Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №236

 

гр. Сливен, 02.10.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №419 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.И.С. чрез пълномощника адв. Е.П. *** против Решение №526/20.06.2014г. по гр.д.№1132/2014г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Д.И.С. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД сумите, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№5037/2013г. на СлРС, както следва: 185,64лв. – главница, представляваща стойността на доставена питейна вода за обект в ГР.С., бул.“Х.Д.“ *-* за периода от 31.01.2011г. до 31.10.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.12.2013г. до окончателното й изплащане; 28,19лв. – мораторна лихва за периода от 03.03.2011г. до 12.12.2013г. и разноски в заповедното производство в размер на 146лв. и на ищцовото дружество са присъдени разноски в размер на 170лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство Д.И.С. изцяло.

В жалбата си въззивницата Д.И.С. чрез пълномощника адв. Е.П. *** посочва, че първоинстанционното е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва, че от значение в случая е да се установи кой е потребителя на начислената питейна вода, кой е ползвал реално същата и кой следва да заплати начислените за това суми. Ищецът е този, който следва да носи доказателствената тежест да установи кой е потребител на начисленото количество питейна вода и ответницата има ли качеството потребител. Въззивницата изрично посочва, че видно от представения по делото като доказателство нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, тя не е собственик на същия и никога не е била такъв. Неправилен бил извода на районния съд, че тя е бивш потребител на дружеството за този имот и като такъв дължи заплащане на сумите за питейна вода, поради това, че не е сменила партидата си. Посочва, че предишните собственици на имота са сем.Х. и В.Д., а след тях собственик на имота е В.В. С., която е закупила имота. Въззивницата посочва, че тя никога не е била собственик, а такъв е дъщеря й, която при сделката е била непълнолетна и е действала с нейно съгласие. Счита, че водоснабдителното дружество неправилно е открило партидата на нейно име, вместо на името на действителния собственик. Ищецът не ангажирал доказателства на какво основание е открил партидата на нейно име. Счита, че тя няма качеството потребител за процесния имот, каквото има дъщеря й – пълнолетна от повече от 10 години и поради това не дължи заплащане на сумите за потребена в имота вода. От друга страна посочва, че тя никога не е живяла в имота и не е ползвала в същия вода. С оглед изложеното, моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу нея искове. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски. 

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД чрез пълномощника адв.А. от САК оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че видно от представения по делото нотариален акт собственик на имота е Валентина С. – дъщеря на въззивника, която към момента на придобиване на имота била непълнолетна. Поради това с оглед ограничената й дееспособност в регистрите на ВиК оператора бил вписан като абонат родителят като законен представител на непълнолетното лице. По този начин между ВиК оператора и Д.С. възникнала облигационна връзка, която към момента на иницииране на заповедното производство не била прекратена. Нито въззивницата, нито нейната дъщеря са предприели действия за смяна на титуляра на партидата, въпреки, че са знаели на кого се води същата. Поради това намира възраженията на въззивницата за неоснователни и решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззивницата Д.И.С., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника й адв.П., която поддържа подадената въззивната жалбата на изложените в нея основания. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което да отхвърли изцяло предявения против Д.С. положителен установителен иск. Счита, че са налице безспорни доказателства, че имота не е собственост на въззивницата и тя никога не е ползвала услугите на дружеството на този адрес. Дружеството не доказало, че въззивницата – ответница, има качеството „поторебител“ на неговите услуги. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпила молба от представител по пълномощие - адв. А., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил неправилно относимите към спора правни норми и е достигнал до неправилни правни изводи.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена питейна вода за периода 31.01.2011г. – 31.10.2013г. за обект в ГР.С., бул. „Х.Д.” *-* в размер на 185,64лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и за мораторна лихва в размер на 28,19лв., начислена за периода от 03.03.2011г. до 12.12.2013г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото водоснабдително дружество следва да установи по безспорен начин следните обстоятелства: че в посочения недвижим имот, находящ се в ГР.С., бул. „Х.Д.” *-* през процесния период 31.01.2011г. – 31.10.2013г. е доставяна питейна вода, като установи точното доставено и консумирано количество, както и обстоятелството, че ответницата е потребител на „ВиК“ услуги за този имот през процесния период по смисъла на нормативните разпоредби и общите условия на дружеството. 

Ответницата – въззивница в настоящото производство, с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, е въвела едно единствено  възражение за недължимост на сумите по предявения иск - липса на качеството „потребител“ на ВиК услугите за процесния имот, като е посочила, че тя никога не е имала това качество, тъй като никога не е била собственик на имота. Посочила е, че собственик на имота е нейната дъщеря, придобила имота като непълнолетна, поради което с нейно съгласие.  

Това наведено от ответницата в първоинстанционното производство възражение за недължимост на начислените суми за доставяна питейна вода в имота, находящ се в ГР.С., бул. „Х.Д.” *-* за процесния период  е основателно. Въззивният съд категорично не споделя правните изводи на Сливенски районен съд в тази насока.

Безспорно от представените по делото писмени доказателства, приети и кредитирани от районния съд, се установява, че с договор за покупко-продажба от 20.07.1998г., обективиран в нотариален акт №122, том ІV, дело №2298/98г. на нотариус при СлРС процесния имот – апартамент №45, находящ се в бл.41 на ул.“Х.Д.“ в ГР.С. е закупен от В.В. С., действаща със съгласието на майка си Д.И.С. от Х. М.Д. и В.Щ.Д.. Следователно собственик на имота, за който са начислени процесните суми за осъществени ВиК услуги е В.В. С.. Ответницата Д.  С. никога не е била собственик на този имот. Факта, че е дала съгласие при сключване на сделката в качеството й на майка и законна представителка на непълнолетната към момента на сделката купувачка Валентина С. не я прави титуляр на правото на собственост. Не е установено по делото тя да е придобила някакво друго ограничено вещно право върху имота.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Както бе установено ответницата не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на строеж или на ползване на процесния имот за целия процесен период. Правото на собственост е придобито на деривативно основание от друг правен субект.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Общите условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение №ОУ-045/23.06.2006г., също потребител на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Ползвател на имота се има предвид носител на вещно право на ползване.

Следователно, с оглед цитираните разпоредби, ответницата Д.С. никога не е имала качеството си потребител на ВиК услуги за процесния имот и тя  не дължи сумите за доставена питейна вода за обект в ГР.С., бул. „Х.Д.” *-*.

Следва да се отбележи, че водоснабдителното дружество абсолютно неправилно е открило партида за имота на името на ответницата Д.С., на база именно посочения нотариален акт, от който е безспорно ясно кой е собственик на имота, респ. кой трябва да бъде вписан като титуляр на партидата. Факта, че към него момент собственика е непълнолетен не означава, че като собственик и титуляр на партидата трябва да се впише законният му представител. Поради това съдът не споделя извода на районния съд, че ответницата е следвало да закрие своята партида и като не е сторила това, то тя дължи заплащане на начислените за имота суми. Цитираните от районния съд разпоредби са неприложими, тъй като ответницата никога не е била собственик на имота и не е следвало да бъде вписвана от ищцовото дружество като такъв, за да го уведомява за последваща промяна в собствеността, каквато всъщност няма /от 1998г. до момента собственик на имота е Валентина С./.

С оглед изложеното, ответницата не дължи начислените суми за доставена питейна вода за процесния обект за периода 31.01.2011г. – 31.10.2013г. в размер на 185,64лв. От недължимостта на главницата следва и недължимостта на акцесорното вземане за мораторна лихва върху тази главница за процесния период в размер на 28,19лв.

С оглед недължимостта на двете главници, се явят недължими и направените в заповедното производство разноски.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са изцяло неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни по изложените по-горе съображения.

С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК на ответницата в първоинстанционното производство С. следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в общ размер на 350лв., от които 150лв. разноски пред първата инстанция и 200лв. разноски пред въззивната инстанция.

На ищеца в първоинстанционното производство, въззиваем в настоящото не се дължат разноски с оглед изхода на спора. Поради това решението на Сливенски районен съд следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски на ищцовото дружество.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №526/20.06.2014г., постановено по гр.д. №1132/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. ”Ш.С.” №** против Д.И.С. с ЕГН ************ ***“А“ при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установена дължимостта на суми, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3254/18.12.2013г. по ч.гр.д.№5037/2013г. на СлРС, както следва: главница за доставена питейна вода за обект в ГР.С., бул. „Х.Д.” *-* за периода 31.01.2011г. – 31.10.2013г. в размер на 185,64лв., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2013г., мораторна лихва в размер на 28,19лв. за периода от 03.03.2011г. до 12.12.2013г. и разноски в заповедното производство в размер на 146лв.,  като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. ”Ш.С.” №** да заплати на Д.И.С. с ЕГН ************ ***“А“ сумата от 350лв., представляваща направени по делото пред двете инстанции разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.