Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 245

 

гр. Сливен,  09.10.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 407    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 405/13.05.2014г. по гр.д. № *31/2013г. на СлРС, с което е признато са установено по отношение на П.А.Д. ЕГН ********** ***.Св.К. и М. № *, че ищцата П.И.Р. ЕГН ********** *** е изключителен и едноличен собственик на следния недвижим имот, представляващ полумасивна югозападна жилищна сграда, застроена върху 94 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, коридор, баня и мазе, обособени като самостоятелен жилищен обект с идентификатор 67338.512.133.2, находящ се в ПИ с идентификатор 67338.512.133, целият с площ от 429 кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирано, начин на трайно ползване ниско застрояване, при съответните съседи с административен адрес на имота гр.С., ул.Ген.С. № * и е осъден ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника чрез процесуалния му представител, в която се сочи, че решението е неправилно и необосновано. В конкретния случай съдът е приложил несъответен закон и се развиват съображения в тази насока, като се достига до извода, че в случая е следвало да се приложи разпоредбата от СК от 1985г. /отм/. На следващо място се сочи, че решението е неправилно и необосновано дори при преценка на отношенията между страните при хипотезите на чл.19 – 21 на СК от 1985г. /отм./ Развиват се съображения, че ищцата е следвало да установи не само пълна трансформация на лично имущество, но и да изключи приносът на ответника в придобиването. В случая е било безспорно, че ответникът е имал значителни финансови възможности, с които е осигурявал необходимите средства за живот на семейството, както специфичните специални  медицински нужди на детето. Той е поел изцяло всички разходи за семейството, а ищцата е запазила личните си парични средства, защото е била освободена от материалните разходи за семейството и детето.  Именно поемането на пълната грижа за семейните разходи е приносът на ответника в придобиването на процесния имот. Този принос не е взет предвид от съда при постановяване на неговия съдебен акт и затова се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенцията да бъде отхвърлена, като неоснователна. Направено е и доказателствено искане да бъде задължена ищцата да представи писмени доказателства за доходите си за времето от м.септември 1997г. до м.ноември 2001г.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се сочи, че твърденията в нея са неправилни, незаконосъобразни и не кореспондират с формираната воля на съда. Липсва позоваване в диспозитва на решението на посочените правни норми, а анализът им сочи пълното съответствие на текстовете от отменения и сега действащ СК. Съдът е ценил имуществените отношения между страните в качеството им на бивши съпрузи. На следващо място се сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства от които е очевидно, че в случая е налице пълна трансформация на лично имущество. Прави се възражение, че ответникът не е давал грижи в достатъчен обем за издръжката на семейството и не е установено да е имал значителни финансови възможности. Ищцата е била активно подпомагана от своите родители. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанцонното решение и да бъдат присъдени разноски за тази инстанция, като бъде оставено без уважение направеното от въззивника доказателствено искане.

По повод направеното във въззивната жалба доказателствено искане съдът се е произнесъл с отделно определение.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Ищцата е предявила иск, с който да се признае по отношение на ответника, че е изключителен собственик на недвижим имот, който е придобила изцяло с нейни извънбрачни средства, като е квалифицирала иска си по чл.124 от ГПК вр. чл.22 и чл.23 от СК.

Безспорно е, с оглед изложеното в исковата молба, че ищцата се счита за собственик на процесния недвижим имот като подробно е изложила обстоятелствата, от които претендира собствеността. Безспорно е, че ответникът се е снабдил с констативен акт за собственост на същия имот през 2012г. като по този начин е претендирал собственост за себе си. От доказателствата по делото и с оглед на постановеното решение по бракоразводното дело е несъмнено, че в дял на ищцата е бил поставен и тя е станала собственик на този имот.  С решението си РС е признал за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на имота и с допълнителното решение е отменил констативния акт, който е бил издаден в негова полза. В случая е безспорно, че ищцата владее имота, тъй като живее в него и следователно за нея е налице правен интерес да установи по отношение на ответника факта, че е собственик на имота. Именно това обстоятелство е било установено с решението на РС, което като краен резултат е правилно и законосъобразно. То не излиза от рамките на търсената от ищцата защита, независимо че в исковата молба тя излага доводи, че е придобила имота по силата чл.21 от СК /отм./. Безпредметно е разглеждането на този въпрос, тъй като по този начин би се стигнало до пререшаване на вече решен такъв въпрос без да е отменено влязло в сила съдебно решение. Поради това и в случая не следва да се обсъждат наведените доводи за наличието на принос от бившия съпруг, свързан с придобиване на имота по време на прекратения брак.  

          Задължителната съдебна практика приема, че по отношение на имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, изразената в споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) воля обвързва страните включително и досежно наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяването на съпружеската имуществена общност дялове. Поради това докато споразумението не бъде изменено, прекратено, развалено или отменено по предвидения в закона ред, уредените в него въпроси, касаещи имуществените отношения между бившите съпрузи, не могат да бъдат пререшавани./ Решение № 9 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 761/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията /

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №405/13.05.2014г. по гр.д. № *31/2013г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: