Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 244

 

гр. Сливен,  09.10.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  404   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 561/30.06.2014г. по гр.д. № 3138/2013г. на СлРС, с което е отхвърлен предявения от К.Х.З. ***Алани – З.К.” ЕИК 119616886 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Е.” № *, представлявано от З. Г.К. иск за сумата от  2500,00 лева частичен иск от цялостна претенция в размер на 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпени вследствие на телесните повреди, които са получени в резултат на трудова злополука на 21.05.2012г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, като неоснователен и е осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В производството по несъмнен начин са се доказали елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника, като работодател по чл.200 от КТ. Развиват се съображения, че неправилно съдът е приел, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл.275 ал.1 от КТ, не е представен по делото и дневник за представяне на работника работно облекло и лични предпазни средства. Освен това неправилно съдът е приел, че е налице груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Сочи се, че съдът не е направил анализ на фактите и доказателствата по делото, в тяхната взаимовръзка и зависимост. Излагат се съображения относно неправилната интерпретация на събраните по делото доказателства и се сочи, че твърденията направени с отговора не са били доказани. Поради това се иска отмяна на постановеното решение и произнасяне с нов съдебен акт, с който претенцията да бъде уважена. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Прави се анализ на събраните по делото доказателства и се сочи, че съдът е обосновал своите изводи на тези доказателства, като подробно е мотивирал своето решение. Защитава се тезата, че безспорно работодателят е изпълнил изискванията на чл.275 ал.1 от КТ и по категоричен начин е доказано, че ищецът е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Съображенията на съда в тази посока са изцяло законосъобразни и обосновани, поради което се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъдат присъдени направените разноски за тази инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивникът се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В писмено становище представителят по пълномощие на въззиваемата страна оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Жалбата е неоснователна. Действително в случая са налице предпоставките инцидентът да бъде квалифициран като трудова злополука, което съдът е приел в своето решение. Спорният момент е относно обстоятелството за наличието на предпоставките на чл.201 ал.2 от КТ, които съдът е приел, че са налице и поради това е намалил обезщетението, поради допусната от работника груба небрежност, с която е допринесъл за увреждането. Трайната практика на ВС и ВКС сочи, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност на труда обосновава приложението на чл.201 ал.2 от КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването на груба небрежност. Груба е небрежността тогава когато работникът не е положил грижата, която и най-небрежният би положил. Безспорно е установено, че в случая ищецът е работил от година и половина при едноличния търговец, изпълнявал е едни и същи задължения, като резач на стъкло. При инцидента на 21.05.2012гж. той е допуснал преместването на стъкло да се изплъзне от ръцете му, вследствие на което е получил порезна рана на пръста на лявата ръка. Безспорно е, че в случая работникът не е използвал лични предпазни средства - ръкавици, с които е разполагал. Така с оглед на опита, който има при изпълнение на своите трудови задължения, работникът е бил длъжен да премести стъклото, като използва лични предпазни средства. По своя характер грубата небрежност съответства на самонадеяността – съзнаваната небрежност, както е приета в наказателното право. Работникът действа с груба небрежност когато предвижда настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се надява, че той няма да настъпи или че ще предотврати неговото настъпване. В случая, с оглед на натрупания от ищеца опит, той е следвало да предвиди, че при пренасянето на стъклото е възможно неговото изплъзване и това да доведе до порязването не само на пръстите, но и на ръката му, но очевидно, изпълнявайки тези задължения, е преценил, че този резултат няма да настъпи или че той ще го предотврати. Така е несъмнено, че в случая работникът е допуснал груба небрежност, което води до намаляване на отговорността на работодателя, както е приел и районния съд. При определяне размера на съпричиняването обосновано и законосъобразно съдът е приел, че ищецът е запознат с длъжностната характеристика, проведени са му необходимите инструктажи и от заключението на съдебно-техническата експертиза е безспорно, че ако са ползвани предпазни ръкавици не би настъпило това увреждане.

Неоснователни са наведените в жалбата твърдения за липсата на връчени на работника работно облекло и лични предпазни средства, което се опровергава от събраните по делото доказателства.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 800 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №561/30.06.2014г. по гр.д. № 3138/2013г.   на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА К.Х.З. *** да заплати на ЕТ „Алани – З.К.” ЕИК 119616886 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Е.” № *, представлявано от З. Г.К.  сумата от 800 /осемстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: