът намира, че с оглед на това дължимото обезщетение следва да бъде намалено на ¼ и малолетното дете да получи обезщетение в размер на 750.00 лв. Върху тази сума следва да се присъди и законна лихва за забава, считано от датата на увреждането – 11.08.2012г.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Тъй като пред въззивна инстанция не се уважиха нито въззивната жалба, нито насрещната въззивна жалба, деловодните разноски следва да бъдат понесени от страните така, както са направени от тях.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 297/07.04.2014 г. по гр.д. № 4534/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.