Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 275

 

гр. Сливен, 06.11.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети ноември  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                М. БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   369  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение от 27.03.2014 г. по гр. д.№ 5079/2012 г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от  ЗК „Лев инс” АД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление  гр. С., бул.”Ч. в.” №, представляван от  С.Х.С. против В.И.Ч. ЕГН ********** *** втори искови претенции за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2129.15 лв., представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение  на основание сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователна полица № 223089022932 със срок на валидност от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. , наказателна лихва в размер на 595.78 лв. за периода от 22.10.2009 г. до 02.07.2012 г., законна лихва от завеждане на заявлението  - 04.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, деловодни разноски по делото в размер на 54.50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв., за които по ч.гр. д. № 3649/2012 г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение № 2278/13.08.2012 г. като неоснователна.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. В жалбата се прави анализ на  събраните по делото доказателства и на правните изводи на районния съд и се сочи, че приетото от съда относно липсата на  легитимация на ответника по предявените искове е неправилно. Отказът от наследство е извършен от ответника в хода на съдебното производство, след като е била предявена претенцията за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. До този момент ответникът не е манифестирал воля за отказ от наследството на И. Ч.. Наследството е било открито на 06.01.2010 г. и от този момент до датата, на която е подадено възражението, ответникът не е бил заявил изричен отказ от наследство.  Поради това изводът е , че този отказ е извършен с цел да бъдат увредени интересите на кредитора с предявеното вземане и представлява злоупотреба с признато по закон право и поради това отказът е недействителен и не е годен да породи целените правни последици. Сочи се, че решението е неправилно и на друго основание, а именно поради това че съдът не е събрал допуснати и относими по спора доказателства - след като е задължил третото неучастващо по делото лице  да представи заверен препис от личното трудово досие на И. Ч., както и платежния документ – нареждането за плащане, с което е платено последното трудово възнаграждение на посоченото лице , е обявил край на съдебното дирене без да са събрани доказателствата поискани от страната.  Това обстоятелство не е обсъждано в съдебния акт и той е постановен при непълнота, поради което не може да се приеме, че отразява действителното положение между страните. Поради това се иска да бъде отменено постановеното решение и да се постанови ново , с което да се уважи претенцията.  Прави се доказателствено искане, а именно да бъде задължено третото неучастващо лице „Рали 2003” ЕООД , ЕИК 131145112, представлявано от  Я.И.Б. със седалище и адрес на управление гр. С., 1421, район „Л.” , жк „Л.” ул.”Р.Д.” №*  ет. Партер да представи в заверен препис личното трудово досие на И. В. Ч. ЕГН ********** ведно с всички налични по него трудови договори, както и платежния документ – респективно нареждането за плащане, с който е изплатено последното нетно трудово възнаграждение на това лице.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В с.з. за въззивника не се явява представител.

Въззиваемият се явява лично и иска да се потвърди решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановИ. атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Безспорно е, че наследникът който е призован към наследяване може да се откаже от наследството и той може да направи това само ако не го е приел. Отказ извършен след като е прието наследство е недействителен. Именно такива съображения са изложени във въззивната жалба, като ищецът се домогва да докаже, че отказът от наследство, извършен от ответника, е след като той вече го е приел. Навеждат се доводи, че в случая ответникът мълчаливо е приел наследството, тъй като е извършил действия, които предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник. В случая се твърди, че ответникът  е активно легитимиран по предявения иск, тъй като отказът от наследство е извършен в деня в който ответникът е подал възражението по издадената Заповед за изпълнение. По принцип и за яснота следва да бъде посочено, че отказът от наследство  произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при РС, лицето което се е отказало губи качеството си на наследник. Същевременно който се е отказал от наследство той не е длъжен да плаща задълженията, които тежат върху последното. Поради това правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая ответникът не следва да отговаря за задълженията на наследодателя си.

В жалбата се навеждат доводи, че отказът от наследство е извършен две години след откриване на наследството. Законът обаче не урежда срок за това кога да бъде заявен отказът от наследство, единственото възражение може да е свързано с извършеното от наследника мълчаливо приемане. Поради това и тази част от възраженията в жалбата се явяват неоснователни.

Третата група от възражения са свързани с това, че ответникът не е заявил изрично или чрез конклудентни действия, че не желае да приеме наследството. В случая, както беше посочено и по-горе, правно релевантно ще бъде извършването на конклудентни действия от които може да се направи извод, че ответникът е приел наследството, а не обратно. Без значение са съображенията на наследника за извършения от него отказ.

Последното възражение в жалбата е свързано с извършените от ответника действия за приемане наследството, изразяващи се в това, че той е получил последното трудово възнаграждение на своя наследодател. В хода на делото пред първата инстанция и пред настоящата съдът положи необходимата активност да изиска справка относно това обстоятелство, но не се установи ответникът да е получил това възнаграждение.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение  от 27.03.2014 г. по гр. д.№ 5079/2012 г.  на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: