РЕШЕНИЕ №___19___

гр. Сливен, 05.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 388 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от В.А.И. против Прокуратурата на Република България, с която предявява обективно и кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., за имуществени вреди в размер на 1 000 лв., като претендират и законна лихва върху обезщетението считано от датата на приключване на наказателното производство – 15.07.2009г. с правна квалификация на предявените права е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, на които се основават предявените искове са следните:

С обвинителен акт от 25.07.2007г. Окръжна прокуратура-Сливен е повдигнала по съдебен ред обвинение спрямо ищеца за извършено престъпление по чл.343а, б."б" вр. чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 25.10.2000г. в гр.Сливен, на бул. „Бр.Миладинови", при управление на МПС-л.а. „Фиат-Ритмо" нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.1, ал.1, чл.21, чл.116, чл.119, ал.1, в резултат на което причинил смъртта на С.К.П., като смъртта е настъпила на 11.01.2001г. вследствие на претърпяното ПТП, като след ПТП ищецът направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

По внесения обв. акт е било образувано НОХД № 403/2007г. по описа на ОС – Сливен, по което присъда № 6/20.03.2009г. ищецът е бил признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото ми обвинение.

Срешу горната присъда ОП-Сливен внесла протест от 26.03.2009г. с искане за отмяна на оправдателната първоинстанцонна присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат за виновен и осъден за престъплението по повдигнатото обвинение. По протеста е било образувано ВНОХД № 84/2009г. по описа на АС-Бургас, с решение № 90/15.07.2009г. по което опрадвателната присъда е била потвърдена.

Наказателното производство по горното дело продължило повече от шест години,     като     произшествието     настъпило     на     25.10.2000г. Пострадалият С.К.П. е починал на 11.01.2001г., а наказателното производство е образувано в ОП-Сливен през 2003г. с вх. № 1486/03г, пор. № 36803г., в последствие преобразувано в сл.д. № 677а/07г. на ОСС-Сливен. Изминали почти три години от деянието докато се образува наказателното производство, като през този четиригодишен период – до 2007г., е провеждано разследване и са събирани докзателства.

През 2007г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по време на пребиваването му извън страната. Бил е представляван от служебен защитник, което му попречило да упражни в пълен обем правото си на защита. Делото било внесено за разглеждане от ОС – Сливен, където продължило още две години в съдебната си фаза. През този неоправдано продължителен период от време органите на досъдебното производство и на ОП-Сливен положили максимални усилия да съберат достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението.

През този период ищецът е бил принуден да изтърпи многобройн призовавания и явявания пред съда в гр.Сливен и гр.Бургас, докато  е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил. Пътувал и извън страната, като тези пътувания били преустановени поради образуваното наказателно производство. Бил компрометиран като водач на МПС и като човек и унижен пред семейството си, пред всички свои познати и приятели, пред работодателя си, тъй като се касае за обвинение в престъпление по транспорта с причиняване на смърт; както и пред целия град, тъй като ищецът е бил разследван и съден почти три години за причинена смърт на възрастен човек, за което няма никаква вина.

Към момента на настъпване на ПТП ищецът е бил таксиметров шофьор, но впоследствие преустановил тази дейност, тъй като колегите започнали да го обиждат и да му се подиграват. Наричали го „убиец", „такси за рая", препоръчвали му да престане да управлява такси и да стане шофьор на катафалка. Тогава е бил на около 40 години. Винаги е работил като шофьор и сега продължава да работи като тъкав. Пътува в цяла Европа и страната, няма произшествия с пострадали лица и допуснати тежки нарушения по ЗДвП. Но през онези три години, докато е бил обвиняем и подсъдим, не се е чувствал пълноценен като човек, като водач, като глава на семейството си и като грагжданин, тъй като е бил обвинен за причиняване на смърт. Изживял изключително тежко този период от време, докато не приключи наказателното производство с решението на АС-Булгас. Не е можел да спи спокойно. Изоставил работата си като таксиметров шофьор. Отслабнал изключително много, притеснявал се за себе си и за семейството си предвид наказанието „лишаване от свобода", предвидено в закона за повдигнатото обвинение. Станал затворен, не излизал от дома си, не се събирал с приятели и познати, а всички се инетерсували, как върви делото му и дали ще го осъдят за това тежко престъпление. Цял живот градил доброто си име в обществото и кариерата си, а по време на наказателното производство и след това е бил сочен за „престъпник" и „убиец". Станал обект на подигравки от колегите си. На базата на всичко това развил тежка невроза, хипертония, от човек със стабилна психика се сринал до емоционално лабилна личност, до престъпник, очакващ да попадне в затвора за убийство. Следствие стреса от продължилият три години психически тормоз и унижение станал нервен, избухлив, от което постоянно възниквали скандали в семейството. Карал се е с майка си, с жена си, с децата, карал им се и ги наказвал за дреболии.  Останах без работа и по време на процеса изхарчил всичките спестявания на семейството. Живеел непълноценно и в очакване на наказание, което да го изпрати в Затвора.

Предявеното неоснователно обвинение и последвалия съдебен процес в продължение на три години преминали в унизителни разпити пред съда, очакване на експертизи, явявания в съда и разпити по делото, изслушване на присъда. Последвалия протест и ново дело пред АС-Бургас му причинили унижения, неописуеми душевни страдания, притеснения и страх от наказание, които не могат да бъдат оценени в достатъчна степен.

По време на производствата изразходвал средства за адвокатски хонорари и пътувания до гр.Бургас в размер на около 1 000лв. и повече.

В отговора по чл. 131, ал.1 от ГПК на Прокуратурата на Република България подаден чрез Окръжна прокуратура –Сливен не са посочени обстоятелства – различни от тези в исковата молба. Във връзка с тях е въведено възражение за погасяване на правото на иск по давност с оглед момента на влизане в сила на присъдата – 15.07.2009г. и изтичане на петгодишния срок на 14.07.2009г. - в деня преди подаването на исковата молба. Поддържа се, че липсват доказателства, каквито са необходими с оглед посочените вреди; Въведено е възражение за завишаване на претендирания размер с оглед принципа за справедливост В отговора на исковата молба са възпроизведени обстоятелствата, на които ищецът е основал предявените права и са оспорени като недоказани, без да са въведени допълнително различни обстоятелства в обосноваване на възраженията.

В с.з. ищецът не се явява. Явява се негов представител по пълномощие – адв. Евг. М. от АК – Сливен, който от името на доверителя си поддържа предявените искове на посочените в исковата молба обстоятелства, които счита за доказани със събраните по делото доказателства. Развити са доводи на базата на твърденията в исковата молба за образуването на наказателно производство почти три години след възникване на ПТП, когато пострадалото в инцидента лице е починало в следствие на туморно образувание, между което и ПТП липсва всякаква причинно следствена връзка.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва основателността на предявените искове на първо място поради погасяване на правото на иск по давност. На следващо място - поради липсата на доказателства, като счита, че следва да бъдат отхвърлени и поддържа евентуално възражение за несправедливо завишаване в исковата молба на претендирания размер на причинените вреди. Поддържа възражението за неоснователност на предявения иск за имуществени вреди под формата на деловодни разноски за защита в наказателното производство, поради репарирането им с окончателния съдебен акт за потвърждаване на оправдателната присъда. Оспорва възможността за доказване влошаването на здравословното състояние на ищеца с гласни доказателствени средства. Поддържа, че ако хипотетично се приеме, че ищецът е претърпял някакви вреди, то те са настъпили при съществен принос от страна на ищеца в хипотезата на чл. 5  ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с което се позовава на формалното осъществяване на признаците на престъплението, за което е бил обвинен.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства се установява следната фактическа обстановка:

Спрямо ищеца е бил внесен пред ОС – Сливен  обвинителен акт от 25.07.2007г. Окръжна прокуратура-Сливен по обвинение в извършване на престъпление по чл.343а, б."б" вр. чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 25.10.2000г. в гр.Сливен, на бул. „Бр.Миладинови", при управление на МПС-л.а. „Фиат-Ритмо" нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.1, ал.1, чл.21, чл.116, чл.119, ал.1, в резултат на което причинил смъртта на С.К.П., като смъртта е настъпила на 11.01.2001г. в следствие на претърпяното ПТП, като след ПТП ищецът направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

По внесения обвинителен акт е било образувано  от ОС-Сливен НОХД № 403/2007г, по което с присъда № 6/20.03.2009г. ищецът е бил признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото ми обвинение.

Срешу горната присъда ОП-Сливен внесла протест от 26.03.2009г. с искане за отмяна на оправдателната първоинстанцонна присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат за виновен и осъден за престъплението по повдигнатото обвинение. По протеста е било образувано ВНОХД № 84/2009г. по описа на АС-Бургас, като с решение № 90/15.07.2009г. опрадвателната присъда е била потвърдена.

Първоначално по дозн. № 117/2000г. на производство в „КАТ – ПП“ при РДВР – Сливен е било представено експертно заключение, съгласно което на пострадалия С.П. в следствие на ПТП от 25.10.2000г. са били причинени само леки телесни увреждания, представляващи временно разстройство на здравето неопасно за живота и дознанието е било изпратено на РП – Сливен с постановление от 12.12.2000г. с мнение за прекратяване, като с постановление от 18.12.2000г. на РП – Сливен наказателното производство е било прекратено.

По реда на чл. 237, ал. 6 и чл. 411, ал. 1, т. 4 НПК (отм.) в действащата му редакция към 08.01.2001г. постановлението за прекратяване е било отменено и делото върнато на РП – Сливен с указания за доразследване, касаещи изясняването на причинените на пострадалия увреждания.

Междувременно на 11.01.2001г. пострадалият е починал, поради което и с оглед указанията на съда е била назначена повторна медицинска експертиза.

С постановление от 01.11.2003г. дозн. № 117/2000г. е било изпратено отново на РП – Сливен с мнение за прекратяване на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК, н с постановление от 25.11.2003г. на наблюдаващия прокурор дозн. № 117/2000г. е било преобразувано в предварително следствие и върнато за разследване от следовател при ОСС – Сливен. В Постановлението е прието, че въпреки липсата на пряка причинно следствена връзка между причинените в ПТП от 25.10.2000г. увреждания и настъпилата на 01.11.2001г. смърт на пострадалия, с поведението си ищецът е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.

С постановление от 15.07.2004г. на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 вр. чл. 22, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство, водено спрямо ищеца е било спряно, т.к. не е било възможно същият да бъде открит на регистрирания адрес в гр. Сливен.

Междувременно – от м. януари 2001г. до възобновяване на наказателното производство с постановление от 19.06.2007г. под сл. № 677а/2007г. на ОСС – Сливен спрямо ищеца не са били извършвани следствени действия, не е взимана мярка за неотклонение и същият реално не се е явявал през следствените органи. С постановлението е преценено е, че са налице основанията по чл. 269, ал. 3, т. 3 от действащия НПК и отсъствието на ищеца не е пречка за извършване на следствени действия, поради което наказателното производство е възобновено.

На този етап ищецът е бил призоваван само като свидетел – на 26.10.2000г., като след отмяната на постановлението за прекратяване от 18.12.2000г. по повод на извършените следствени действия няма данни да е бил призоваван. Били са изисквани адресни справки и справки за напускане на страната, поради невъзможност същият да бъде открит.

С постановление от 19.07.2007г. на ищеца е бил назначен служебен защитник и едва на тази дата и в негово отсъствие същият е привлечен като обвиняем.

Предявяването на събраните в хода на разследването материали по сл.д. № 677а/2007г. на ОСС – Сливен също е извършено отново само чрез назначения служебен защитник.

Пред ОС – Сливен е внесена на 26.07.2007г. обвинителния акт, въз основа на който е образувано НОХД № 403/2007г. на ОС – Сливен. като ищецът е бил открит и му е връчена призовка в качеството на подсъдим едва на 04.09.2007г., до който момент няма обективни данни същият да е узнал за извършваните по сл.д. № 677а/2007г. на ОСС следствени действия. Включително в обвинителния акт е посочено, че не е вземана мярка за неотклонение.

Същият факт, а именно, че едва през 2007г. ищецът е узнал едновременно с узнаването на факта на привличането си като подсъдим и за извършеното спрямо него разследване и привличането му като обвиняем, се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели, според които едва от този момент те – като негови близки, колеги и приятели също са узнали.

Пред ОС – Сливен са били проведени единадесет съдебни заседания, в които ищецът е взел участие, но спрямо него не е имало взета мярка за неотклонение.

Присъда № 6/20.03.2009г. по НОХД № 403/2007г. по описа на ОС – Сливен е протестирана и по внесения от ОП – Сливен протест е образувано ВНОХД № 84/2009г. по описа на БАС, по което с решение от 15.07.2009г. протестираната присъда е потвърдена.

В решение № 90/15.07.2009г. по ВНОХД № 84/2009г. по описа на БАС е посочено, че същото може да бъде обжалвано или протестирано в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Съобщенията са връчени съответно на 16.07.2009г. – на АП – Бургас и на 21.07.2009г. – на ищеца В.И..

От справка по сл.д. № 677а/2003г. на ОСС – Сливен е видно, че към м. април 2004г. през 2002 и 2003г. на два пъти на ищеца са налагани наказания – глоба за допуснати нарушения по закона за движение по пътищата: за неправилно изпреварване, без да е създадена опасност за движението, както и за превишена скорост.

Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди по делото се представиха гласни доказателства – показания на св. Н. К., , от които се установява, че до привличането му като подсъдим, неговите колеги и приятели субективно не са имали представа за воденото разследване за престъпление по чл. 343а, б. „а“ във р. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК (както и самият ищец с оглед данните от дозн. № 117/2000г., преобр. в сл.д. № 677а/2003г. на ОСС – Сливен), колегите му – (таксиметрови шофьори) започнали да коментират, а някои от тях и да се подиграват. Някои от колегите му започнали да го наричат „убиец“ и е готов за „шофьор на катафалка“, което макар и косвено е достигнало до него. Това накърнило достойнството на ищеца в следствие на което се е променил неговият характер от весели и общителен, на затворен и мълчалив човек. Започнал е да се страхува, че е възможно да „влезе в затвора“. Станал е нервен и е започнал да избухва и да вдига скандали в семейството си. Видимо е отслабнал и споделял, че не може да спи и вдига кръвно.

Двама от свидетелите поддържат, че е променил работата си от таксиметров шофьор на шофьор на камион, но от показанията им не може да се направи изводи нито кога е настъпила промяната, нито относно конкретните причини. Видно изискваните справки във връзка с воденото досъдебно производство и внесения обвинителен акт след 2003г. не е било възможно същият да бъде открит на регистрираните адреси в гр. Сливен, но са налице данни че в периода 2006 – 2007г. е напускал страната, вкл. с цел работа.

В съдебната фаза на наказателното производство ищецът е упълномощил считано от 10.10.2007г. защитник, за което е уговорено възнаграждение в размер на 1 1000лв., което е следвало да се заплати в едноседмичен срок (до 17.10.20010г.) но липсва платежен документ, но нито в договора за правна помощ е отразено, че е извършено, нито е приложен друг платежен документ.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е основателен частично – до размера от 4000 лв.

Предявения иск се квалифицира като такъв по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в сега действащата му редакция.

Специалният характер на така предявеният иск не изключва изискването на института на деликтната отговорност от общото гражданско законодателство, а именно и в съответствие с доказателствената тежест ищецът да докаже по надлежния ред всички предпоставки – настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от незаконните актове на държавата в лицето на ответниците като нейни органи.

Незаконността на действията на държавните правозащитни органи е установена и несъмнена с факта на постановената оправдателна присъда, което изпълва доказателствената тежест на ищеца относно тази предпоставка.

В изпълнение на доказателствената тежест на ищеца по делото се представиха достатъчно доказателства обосноваващи извод, че е претърпял неимуществени вреди. Несъмнено се установи по делото, че ищецът е претърпял в личен емоционален план негативни преживявания, предизвикали у него оправдано чувство за несправедливост от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, което за периода на разглеждане на делото – НОХД № 403/2007г. по описа на ОС – Сливен е определяло ниското му самочувствие и е накърнявало достойнството му. През същия период е живял под напрежение и несигурност в доброто отношение на своите колети, променило е неговия характер от весел и общителен на затворен, мълчалив и избухлив спрямо близките му.

Недоказано и неоснователно е твърдението, че посоченото отрицателно емоционално състояние в следствие на накърнено достойнство и репутация сред колегите му – таксиметрови шофьори е продължавало през цялото време на водене на наказателното производство, вкл. в неговата досъдебна фаза. От данните по приложеното дозн. № 117/2000г., преобразувано в сл.д. № 677а/2003г. на ОСС – Сливен се установи, че в течение на досъдебната фаза ищецът не е било възможно да бъде открит и призован на регистрирания от него адрес, съответно да бъде разпитван и привличан за извършване на следствени действия. Привличането му като обвиняем е извършено към 19.07.2007г., когато му е назначен и служебен защитник, като седмица по късно – на 26.07.2007г. е бил внесен обвинителният акт пред ОС – Сливен. През целия период, включително в съдебната фаза на наказателното производство спрямо ищеца не е била взимана мярка за неотклонение, в който смисъл обективно липсват ограничения за упражняване на гражданските му права и свободи и липсват данни субективно да е изпитвал емоционален или психически дискомфорт във връзка с това.

Неоснователно е възражението на Прокуратурата за погасяване на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по давност, поради изтичане на общия петгодишен давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД. Началният момент на давностния срок по чл. 110 от ЗОДОВ е момента, от който възниква правото на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и той съвпада с момента, в който влиза в сила окончателния съдебен акт – независимо на коя от инстанциите, от който следва като предпоставка извода за незаконност на обвинението. Оправдателната присъда № 6/20.03.2009г. по НОХД № 403/2007г. на ОС – е потвърдена с решение № 90/15.07.2009г. по ВНОХД № 84/2009г. на БАС, която е влязла в сила с изтичането на предвидения в чл. 346, т. 1 НПК срок за обжалване и протестиране, а именно на 09.08.2009г. Иначе казано срокът на погасителна давност е запознал да тече от 10.08.2009г., като исковата молба по настоящото дело е подадена в канцеларията на съда на 15.07.2009г.

За пълнота следва да се посочи, че дори и в хипотезата на необжалваемост на постановеното решение на въззивния съд, началният момент, от който възниква правото на иска по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД е денят, следващ датата на постановяването му, съгласно принципа установен в разпоредбата на чл. 62, ал. 5 ГПК.

Основателно е, обаче, възражението на ответника за погасяване на предявения иск за заплащане на законната лихва за забава. От момента на възникване на правото на иск, би следвало да се присъди и лихва за забава, която има компенсаторен характер, но погасителния давностен срок на това притазание е три години и изтекъл към 08.09.2012г. съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което този иск следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед конкретните доказателства по делото е основателно и възраженията на ответника относно справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди съобразно критериите за справедливост установени в нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди, макар и не по съображенията изложени от представителя на Прокуратурата на РБ.

По въпроса относно справедливия размер е налице задължителна практика- т. 4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. В тях е прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

На първо място, във връзка с оплакването за необоснована продължителност на наказателния процес, съдът изрично е дал указания за отстраняване на недостатъци относно иска, основан на оплакване за нарушаване на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, произтичащо към момента на възникване на правото на този иск – 09.08.2009г. съгласно чл. чл. 5, ал. 4 от КРБ пряко от чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС, но по общия исков ред – чл. 49 ЗЗД във вр. с § 9 от ПЗР на ЗИЗОДОВ. Във връзка с тези указания ищецът чрез процесуалния си представител е уточнил изрично, че предявеният иск е единствено с оглед незаконността на обвинението, установена окончателно с влязлата в сила оправдателна присъда.

Следователно конкретната продължителност на срока следва да се съобрази единствено с оглед общия принцип – установен в чл. 45 ЗЗД, за репарация на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконността на обвинението.

Вредите, които произтичат като пряка и непосредствена последица за ищеца – установени с представените по делото гласни доказателства се изразяват в срив в емоционалното поведение на ищеца от весел, спокоен и уравновесен, в мрачен, затворен, нервен и склонен към скандали с близките, притеснен за бъдещето си човек, както и в накърняване на репутацията му сред колегите. Причината за така настъпилата промяна и за отрицателните емоционални и душевни преживявания с оглед показанията на свидетелите се разкрива в болезненото накърненото чувство за достойнство на пострадалия и опасенията от негова страна, освен за накърнената репутация, но и относно възможността да търпи наказание „лишаване от свобода“.

Във връзка с така установените вреди съдът намира, че е налице пряка причинно следствена връзка между незаконно поддържаното обвинение и тези вреди, изразяващи се в промяна на емоционалното и психическо състояние на ищеца, в следствие на накърненото достойнство и чест и разколебаване в неговата репутация до постановяването на оправдателна присъда.

Независимо от презумпцията за претърпени неимуществени вреди от незаконността на обвинението, размерът в който следва да се определи обезщетението, не може да почива на хипотетични предположение и е в зависимост от установяването на конкретни и реално възникнали обстоятелства в живота на ищеца.

Твърденията относно принудителната промяна на работата от шофьор на такси в шофьор на камион не се доказват в смисъла на настъпването им като пряка и непосредствена последица от поддържаното обвинение. Промяната на специалността сама по себе си не би могла да се  прецени като увреждаща нито в омрално отношение, нито в аспекта на имуществена вреда от пропуснати ползи.

Единствените конкретни данни в показанията на свидетелите са за това, че ищецът е работил като шофьор на камион, но липсват обективни данни относно момента на тази промяна или за други обстоятелства, които да я свързват с незаконността на обвинението.

От данните по делото не се подкрепя и твърдението, че извън незаконното обвинение на ищеца не са налагани наказания за допуснати нарушения на правилата за движение. Макар и не тежки, към 2004г., до който момент няма данни ищецът да е бил привлечен като обвиняеми или да е бил призоваван за извършване на други следствени действия, които да са го смущавали психически, се установи че на два пъти за налагани наказания за превишена скорост и неправилно изпреварване.

Не се установиха по несъмнен начин и твърденията в исковата молба за конкретно влошаване на здравословното състояние на ищеца. По делото не се представиха никакви доказателства за посещения от страна на ищеца пред общопрактикуващ лекар или специалисти в медицината, които да са извършил преглед, да са назначили изследвания и съответно да е проведено надлежно назначено лечение. Твърденията на свидетелите са косвени и базирани на личните оплаквания на ищеца, които също не нахвърлят вредите, подлежащи на обезщетяване с оглед установените отрицателни емоционални преживявания и промени в характера и поведението на ищеца.

Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съобразно вредите, които са доказани като реално претърпени по делото, съдът намира, че се съизмеряват с обезщетение в размер на 4000 лв., което определи към момента на възникване на правото на иск, изхождайки от общественоикономическите условия в страната в периода, през който са търпени. Този период, обаче, според конкретните данни, не съвпада с пълния период на продължителност на наказателното производство от момента на образуването му през 2000г. Едва в средата на 2007г. ищецът субективно е узнал за воденото спрямо него наказателно производство, без да са налице данни за извършването на следствени дейстивя и наложени мерки на процесуална принуда, които обективно да са ограничавали упражняването на гражданските му права и субективно да са предизвиквали отрицателни емоционални преживявания и психически промени.

Недоказан и поради това неоснователен е и предявения иск за заплащане на имуществени вреди. Липсват данни ищецът да е заплатил уговореното възнаграждение за упълномощения от него защитник в наказателното производство.

Неоснователно е и възражението на ответника за наличие на предпоставките по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване размера на обезщетението, обосновано с твърдението, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането от незаконността на обвинението. Доводите са за законоустановеност на действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението при наличието на формално осъществените предпоставки на престъплението по повдигнатото обвинение.

Конкретното поведението на пострадалия – послужило като основание за извършването на незаконни действия от страна на правозащитните органи, се изключва като предпоставка в хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ от стабилитета и задължителния характер на самия акт на прокуратурата или съда – предвиден като основание за предявяване на съответния иск в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ. Поради това, предпоставка по смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ за неоснователност или за намаляване на претендираното обезщетение може да бъде само такова обективно и виновно поведение на ищеца, което да представлява действително законно основание за извършените действия от страна на разследващите органи, прокуратурата или съда и, което е да е в пряка и непосредствена връзка с настъпилите вреди.

Правомощията на Прокуратурата, в изпълнение на вменената й от чл. 127 КРБ функция по съблюдаване за спазването на законността, не се изчерпват с повдигането на обвинение при наличие на доказателства за осъществяване формалните признаци на извършено престъпление. В изпълнение на така очертаните функции задължение, съответстващо на предоставените от закона правомощия на Прокуратурата, е да прецени дали с оглед обективното конкретно поведение на извършителя са налице всички характеристики на престъплението, вкл. обществена опасност на деянието и дееца.

В случая, дори формално не са били налице признаците за извършено престъпление, т.к. в самия обвинителен акт е прието, че в следствие на допуснатите нарушения на правилата за движение на пострадалия са причинени само леки телесни повреди, които не са допринесли пряко за настъпилата по-късно смърт на пострадалия. Именно този довод, противоречащ на обективните критерии на състава на престъплението за непредпазливо причинена смърт, е бил доказан и послужил като основание за постановяване на оправдателна присъда.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в редакцията съгласно ДВ, бр. 43 от 2008 г. ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца разноските, които е направил по водене на делото, като тези – направени за заплащане на възнаграждение за един адвокат следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от предявения иск. Видно обаче от представения договор за правна помощ, в същия е отразено договореното възнаграждение в размер на 1 350 лв., но не е посочено, че е платено в брой и не е представен платежен документ, установяващ заплащането му по друг начин и/или на по-късен етап от производството пред настоящата инстанция до приключване на устните състезания.

С решение № 1092 по гр. д. № 1092/2011 г., III г. о., ВКС приема, че съгласно настоящата редакция на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ /ДВ бр. 43/2008 г./ и за разлика от предходната такава, при частично уважаване на иск по ЗОДОВ, ищецът не дължи държавна такса в размер на 4 % върху отхвърлената част от иска, както и направените деловодни разноски.

Водим от гореизложеното съдът:

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В.А.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш.“, № * и съдебен адрес: гр. С., ул. „В.“ № *, ет. *, офис № *, чрез адв. Е.М., обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 17/01.06.2009г. по НОХД № 15/2008г. по описа на РС – Котел, потвърдена с решение № 110/08.10.2009г. по ВНОХД № 367/2009г. По описа на ОС – Сливен в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева), като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над този размер до пълния от 25 000 лв., както и предявения иск за заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща имуществени вреди за направени разноски в наказателното производство, както и предявения иск за присъждане на обезщетение за забава върху сумата от 26 000 лв., считано от 15.07.2009г. до окончателното изплащане като недоказани и неоснователни.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В.А.И., ЕГН ********** в размер на 10 лв. (десет лева) за заплатената от него държавна такса и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат, поради липсата на доказателства за заплащане.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред АпС – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: