РЕШЕНИЕ                                                        

гр. Сливен, 10.12.2014г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 422 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет  на делото са предявените осъдителни искове от Областния управител на Сливенска област като пълномощник на Министъра на финансите, действащ като представител на Държавата съгласно чл. 32, т. 4 ГПК против „СЛАВЯНКА“ ЕООД за заплащане на дължимо обезщетение от ползването на недвижим имот – 37 621.92 лв. и обезщетение за забава – 6 483.06лв., с правна квалификация по чл. 236, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД

Предявените права са основани в исковата молба на следните обстоятелства:

С Договор за наем от 09.09.2010 г., с нотариална заверка на подписите, Областния управител на област Сливен е предоставил под наем на “Славянка" ЕООД част от недвижим имот публична държавна собственост, актуван с АДС № 4262/11.02 2010 г., находящ се в Балнеолечебен курорт „Сливенски минерални бани", представляващ част от I - ви етаж на сграда публична държавна собственост, Балнеолечебница /баня/ със ЗП 1396 кв.м. и полезна площ на частта предмет на договора 854 кв.м. и „сграда за помпи" със ЗП 8 кв.м. и полезна площ предмет на договора 6 кв.м.

С писмо изх. № 6902-00151/14.06.2013 г. на Областен управител на област Сливен ответното дружество е било уведомено за задълженията, произтичащи от договора за наем, както и че същият е прекратен, считано от 01.06.2013 г. Изпратено е уведомление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК с изх. № 80-00003/20.02.2013 г. Имотът е предаден от наемателя, но към настоящият момент задълженията не са погасени.

С чл. 5 от договора наемателя се е задължил да заплаща наемната цена месечно, предварително до 15-то число на текущия месец, а с чл. 17 от договора да заплаща годишна такса смет. Въпреки действащите договорни задължения наемателя не е заплатил дължимите суми по договора за наем.

Към настоящия момент размерът на задълженията по прекратения договор за наем е, както следва:

Наем – о,т м. 04.2012 г. /платен частично/ до месец май 2013 г. включително в размер на 37 612, 92 лв. /тридесет и седем хиляди шестстотин и дванадесет лв. и 92 ст./ по фактури с № 0000000422/17.04.2012г.; № 0000000424/15.05.2012г.; № 0000000426/15.06.2012 г. ; № 0000000435/16.17.2012 г.; № 0000000437/15.08.2012г.; № 0000000439/14.09.2012г.; № 0000000441/15.10.2012г.: № 0000000443/15.11.2012г.; № 0000000445/15.12.2012г.; № 0000000447/15.01.2013г.; № 0000000449/15.02.2013г.; № 0000000454/15.03.2013г.; № 0000000456/15.04.2013г. и № 0000000458/15.05.2013г.

Лихви за забавени плащания за наем по чл. 27 от Договора: в размер на 6 438,06 /шест хиляди четиристотин тридесет и осем лв. и 06 ст./ лева по горецитирените фактури; Обшата сума за плащане 44 104,98 /четиридесет и четири хиляди сто и четири лв. и 98 ст./ лева.

Договорът е прекратен, считано от 01.06.2013 г. и имотът е доброволно освободен, като е подписан и протокол за приемане и предаване на 05.07.2013 г.

Предвид изложеното се иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на Държавата – Република България, представлявана от Областния управител на Сливенска област като пълномощник на Министъра на финансите дължимо обезщетение от ползването на недвижим имот – 37 621.92 лв. и обезщетение за забава за периода от м. април 2012г. до 21.07.2014г. – 6 483.06лв.

Претендира заплащане на деловодни разноски, такси и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.367 ал.1 от ГПК и не се е позовал, съответно не е доказал обстоятелствата по чл.370 от ГПК, изключващи предвидените в същата разпоредба последици на процесуална преклузия.

В с.з. за ищеца не се явява представител. От негово име е подадена молба от представител  по пълномощие – юриск. Валя Радева, с която се иска делото да се разгледа в отсъствие на представител на ищеца. Поддържа исковата молба, на посочените в нея фактически и правни основание, както и искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал.4 ГПК, не изпраща представител в с.з. и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На основание чл.239 ал.1 от ГПК съдът намери, че следва да уважи искането на ищеца и да постанови неприсъствено решение. На страните са указани последиците от неспазване срока за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание. Съобщаването на неблагоприятните последици, предвидени в нормата на чл.238 ал.1 и посочени в чл.239 ал.1 т.1 ГПК се установява от отрязъка на приложените по делото призовки.

Въз основа на представените с исковата молба доказателства на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК предявените искове се преценяват като вероятно основателни и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение следва да се уважат.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ищеца деловодни разноски – държавна такса в размер на 1 764.20лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 853.15лв. и платен депозит за възнаграждение на в.л. – 150 лв.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „СЛАВЯНКА“ ЕООД, ЕИК 119649587, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.*-* да заплати на ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – представлявана от Областния управител на Сливенска област като пълномощник на Министъра на финансите сумата от 37 621.92 лв. (тридесет и седем хиляди шестстотин двадесет и един лева и 92 ст.), представляваща дължимо обезщетение от ползването на част от недвижим имот - част от I–ви етаж на сграда публична държавна собственост, Балнеолечебница (баня) със ЗП 1396 кв.м. и полезна площ на частта предмет на договора 854 кв.м. и „сграда за помпи" със ЗП 8 кв.м. и полезна площ предмет на договора 6 кв.м., находящ се в Балнеолечебен курорт „Сливенски минерални бани“, след прекратяване на договора за наем от 09.09.2010г., заедно с обезщетение за забава за периода  м. април 2012г. до 21.07.2014г. в размер на 6 483.06лв. (шест хиляди четиристотин осемдесет и три лева и 6 ст.), както и деловодни разноски пред настоящата инстанция: заплатена държавна такса в размер на 1 764.20лв. (хиляда седемстотин шестдесет и четири лева и 20 ст.); и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 853.15лв. (хиляда осемстотин петдесет и три лева и 15 ст.) и заплатен депозит за възнаграждение на в.л. – 150 лв. (сто и петдесет лева)

 

Решението като неприсъствено е окончателно и не подлежи на въззивно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: