Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 03.10.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на първи октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                   При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 403 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от ЕВН „България електроснабдяване“ ЕАД, гр. П., ул. „Хр. Г.Д.“ № *, против решение № 457/29.05.2014 г. по гр.д. № 893/2014г. на СлРС , с което е било признато за установено между въззивника и Г.К.Ж. ***, пл. „Г.Р.“ бл. 11 ап.12, че Ж. не дължи на въззивника сумата от 1713.58 лв., представляваща главница за доставена и консумирана електрическа енергия за периода от 29.04.2010 г. до 7.10.2011 г. за обект на потребление гр. С., пл. „Г. р.“ № * ап. *, сумата от 245.86 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 26.06.2010 г. до 03.02.2013 г. ведно със законната лихва считано от 05.02.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, която е била в размер на 120.26 лв., както и направените разноски по ч.гр.д. №345/2013 г. в размер на 139.19 лв. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия Ж. 400.00 лв. адвокатско възнаграждение, както и д.т. по сметка на СлРС в размер на 78.38 лв.

         Във въззивната жалба се твърди, че решението на СлРС е недопустимо, тъй като е недопустимо да се оспорва по общия исков ред вземане по влязла в сила заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Посочено е че защитата на длъжника срещу издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение се осъществява чрез подаване възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а ако длъжникът е бил лишен от възможност да оспорва вземането , то той разполага с право да предяви възражение пред въззивния съд на основанията по чл. 423 от ГПК. Страната счита, че тъй като е предвиден специален ред за обжалване на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, тя не може да бъде оспорена чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК. В тази насока била и задължителната съдебна практика на ВКС обективирана в определение № 643/2.11.2009 г.- по ч. т.д. № 680/2009 г. на ВКС , определение № 244/12.05.2010 г. по ч.гр. д. № 180/2013 г., определение №  194/08.03.2010 г. по ч.т.д. № 772/2009 г. на ВКС. Въззивникът счита, че ищецът е бездействал и не е упражнил дадените му от закона права за защита , поради което  е преклудирана възможността за оспорване на вземането. Страната счита, че съдът следва да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото. Алтернативно моли решението да бъде отменено като неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, тъй като фактическите констатации на съда не отговарят на обективната истина. Претендират се деловодни разноски за двете инстанци.

         В законно установения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемия Ж.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че от събраните по делото доказателства било видно, че от 2007 г. въззиваемият  не живее на процесния адрес , за който са начислени сумите от въззивника, че същият е подал молба за изключване на ел.захранването още на 07.01.2010 г. и че е подал втора молба за изключване на 04.03.2010 г. и че сградата , която е била електроснабдена е била недопустимо да е такава, тъй като представлява барака, която е бракувана. Счита, че първоинстанционният съд правилно се е съобразил със свидетелските показания и другите доказателства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивната страна не се представлява.

Въззиваемият Ж. в съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв. Д., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор и моли  първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.06.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 26.06.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че въззиваемият Ж. не дължи на въззивната страна сумата от 2914,70 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 345/2013г., както и заповед № 171/06.02.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че по депозираното на 01.02.2013г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред РС Сливен, е била издадена заповед № 171/06.02.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Длъжникът Ж. не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес в гр. С., пл. Г.Р. № *, за връчване на уведомление за издадената заповед за изпълнение, поради което уведомлението за същата е било залепено на входната врата. Съдът е приел заповедта за редовно връчена и е издал изпълнителен лист от 16.05.2013г. във връзка с който е било образувано изпълнително дело пред ЧСИ Минкова на 11.10.2013г., № 20137680400697. Във връзка с предприемане на действия по делото на 18.10.2013г. на длъжника Ж. е била връчена покана за доброволно изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение. В срока по чл.423 от ГПК не е постъпило възражение пред въззивния съд, в което длъжникът да обоснове причината, поради която не е могъл да оспори своевременно заповедта за изпълнение. Няма предявен иск по реда на чл. 424 от ГПК, по който длъжникът да твърди, че са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. След изтичане на повече от три месеца от получаване на призовката за доброволно изпълнение е била депозирана настоящата искова молба. От петитума й е видно, че тя по същество представлява предявен иск по реда на чл. 124 от ГПК.

Трайната и задължителна съдебна практика на ВКС обективирана от редица определения, сред които № 643/02.11.2009г. по ч.т.д. № 680/2009г. на  Второ търговско отделение, както и № 244/12.05.2010г. на ВКС по ч.гр.д. № 180/2010г. на Трето гражданско отделение предвижда, че е недопустимо да се предявява иск по общия ред за установяване на недължимост на задължения, за които има издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК. Това е така, тъй като законодателят е предвидил специален ред за защита на интересите на длъжника и той е регламентиран в разпоредбите на чл. 414, 423 и чл. 424 от ГПК. Този специален ред за защита на интересите му изключва общия исков ред по чл. 124 ал.1 от ГПК. Предявяването на иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява недопустимо, съответно недопустимо е постановеното по него решение и същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде обезсилено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззивната страна. Пред настоящата инстанция въззивникът е доказал деловодни разноски в размер на 355,00 лв. за платени държавни такси за образуване въззивно производство и за юрисконсултско възнаграждение. Разноските на страната следва да бъдат изцяло уважени.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 457/29.05.2014 г. по гр.д. № 893/2014г. по описа на Сливенския районен съд като НЕДОПУСТИМО .

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

 

ОСЪЖДА Г.К.Ж. ***, пл. „Г.Р.“ бл. * ап.*, да заплати на ЕВН „България електроснабдяване“ ЕАД, гр. П., ул. „Хр. Г.Д.“ № * сумата от 355.00 /триста петдесет и пет лева/ лв. деловодни разноски за  въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.