Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. С.  22.05.2015 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

         С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на…………двадесет и трети април ………………………………

през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………П.С. …………..……и с участието на прокурора………………………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова……….….гр.дело № 418 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявените искове са с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Б.Б.Б. твърди в исковата молба, че през периода юни 2008 до 2013 г. била във фактическо съжителство с ответника Н.С.Д.. Твърди, че двамата с ответника и малолетният й син живели в жилище на адрес гр. С., ул. „Р.Д.” бл. * ет. * ап. *. Първоначално жилището не било обзаведено и довършено, като всички довършителни работи се извършили по време на тяхното съжителство. Твърди, че между нея и ответника била налице уговорка, според която той следвало да й прехвърли описания имот с договор за покупко-продажба. Твърди, че били предприети действия в тази посока чрез извършването на консултации, но предварителен договор не бил сключен. Твърди, че във връзка с уговорката между нея и ответника му превела на 29.06.2012 г. сумата 11400лв., на 14.08.2012г. сумата 12300лв. и на 18.10.2012г. сумата от 9000лв., като във всяко едно банково бордеро за съответната сума като основание за превода било посочено „за покупка на апартамент”, находящ се на посочения адрес. Твърди, че въпреки уговорката, сделка не била извършена и след влошаване на техните отношения, ответникът напуснал жилището през април 2013г. и в края на същата година подал жалба до районна прокуратура с оплакване, че тя не желае да освободи жилището, което е негова лична собственост, като постигнали съгласие тя да освободи жилището до 30.11.2014 г. Твърди също така, че по времето, през което живяла в процесното жилище, с нейни средства, били извършени подробно изброени в исковата молба подобрения на имота на обща стойност 4 440,78лв. Счита, че ответникът се е обогатил за нейна сметка със сумата 32 700лв. представляваща заплатена сума във връзка със сключването на бъдещ договор между тях, както и със сумата 4 440,78лв. представляваща стойността на разходите направени за извършване на подобренията. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати посочените суми ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното заплащане на сумите.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като не оспорва факта, че през периода 2008г.- 2013г. е живял във фактическо съжителство с ищцата. Твърди, че действително е имало разговори за прехвърлянето на 1/2 от процесния апартамент на ищцата, но не се е стигнало до реализирането на такава сделка. Твърди също така, че всички суми, които ищцата претендира, че е внесла по негова сметка като цена за бъдещата покупко-продажба, са били негови, изтеглени от негови сметки, дадени на ищцата и същата ги е внесла обратно по неговата нарочна сметка. Твърди също така, че подобренията, които са извършени в имота и разходите, които са направени за тяхното извършване, също са платени с негови средства изтеглени от сметка, която той е предоставил на ищцата по дебитна карта. Поради изложеното счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсва обедняване от страна на ищцовата страна.

В срок, ответникът Н. С. Д. е предявил и насрещен иск, в който твърди, че ищцата Б.Б.  Б. му дължи обезщетение в размер на месечния наем за периода от м. април 2013 г. до м. ноември 2014 г., през който е живяла в имота без негово съгласие, в размер на 6 000лв., както и сумата 182лв. представляваща стойността на консумираната през същия период електрическа енергия на този адрес. Моли да бъде осъдена същата да заплати посочените суми ведно с лихвата за забава, от предявяване на насрещния иск до окончателното заплащане на сумите.

          В с.з., чрез своя пълномощник, ищцата поддържа предявените искове. Оспорва изцяло насрещния иск и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

          Ответната страна, чрез своя представител по пълномощие оспорва изцяло предявените по отношение на него искове и моли да бъдат отхвърлени. Претендира уважаването на насрещния иск изцяло. Претендира разноски.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

Ищцата и ответникът заживели на съпружески начала  от м. юни - 2008 г. до раздялата им  през 2013г. Ответникът притежава недвижим имот апартамент в гр. С.  ул.“Р.Д.“ бл.* ет.* ап.*, придобит по силата на нот.акт.№  154, т. II; рег. № 3743, дело № 300/17.11.2006г.  Към момента, в който  те се установили да живеят в жилището, то не било изцяло довършено.  Довършителните работи били извършени по време на тяхното съжителство, като ищцата сключила договор за изработка на алуминиева дограма от 19.04.2011 г. , по силата на който  в жилището била поставена алуминиева дограма на обща стойност 1 820 лв., видно от представената фактура, договор и приемо-предавателен протокол. Стойността на изработката и монтажа на дограмата била заплатена от ищцата. От представените писмени доказателства се установява, че ищцата закупила обзавеждане за баня на стойност  общо 1 396,42 лв., представляващо шкаф за баня – 370лв., панел – 350лв., огледало – 65лв., смесители 2бр.  – 122 лв. ,  моноблок  – 346,80лв. и  аксесоари за баня – 142,62 лв.. Видно от представените приходни касови ордери посочените вещи били заплатени от ищцата. Не се спори между страните, че изброените вещи са монтирани в банята на жилището, което те са обитавали. Ищцата поръчала и монтирала в жилището римски щори на обща стойност  344.08 лв. по договор за поръчка № 842/13.10.2008 г. и договор № *0/28.01.2011 г. представени по делото.

Не се спори между страните, че двамата разговаряли и обсъждали вариант, в който ищцата да заплати на ответника половината от стойността на процесното жилище с цел да придобие правото на собственост върху ½ ид.ч. Били извършени консултации, но до подписването на предварителен договор не се стигнало. През м. февруари 2012 г.  ответникът си открил банкова сметка *** „ПИБ“„ АД, по която ищцата следвало да преведе суми за закупуването  на идеална част от недвижимия имот. На 29.06.2012 г. ищцата превела по банковата сметка на ответника сумата 11 400лв.; на 14.08.2012 г. - сумата 12 300 лв. и на 18.10.2012 г. – сумата 9 000лв.  Във всяко от банковите бордера, с които бил нареден превода, било отбелязано като основание за извършването на паричния  превод „покупка на апартамент на ул.“Р.Д.“ № * № *“.

Раздялата между страните поделото  настъпила през м.март 2013г. През м. април 2013г. ответникът напуснал жилището си и в него останала да живее ищцата заедно със сина си.  Ответникът подал тъжба до Районна прокуратура – С. на 28.03.2014 г., че ищцата не желае да освободи жилището, което е негова лична собственост. В производството по ЧНД № 536/2014 г. по описа на СлРС двамата постигнали споразумение. Ищцата се задължила да освободи жилището до 30.11.2014г.  Видно от събраните свидетелски показания, чрез разпита на свид.Славова – майка на ищцата,  до 30.11.2014 г.  в процесното жилище се намирали вещи на ищцата и детето й въпреки, че тя не живеела постоянно в гр.С., а детето живеело при баба си. На 30.11.2014 г. ищцата прибрала окончателно личните си вещи от апартамента на ответника. През този период ответникът не е ползвал жиллището.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на всички свидетели посочени и от двете страни, както и от признанията на ответника, се установява, че  между страните по делото е имало уговорка ответникът да прехвърли правото на собственост върху ½ид.ч. от процесното жилище на ищцата.

          През периода октомври  2008 –  март 2013 г. ищцата работила на различни места, като осигурителният й доход за периода бил в размер на общо 20 900 лв. т.е. може да се приеме че е получавала средномесечно 387лв. Същата обаче, видно от събраните гласни доказателства, от предходния си брак имала спестявания в размер на около 20 000 лв., които били съхранявани при майка й и били използвани за заплащане на евентуалната цена на жилището, както и  за извършването на подобрения. Майката на ищцата също й предоставила нейни лични средства, които били вложени в ремонтите на жилището в размер  на около 4-5000 лв. Парите били предоставени на ищцата като дарение. Свид. П. предоставила в заем на ищцата в края на м. август 2012 г. сумата 5 000 лв. и след около две седмици в началото  на м. септември сумата 4000 лв. с цел да бъде заплатена цената на жилището. Получавал е и доходи за издръжката на детето си.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, посочени от ищцата тъй като същите не си противоречат помежду си и не противоречат на събраните писмени доказателства. Установяването на сключените договори за дарение и заем е допустимо с гласни доказателствени средства но основание чл. 164 ал.1 т. 3 пр. второ и трето.

          Ответникът твърди, че сумите, които ищцата е внесла по негова сметка, не са нейни лични средства, а са предоставени на ищцата от него като същият й ги е дал в брой и част от тях тя е изтеглила от негова банкова сметка. ***, че е предоставил на ищцата дебитната си карта, с която същата е извършвала плащания и е теглила суми необходими за издръжката им, както и за заплащане на извършените в жилището подобрения. Твърди че част от сумите, които са преведени по негова сметка са изтеглени от дебитната му карта от ищцата. От събраните доказателства съдът намира изложеното твърдение за недоказано. Представени са извлечения за движението по  разплащателните сметки, снабдени с дебитна карта и по кредитната карта на ответника. От същите не може да бъде направен извод, че със сумите се е разпореждало друго лице, освен титуляра на картата. Този извод не може да се направи и от съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства. За установяване на това обстоятелство е разпитан свид.Кръстев, чиито показания пресъздават разказаното от ответника на свидетеля, относно това, че той е предоставил дебитната си карта на ищцата и че само тя е теглила суми от нея. Свидетелят не е присъствал лично на случаи, в които ищцата е теглила суми от дебитната карта на ответника. Неговите показания се основават на разказаното му от ответника. Този свидетел е виждал ищцата веднъж, а ответника – два-три пъти в годината. Това са единствените гласни доказателства, посочени от ответника в подкрепа на твърдението му, че ищцата се е разпореждала с всички суми постъпващи по неговата разплащателна сметка, поради което съдът приема твърдението за недоказано.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарният наем по средни пазарни цени за процесния недвижим имот за периода от м.април 2013 г. до 30.11.2014 г. включително, е в размер на 8000 лв. Видно от представените фактури за същия период, през който ищцата е обитавала процесното жилище, консумираната електроенергия е на стойност 182.20лв.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната  преценка на събраните гласни и писмени доказателства относими към предмета на доказване. Част от събраните доказателства, представляващи амбулаторни листи на ответника, 2 бр. свидетелство за свето кръщение, са неотносими към предмета на доказване и съдът не основава констатациите си на тях. По отношение на размера на получаваното трудово възнаграждение от ищцата за процесния период, съдът намира, че същото е доказано с представената справка от регистър на НОИ за ищцата. Недоказано от събраните доказателства е твърдението на  ищцата, че същата е извършила разходи за шпакловка, боядисване на стени, поставяне на интериорен камък, фугиране на баня на стойност 900лв., тъй като за това обстоятелство не са приложени никакви доказателства.

           На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

1.     По предявения първоначален иск за заплащане на сумата 32 700 лв:

Искът намира правното си основание в чл.59 ал.1 от ЗЗД. Ищцата не разполага с друг иск за защита на твърдените от нея права, тъй като между страните не е бил сключван предварителен договор или друг договор за уреждане на отношенията ми. Настъпило е разместване на блага – парична сума от патримониума на ищцата в патримониума на ответника без основание. Искът е доказан по основание и размер.  Установи се от събраните писмени доказателства, че ищцата е превела по сметка на ответника на 29.06.2012 г. сумата 11 400 лв. ; на 14.08.2012 г. – сумата 12 300 лв. и на 18.10.2012 г. - сумата 9000 лв.  Установи се също така от събраните доказателства, че ответникът е изтеглил посочените суми.  Налице е неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата, тъй като същият е получил сумите, без да е налице основание за заплащане на тези суми от ищцата. Искът следва да бъде уважен до пълния му размер, като сумата бъде присъдена ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска 30.07.2014 г. до окончателното й изплащане. От събраните доказателства се установи обстоятелството, че ищцата е притежавала сумите, които са били преведени на ответника за заплащане на стойността на жилището. Не се установиха твърденията на ответника, че липсва обедняване от страна на ищцата, тъй като всички суми, които са преведени, са били негова собственост.

 

2.     По предявения иск за заплащане на сумата 4 440,78лв., представляваща подобрения извършени в чуждия имот:

Искът намира правното си основание в  чл.59 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан до размера от 3 560,50 лв. и до този размер следва да бъде уважен.  До пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От събраните писмени доказателства се установи, че ищцата е поръчала и заплатила алуминиева дограма на обща стойност 1820,28лв. Установи се от приемо-предавателния протокол, че същата е монтирана на жилището на ответника. От сключените писмени договори, представени фактури и приходни касови ордери се установи, че ищцата е поръчала и заплатила обзавеждане за баня и щори. Ответникът не спори, че същите са монтирани, като подобрения на притежаваното от него жилище. С оглед изложеното съдът следва да приеме, че ищцата е извършила подобрения в имота на ответника, с което същият се обогатил неоснователно за нейна сметка. В случая, тъй като тя има качеството на държател на имота,  следва да й бъде заплатена стойността на извършените подобрения, представляваща направените разходи за тяхното извършване (а не увеличената стойност на имота), така както същите са претендирани. Искът следва да бъде отхвърлен за претендираното подобрение – шпакловка, боядисване на стени, поставяне на интериорен камък и фугиране на баня, тъй като не се събраха доказателства, че такова е извършвано и че то е заплатено от ищцата. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане.

 

3.     По предявения насрещен иск за заплащане на сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за ползването от ищцата на собствения на ответника имот за периода от 20 месеца - от м.Април 2013 г. до м. Ноември 2014 г.:

 

Предявеният иск намира правното си основание в чл.59 от ЗЗД.

Искът е основателен и доказан в пълния предявен размер. В настоящия случай,  ползите, от които е лишен ищеца по насрещния иск и с които респективно се е обеднил, а ответницата се е обогатила, се изразяват в пропуснатата възможност да получи гражданските плодове от ползването на собствения си имот, които се съизмеряват със средния пазарен наем за същия, възлизащ съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза в размер на 8 000лв. Тъй като, обаче, искът е предявен за сумата 6 000лв. той следва да бъде уважен до този размер. Сумата  следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от предявяването му до окончателното изплащане на сумата. Неоснователно е възражението на ответницата по несрещния иск, че недължи обезщетение, защото ищецът е разполагал с ключ и е можел да ползва имота. Събраха се доказателства, че имота се е ползвал само от нея и сина й през посочения период, като дори е водено наказателно производство, след което тя се е съгласила да напусне имота.

 

4.     По предявения насрещен иск за заплащане на сумата 182 лв., представляваща консумирана ел.енергия за същия период, през който ищцата е ползвала жилището на ответника:

Искът намира правното си основание в чл.59 от ЗЗД.

Същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен до пълния му размер. Представени са писмени доказателства – фактура, за стойността на изразходваната ел.енергия,  както и са събрани доказателства, че за този период жилището  се е ползвало от ищцата. Не се спори между страните, че стойността на ел.енергията е заплатена от ответника.  Налице е фактическият състав на неоснователното обогатяване, тъй като ответницата по насрещния иск е следвало да заплати посочената сума за ел.енергията, която е консумирала и след като ищецът по насрещния иск е направил това, тя се е обогатила за негова сметка. Сумата следва да бъде присъдена със законната лихва за забава, считано от предявяване на насрещния иск – 19.12.2014г., до окончателното й заплащане.

При този изход на производството на ищцата се дължат направените разноски в размерна 1 485,60лв. за държавна такса и за адвокатска защита в размер на 1617лв. за адвокатска защита по първоначалния иск. На ответника се дължат направените разноски за д.т. по насрещния иск в размер на 247,30лв. и за адвокатската защита по него в размер на 283лв. и 110лв. за вещо лице.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ОСЪЖДА Н.С.Д. ЕГН **********,*** да заплати на Б.Б.Б. ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв.Л.Д., сумата 32 700 (тридесет и две хиляди и седемстотин) лева, представляваща сума,  която е получил от нея без основание и с която се е обогатил за нейна сметка, както и сумата 3 560,50 (три хиляди петстотин и шестдесет лева 0,50 ст.) лева, представляваща стойността на извършени подобрения в притежавания от него недвижим имот в гр. С., ул.“Р.Д.“ бл.. ет. . № *, и двете ведно със законната лихва за забава, считано от 30.07.2014 г. до окончателното им заплащане, както и сумата 3 102,60лв. разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск за подобрения до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА Б.Б.Б. ЕГН**********, със съдебен адрес:***, чрез адв.Л.Д., да заплати  на Н.С.Д. ЕГН **********,***, сумата 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща  обезщетение за ползване на притежавания от Н.Д. недвижим имот за периода от м.април 2013 г. – м. ноември 2014г и сумата 182,20 (сто и осемдесет и два лева 0,20 ст.) лева, представляваща стойността на заплатена ел.енергия за същия перод, ведно със законната лихва за забава върху двете суми, считано от 19.12.2014 г. до окончателното им заплащане, както и сумата 640,30лв. разноски..

 

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: