РЕШЕНИЕ                             

Гр. Сливен, 27.11.2014г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря К.И. като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА гр.д. № 384  по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по иск на основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 538, ал. 1 във вр. с чл. 535 ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ

Предмет на производството е предявения от К.Д.К. против М.С.С. иск за установяване на вземания в размер на 37 000лв. както и дължима законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното изплащане, вкл.  деловодни разноски в общ размер на 1 560 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 53 от 04.02.2014г. по ч.гр.д. № 56/2014г. на РС – Нова Загора

Обстоятелствата на които се основават предявените права са следните:

На 21.10.2013г. ответникът М.С.С. се задължи, в качеството си на издател по Запис на заповед, да заплати на ищеца сумата от 37 000 лв., с падеж на задължението – 15.11.2013г.

Поради неизпълнение на задължението за плащане по Записа на заповед, ищецът подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което съдът издал Заповед за незабавно изпълнение № 53/04.02.2014г. и Изпълнителен лист по ч.гр.д.. № 56/2014г. по описа на РС Нова Загор срешу длъжника за сумата от 37 000 лв. – главница, законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и 1 560 лв. - разноски в заповедното производство.

Въз основа на изпълнителен лист е образувано и.д. № 33/ 2014г. по описа на ДСИ при РС Нова Загора.

С молба от 11.04.2014г. и на основание чл. 427 от ГПК, и.д. №33/2014г. е изпратено на ЧСИ П.Г., рег. № 837, район на действие -района на ОС Сливен, за продължаване на принудителното изпълнение. При ЧСИ П.Г. делото е заведено под № 20148370400315.

На 16.06.2014г. длъжникът по Записа на заповед М.С.С. е подал възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 414 от ГПК.

С    Определение № 192/ 01.07.2014г., постановено по ч.гр.д.№ 56/2014г., РС Нова Загора е спрял принудителното изпълнение по и.д. № 20148370400315 по описа на ЧСИ П.Г..

Твърди, че възражението на ответника, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение е неоснователно, т.к. издаденият Запис на заповед отговаря на изискванията на закона, а задължението на ответника е неотменимо и безусловно, и е неизпълнено.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника съществуването на вземането в размер на 37 000лв. по запис на заповед от 21.20.2013г., както и законна лихва за забава върху размера на задължението и деловодни разноски по ч.гр.д. № 56/2014г. на РС – Нова Загора, по което за тези вземания е била издадена на основание чл. 417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни с възражения за връзка между записа на заповед и каузално правоотношение по договор за заем между него и ищеца. Твърди, че задълженията по каузалното правоотношение са погасени и е налице недобросъвестност на ищеца като кредитор, който търси плащане в повече от уговореното по каузалното правоотношение въз основа на менителничния документ.

Обстоятелствата, на които ответникът основава възраженията са следните:

На 21.05,2010г. Ищецът К.Д.К. предал в заем на ответника М.С.С. 30 000лв. Уговорката е била да се издаде Запис на заповед за тази сума и всеки календарен месец да се изплащат 1000 лв. – главница и 1000 лв. – лихва, като общо е следвало да се изплатят 60 000лв. – по 2 000 лв. месечно.

Ответникът не оспорва, че е подписал такъв документ. Ппоискал да се запишат в него уговорките по каузалното правоотношение за заем, но му било обяснено, че такива не може да бъдат вписвани в записа на заповед.

В последствие ищецът поискал от ответника под различен предлог и най-вече с оглед финансовия си резултата по ГДД, да му бъдат подписвани други записи на заповед като връщал предишните. Така били издадени записи на заповед с дати от 21.02.2011г., от 21.05.2012г.  - отново по същата причина, но вече за 37000 лв. като вторият е бил върнат. Закъснял с плащането на 1 000 лв. и 6 000 лв. – ДДС, за които ищецът на два пъти уверил ответника, че последният няма ангажименти за тези 6 000лв. Ответникът продължил да плаща, но през месец март 2013г. прекратил търговската си дейност и не платил задълженията си към ищеца за м. март и м. април – общо 4 000лв. Успял със заем от приятели да заплати на ищеца още 4 000лв. за погасяване на задълженията си за м. март и м. април 2013г. като по този начин ищецът е получил от ответника за периода 21.05.2010г. до 29.04.2013г. 24 000лв. – главница и 23 000лв. лихва или общо 47 000лв. Останало да дължи 6 000лв. – главница и 7 000лв. – лихва. Ищецът чрез съпругата на ответника поискал да му се плати сумата от общо 30 000лв. , като след връщането си от Италия ответникът му предал още 8 000лв. – 4 000лв. – главница и 4 000 лв. – лихва за четири месеца. Септември и октомври 2013г. ответникът не е платил и се обадил на ищеца, за да му каже, че заминава на работа в чужбина и след завръщането си ще изплати останалата част от дълга,  при което ищецът поискал да бъде подписан нов запис на заповед, т.к. в стария не били вписани реквизити относно личността на ответника. Така бил подписан процесния запис на заповед от ответника на 21.10.2013г. В края на месец февруари 2014г. ответникът предложил за изплащане сумата от 7000лв. – 3000лв. – главница и 4 000лв. лихви, но възникнал спор за шест хиляди лева – ДДС, за която сума ответникът нямал ангажимент. Ищецът поискал допълнителната сума от 6 000 лв., заради забавата на ответника и го предупредил, че ако не изплати допълнително тези 6 000 лв., ще го принуди по съдебен ред да му плати  36 000лв.

След няколко месеца ответникът получил покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител П. Г. за общо задължение по изпълнителното дело към 05.06.2014г.в размер на 50 733,88 лева и подал възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение,на основание чл.414 от гпк.

В съдебно заседание за ищеца се явява представител по пълномощие – адв. М., която поддържа от името на доверителя си предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че записа на заповед е издаден с оглед на каузално правоотношение по договор за заем с ответника за сумата от 37 000лв., която и до настоящия момент не е върната, поради което оспорва твърденията на ответника за връщане на сумите, така както е посочено в отговора на исковата молба. С оглед представените от ответника оригинали на записи на заповед – 2бр. за по 30 000лв. и 2 бр. за по 37 000лв. от 21.05.2012г. в с.з. пълномощника на ищеца поддържа, че са издавани но и съответно връщани предишните с оглед постигната уговорка за отлагане падежа на задължението във времето. В писмено становище по същество поддържа, че е налице валидно и непогасено задължение страна на ответника по абстрактната сделка – запис на заповед за сумата от 37 000лв., докато ответникът не представил доказателства за погасяването му, вкл. с оглед каузалното правоотношение, за което е бил издаден, като освен това твърденията му за размера на върната от него сума се разминават.

Ответникът – редовно призован, се явява и поддържа възраженията си.

Въз основа на събраните по делото допустими и относими доказателства по предмета на делото и съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установяват следните фактически обстоятелства:

С оглед твърденията на страните следва да се приеме за безспорно между тях, че през 2010г. ищецът К.Д.К. е предоставил на ответника М.С.С. в заем парична сума, за което е последният е издал в гр. Нова Загора – запис на заповед без дата, с която неотменимо се е задължил да заплати на К.К. с падеж – 31.12.2010г., сумата 30 000лв. При липсата на дата на издаване, в този запис на заповед е посочено, че е бил предявен на издателя на 21.05.2010г.

Към 21 февруари 2011г. (според твърденията на ответника и предвид обстоятелството, че самият той го представя по делото заедно с още три други) ищецът е върнал на ответника този запис на заповед, като последният е издал в гр. Нова Загора – запис на заповед без дата, с която неотменимо се е задължил да заплати на К.К. с падеж – 31.12.2011г., сумата 30 000лв. При липсата на дата на издаване, в този запис на заповед е посочено, че е бил предявен на издателя на 21.02.2011г.

Към 21 май 2012г. ищецът е върнал на ответника и втория издаден от него запис на заповед, като последният е издал в гр. Нова Загора – запис на заповед без дата, с която неотменимо се е задължил да заплати на К.К. с падеж – 31.12.2012г., вече сумата 37 000лв. При липсата на дата на издаване, в този запис на заповед е посочено, че е бил предявен на издателя на 21.05.2012г.

По същия начин и този запис на заповед е върнат на ответника, като последният е издал в гр. Нова Загора – запис на заповед без дата, с която неотменимо се е задължил да заплати на К.К. с падеж – 01.07.2013г., сумата 37 000лв. При липсата на дата на издаване, в този запис на заповед е посочено, че е бил предявен на издателя на 29.04.2013г.

И този запис на заповед според неоспорените твърдения на ответника и обстоятелството, че се намира у него, следва че е бил върнат, като ответникът е издал запис на заповед, който безусловно е обещал да плати сумата от 37 000лв. на 15.11.2013г. в дома на ищеца К.Д.К. ***, който запис на заповед е издаден на 23.10.2013г. в гр. Нова Загора с уговорка за освобождаване на приносителя от разноски за извършване на протест.

В подкрепа на твърденията си за периодичното връщане на суми от общо 53 000лв. – главница и лихви, по каузалното правоотношение за паричен заем, съответно за невърнат остатък до момента в размер на 7 000лв., освен върнатите от ищеца 4 бр. записи на заповед без дата на издаване, ответникът е посочил само гласни доказателства, който на основание чл. 164, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът с определението си по чл. 140, ал. 1 ГПК, изрично е посочил, че не допуска

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземането на К.Д.К. спрямо М.С.С. съгласно заповед за незабавно изпълнение № 53 от 04.02.2014г. по ч. гр. д. № 56/2014г. по описа на Новозагорски районен съд за сумата 27 000лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2014г. до окончателното заплащане на вземането, както и разноски в общ размер от 1560 лв., от които  740лв. д.т. и 820лв. – адвокатски хонорар.

Предявеният от К. Д. К. на основание чл. 422 от ГПК иск спрямо М.С. Сименов, че дължи посочените в заповед за незабавно изпълнение № 53 от 04.02.2014г. по ч. гр. д. № 56/2014г. по описа на Новозагорски районен съд суми, е допустим и основателен, като са неоснователни възраженията по същество за погасяване на задълженията по каузалното правоотношение – договор за заем, във връзка с които е бил издаден записа на заповед от 23.10.2013г.

Недоказано и поради това неоснователно е възражението на ответника в отговора на исковата молба и поддържано в с.з., че е погасил задълженията си по каузалното правоотношение за паричен заем, от който към настоящия момент дължи само сумата от 7 000лв.

Доказването на договорни задължение на стойност над 5 000 лв., така и погасяването на такива задължения е ограничено от закона – чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, само до изходящи от насрещната страна писмени доказателства, каквито не се представиха. Изключение в тази насока е допустимо по отношение за сделката лица, както и в хипотезите на чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК, каквито условия не са налице в настоящия случай.

С уговорката, че не е налице изрично признание по отношение на конкретния размер, поради признанията в с.з. от страна на пълномощни на ищеца, като безспорно следва да се отдели обстоятелството, че действително процесния запис на заповед като абстрактна сделка е свързан с каузално правоотношени между страните по договор за заем. Във връзка с това правоотношение, обаче, при посочените по –горе ограничения за допустимост на доказателствата, ответникът следваше да представи безспорни писмени доказателства за погасяване на задълженията по договора за паричен заем, каквито не се представиха.

Предположенията на ответника за осъществена от ищеца измама не кореспондира с факта на последователното връщане на издадените записи на заповед, което се отнася включително за разликата от 7 000 лв. – посочена в тях. Изхождайки от факта, че в тях няма посочена дата на издаване, което влече по аргумент от разпоредбата на 536, ал. 1 ТЗ извод за тяхната нищожност, съдът намира за логично – посоченото в отговора на ответника, искане на ищеца за издаване на процесния запис на заповед поради липса на реквизити. Поради липсата на задължителен и незаместим реквизит по чл. 535, т.6 ТЗ, документите с наименование записите на заповед се конвертират в разписки, установяващи облигационната връзка между страните. Последователното издаване на нови при връщане на предходните при тези обстоятелства отговаря логически и на обяснението, че са записа на заповед е „преиздаван“ с оглед постигнато съгласие за отлагане на падежа. Подобно обяснение не се изключва от факта на настъпилата във времето промяна на размера – увеличен със 7 000 лв., което кореспондира на условието на чл. 459, ал. 1, пр. посл ТЗ за действителност на менителничния ефект – приложимо съгласно чл. 537 ТЗ и към записа на заповед

Записите на заповед, на които ищецът основава съществуването на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение № 53 от 04.02.2014г. по ч. гр. д. № 56/2014г. по описа на Новозагорски районен съд съдържа всички реквизити и е валиден и установява валидно задължаване на ответника по него, който не доказа в настоящото производство твърденията си за погасяване на задълженията, произтичащи от него.

Предвид гореизложените изводи, с настоящото решение съдът следва да уважи като основателен и доказан предявения на основание чл. 422 от ГПК иск за признаване същетвуването на вземане с правно основание по чл. 538, ал. 1 във вр. с чл. 535 ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 53 от 04.02.2014г. по ч. гр. д. № 56/2014г. по описа на Новозагорски районен съд.

Следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК в настоящото производство в размер на заплатената д.т.от 740 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на К.Д.К., ЕГН ********** ***, съдебен адресат: адв. М.М. ***, х-л Я., офис 106 съществува вземане спрямо М.С.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Т. И.“ № *в размер 37 000 лв.(тридесет и седем хиляди лева)  – главница, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането и 1 560 лв. (хиляда, петстотин и шестдесет лева) – разноски в заповедното производство за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 53/04.02.2014г. и Изпълнителен лист по ч.гр.д.. № 56/2014г. по описа на РС Нова Загора.

 

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********да заплати К.Д.К., ЕГН ********** сумата от 1 740 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: