РЕШЕНИЕ № 28

гр. Сливен, 01.04.2015г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря  И.К.,  като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 396 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която след допуснатото от съда изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК по дселото е предявен иск за защита на правото на собственост на ищеца С.И.Р. против А.С.Д. върху недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338,516.322.1.4 (шестдесет седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и шестнадесет точка триста двадесет и две точка едно точка четири), гр.Сливен, Община Сливен, по кадастралната карта одобрена със Заповед № РД 18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.С., ул. „Д. Д.“ № * (едно), вход „*“, етаж * (две), апартамент № * (четири), като самостоятелния обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.516.322 (шестдесет седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и шестнадесет точка триста двадесет и две), предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно)., съседни самостоятелни обекти; на същия етаж: 67338.516,322.1.3, под обекта: 67338.516.322.1.2, над обекта: 67338.516.322.1.6, площ: 79 кв.м. (седемдесет и девет кв.м.), прилежащи части: избено помещение № * (четири), при граници: изток- коридор и П.Й., запад- Н.Г., север- коридор, юг- външен зид. Неразделна част от обекта са 6,43 % (шест цяло четиридесет и три процента) идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху земята с искане за осъждането й да му предаде владението върху описания имот.

В исковата молба ищецът твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 16.10.2012г., вписано под № 144 том XXV дв. вх. рег. № 7774 от 21.11.2012г. по описа на Служба по вписванията- Сливен му е възложен описания недвижим имот

Същият имот е бил придобит   чрез   покупко-продажба   от   Г.Й.Д., за което е съставен Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ под № 135 том III дело № 1207/1968г. по описа Сливенския Народен съд.

Г.Й.Д. и ответницата са сключили граждански брак на 28.05.1951г., който брак е прекратен с решение № 250/18.08.1966г.

Имотът е придобит след прекратяването на брака на ответницата и съгласно действащия Закон за лицата и семейството към този момент, същия представлява изключителна собственост на Г.Й.Д. с ЕГН **********.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан под № 153 том XV дело № *783/1997г. по описа на Районен съд- Сливен Г.Й.Д. е дарил същия имот на сина си С.Г.Д. като запазил правото си на ползване за себе си и за А.С.Д..

В случая „правото на ползване" спрямо съпругата – ответницата А. Стойков Д. не е извършено по предписаната от закона форма, тъй като същата се явява трето лице несобственик и спрямо нея е следвало да се учреди правото на ползване с отделен нотариален акт, съгласно разпоредбата чл. 55 от ЗС. Същата не може да запази право, което не притежава, което поражда нищожността на нотариален акт № 153 том XV дело № *783/1997г. по описа на Районен съд- Сливен в тази му част, по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД.

Освен това върху нотариалния акт е положен подпис от „ползвател", но не става ясно от кого е положен същия, тъй като пред нотариуса са се явили само лицата Г.Й.Д. и С.Г.Д.. Съгласно чл.476 б. „В" от ГПК (отм.) нотариалния акт трябва да съдържа името, бащиното име и фамилията на лицата участващи в производството, а така също местожителството им. В случая не са поосчени  трите имена на ответницата като участник в нотариалното производство и се поражда нищожността на нотариалния акт и по чл.472 от ГПК (отм.).

С нотариална покана с рег. № 352 от 01.02.201 Зг. по описа на Нотариус К. Т. с рег. № 128 ищецът уведоми ответницата А.С.Д., че ползва собствения му имот без основание, но същата отказва да го освободи.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, не е взела становище, не е направила възражения, не е оспорила представените документи и не е упражнила правото си да предяви насрещен или инцидентен иск или да привлече трети лица.

В с.з. ищецът се явява лично и с представител – адв. М. Д., която от името на доверителя си поддържа предявения иск.

Ответницата редовно призована – не се явява. Явява се неин процесуален представител адв. Д., която оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че с договора по нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан под № 153 том XV дело № *783/1997г. по описа на Районен съд- Сливен валидно е учредено право на ползване на ответницата като трето ползващо се лице. Поддържа становище, че не е доказана едната от необходимите предпоставки, а именно, че имотът се намира във владение на ответницата и не е доказана третата необходима предпоставка, а именно -  владение от ответницата на имота без правно основание, в която насока се позовава на решение № 268 от 23.06.2011г. по гр.д. № 965 от 2010 г. на ВКС е произнесено по реда на чл. 290 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към предмета на спора се установява от фактическа страна следното:

Няма спор относно това, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 16.10.2012г., вписано под № 144 том XXV дв. вх. рег. № 7774 от 21.11.2012г. по описа на Служба по вписванията- Сливен му е възложен описания недвижим имот

Същият имот е бил придобит   имот  е   придобит  чрез   покупко-продажба   от   Г.Й.Д., за което е съставен Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ под № 135 том III дело № 1207/1968г. по описа Сливенския Народен съд.

Г.Й.Д. и ответницата са сключили граждански брак на 28.05.1951г., който брак е прекратен с решение № 250/18.08.1966г. – последният факт е отделен също като безспорен.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан под № 153 том XV дело № *783/1997г. по описа на Районен съд- Сливен Г.Й.Д. е дарил същия имот на сина си С.Г.Д. като запазил правото си на ползване за себе си и за А.С.Д..

Върху нотариалния акт е положен подпис от „ползвател", но в същоя е посочено, че пред нотариуса са се явили само лицата Г.Й.Д. и С.Г.Д..

С нотариална покана с рег. № 352 от 01.02.201 Зг. по описа на Нотариус К. Т. с рег. № 128 ищецът уведоми ответницата А.С.Д., че ползва собствения му имот без основание, но същата отказва да го освободи.

От представените по делото гласни доказателства се установява, че ответницата отказва да освободи процесния имот. Този факта следва да се приеме независимо от косвените показания на св. Димитров, пред когото е заявен изричен отказ от страна на ответницата да освободи жилището. Показанията на свидетеля са в съответствие и с изразеното от ответницата чрез нейния пълномощник становище, че не обитава жилището, считано от 17.02.2015г., тъй като се чувства застрашена там. Т.е няма спор, че до тази дата жилището е обитавано от нея.

Макар заявяването на този факт като новонастъпил да е допустимо съгласно чл. 147 ГПК в условията на преклузия, същият по естеството си не променя извода, че ответницата владее имота. На първо място новонастъпилият факт освен да бъде заявен следва и да бъде доказан, като от друга страна е необходимо фактическата власт да бъде преустановена по начин, който да не пречи на собственика да установи владение като осъществяването му е допустимо и чрез трети лица съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявеният иск е доказан и основателен и следва да се уважи.

Съгласно данъчната оценка и чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК п предявеният иск е подсъден на районния съд като първа инстанция, но предвид времето необходимо за разрешаване на спор по подсъдност и с оглед обстоятелството, че е допустимо разглеждането и от горестоящ в инстанционно отношение съд, то на основание чл. 118 от ГПК съдът намери, че делото му е подсъдно.

Предмет на делото е иск за собственост срещу владеещ несобственик, като правното основание на иска е по чл. 108 от ЗС.

Предпоставките за уважаване на така ревандикационния иск изискват доказване на валидно придобито право на собственост са ищеца; установяване факта на владение на имота от страна на ответника, който следва да противопостави на ищеца свое валидно възникнало право, което да е противопоставимо на собственика, досежно правомощието му да се ползва от вещта.

Първата предпоставка е безспорна в случая, като с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 16.10.2012г., вписано под № 144 том XXV дв. вх. рег. № 7774 от 21.11.2012г. по описа на Служба по вписванията- Сливен му е възложен описания недвижим имот ищецът е придобил собствеността, като видно от събраните в хода на предварителната проверка доказателства относно наличието на правен интерес е видно, че същият не е въведен във владение. Безспорно е също, че с оглед правата на длъжника, произтичащи от нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан под № 153 том XV дело № *783/1997г. по описа на Районен съд- Сливен, ответницата не е притежавала и не претендира право на собственост върху имота.

От доказателствата по делото включително гласните следва да се приеме за доказана и втората предпоставка – наличието на установено от ответницата А.С. владение, което същата основава на запазеното в нейна полза от бившия й съпруг Г. Стойков право на ползване докато  е жива съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан под № 153 том XV дело № *783/1997г. по описа на Районен съд- Сливен.

Същественият въпрос, който се поставя като спорен е относно наличието на основание за ответницата да владее имота, което се извлича от учреденото в нейна полза право на ползване като бенефициент по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД. Страни по договора в полза на трето лице са само уговарящия и обещателя като правата за третото лице възникват в негова полза и патримониум, без да е необходима последваща сделка и съобразно условията на договора, като единственото изискване е, същият да е валиден.

В договора за дарение сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан под № 153 том XV дело № *783/1997г. по описа на Районен съд- Сливен няма поставени условия, от изпълнението на който да зависи възникване на правото на ползване – запазено за ответницата, като валидността му се оспорва от ищеца единствено с оглед изискването на чл. 18 ЗЗД относно специалната форма на нотариален акт при учредяване на вещни права. Възражението е неоснователно, т.к. формата е спазена в случая, а с оглед клаузата, с която е запазено правото на ползване, характеризираща се като договор по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД, валидността не само, че не е поставена в зависимост от участието на това трето лице в нотариалното производство, но се изключва и от самото основание на договора.

Следователно се налага извода, че с оглед сключения договор по нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан под № 153 том XV дело № *783/1997г. по описа на Районен съд- Сливен в полза на ответницата А.С. е налице основание да държи и да ползва имота с оглед валидно учреденото право на ползване, в който смисъл е и Решение № 268 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 965/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, постановено на основание чл. 290 ГПК, според което: „В случаите когато собственикът на недвижим имот продава имота на друго лице като запазва правото на ползване за трето лице се учредява право на ползване в полза на последното. Това прехвърляне на вещното право на ползване става със самия договор в полза на трето лице при условие, че е валиден. Това е така, защото уговорителят е сключил договора от свое име, но действието му е настъпило направо в патримониума на третото ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип договори е прякото придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между уговарящия и обещателя. Ето защо е изключено в тези случаи да има повторно нотариално прехвърляне - този път между уговорителя и третото лице само на вещното право на ползване. С договора за покупко-продажба на недвижим имот със запазване право на ползване на трето лице купувачът придобива само голата собственост /proprietas nuda/.“

Посоченото решение, обаче, е постановено с оглед отношения между третото лице, ползващо имота и обещателя по договора, комуто правото е противопоставимо, но в него не се застъпва становище относно конкуренцията на правата на третото ползващото се лице съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД и правото по чл. 498, ал. 2 ГПК на лицето – придобило собствеността въз основа на влязло в сила постановление за възлагане да бъде въведено във владение срещу всяко намиращо се в имота лице, какъвто е настоящия.

Освен изискването за наличие на валидно правно основание, владеещия несобственик може да се защити срещу предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, ако това основание е противопоставимо на невладеещия собственик.

Съдът намира, че в настоящия случай, правното основание, на което ответницата основава владението си не е противопоставимо на ищеца, като невладеещ собственик.Това е така не само с оглед обстоятелството, че ищецът не е обещател по сключения договор, с който в полза на ответницата като трето лице е учредено право на ползване, но с оглед и на обстоятелството, че собствеността е придобита от него въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот. С оглед влязлото в сила постановление за възлагане, същият е следвало да бъде въведен във владение на имота срещу ответницата, в чието владение се намира имота. Като трето, владеещо имота лице, ответницата е могла и е следвало да предотврати принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 4 и/или ал. 5 ГПК, но подобни твърдения не се противопоставиха и не се доказаха в настоящото производство. След влизане в сила на постановлението за възлагане ответницата, като трето лице, съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК може да се брани единствено с иск за собственост, какъвто не е предявен, а и ответницата не претендира такова право.

В този смисъл и Решение № 794 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова, съгласно което Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан чрез жалба при условията на чл. 435, ал. 4 ГПК или чрез иск по реда на чл. 440 ГПК. Третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната продан. То нито може да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески иск. Единствената защита, която законът предоставя на трето лице, е иск за собственост.

Предвид гореизложеното, предявеният ревандикационен иск следва да се уважи и в полза на ищеца да се присъдят направените от него разноски – 2514.76лв. – заплатена държавни такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.Д., ЕГН **********,***, представлявана от пълномощник: адв. Златина Д., упълномощена от адв. С.А., съдружник в Адвокатско дружество „Арнаудов и Узунова“: гр. Б., ул. „Г. Г.“ № *, ет. *, офис *, че С.И.Р. ***, представляван от адв. М. Д., съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С. Р.“, № *, офис *, е СОБСТВЕНИК на имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338,516.322.1.4 (шестдесет седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и шестнадесет точка триста двадесет и две точка едно точка четири), гр.Сливен, Община Сливен, по кадастралната карта одобрена със Заповед № РД 18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.С., ул. „Д. Д.“ № * (едно), вход „*“, етаж * (две), апартамент № * (четири), като самостоятелния обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.516.322 (шестдесет седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и шестнадесет точка триста двадесет и две), предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно)., съседни самостоятелни обекти; на същия етаж: 67338.516,322.1.3, под обекта: 67338.516.322.1.2, над обекта: 67338.516.322.1.6, площ: 79 кв.м. (седемдесет и девет кв.м.), прилежащи части: избено помещение № * (четири), при граници: изток- коридор и П.Й., запад- Н.Г., север- коридор, юг- външен зид. Неразделна част от обекта са 6,43 % (шест цяло четиридесет и три процента) идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху земята и я ОСЪЖДА да му предаде владението върху описания имот.

 

ОСЪЖДА А.С.Д., ЕГН ********** да заплати на С.И.Р. ЕГН ********** деловодни разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на общо 2 514.76лв. (две хиляди петстотин и четиринадесет лева и 76ст.)

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: