Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 01.10.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 378 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от К.И.Х. в качествотой на пълномощник на Х.Г.Х. ЕГН ********** ***. С жалбата е обжалвано решение № 200/12.03.2014 г. по гр.д. № 3836 от 2013 г. по описа на СлРС, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на В.Ц.Д. *** сумите, за които е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 1399 от 28.06.2013 г. по ЧГрД 2277/2013 г. на СлРС, а именно 1200 лева, представляващи неизплатени задължения по Запис на заповед издаден на 10.03.2012 г. в Сливен с падеж 30.11.2012 г. ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 27.06.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 27 лв.

         С обжалваното решение въззивникът Х. е бил осъден да заплати на въззиваемия и сума 308,50 лв. разноски по делото.

         Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло като неправилно. Посочено е, че съдът си противоречи в своя съдебен акт, като от една страна е приел, че изнесените от въззивника факта си допустими по възражението към делото, но в същото време и приел, че тези факти са неотносими към предмета на правния спор. Посочено е,ч е тези факти са следните: а именно, че лек автомобил „БМВ“ с рег. № СН 5870 НС собственост на въззивника е бил взет от въззиваемия Д. преди да изтече датата по Записа на заповед и до настоящия момент възззивникът не знае къде се намира този автомобил, както не знае къде се намират находящите се в него документи. Твърди се, че автомобилът е взет от Д. като предмет на залог по въпросния заем. С тези си действия Д. бил извършил самоуправство. С неговите действия били нанесени материални и морални щети на семейството на Х.. Страната посочва, че не се е обърнало внимание на искането им лекият автомобил да им бъде върнат от Д. в присъствието на полицейски орган и той да подпише документ, с който да удостовери, че не еу променил нито част от въпросния автомобил. Моли се сочените по-горе факти да бъдат взети под внимание при постановяване на съдебното решение и да не бъде уважавана исковата претенция.

         С въззивната жалба са представени незаверени копия от удостоверение за сключен граждански брак № 6733120071, пълномощно нотариално заверено от 25.04.2012 г., с упълномощител В.П.Б. и упълномощено лице Х.Г.Х., както и фотокопие на свидетелство за регистрация на автомобил с рег. № СН 58 70 НС.

Страната не е претендирала деловодни разноски.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът Х. редовно призован, не се явява и не се представлява.

 Въззиваемият Д. в съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв. П., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли  първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 25.03.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.04.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че въззивникът Х. дължи на въззиваемия Д. сумата от 1200,00 лв. представляваща неплатено задължение по Запис на заповед подписана от него. Първоинстанционният съд в своя проекто-доклад е приел, че се касае за иск по чл. 124 вр. чл. 422 от ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът по исковата претенция Х. е подписал Запис на заповед, по която се е задължил да заплати сумата от 1200,00 лв. В самия Запис на заповед приложен по гр.д. №2277/2013 г. на СлРС са налице всички изискуеми от закона реквизити посочени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ. Като място на плащане е определен гр. Сливен, а за дата на падежа е посочено 30.11.2012 г. Записът на заповед е подписан от издателя Х.Х.. По самият документ липсва отбелязване за неговото предявяване, но липса и оспорване от страна на ответника, че такова е било направено и че е отказал да плати. Тъй като в Записа на заповед изрично е посочено, че се издава без разноски и протест, то ищецът се е освободил от задължението да извърши протест поради неприемането или неплащането на дължимата сума /по аналогия на чл. 500 ал.1 вр. чл. 537 от ТЗ/. Липсва и твърдение от ответника, че е платил задължението си. Всички направени от ответника възражения касаят наличието на други граждански правоотношения между него и ищеца, които обаче не са във връзка с поетото от него задължение по подписаната Запис на заповед. Тези възражения биха могли да бъдат предмет на отделно производство, по което да се прецени основателността им, но от данните по настоящо дело е безспорно установено, че задължението по Записа на заповед подписана от Х. е дължимо и не е изпълнено. Ето защо следва да бъде признато за установено, че същия дължи на Д. сумата от 1200,00 лв. по издадената на 10.05.2012 г. Запис на заповед.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна. Пред настоящата инстанция въззиваемата страна е доказал деловодни разноски в размер на 250,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Разноските на страната следва да бъдат изцяло уважени.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 200/12.03.2014 г. по гр.д. № 3836/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Х.Г.Х. ЕГН ********** *** да заплати на В.Ц.Д. *** сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лв. деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.