РЕШЕНИЕ №                                 

гр. Сливен, 30.03.2015г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

с участието на секретаря  К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева в.гр.д. № 386 по описа на съда за 2014г, за да се произнесе съобрази следното:

Предявен и иск по чл. 45 от ЗЗД с цена 50 000лв.

Производството е образувано по предявените в условията на обективно съединяване осъдителни искове от Й.Л.Я. против И.К.Г. за заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща нанесени имуществени вреди; сумата 50 000 лв., представляваща нанесени неимуществени вреди; сумата 22 200.61 лв. – обезщетение за забава върху неимуществените вреди от датата на непозволеното увреждане до предявяване на исковата молба с правна квалификация на предявените права по чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД

 Обстоятелствата, на които ищецът основава предявените права в исковата и в уточняваща молба са следните:

В исковата молба се твърди, че ответникът И.К.Г. е станал причина за иницииране на досъдебно производство и привличане в качеството на обвиняем на ищеца Й.Л.Я., а в последствие и подсъдим по НОХД, като ответникът изготвил и внесъл адресирана до кмета на гр. Сливен и тиражиран и до Председателя на Общинския съвет - гр. Сливен, до Областния управител и до Министъра на регионалното развитие и благоустройството - г-н Р.П. на 19.03.2010г. жалба вх. № 9400-3982/19.03.2010г. относно водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“ - гр.Сливен, с приложени към нея тенденциозно интерпретирани документи - част от НОХД № 12/2011 г. по описа на ОС - Стара Загора.

В жалбата на ответникът е било описано поведение на ищеца с цел да се инициират официални процедури от Окръжна прокуратура – Сливен, като към този момент повече от година се е работило главно „оперативно" по пр. вх. № 305 по описа на СОП за 2009 г., а на 20.01.2010 г. вече е образувано и ДП № 1/2010 г. по описа на ОСО при СОП. „срещу виновното длъжностно лице" (т.е. - „неизвестен извършител" на длъжност кмет). За същите обстоятелства на 06.04.2010г. по образуваното с Постановление от 22.01.2010 г. на Окръжна прокуратура - гр. Сливен ДП № 1/10 г. по описа на СОС при СОП е бил проведен разпит на ответника, при който в качеството си на свидетел И.К.Г. е описал отново действия на ищеца във връзка с принудително дарените средства за футбола в Сливен в размер на 5 000 лв. Данните в показанията на ответника като свидетел не са верни и не са потвърдени, но именно въз основа на тях ищецът е бил привлечен като обвиняем, в което си качество станал известен не само на всички в България, но и зад граница.

Въз основа на това с Постановление от 12.04.2010г. Й.Л.Я. официално е бил привлечен като обвиняем за 5 престъпления, едно от които е за извършена принуда по чл.304б, ал.1 от НК и по чл. 210, ал.1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК. Обвинен е, че през м. март 2005 г., в гр. Сливен, в качеството си на длъжностно лице, е поискал и приел от И.К.Г. ***000" сумата от 5 000 хиляди лева, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение на длъжностното лице в системата на Изпълнителна агенция по горите, във връзка със службата му, за изграждане на ,Довеждащ водопровод за водоснабдяване на Селищно образувание „Кироолу" в землището на гр. Сливен". На 30.11.2010 г. Сливенският окръжен прокурор съставил и внесъл в съда Обвинителен акт за престъпление по чл. 3046 от НК въз основа на доказателствата, предоставени от И.К.Г..

Ответникът направил тенденциозни, обвинителни и неверни изявления в протокол за разпит   пред наблюдаващ прокурор по ДП № 1/2010 г. по описа на ОСО при СОП: осъществявал е извънпроцесуален (неофициален) контакт, съдействие и активно формиране у СОП, ДАНС, ИП, Общински съвет и други институции субективна увереност, че ищецът Й.Л.Я. действително е извършил престъпление, и то именно в качеството му на длъжностно лице.

На 06.04.2010 г., когато изпълняващия длъжността Окръжен прокурор на гр. Сливен е разпитвал И.К.Г. пред окръжния съдия М.Д., в ОП е получена справка от ДАНС, в която е описан случаят на И.К.Г. с дарените 5 000лв., като е приложено копие от неговата (на И.Г.) жалба. Към нито един момент тази жалба не е била адресирана нито до ДАНС, нито до ОП – Сливен, но точно ДАНС изпраща на СОП копието от жалбата, адресирано всъщност до кмета Й.Л.Я., на която институция самият И.К.Г. е осигурил документа – създаден със съдействието на лица от - ДАНС или СОП като към жалбата са приложени документи, които само ответникът И.К.Г. би могъл да комплектува. Така именно той е осъществил извънпроцесуален контакт, съдействал е активно и е формирал у тези институции субективна увереност, че се касае действително за престъпление, извършено от кмета Й.Л. и то именно в качеството му на длъжностно лице.

Едва на 13.05.2010г. и повече от 5 години след като е направил дарение, един месец след като Й.Л.Я. е привлечен като обвиняем и месец и половина след разпита на ответника пред съдия в СОП е бил подаден нов сигнал от И.К.Г., директно „на вниманието на Прокурор П.С.“, който вече лично го е разпитал пред съдия за същите обстоятелства.

Въз основа на повдигнатите обвинения против Л. се разгърнала небивала медийна и процесуална баталия. Само публикациите, свързани с обвиненията на И.К.Г. против Л. са надхвърлили 750, а СОП поискала и получила отстраняването на Й.Л.Я. *** и тази ограничителна мярка продължила близо 60 дни. Висящите производства с обвинения за колосални вреди години наред формирали отношение на антипатия, недоверие и очакване на тежки присъди за длъжностното лице Л..

Вредите, за които се търси обезщетение от ищеца, се твърди, че са настъпили също в следствие на обстоятелството, че ответникът И.К.Г. е поддържал гражданския иск в размер на 5 000 лева и обвинение пред ОС – гр. Стара Загора, със съзнание за невиновността на подсъдимия Л., подавал е жалби срещу оправдателната присъда по посоченото НОХД, като по този начин допринесъл за продължителната висящност на производството. Поддържал е протеста на СОП. както и на гражданския си

Освен действията, предизвикали наказателното производство по обвинение в извършването на престъпление от общ характер по чл.304б, ал.1 от НК и по чл. 210, ал.1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК ответникът инициирал чрез частна тъжба вх. № 28382/17.12.2010 г., подадена в Сливенски районен съд, наказателно производство, като е образувано НЧХД № 2348/2010г. по описа на същия съд срещу ищеца Й.Л.Я. по обвинение в престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1. т.2 и 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК и За съвместно разглеждане в наказателното производство е предявил граждански иск в размер на 50 000 лв.

В подкрепата на този иск представил симулативен договор и искане за развалянето му ведно с несъществуваща неустойка; обжалвал, като е знаел, че е справедлива и правилна, присъда № 481/04.05.2011  на РС - Сливен, с която подсъдимият Й.Л.Я. е оправдан, а гражданският иск -  отхвърлен. Въз основа на неговата въззивна жалба е образувано ВНЧХД пред Сливенски окръжен съд, но поради тотален отвод на всички окръжни съдии, делото е прекратено  и с определение на ВКС - разпределено в Окръжен съд - гр. Ямбол, където е образувано ВНЧХД № 403/2011 г. пред I наказателен състав.

С решение № 186/07.11.2011 г. първоинстанционната присъда е отменена и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенски районен съд. След отвод на всички районни съдии, делото отново е изпратено във ВКС и с определение е изпратено за разглеждане в РС - Пловдив;

Продължавайки да поддържа неверните твърдения в тъжбата си и след това администриране на делото, ответникът е станал причина и за образуване на НЧХД № 1970/2012 г. пред РС - Пловдив. С присъда № 452/19.12.2012 г., постановена по НЧХД №1970/2012 г., РС Пловдив е признал подс. Й.Л.Я. за виновен в извършване на престъпление по чл.148. ал.1, т.1, т.2 и т.4. във вр. с чл.146, ал.1 от НК - за това, че на 4.12.2010 г. в град Сливен, като длъжностно лице при изпълнение на службата му – кмет на гр. Сливен, е казал нещо унизително за честта и достойнството на И.К.Г., а именно, че И. М. е измамник, в негово присъствие като обидата е нанесена публично и е разпространена чрез печатно произведение – вестник Сливенско дело", бр. 43 от 14.12.2010 г."

Въз основа на въззивна жалба до ОС - Пловдив, е образувано ВНЧХД № 1531/2013 г. пред Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение. По това дело И.К.Г. продължил да поддържа обвинението и гражданския си иск;

С присъда № 8/04.02.2014 г. ПОС отменил осъдителната присъда на ПРС и е оправдал ищеца Й.Л.Я. по всички въздигнати обвинения и отхвърля предявения граждански иск.

Срещу този акт на ПОС И.К.Г. подал касационна жалба, въз основа на която е образувано КНЧХД № 470/2014 г. по описа на ВКС-П н.о. като въззивната жалба е оставена без уважение с Решение № 172/27.05.2014 г. на ВКС.

Наказателният процес във всичките си фази се развил в условията на остра политическа предизборна борба. В този момент Й.Л.Я. е бил втори мандат кмет на гр. Сливен, с положителна социологическа прогноза за трети. Наказателното производство предизвикало небивал обществен интерес, който мигновено от регионален ескалира в национален и дори международен. Чрез медиите е била създадена обществена нагласа, че кметът Й.Л. безусловно е доказан престъпник, и е само въпрос на време, необходимо за провеждане на няколко рутинни процедури, за да бъде осъден.

Чрез наказателния процес, поддържан от ОП – Сливен е опетнена е репутацията на ищеца и същия е свален от върховете, до които е достигнала неговата спортна карира, опетнено е името на ищеца като футболист и спорстмен със значителен принос за българския спорт, чрез когото той се популяризира положително и пред света, като доказателствата са били почерпани от свидетеля И.К.Г..  Ищецът Й.Л.Я. е емблематична и  легендарна фигура в българската спортна и социално-политическа реалност. Същият се е състезавал в продължение на над десет години в елитни клубни първенства и е обичан от десетки, дори стотици хиляди фенове в Европа и по света и никога до този момент върху него не е падала даже сянка за неспортсменско отношение и дори при най-конфликтната ситуации е печелил симпатиите на публиката с борбеността, непримиримостта и мъжкото си поведение.

Чрез медиите в следствие на наказателните процеси е бил създаден образ на ищеца като двуличен, егоистичен и корумпиран. Темата се пренесла в централните медии и трайно заела първите страници на вестниците, прайм тайма на телевизиите, обзорните и коментарните предавания. С оглед действията Сливенската окръжна прокуратура и основавайки се главно на тях, в блогове и форуми се изляли най-нецензурни обвинения, позорящи квалификации и измислици, като огромна част от тях е била стъпила върху сигнала и доказателствата на ответника И.К.Г.. Върху набедения Л. останало горчивото удовлетворение от възтържествувалата чрез съдебните актове справедливост, но наред с това и претърпеният психически натиск, моралният обществен негативизъм, дезинтеграцията на приятелски връзки, срива на положителната обществена репутация, формирането на подозрително и дистанцирано отношение на негови лични привърженици, на спортната общественост, както и препятстването да заеме съответстващи на популярността му позиции в международни органи и организации и - в крайна сметка и като установен обществено политически резултат - оттеглянето на доверието от страна на неговите привърженици и избиратели, довело до загубата на изборите за кмет на населено място. Всичко това формирало много по-важни по размер и значение неимуществени вреди, които ищецът желае да бъдат обезщетени по справедливост.

Посочва се, че ищецът не желае да претендира неимуществени вреди, нанесени му в резултат на болки и страдания, стрес, депресивни състояния, повишаване на кръвното налягане, неразпорожение, безсъние и всичко останало, което обичайно се твърди при искове за непозволено увреждане и би било естествено да се посочи и лесно да се докаже. Той, обаче, има достойнството и самочувствието на войн, който не се оплаква от раните си, той открито пред хората и честно и стоически понася фронталните удари. С действията си обаче ответникът допринесъл да се изроди и убие обществената симпатия, да се помрачи и обезличи Л. като човек, да се смачка и постави в условията на перманентно подозрение неговата положителна обществена репутация, като тази тотална дискредитация за него е личностно непоносима. Тя не би могла да бъде компенсирана парично, но с паричната компенсация се цели възпиращ ефект върху хората, на които нашето общество е отдало заслужена благодарност за това, че са му дали основание за национална гордост.

Предвид изложеното по – горе се иска съдът да постанови решение, с което да осъди И.К.Г. да заплати на Й.Л.Я. сумата от 1 000 лв., представляваща нанесени имуществени вреди; сумата 50 000 лв., представляваща нанесени неимуществени вреди; сумата 22 200.61 лв. – обезщетение за забава върху неимуществените вреди от датата на непозволеното увреждане до предявяване на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И.К.Г. е подал отговор на исковата молба, в която оспорва предявените искове като неоснователни, евентуално като завишен над размера от 1 000 лв. предявения иск за причинени неимуществени вреди.

Посочва, че с постановление от 12.04.2010г. по ДП №1/2010г. по описа на ОСО – ОП – Сливен не е съставено от ответника И.К.Г., а от следовател В. Г. съгласувано и докладвано на наблюдаващият делото прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен П.С., с което ищецът е бил привлечен като обвиняем освен за това, че в качеството му на длъжностно лице - кмет на Община Сливен, използвал служебното си положение е въздействал на ответника, за да набави за Общински футболен клуб противозаконна облага в размер на 5 000 лв., но също и по още шест обвинения, за които ответникът не е подозирал.

Поддържа се, че ищецът не е ангажирал реални доказателства в подкрепа на твърденията си, че е претърпял неимуществени вреди именно и само във връзка с повдигнатото му обвинение, свързано с „дарението" и няма доказателства, че твърдяните увреждания са пряка и непосредствена последица от това конкретно обвинение. Липсват обективни данни, че ответникът е разпространявал, по какъвто и да е начин информация в обществото, която да дискредитира доброто име на ищеца като резултат от воденото срещу него наказателно производство.

Като неоснователно оспорва твърдението, че подадената от ответника жалба до ОП – Сливен е в основата на претърпените от ищеца вреди, тъй като с тези си действия ответникът е упражнил прогласеното в чл. 45 от  Конституцията на РБ правото на гражданите на жалби, предложения и петиции до държавните   органи.   В   изпълнение   на   това   си   право   като гражданин и данъкоплатец ответникът е сезирал с жалби всевъзможни институции за решаване на проблема с водоснабдяването на селищно образование „Кироолу", с който проблем е занимавал и бившия кмет на Община Сливен - Асен Гагаузов, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, депутати от 21 многомандатен избирател район – Сливен, един от които е внесъл официално питане в пленарната зала на парламента, Общински съвет-Сливен т.н.

В оспорване на твърденията, че жалбата на ответника е довела до „небивала медийна и процесуална баталия" и тя е в основата на отстраняването на ищеца от длъжността „Кмет" на Община – Сливен, в отговора се изтъква обстоятелството, че „господар" на досъдебното производство е съответният наблюдаващ прокурор. Респективно в неговите правомощия е да прецени, дали изнесеното в жалбата до съответната институция съдържа данни за извършено престъпление и единствено в правомощията на Прокуратурата е да прецени следва ли да повдигне обвинение срещу определено лице и по кой текст от наказателния закон. Като гражданин ответникът няма правото по закон, нито правомощията да внася обвинителен акт в съда, нито да поддържа самостоятелно обвинението. В този смисъл отговорност за причинени на ищеца неимуществени вреди би могла да носи Прокуратурата на Република България по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Именно поради това и ищецът по силата на цитирания закон е предявил претенция за изплащането на сумата от 500 000 лв. за причинените му неимуществени вреди във връзка с водените против него наказателни производства. По този иск пред Окръжен съд - Сливен е образувано гр. дело № 430/2014 год. по описа на съда, като част от тези производства е и това за извършено престъпление, по чл. 304б от НК, което е престъпление от общ характер.

Във връзка с твърденията за нанесени неимуществени вреди от  воденото по тъжба на ответника частно наказателно производство се посочва, че повод за внесената от ответника частна тъжба са публикации в пресата и основно изнесеното от LiveNews Повдигнатото с тъжбата обвинение не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 от НК. Спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение и образуваното частно наказателно дело по никакъв начин не е променило обичайния начин на живот на ищеца, като постановената оправдателна присъда не игнорира казаното от ищеца по адрес на ответника.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява. Не се явява негов пълномощник. В писмено становище по същество предявените искове се поддържат с оглед наведените в исковата молба обстоятелства.

Ответникът редовно призован не се явява. Не се явява негов пълномощник. В писмено становище по същество, поддържа изразеното в отговора на исковата молба становище по основателността на предявените искове. Развива допълнително доводи за липса на противоправно поведение от своя страна, като поведението му във връзка с подадения сигнал и подадената от него тъжба е в съответствие на установеното  конституционно правото като гражданин на РБ да подава жалби и сигнали съгласно чл. 45 от КРБ. С поведението му не е налице набедяване на ищеца в извършване на престъпление, който факт може да бъде установен само с влязла в сила присъда, като освен това обект на посегателство с това престъпление са интересите на правосъдието, а не личността на набедения.

От анализа на събраните по делото доказателства в изпълнение на доказателствената тежест указана в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът приема за установени от фактическа страна следните релевантни за спора обстоятелства:

На 19.03.2010г. ответникът И.К.Г. като собственик на недвижим имот в м. „Кироолу“ – гр. Сливен подал жалба до Кмета на гр. Сливен – тогава ищеца Й.Л.Я., в която е посочено, че се подава „относно водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“ гр. Сливен.

В жалбата като факти е посочено, че ответникът като собственик на недвижим имот е направил искане до Община Сливен и му била издадена бележка с из. № 1396/31.02.2004г., подписана от от зам. кмета Р. Андонов за това, че в инвестиционната програма на Община Сливен за 2004г. са осигурени средства за изграждане на обект „Водоснабдяване и селищно образувание „Кироолу“, гр. Сливен.. По надлежния ред бил получил четири боря разрешения за строеж и осъществил строителство в собствения си имот НУПИ 26, за което е изхарчил значителни средства, но въвеждането в експлоатация на обектите е невъзможно поради липсата на водопровод за питейна вода. Освен ответника и други живущи в селищното образувание са подавали искания във връзка със същия проблем, като са получени два отговора от ищеца като кмет на гр. Сливен – изх. № 9400-18 593 от 15.08.2006г. и изх. № 1400-2129 от 15.08.2008г., с които е дадено уверение, че средства за изграждане на водопровод са включени в бюджета и разпределението на капиталовите разходи на Община Сливен за 2008г. (този факт следва и от приложените от ответника писмени доказателства – решения на от заседания на ОбС – Сливен за гласуване бюджета на Община Сливен) и започнатото строителство ще продължи. Живущите в селищно образувание „Кироолу“ на гр. Сливен подали мотивирана жалба от 13.02.2009г. и до Областния управител на гр. Сливен, като в отговор е посочено, че на преден план е изведена процедурата за изключване на земята от ДГФ, на която следва да се изгради водопровода. С молба вх. № 30-00-54 от 20.01.2010г. до г-жа М.Г. – Председател на Общински съвет – Сливен инициативен комитет на живущите е потърсил съдействие за осигуряване на финансови средства за своевременно завършване и въвеждане в експлоатация ана обекта, чрез който да се осигури питейна вода на жителите в квартал.

До момента на подаване на жалбата не бил получен отговор. Посочено е, че поради дълготрайното нерешаване на проблема е нарушено конституционното право на ответника на „здравословна и благоприятна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи съгласно чл. 55 от КРБ.

В жалбата са поставени въпроси и е поискано изразяване на становище от ищеца като Кмет на Община Сливен. Изразено е недоволство от липсата на решаване на проблема, като в послепис е посочено дословно: „Връщайки се назад в годините, искам да Ви уверя, че дарението направено на 31.03.2005г. в ТБ „Инвестбанк“ АД гр. Сливен за Общински футболен клуб 2000 в размер на пет хиляди лева събрани безкористно от живущите в СО „Кироолу“, гр. Сливен беше в отговор на Вашата настоятелна молба до мен за помощ и най-вече заради името и авторитета Ви! (Оригинала на бордерото съхранявам в личния си архив).“

ДП № 1/2010г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 305/09г., пор. № 1/2010г. по описа на ОП – Сливен е било образувано на 22.01.2010г. срещу „виновното длъжностно лице от Община Сливен“ за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК.

С постановление от 12.04.2010г. на следовател при ОСО – ОП – Сливен – В. Г. ищецът Й.Л.Я. е бил привлечен като обвиняем за извършването от него в качеството му на длъжностно лице – Кмет на Община Сливен на 7 (седем) различни престъпления: по чл. 254 а, ал. 2, вр. ал. 1 НК; по чл. 311 НК, три престъпления с правна квалификация по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК и две престъпления по чл. 283 НК, едно от които за това, че през м. март 2005г. в гр. Сливен, в качеството му на длъжностно лице – Кмет на Община Сливен, използвал своето служебно положение като въздействал на И.К.Г., за да набави за Общински футболен клуб „Сливен 2000“ противозаконна облага в размер на 5 000 лв.

В жалбата е посочено изпращането на копие до:г-жа М.Г. – Председател на Общински съвет – Сливен; г-н М.К. – Областен управител на Сливенска област; г-н Р.П. – министър на РРБ на РБ.

С постановление от 09.11.2010г. на основание чл. 199 и чл. 216, ал. 2 НПК материалите във връзка с престъпление по чл. 283 НК, за това, че през м. март 2005г. в гр. Сливен, в качеството му на длъжностно лице – Кмет на Община Сливен, използвал своето служебно положение като въздействал на И.К.Г., за да набави за Общински футболен клуб „Сливен 2000“ противозаконна облага в размер на 5 000 лв., са отделени от ДП № 1/2010г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 305/09г., пор. № 1/2010г. по описа на ОП – Сливен и е постановено завеждането им с вх. № 2084/2010г., пор. № 60/2010г. по описа на ОП – Сливен, след извършване на което в указаните срокове да се повдигне обвинение спрямо ищеца Й.Л.Я. за престъпление по чл. 304б НК за упражняване на влияние при приемане на решение от длъжностно лице в системата на ИА по горите във връзка със службата му относно отчуждаване на земя от ГФ за изграждане на „довеждащ водопровод за водоснабдяване на СО „Кироолу“ в землището на гр. Сливен и за извършено от него при условията на идеална съвкупност на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК, за това, че през м. март 2005г. в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен, с цел да набави имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв.

Във връзка с последното от данните по сл.д. № 78/2010г. на ОСО в ОП – Сливен (отделено от ДП № 1/2010г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 305/09г., пор. № 1/2010г. по описа на ОП – Сливен) се установява следното:

На 06.04.2010г. до ОП – Сливен с оглед искане от 02.12.2009г., за предоставяне наличните в ДАНС данни, касаещи дейността на конкретни фирми и бизнесмени от близкото обкръжение на кмета на гр. Сливен, (текста на което не се съдържа в сл.д. № 78/2010г.) с писмо Я – 199/06.04.2010г. на ДАНС – ТД – Сливен са приложени цитираната по-горе жалба, подадена от ответника И.К.Г. на 19.03.2010г., заедно с протокол от заседание на МК от 03.08.2006г., разрешение за строеж – 4 бр., вносна бележка за дарение в ТБ „Инвестбанк“ АД; квитанция за платени данъци от „М. – 2008; молба от името на инициативен комитет от три лица, с № 30-00-54/20.01.2010г. до Председателя на ОбС – Сливен във връзка с предстоящо гласуване на общинския бюджет за залагане на средства за изграждане на малка пречиствателна станция; Отговор от Областния управител на гр. Сливен.; служебна бележка от Община Сливен изх. № 1396/2004г.;списък на живущите собственици на парцели и вили в м. „Асеновско дефиле“ и 2 бр. писма – цитирани в жалбата, относно „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“ гр. Сливен.

По делото няма данни относно момента, начина и повода за постъпване на описаните приложения в ДАНС и не се установява съпричастност на ответника И.К.Г. към този процес на събиране на материали и информация.

Във връзка с повдигнатото обвинение спрямо ищеца за извършване на престъпление по чл. 283 НК спрямо ответника, последният е разпитан качеството му на свидетел на 06.04.2010г. пред съдия от Окръжен съд – Сливен М. Д., извършен  по реда на чл. 223, ал. 1 НК, при участието на и.ф.окръжен прокурор – П.С., от чието име е постъпило искането за извършване на разпит.

В този разпит, излагайки проблема относно водоснабдяването на селищно образувание „Кироолу“, ответникът е свързал посочения в послеписа на жалбата от 19.03.2010г. факт на даденото дарение от 5 000 лв. за ОФК „Сливен 2000“ с направено искане от страна на ищеца, след като ответникът в частен разговор е потърсил помощ за довършване на водопровода в СО „Кироолу“. Така в показанията си относно мотива за даденото дарение от 5 000 лв.ответникът е заявил: „Помолих го да помогне, за да се довърши водофицирането, а той ми отговори следното: „само аз да помагам, вие не можете ли да помогнете.“ Аз го попитах „с какво можем да помогнем“. Той ми каза, че му трябвали 5 000 лв. за отбора по футбол, защото отбора отивал да играе, а няма такива пари…“ По-нататък в показанията си ответникът след като описва събирането на сумата от живущи в селищното образувание 2 000лв. и добавянето от него на остатъка до 5 000 лв. е заявил: „Влязох и му казаха, че нося парите, а той ми отговори, че пари на ръка не взима. Той говори по мобилния си телефон с М.Г. и тя му продиктува номера на банковата сметка, който той записа на едно листче. Каза ми да отида в банката, която се намира на ъгъла срещу Областната управа и да внеса 5 000 лв. по посочената банкова сметка. ***чко. Започна голямото чакане за водата докато един ден Р.Г. след два три месеца ме спря да каже „Да си жив и здрав. Снощи ядохме и пихме за твоя сметка“. Попитах го, къде, за да отида да платя, а Г. ви отговори, че съм платил предварително, като съм внесъл 5 000 лв. Аз бях съкрушен, като разбрах, аз за какво ги дадох, аз ги дадох уж за водопровода, а те са правили банкет в ресторанта на хотел „Империя“ Показания в същия смисъл са били дадени от ответника и при проведения на 22.10.2010г. разпит – проведен от /тогава/ и.ф. П.С.., в които ответникът след като е описал предприетите действия за изграждане на водопровод и преустановяването на СМР, включително снабдяването с удостоверение, което да послужи пред гл. архитект за издаване на разрешение за строителство, е заявил:„След като спря строителството, аз случайно срещнах Л. в коридора на Общината, тъй като ходих до „Поземлената комисия“. Тогава полушеговито му казаха: „Каква е тази недописана повест, започнахме нещо и спряхме“ Казах го във връзка с водоснабдяването на м. Кироолу, казах на Л.“Помогни, моля те, да се довърши обекта“ Думите му бяха „Само аз ли ще помагам“ Попитах го „какво имаш предвид“, а той отговори „Помогнете и Вие, искаш питейна вода“. Той когато каза „само аз ли ще помагам“ имаше предвид помощта, която ми оказа при издаването на служебна бележка от Р. А. Аз не съм имал намерение да правя дарение на Общински футболен клуб. Сумата 5 000лв., която съм внесъл, в която е записано „дарение“, е сумата, която Й. Л. ми поиска за общинския клуб, защото отбора щял да отива на много важен мач, за да помогне на водофицирането на „Кироолу“. Той според мен можеше да помогне, защото е кмет, има необходимите властови позиции и ресурси и можеше да съдейства за по-бързото обръщане на статута на земята от горски в общински и да се финансира обекта от ообщината и да се извърши водофицирането.“

Освен чрез показания като свидетел, във връзка с воденото наказателно производство и след повдигането на обвинение  с постановлението от 12.04.2010г. на следовател при ОСО – ОП – Сливен – В. Г. на 13.05.2010г., ответникът е подал сигнал относно „данни за извършено престъпление от г-н Й.Л. ***. В сигнала е посочено, че по повод на подадената от ответника жалба от 19.03.2010г. – цитирана по-горе, твърденията в нея за бездействие на Общинската администрация са били отхвърлени като „неоснователни и неконструктивни“ с писмо изх. № 06-20-93/09.04.2010г. на кмета на Община Сливен. Изтъкнато е обстоятелството, че с писмо изх. № 08-135 от 27.11.2006г. до Председателя на ДАГ е поискана промяна на статута на земята от ДГФ и отреждане на терена за изграждане на напорен водоем с хлораторно. С позоваване на писмо от 27.10.2009г. кметът без да извърши проверка бил отговорил, че не е приключила конкретната процедура за промяна на предназначението на земята, което бил в причинна вързка с невъзможността да се продължат СМР по завършване на обекта. В сигнала ответникът направил твърдения, според които е получил отговор от гл. експерт в РДГ – Сливен, че възложеното от Дирекцията е „свършено“ и е изпратена презаверена скица като с писмо от 03.11.2009г. на ДГС – Сливен е извършено уведомяване за презаверяване на скицата в СГКК – Сливен. По повод на посоченото ответникът в сигнала, той е поискал след анализ и преценка на всички приложени доказателства да се приеме, че е налице законен повод за извършване на проверка и, ако се установят достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла на НК да се образува НП.

След извършване на следствени действия както във връзка с престъпление по чл. 283 НК, но и във връзка с привличането на ищеца с постановлението от 12.04.2010г. като обвиняем и за още шест престъпления, с постановление от 09.11.2010г.  на ОП – Сливен на основание чл. 199 и чл. 216, ал. 2 НПК материалите във връзка с деянието, изразяващо се в това за това, че през м. март 2005г. в гр. Сливен, ищецът в качеството му на длъжностно лице – Кмет на Община Сливен, използвал своето служебно положение като въздействал на И.К.Г., за да набави за Общински футболен клуб „Сливен 2000“ противозаконна облага в размер на 5 000 лв. са отделени от ДП № 1/2010г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 305/09г., пор. № 1/2010г. по описа на ОП – Сливен и е постановено завеждането им с вх. № 2084/2010г., пор. № 60/2010г. по описа на ОП – Сливен, след извършване на което в указаните срокове да се повдигне обвинение спрямо ищеца Й.Л.Я. за престъпление по чл. 304б НК за упражняване на влияние при приемане на решение от длъжностно лице в системата на ИА по горите във връзка със службата му относно отчуждаване на земя от ГФ за изграждане на „довеждащ водопровод за водоснабдяване на СО „Кироолу“ в землището на гр. Сливен и за извършено от него при условията на идеална съвкупност на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК, за това, че през ме. Март 2005г. в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен с цел да набави имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв.

Междувременно (преди отделяне на материалите за различните обвинения) – на 16.04.2010г., във връзка с привличането на ищеца с постановлението от 12.04.2010г. като обвиняем по седем престъпления, пред ОС – Сливен е внесено искане от и.ф. Окръжен прокурор П.С. на основание чл. 69 НПК за отстраняване на ищеца от заеманата от него длъжност като обвиняем по ДП № 1/2010г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 305/09г., пор. № 1/2010г. по описа на ОП – Сливен. По искането е образувано  ЧНД 215/2010г. и същото е уважено с определение от 21.04.2010г., потвърдено с определение № 86/04.05.2010г. по в.ч.н.д. № 91/2010г. на Апелативен съд – Бургас. По искане на пълномощника на ищеца – адв. И.А. за отмяна на определение по чл. 69 НПК е образувано ЧНД № 326/2010г. на ОС – Сливен, като с определение от 16.06.2010г. искането е оставено без уважение, но в последствие същото определение е отменено във връзка с подадената частна жалба с определение №125/29.06.2010г. по ВНЧД № 135/2010г. на Апелативен съд – Бургас и ищецът е възстановен на заеманата до отстраняването длъжност – кмет на гр. Сливен.

На 01.12.2010г. ОП – Сливен е внесла за разглеждане пред Окръжен съд – Сливен обвинителен акт, с който ищецът е обвинен в извършване на посочените по-горе престъпления, по който е било образувано НОХД № 610/2010г. по описа на ОС – Сливен.

Във връзка с така образуваното производство всички съдии от съставите на Окръжен съд – Сливен са се отвели на основание чл. 29, ал. 2, вр. чл. 31 НПК от разглеждането му. Като основание за отвод съдебните състави са се позовали основно на необходимост от избягване на съмнения в обективното и безпристрастно разглеждане на делото, във връзка с твърдения на ищеца пред медиите за предубеденост и необективност на съдебните състави от ОС – Сливен.

С определение № 154/29.12.2010г. по ЧНД № 721/2010г. на ВКС, І-во н.о. прекратеното НОХД № 610/2010г. по описа на Окръжен съд – Сливен е изпратено за разглеждане от Окръжен съд – Стара Загора.

Пред Окръжен съд – Стара Загора е образувано НОХД № 12/2011г., по което след провеждането на три съдебни заседания – на 04.02.2011г., на 07.03.2011г. и 25.03.2011г. с присъда № 118/25.03.2011г. ищецът Й.Л.Я. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения за престъпление по чл. 304б НК за упражняване на влияние при приемане на решение от длъжностно лице в системата на ИА по горите във връзка със службата му относно отчуждаване на земя от ГФ за изграждане на „довеждащ водопровод за водоснабдяване на СО „Кироолу“ в землището на гр. Сливен и за извършено от него при условията на идеална съвкупност на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК, за това, че през м. Март 2005г. в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен с цел да набави имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв.

В производството по НОХД № 12/2011г. с протоколно определение от 04.02.2011г. по негово искане на основание чл. 76 НПК като частен обвинител е конституиран ответника в настоящото производство – И.К.Г..

В производството по НОХД № 12/2011г. са били прочетени дадените на 06.04.2010г. пред съдия показания на И.К.Г., като е отговорил и на допълнителни въпроси.

В мотивите към присъдата след извършен анализ на доказателствата и установените обстоятелства е прието, че през 2004г. И.К.Г. като собственик на имот в СО „Кироолу“ гр. Сливен, което не е водоснабдено е искал да построи в имота си заведение за обществено хранене, като е следвало да се удостовери съгласно ЗУТ през гл. архитект на Община Сливен наличието на ток, вода и път. Тъй като селищното образувание не е водоснабдено в периода от 2004г. И.К.Г. е извършил редица действия и искания за снабдяване с необходими документи за изграждане на водопровод, като през 2004г. по-голямата част от обекта е била завършена. Тъй като земята, върху която е трябвало да се изгради земята е била включена в ДГФ е било необходимо изключването й, поради което спрели строителните дейности по изграждане на водопровода и пречиствателната станция. Водоснабдяването на СО „Кироолу“ е било включвано в инвестиционните програми на Община Сливен за периода от 2007г. – 2009г., но и към момента на приключване на на производството не е изграден такъв. Като причина за забавянето е прието обстоятелството, че не е приключила отчуждителната преписка в РДГ – Сливен за изключване на земи от ДГФ.

Приети са за установени опитите на ответника И.К.Г. да ускори довършването на водоснабдяването за СО „Кироолу“ – гр. Сливен, в която връзка в настоящото производство същият е представил писмени доказателства, които са възприети и в наказателното производство.

Същевременно е установено, че на 31.03.2005г. по сметка на ОФК в „Инвестбанк“ АД – клон Сливен И.К.Г. е внесъл сумата от 5 000 лв. с посочено основание за внасянето й – „дарение“.

При тези обстоятелства са направени изводи, че ищецът Й.Л.Я. не е участвал в издаването на служебна бележка № 1396/31.03.2004г.; нито е поискал, нито е приел от И.К.Г. ***000“ – сумата от 5 000 лв., че ищецът в качеството си на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен, не е възбудил и не е поддържал заблуждение у И.К.Г. с цел да набави имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ , нито е причинил имотна вреда на И.К.Г. в размер на 5 000 лв.; че полученото от ОФК „Сливен 2000“ дарение от 5 000 лв. не  е разходвано за други цели, различни от нуждите на клуба и непосредствените разходи за спортната му дейност. Съответно с оглед фактическите изводи от правна страна е прието, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НК, е описаното в обвинителния акт деяние, за което Прокуратурата приела, че се осъществяват признаците на престъпление по чл. 304б, ал. 1 и на чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК в условията на идеална съвкупност не е извършено.

Срещу оправдателната присъда № 118/25.03.2011г. по НОХД № 12/2011г. е бил внесен протест от П.С. – и.ф. окръжен прокурор при ОП – Сливен и въззивна жалба от И. К. Г. в качеството му на частен обвинител, по които е образувано ВНОХД № 282/2011г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. След проведеното с.з. на 23.06.2011г. с решение № 102/21.07.2011г. оправдателната присъда № 118/25.03.2011г. по НОХД № 12/2011г. е потвърдена.

Срещу решение № 102/21.07.2011г. по ВНОХД № 282/2011г. на АпС – Пловдив е бил внесен касационен протест от Симона Генова – прокурор при Апелативна прокуратура – Пловдив, въз основа на който е образувано КНД № 2328/2011г. на ВКС, І-во н.о., по което е проведено едно съдебно заседание – на 14.10.2011г. С решение № 495 от 13.06.2012г. по КНД № 282/2011 на ВКС, І – во н.о. е оставено в сила решение № 102/21.07.2011г. по ВНОХД № 282/2011г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, като е прието, че обвинението е недоказано и по двете повдигнати от Прокуратурата обвинения за извършени престъпления по чл. 304б., ал. 1 и на чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

Успоредно с производството по внесения на 01.12.2010г. обвинителен акт срещу ищеца за извършени престъпления по чл. 304б., ал. 1 и на чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК се е развило и производство по подадената на 17.12.2010г. то ответника И.К.Г. частна тъжба срещу ищеца Й.Л.Я..

В същата ответникът е посочил, че не е давал повод на ищеца да го „клевети“, поради което било голямо учудването му, когато на 07.12.2010г. при поредния брифинг с журналисти на въпрос, зададен му от Б. Р. – журналист в “Live NEWS” на въпрос „Познавате ли И.Г. – М.“ и „...в какви отношения сте с него?“, ищецът Й.Л.Я. отговорил „Кой не го знае в Сливен И. М., че той е измамник, ...дайте да отидем на съд и ще стане ясно, кой е И. М.… И. М. е измамник и в момента го разследват с други…“ Това изявление и формулирано по този начин – определено като клеветническо в тъжбата, било публикувано във в. „Сливенско дело“ бр. 43 от 14.12.2010г. като ответникът е заявил също в нея, че е уронен авторитета и доброто му име, търпял е негативи като търговец. Въз основа на посоченото е поискал ищецът Й.Л.Я. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 4 НК, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

По внесената частна тъжба е образувано НЧХД № 2348/2010г. на РС – Сливен, по което след провеждането на четири съдебни заседания:на 21.02.2011г., на 28.02.2011г., на 28.03.2011г. и на 04.05.2011г. е постановена присъда, с която ищецът Й.Л.Я. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите с частната тъжба обвинения, че на проведен на 07.12.2010г. брифинг и в публикация на 14.12.2010г. във вестник „Сливенско дело“ в качеството си на длъжностно лице е разгласил позорно обстоятелство за ответника чрез описаното в тъжбата поведение, представляващо престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 4 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК. И е отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.

В мотивите към решението е прието, че не е извършено посоченото в тъжбата престъпление, като във връзка с признанието на ищеца, че е заявил: „Дайте да отидем в съда и ще стане ясно, кой е И. М.“ и, че е използвал думата „измамник“, съдът е приел, че ищецът не е разгласил позорни и неверни обстоятелства, а е „..изразил негативната си оценка за тъжителя, базирайки се на инициираното обвинение срещу него от което тъжителят (отв. И. К. Г.) се почувствал засегнат, като това поведение не е достатъчно, за да е престъпление „клевета“., в която насока са развити доводи за липса на обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 147 НК.

По внесената от И. К. Г. въззивна жалба е образувано ВНОХД № 318/2011г. по описа на ОС – Сливен съставите при Окръжен съд – Сливен по същите съображения – посочени и във връзка с отводите по НОХД № 610/2010г. по описа на ОС – Сливен, са се отвели от разглеждане, като с определение от 30.08.2011г.. по н.д. № 2117/11г. на ВКС, НК, ІІІ, н.о. е постановено разглеждане на делото от Окръжен съд – Ямбол.

След провеждането на две с.з. на 05.10.2011г. и на 02.11.2011г. с решение № 186/07.11.2011г. по ВНОХД № 403/2011г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, присъдата по НЧХД № 2348/2010г. на РС – Сливен е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

След връщане на делото пред РС – Сливен е образувано НОХД № 1779/2011г., по което след отвод на всички състави на РС – Сливен, с определение № 45/13.03.2012г. по н.д. № 405/2012г. на ВКС, НК, ІІ н.о. е постановено делото да се разгледа от РС – Пловдив.

С присъда № 452/19.12.2012г. по НЧХД № 1970/2012г. по описа на РС – Пловдив Й.Л.Я. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и е наложено административно наказание „ГЛОБА“ от 1 000 лв. за обида – нанесена публично на И. К. Г. – нарекъл го „измамник“ в негово присъствие и разпространена чрез печатно произведение – в-к „Сливенско дело“, бр. 43, от 14.12.2010г. като със същата присъда е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, за извършено със същото деяние престъпление „клевета“. Със същата присъда Й.Л.Я. е бил осъден да заплати на И. К. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на  5 000 лв., като над този размер до пълния размер от 50 000 лв. предявения граждански иск е отхвърлен, като освен това в полза на тъжителя И. К. Г. са присъдени и деловодни разноски в размер на 1197 лв.

Срещу присъдата е била внесена въззивна жалба от Й.Л.Я. чрез пълномощника му адв. И.А., по която е образувано ВНЧХД № 1531/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, като след провеждането на две съдебни заседания, с присъда № 8/04.02.2014г. по ВНЧХД 1531/2013г. на ОС – Пловдив е отменена изцяло присъда № 452/19.12.2012г. по НЧХД № 1970/2012г. по описа на РС – Пловдив и Й.Л.Я. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите от И.К.Г. обвинения за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК. Отхвърлен е предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. като на основание чл. 190, ал. 1 от НПК И. К. Г. е осъден за заплати на Й.Л.Я. направените деловодни разноски в размер на 5 000 лв.

С решение № 172 от 27.05.2014г. по к.д. № 470/2014г. на ВКС, НК, ІІ-ро н.о. е оставена в сила присъда № 8/04.02.2014г. по ВНЧХД 1531/2013г. на ОС – Пловдив, като е прието, че правилно въззивния съд е отменил осъдителната присъда на първоинстанционния съд, като постановено по непредявено обвинение.

Не се представиха допуснатите от съда гласни доказателства за установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян психически натиск, създаден морален обществен негативизъм, дезинтеграцията на приятелски връзки, срив на положителната обществена репутация, формирането на подозрително и дистанцирано отношение на негови лични привърженици, на спортната общественост, както и препятстването да заеме съответстващи на популярността му позиции в международни органи и организации и - в крайна сметка и като установен обществено политически резултат - оттеглянето на доверието от страна на неговите привърженици и избиратели, довело до загубата на изборите за кмет на населено място.

В представените писмени доказателства – публикации във вестници и електронни медии основно е отразявано хронологично развитието на наказателното поризводство в съдебната фаза – първоначално под НОХД № 610/2010г. на ОС – Сливен и в последствие и по НОХД № 12/2011г. на ОС – Стара Загора във връзка с повдигнатите обвинения за престъпление по чл. 304б НК за упражняване на влияние при приемане на решение от длъжностно лице в системата на ИА по горите във връзка със службата му относно отчуждаване на земя от ГФ за изграждане на „довеждащ водопровод за водоснабдяване на СО „Кироолу“ в землището на гр. Сливен и за извършено от него при условията на идеална съвкупност на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК, за това, че през м. Март 2005г. в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен с цел да набави имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв. Освен за тези обвинения в статиите се съдържа информация и за останалите наказателни дела, по обвинение в извършванетона престъпление от общ характер – неотносими към поведението на ответника по настоящото дело. В статиите се проследява развитието на делата, като следва да се отчете придадения медиен превес на обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК, за това, че през ме. Март 2005г. в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен с цел да набави имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв. В множеството от статиите е застъпен и факта на отвода на съдебните състави в Окръжен съд – Сливен от разглеждане на делото. Отразявани са изявленията и поведението на ищеца във връзка с наказателните дела. В част от статите се съдържат и други изявления на ищеца по повод на въпроси във връзка с наказателните дела. В значителна част от статиите е отразяван факта на постановените оправдателни присъди.

Извън поднесената информация относно хода на делата в текста на статиите не се съдържат оценки и морални квалификации за ищеца във връзка повдигнатите обвинения. Не се коментира неговия авторитет и репутация, нито се съдържат сравнителни анализи, оценки и коментари относно неговия обществен рейтинг като футболист и публична личност.

Във връзка с обвинението по подадената от ответника частна тъжба е отразен изключително факта на постановената оправдателната присъда, като е отразена и публикацията в Сливенско дело от брифинга с отоговорите на поставените въпроси от репортер на „LIVE News“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявения иск на основание чл. 45 от ЗЗД е частично основателен и доказан  до размера на сумата от 500 лв. за причинени неимуществени вреди, до размера от 219.60лв. – мораторна лихва за периода от 06.04.2010г. – 15.07.2014г., като над тези размери до пълните размери от 50 000лв. за причинени неимуществени вреди и до пълния размер от 22 200.61лв. – мораторна лихва за периода от 19.03.2010г. -  01.07.2014г. предявените искове са недоказани и неоснователни, като е изцяло неоснователен предявения иск за имуществени вреди във връзка с направени от ищеца разноски по водените спрямо него наказателни дела.

Основателността на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за вреди от противоправно поведение е обусловена от кумулативното установяване на следните обстоятелства, за които с доклада на съда по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указана доказателствена тежест, а именно: че ответникът е извършил всички посочени в доклада по чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК действия, които като съвкупност формират противоправно поведение, увреждащо ищеца, като следва да докаже и обстоятелствата, от които установяват наличие на причинно следствена връзка между посоченото поведение на ответника и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в засягане и уронване на неговата репутация, чест и достойнство – в конкретния случай като личност, спортист с национална и международна значимост, както и кмет на гр. Сливен.

Пред съда се доказаха посочените в исковата молба факти, а именно подадената на 19.03.2010г. жалба до ищеца като Кмет на гр. Сливен, адресирана като копие и до други индституции – Председателя на ОбС – Сливен, до Областния управител на Сливенска област и МРРБ; безспорно се установява, че във връзка с обстоятелствата посочени в тази жалба ответникът е бил разпитан като свидетел на 06.04.2010г. пред съдия във връзка с образуваното ДП № 1/2010г. спрямо неизвестно длъжностно лице за извършване на престъпления по по служба в условията на продължавано престъпление; последвалото повдигане на обвинение спрямо ищеца на 12.04.2010г. за извършване на престъпление по чл. 304б НК за упражняване на влияние при приемане на решение от длъжностно лице в системата на ИА по горите във връзка със службата му относно отчуждаване на земя от ГФ за изграждане на „довеждащ водопровод за водоснабдяване на СО „Кироолу“ в землището на гр. Сливен, както и по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК, за това, че през м. март 2005г. в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен с цел да набави имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв.; установи се, че във връзка с липсата и спирането на СМР за изграждане на водопровод в СО „Кироолу“, гр. Сливен ответникът е подал сигнал на 13.05.2010г., като в последствие спрямо ищеца е внесен обвинителен акт за тези престъпления, като в наказателното производсто като частен обвинител е бил конституиран и ответника; безспорно и следващо от писмените доказателства е процесуалното поведение на ответника наред с Прокуратурата за поддържане на обвинението и внасянето на въззивна жалба срещу оправдателната присъда; установен е надлежно и факта на успоредно извършените процесуални дейстивя от страна на ответника по внесената от него тъжба срещу ищеца за ицвършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК чрез изявления на брифинг, в който на зададени въпроси относно отношенията на ищеца с ответника, както и последвалата и влязла в сила оправдателна присъда, за това, че на 07.12.2010г. като длъжностно лице при изпълнение на службата си – кмет на гр. Сливен, е разгласил за И.К.Г. ***, позорно обстоятелство и му е предписал престъпление, наричайки го измамник, като е отхвърелн предявения граждански иск за сумата от 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди.

Установиха се също така чрез писмените доказателства, съдържащи се дела и преписки по приложеното НОХД № 12/2011г. на ОС – Стара Загора и обстоятелствата, на които ответникът основава своите възражения, а именно, че в в периода от 2004г. – до 2010г. като собственик на недвижим имот в СО „Кироолу“, гр. Сливен е осъществил строителство на заведение, за въвеждането в експлоатация на което, а така също и за ползването на останалите жилищни имоти в селищното образувание, е било необходимо изграждането на водопровод за чиста питейна вода. Ответникът се е ангажирал активно в търсенето на съдействие от компетентните държавни и общински органи за постигане на успех в изграждането на такъв водопровод, като е отправял писма, искания и питания за издаване на строителни разрешения, за предвиждането на средста за инвестици в бюджета на Община Сливен за изграждане на водопровода, за промяна статута на имотите, поради включването им в ДГФ. Безспорно е и следва от доказателствата по делото, че и до момента в СО „Кироолу“, гр. Сливен липсват необходимите съоръжения по изграждането на водопровод за чиста питейна вода, като се установява във връзка с наказателното дело от частен характер, че ищецът по време на брифинг е употребил по адрес на ответника думата „измамник“, което е намерило отражение в публикация на в. „Сливенско дело“.

Спорните въпроси във връзка с така установените обстоятелства са свързани с квалификацията на поведението на ответника като противоправно, вида и размера на настъпилите вреди от това повадение и наличието на причинно-следствена връзка между установените вреди и различните действия – включени в цялостното поведение, описано в исковата молба с твърдение, че е увреждащо.

Действително, ответникът е осъществил активно поведение чрез подаване на сигнали и жалби против ищеца в качеството му на кмет на Община - Сливен до различни държавни институции и в резултат на това са предизвикани проверки и разследвания от компетентните органи, като включително е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 304б НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК.

 Само по себе си подаването на сигнали до компетентните органи срещу конкретно поведение, преценявано от подателя на сигнала като нарушение от длъжностни лица в кръга на неговата дейност, какъвто е бил и ищеца в качеството му на Кмет на гр. Сливен, не съставлява противоправно поведение, тъй като не нарушава императивна правна норма. Сезирането на държавен орган и подаването на жалби, предложения и петиции е конституционно закрепено право на гражданите (чл. 45 от Конституцията на Република България) – в конкретния случай свързано с необходимостта от изграждането на водопровод за чиста питейна вода в селищното образувание, което е населено и обитавано от гражданите на гр. Сливен – в частност и ответника, който е предприел и извършил СМР за изграждане на търговски обект. Наказателно производство е безспорен факт, като резултат освен от подадената жалба от 19.03.2010г., но и други доказателства свързани с “водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“, гр. Сливен и дадено от ответника дарение за ОФК „Сливен 2000“ в размер на 5 000лв., като по-малко от месец по-късно е повдигнато и обвинение спрямо ищеца за извършено престъпление от Прокуратурата.

Следва да се подчертае, че в тази жалба действително е посочен, иначе безспорно установения факт на извършеното през 2005г. дарение от ответника на сумата от 5 000лв., чрез предвеждането й по банков път в полза на ОФК „Сливен“, който факт е посочен наред с други безспорни обстоятелства свързани с липсата и към настоящия момент все още на необходимите съоръжения за доставяне и пречистване на питейна вода в СО „Кироолу“, гр. Сливен. Иначе казано – посочените в жалбата от 19.03.2010г. факти не са неверни, както се поддържа в исковата молба.

Образуването на предварително производство, повдигането и поддържането на обвинение за престъпление от общ характер, обаче, е изцяло в правомощията и преценката на Прокуратурата. В изпълнение на функционалната си компетентност по повод на това ОП – Сливен въз основа и на други доказателства, а не само с оглед на подадената от ответинка жалба от 19.03.2010г., е преценила след извършената проверка, че са налице достатъчно данни и обосновано предположение за повдигане на обвинения спрямо ищеца, за което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, поради което не може да се приеме, че е налице набедяване или злоупотреба с права от негова страна.

В последния случай злоупотреба с право ще е налице, когато това право се упражнява съзнателно и само с цел да се увредят права и законни интереси на ищеца, като недобросъвестността на деликвента трябва да бъде установена в исковия процес от ищеца, който претендира, че са му нанесени вреди. Извод за недобросъвестно поведение на ответника не може да се направи, както поради обстоятелството, че посочените в жалбата факти, вкл. на даденото дарение са верни, така и от следващата непосредствено от самата жалба и цялостно установената активност на ответика, насочена за осигуряване на водопровд за питейна вода в СО „Кироолу“ , гр. Сливен.

Същото се отнася и за подадения на 13.05.2010г. сигнал, като поради наличието на вече повдигнато обвинение спрямо ищеца с постановление от 12.04.2010г. за престъпление, квалифицирано на този етап като такова по чл. 283 НК, не може да се обоснове извод за набедяване, изискващо умисъл за постиганен на резултат – повдигането на обвинение, който факт обективно е бил налице към момента на подаване на сигнала. Поради същите съображения – изложени по-горе във връзка с правото на ответника като гражданин да подава сигнали и жалби съгласно чл. 45 КРБ и при липсата на каквито и да било други доказателства по настоящото дело, че е съзнавал, че част от посочените в сигнала данни са неверни и е целял злепоставянето на ищеца, липсва както набедяване и клевета, така и злоупотреба с право, за което да бъде ангажирана деликстната отговорност на ответника.

Горният извод не се променя по никакъв начин от факта на постановената и влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 12/2011г. на ОС – Стара Загора, с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения по по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК, за това, че през м. март 2005г. в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен с цел да набави имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв.

С оглед постановената оправдателна присъда ищецът при доказване на всички предвидени в специалния закон предпоставки би могъл да реализира правата си по реда на ЗОДОВ за вреди от правозащитни органи, но не и спрямо ответника в лично качество, който сезирайки различни институции е реализирал не само правото си на жалба до компетентен орган, но и гражданска позиция чрез изразяване на мнение и критика относно изпълнението на служебни задължения от страна на ищеца, които основни човешки права са прокламирани в чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 39 от Конституцията на Република България.

В обобщение, не може да се направи извод, че ответникът упражнявайки свои права е действал противоправно и виновно, каквото поведение би било налице само при съзнателно изнасяне на неверни обстоятелства и при злоупотреба с права, но събраните доказателства изключват подобен извод, досежно подадената жалбата от 19.03.2010г., сигнала от 13.05.2010г. и действията по поддържането на повдигнатото от последната обвинение за извършено престъпление от ищеца – Й.Л.Я., за това, че през м. март 2005г. в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен с цел да набави имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв.

Изцяло недоказано остана по делото твърдяното поведение за установени нерегламентирани контакти със служители на ДАНС и за целенасоченост към причиняване на вреда за ищеца от подобно поведение.

По същия начин се поставя въпроса за липса на противоправно поведение от страна на ответника и във връзка с подадената от него тъжба спрямо ищеца за публично нанесена чрез печатно произведение клевета, представляваща престъпление –по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК по повод на публикация във в. „Сливенско дело“, в която са отразени изявления на ищеца, който в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на службата му – Кмет на гр. Сливен, е разгласил за ответника позорни обстоятелства и му е приписал престъпление чрез думите: „Кой не го знае И. М., че той е измамник и в момента го разследват с други…“

Действията по подаване на тъжба и поддържане на обвинението по нея в рамките на предвидения от закона инстанционен контрол, могат да се квалифицират като деликт, ако във връзка с тях се установи състав на престъпление набедяване или злоупотреба с право  - схванато като превратно упражняване на права от страната, без очевидна за нея полза, при съзнаване на обстоятелството, че посоченото в тъжбата поведение не е престъпление, като с подаването й се цели единствено злепоставяне на пострадалия. От друга страна, за да се приеме за противоправно подобно поведение, злоупотребата от страна на тъжителя следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване, като изводите не могат да почиват на предположения.

Тъжбата по същество представлява сигнал до надлежните органи на властта, какъвто е и районния съд, който в рамките на възложените по закон правомощия дължи произнасяне по въпроса, дали е извършено престъпление от частен характер, т.к. с посоченото поведение на ищеца, ответникът се е почувствал „оклеветен“. Инкриминираните факти в тъжбата от 17.12.2010г., по която е образувано наказателното дело от частен характер, приключило с оправдателна присъда за ищеца,  описват събитията така, както действително са били отразени в публикацията на печатното произведение – в. Сливенско дело, бр. 43 от 14.12.2014г. и така, както са възприети от ответника, съобразно неговите интелектуални способности, възраст и пр. Без значение в тази насока е обстоятелството, дали ответникът – подал тъжбата, е извършил правилна правна преценка с оглед наличието или липсата на предвидените от закона обективни и субективни признаци на престъпление – „клевета“ спрямо неговата личност. Като гражданин, извън задължението за добросъвестност при упражняване на конситтуционно гарантираните му права и конкренто – предвиденото в чл. 32, ал. 1 КРБ право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име за разлика от Прокуратурата, на която чл. 127 КРБ вменява функция на надзор по съблюдаване за спазването на законността, за тъжителя не съществува задължение да прецени дали с оглед възприетото от него обективното поведение на извършителя са налице всички характеристики на посоченото в тъжбата престъпление от частен характер. Още повече, че в случая е безспорен и установен в наказателното производство факта, че спрямо ответника ищецът действително е употребил думата „измамник“, от което у ответника по достоверен начин е формирано субективно чувство за накърнена чест и достойнство.

С оглед гореизложеното обсъдените по-горе действия на ответника по подаване на жалби, сигнали, тъжба и действията по поддържане на обвинение както в качеството на частен тъжител, така и в качеството на частен обвинител, не е налице противоправно поведение, поради което за същите не следва да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност, в който смисъл е и константна съдебната практика, относно липсата на отговорност за вреди от непозволено увреждане поради липсата на противоправност на действията по сезирането на надлежните органи на властта със сигнал или жалба, извършени в упражняване на конституционно гарантирано право. Тези действия са деликтни само, ако се установи състав на набедяване, клевета, лъжесвидетелстване или злоупотреба с право при наличие на съответните доказателства за умисъл и вина, като злоупотреба с права ще е налице, когато жалбата не е отправена, за да се извърши проверка и да се вземат необходимите мерки, а със съзнаниие, че обстоятелствата са неверни и с цел – увреждане на лицето или на обществен интерес.

Не така стои, обаче, въпросът за наличието на противоправно поведение от ответника, осъществено чрез показанията – дадени пред съдия на 06.04.2010г., в които, твърдейки конкретни обстоятелства от първо лице, ответникът (за първи път) е свързал иначе верните факти на извършеното от него дарение и необходимостта от провеждането на процедури за осигуряване водоснабдяването с питейна вода на СО „Кироолу“, гр. Сливен, с конкретно поведение на ищеца, осъществено в качеството му на длъжностно лице – Кмет на гр. Сливен, през м. март 2005г. за възбуждане и поддържане на заблуждение у ответника - И.К.Г., с цел набавяне на имотна облага за ОФК „Сливен 2000“ и с това причиняване на имотна вреда в размер на 5 000 лв., представляващо  престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК.

Противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между поведението, което е предписаното от нормативните или общоприети правила и фактически осъщественото от дееца поведение.

Наличието на деликт се поддържа в исковата молба, като се твърди, че тези показания – дадени на 06.04.2010г. са неверни и с тях е приписано престъпление, за което на ищеца е повдигнато обвинението с постановление от 12.04.2010г., за което в последствие е оправдан с потвърдената от горните инстанции и влязла в сила присъда № 118/25.03.2011г. по НОХД № 12/2011г. на ОС – Стара Загора.

Вярно е, че чрез даването на показания ответникът е изпълнил, произтичащото от закона задължение за съдействие на правозащитните органи и конкретно на Прокуратурата в лицето на ОП – Сливен, при осъществяване на дейността по разкриване, установяване и повдигане на обвинение за извършено престъпление. При изпълнението му, обаче, в качеството си на гражданин, защитаващ претендирани от него права, ответникът не е освободен от задължението за добросъвестност и въздържане от изнасяне на неверни факти и обстоятелства.

Твърдението, че са неверни показанията на ответника - дадени на 06.04.2010г., е основано в исковата молба на факта на влязлата в сила оправдателна присъда по НОХД № 12/2011г., по повдигнатото на ищеца обвинение за възбуждане и поддържане у ответника на заблуда (че в качествтото си надлъжностно лице, ще съдейства за доръшване на СМР по изграждане на водопровод за питейна вода в СО „Кироолу“, гр. Сливен) с цел за набавяне на материална облага – 5 000 лв. за ОФК „Сливен – 2000“.

Оправдателната присъда е задължителна за гражданския съд, съгласно чл. 413, ал. 2, т. 1 НПК по въпроса, дали деянието, за което ищецът е бил обвинен е извършено от него. Налице е припокриване между твърденията в показанията на ответника – дадени на 06.04.2010г.  и обективните признаци на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК. Поради задължителния характер на оправдателната присъда за гражданския съд, следва да се приеме, че деянието– описано в показанията на ответника, не е извършено от ищеца. Респективно, че показанията на ответника в разпита пред съдия на 06.04.2010г. са неверни досежно описаното поведение на ищеца по възбуждане и поддържане на заблуда с цел набавяне на имотна облага за ОФК „Сливен – 2000“, т.к. обратният извод – за истинност на показанията, би влязъл в пряко противоречие с очертания задължителен характер на оправдателната присъда. Другояче, би стоял въпросът, ако с оправдателната присъда бе прието, че от обективна страна формално е осъществен състава на престъплението по повдигнатото обвинение, но с оглед отсъствието на останалите признаци, касаещи субективната страна на деянието и/или неговата обществена опасност и тази на дееца, то не представлява престъпление. В случая, обаче,  с оправдаталената присъда е прието, че от обективна страна липсва поведение на ищеца – описано в показанията на ответника, изпълващо състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 предл. 1, вр. ч. 209, ал. 1 от НК, за което е обвинен. При това положение и с оглед оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно субективната страна на деликта, в тежест на ответника в настоящото производство е доказването на обстоятелства, изключващи вината му във връзка с дадените от него неверни показания, но подобни твърдения – за наличие на други обстоятелства, стоящи извън показанията и деянието, за което ищецът е оправдан, които обективно да създават субективна представа у ответника за достоверност на показанията, дори не са въведени като предмет на доказване в отговора на исковата молба.

В обобщение - с оглед на задължителния характер на влязлата в сила оправдателна присъда съгласно чл. 413, ал. 2, т. 1 НПК и необорената презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че е налице противоправно поведение от ответника, изразяващо се в даването на неверни показания, уличаващи ищеца в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, но за което в последствие той е оправдан.

От тук насетне по делото се поставя въпроса за наличието на претърпени от ищеца вреди, така както са описани в исковата молба.

Изрично в исковата молба е посочено, че не се търси репарация за претърпени вреди под формата на болки и страдания, стрес, депресивни състояния, повишено кръвно налягане, неразположение, безсъния.

Поддържа се, че с действията си ответникът е допринесъл да се урони престижа и доброто име на ищеца.

Доколкото в показанията на ответника като неверни е описано поведение на ищеца, уличаващо го в престъпление като длъжностно лице, то е налице принос за уронване престижа, честта и доброто име на ищеца успоредно с останалите обвинения, за които е привлечен с постановление от 12.04.2010г. Настъпването на такава вреда само по себе си е последица от установеното по делото деликтно поведение, но за настъпването им в такива значителни по съдържание и обем размери – посочени в исковата молба, извън обичайното и то във връзка само с противоправното поведение на ответника, ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване. Така в исковата молба се твърди, че с поведението си ответникът е причинил на ищеца свалянето му от върховете на постигнатите спортни и футболни постижения, за изграждането на демонизиран образ на двуличен герой, егоистичен и корумпиран, за претърпян психически натиск, създаден морален обществен негативизъм, дезинтеграцията на приятелски връзки, срив на положителната обществена репутация, формирането на подозрително и дистанцирано отношение на негови лични привърженици, на спортната общественост, както и препятстването да заеме съответстващи на популярността му позиции в международни органи и организации и в крайна сметка и като установен обществено политически резултат - оттеглянето на доверието от страна на неговите привърженици и избиратели, довело до загубата на изборите за кмет на населено място. Доказателства в тази насока не се събраха, като ищецът не представи допуснати от съда гласни доказателства, поради което вредоносни последици извън общия случай в такъв обем и съдържание при това в причинно следствена връзка само с поведението на ответника не следва да се приема за доказани по делото.

В самата искова молба уронването на престижа и доброто име на ищеца е посочено като последица не само от поведението на ответника, но преимуществено от действията на Прокуратурата по поддържане на различни незаконни обвинения. И, ако с оглед показанията на ответника – дадени на 06.04.2010г. като деликт, засягащ интересите на правосъдието, следва да се отчете принос за настъпилите и за ищеца вреди, поради свързването му с престъплението, за които е оправдан с присъдата по НОХД № 12/2011г., то подобен принос липсва изобщо за повдигането и поддържането на обвинение по останалите шест престъпления, за които ищецът е привлечен с постановлението от 12.04.2010г. по ДП №1/2010г. Както поради настъпването на вредоносен резултат под формата на уронен престиж и накърнено добро име, следващо презумптивно само в рамките на обичайното, при това с оглед и на други шест обвинения за извършени престъпления от общ характер, за които ищецът е бил обвинен, наказателните производства по които са се развивали във времето успоредно с това – предмет на НОХД № 12/2011г. на ОС – Стара Загора, така и поради липсата на противоправно поведение от страна на ответника във връзка с подадената от него жалба от 19.03.2010г. и сигнал от 13.05.2010г., във връзка с процесуалното поведение в качеството му на частен обвинител и тъжител по наказателното дело от частен характер, настъпилата неимуществена вреда само с оглед на показанията от 06.04.2010г., подлежи на репарация по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, при съблюдаване на принципа на съразмерност и недопускане на неоснователно обогатяване (в тази насока Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение № 354 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова). Съобразяването на посочените решение, постановени на основание чл. 290 ГПК налага извода, че обезщетението за вреди при наличие на множество обвинения се дължи за всяко от тях, но присъждането на пълния размер, съответстващ на всички претърпени вреди във връзка само с едно от тях и неколкократно за всяко от тях, би довело до неоснователно обогатяване. Последното е недопустимо, като при липсата на дурги данни, размера на обезщетението по отделните обвинения се разпределя съразмерно на техния брой.

Съобразявайки посочените по-горе принципи на съразмерност и недопускане на неоснователно обогатяване, които принципи изключват получаването на обезщетение в пълен размер включително за претърпените вреди под формата на уронване престижа, честта и доброто име на ищеца в услвоията на успоредно наличие на множество обвинения, репарацията за които може да бъде реализирана само по реда на ЗОДОВ и, за които изобщо не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, само за установения деликт по настоящото делот, извършен от ответника чрез даването на неверни показания на 06.04.2010г., съдът намира, че дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 500 лв.

Върху този размер следва да се определи и обезщетението за забава, дължимо за периода от момента на извършване – 06.04.2010г. до подадаване на исковата молба на 15.07.2014г. – 219.60лв.

Изцяло е неоснователна претенцията на ищеца за репарация на имуществени вреди под формата на разходи и разноски във връзка с обвиненито за извършено престъпление от обща характер и по образуваното по тъжба на ответника частно наказателно дело.

Разходите и разноските във връзка с незаконното повдигане и поддържане на обвинение за престъпление от общ характер подлежат на репарация по реда на ЗОДОВ, като тези – нарпавени във връзка с наказателното дело от частен характер са присъдени в това производство и поради липсата на противоправно поведение на ответника във връзка с това, същият не отговаря над размера, в който са присъдени с решенита на различните инстанции и окончателно с присъда № 8/04.02.2014г. по ВНЧХД № 1531/2013г. на ОС – Пловдив.

По делото страните не са претендирали разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Х. Д. № *, ет. 2, ап. 5 да заплати на Й.Л.Я., ЕГН **********,***, „А.“ *, № * (бул. Г. Д. № *) и съдебен адресат – пълномощника адв. И.Н.А. ***, АД „А. *** сумата 500 лв. (петстотин лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на противоправно поведение, осъществено чрез даване на неверни показания, с които е приписано престъпление, обективирани в протокол за разпит от 06.04.2010г., извършен на основание чл. 223, ал. 1 НПК по ДП № 1/2010г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, пор. № 1/2010г. на ОП – Сливен, както да заплати и сумата в размер на 219.60 лв. (двеста и деветнадесет лева и 60 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от 06.04.2010г. – 15.07.2010г., КАТО

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Л.Я., ЕГН ********** против И.К.Г., ЕГН **********: иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 50 000лв., произтичащи от подаването на жалби и сигнали във връзка с повдигнато и поддържано обвинение от Прокуратурата на РБ за престъпления по чл. 304б, ал. 1 и на чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК, за които е оправдан с присъда № 118/25.03.2011г. по НОХД № 12/2011г. както и от подаването на тъжба за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 4 НК, вр. чл. 147, ал. 1 НК, за което ищецът е опрадван с с присъда № 8/04.02.2014г. по ВНЧХД 1531/2013г. на ОС – Пловдив; иск за присъждане на мораторна лихва над размера от 219.60лв. до пълния предявен размер размер от 22 200.61лв.;, както и изцяло предявения иск за заплащане на сумата в размер на 1 000лв.,, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с посочените наказателни производства като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: