Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 235

 

гр. С.,  06.10.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на първи октомври  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА   

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  375   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 469/05.06.2014 г. по гр.д. № 480/2014 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявения от Д.А.Н.,***, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. Д. „ *-* чрез адв. М. против В.К.Н., ЕГН ********** *** за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 1020.37 евро, представляваща половината от заплатените от него девет равни месечни анюитетни вноски в размер на 227.58 евро всяка, заплатени за периода от месец април до месец ноември 2013 г. и една вноска от 220.10 евро заплатена през м. декември 2013 г. по договор за потребителски кредит, сключен на 15.12.2011 г. между страните, като солидарни длъжници и Райфайзен Банк България ЕАД като кредитор, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 751.84 лева, представляваща половината от заплатените от него девет равни месечни анюитетни вноски в размер на 611.52 лв., всяка от тях заплатени за периода от м. април до м. декември 2013 г. по договор за банков кредит, сключен на 26.09.2007 г. между страните, като солидарни длъжници и Райфайзен Банк България ЕАД като кредитор, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от пълномощника на ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съдът не се е съобразил, че в случая задълженията са формирани по договор за банков кредит с правно основание чл. 430 ал.1 от ТЗ, който договор е по-различен от обикновения договор за заем по чл. 240 ал.1 от ЗЗД. По представените договори за банков кредит изискуемостта настъпва ежемесечно според уговореното в тях. Ищецът ежемесечно е заплащал дължимото на кредитора по тези договори. Солидарната отговорност в случая възниква не за заплащането еднократно на определена дата на един общ дълг на двамата съпрузи, а за заплащането на анюитетни месечни вноски. След като ги е заплащал ищецът има право да претендира от ответницата като солидарен длъжник плащане на половината от платеното от него. Солидарният длъжник дължи заплащане на неговата част от това, което е платено за погасяване на дълга. Поради това са налице предпоставките за уважаване на предявените искове.  Прави се анализ на договорите и се достига до извода, че платеното на кредитора следва да се понася по равно от двамата солидарни дължници и платеното от единия длъжник на падежа на всяка вноска е плащане и на частта на другия солидарен длъжник, тъй като се погасява част от целия кредит, който се дължи общо от двамата солидарни длъжници, а не разделно. Сочи се, че добросъвестния платец, който за да избегне предсрочна изискуемост, се поставя в по-неблагоприятно положение от другия съдлъжник, който не погасява кредита. Това може да доведе до спиране на плащането по кредита, което ще предизвика неблагоприятни последици и за двете страни. Поради това се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да бъдат уважени претенциите.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Решението на РС е в синхрон със задължителната практика на ВКС относно приложението на чл. 127 ал.2 от ЗЗД, според която преди да изпълни на кредитора нещо, което да надхвърля неговата част от солидарното задължение, солидарен длъжник не може да претендира от останалите солидарни длъжници да му заплатят тяхната част. Извършените до момента плащания от ищеца сочат, че той не е погасил повече от своята част от общото задължение. Само съдлъжник, който е заплатил целия дълг или повече от своята част по дълга има право на регресен иск срещу останалите съдлъжници, както при договора за заем, така и при договора за кредит е налице неделимо плащане. Не може да се приеме, че поетото задължение към банката за плащане на анюитетните вноски по договора за кредит има характер на повтарящи се задължения и че всяка анюитетна вноска представлява самостоятелен дълг. Поради това и в случая е приложимо правилото на чл. 127 ла.2 от ЗЗД. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

 

В с.з. за въззивникът, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

  

За да отхвърли предявения иск районният съд е приел за безспорно установено от доказателствата по делото, че има сключени договори за заем с банката от двамата съпрузи по време на брака. Няма спор, че тези кредити са усвоени за задоволяване нуждите на семейството, но съдът е счел, че не е налице третата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно ищецът да е погасил всички дължими суми по кредитите ведно с дължимите лихви. Приел е, че е необходимо платеното от ищеца да е повече от дължимото от платилият, т.е. да е изпълнено повече от дължимото, а в случая след прекратяване на брака ищецът е платил само част от дълга по двата кредита. Този извод на съда обаче е неправилен. В случая не се касае за обикновен договор за заем, а за договор за банков кредит като в двата договора е уговорен начина на връщането, а именно чрез погасяването на равни месечни вноски. При тълкуване на израза на текста на чл. 127 ал.2 от ЗЗД „изпълнил повече от своята част” следва да се разбира да е платено повече от дължимото за конкретно задължение. При заемното правоотношение по договорите за кредит конкретно е задължението за погасяване на месечните вноски на падежа на всяка една от тях и това задължение е ликвидно изискуемо и не е необходимо погасяването на целия дълг в определения с договора срок или на друга дата, съобразно предвидените условия. И това е така, тъй като ЗКрИ в своя чл.60 ал.2 урежда че, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Така законът изрично урежда възможността банката да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за кредит, което несъмнено сочи на нейната изискуемост. Тълкуването на този текст несъмнено сочи, че при договора за кредит плащането на всяка вноска се отнася към погасяването на кредита и за това всеки от солидарните длъжници в техните вътрешни отношения дължи плащане на онзи, който е платил тази вноска. Да се приеме обратното би се стигнало до положение, в което платилият да не може да получи в по-късен момент онова, което е платил в повече, поради например направено от солидарния длъжник възражение за изтекла давност.  Аргументи в подкрепа на това дава и задължителната практика на ВКС / Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о./, където е посочено, че съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез поемането на ново задължение от погасилия дълга.

 

При това положение, след като е налице разминаване в правните изводи на въззивния и първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява основателна.

Атакуваното решение следва да бъде отменено  и вместо това бъде постановено ново, с което претенциите да бъдат уважени.

 

Въззивникът е претендирал разноски и такива  следва да бъдат присъдени за двете инстанции в размер на сумата от 785 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и деловодни разноски  за двете инстанции.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 469/05.06.2014 г. по гр.д. № 480/2014 г. на Сливенския районен съд изцяло като вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА В.К.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Н.,***, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. Д. „ *-* чрез адв. М. сумата от 1020.37 евро, представляваща половината от заплатените от него девет равни месечни анюитетни вноски в размер на 227.58 евро всяка, заплатени за периода от месец април до месец ноември 2013 г. и една вноска от 220.10 евро заплатена през м. декември 2013 г. по договор за потребителски кредит, сключен на 15.12.2011 г. между страните, като солидарни длъжници и Райфайзен Банк България ЕАД като кредитор, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 751.84 лева, представляваща половината от заплатените от него девет равни месечни анюитетни вноски в размер на 611.52 лв., всяка от тях заплатени за периода от м. април до м. декември 2013 г. по договор за банков кредит, сключен на 26.09.2007 г. между страните, като солидарни длъжници и Райфайзен Банк България ЕАД като кредитор, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата

ОСЪЖДА В.К.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Д.А.Н.,***, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. Д. „ *-* сумата от 785 /седемстотин осемдесет и пет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и деловодни разноски  за двете инстанции.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.                  

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: