Р Е Ш Е Н И Е  № 29

 

Гр. Сливен,  08.04.2015 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на … дванадесети март………… през двехиляди и петнадесета година, в състав:

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря ………Р.Г.…….. и с участието на прокурора …………Красимир Маринов…….…….,като разгледа докладваното от ………съдията Снежана Бакалова……гр.дело 430 по описа за 2014 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Й.Л.Я. твърди в исковата си молба,  че с постановление на 22.01.2010 г. на ОП – Сливен е образувала  досъдебно производство/ДП / № 1 /2010 г., срещу виновно длъжностно лице, а с постановление от 12.04.2010 г.  той е бил привлечен като обвиняем за пет деяния, едно от които представлява деяние по чл. 304Б от НК и по чл.210 ал.1 т.3 пр. 1 вр. с чл.20 ал.1 от НК. Обвинен бил, че през м.Март 2005 г. в качеството си на длъжностно лице, поискал и приел от И.К.Г.  дар за ОФК  „Сливен -2000” , а именно сумата 5 000 лв., която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение  на длъжностно лице в системата на Изпълнителна агенция на горите във връзка със службата му за изграждане на довеждащ водопровод за водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу” в землището на гр.Сливен.

  Твърди че  на 30.11.2010 г.  в СлОС  бил внесен обвинителен акт  за престъпление по чл.304 Б от НК, но поради отвод на всички съдии от състава на съда, производството през този съд било прекратено и след определение на ВС, изпратено за разглеждане в Старозагорски ОС. Там било образувано НОХД № 12 /2011 г., което  приключило с присъда № 118  от 25.03.2011 г., с която  бил оправдан и признат за невиновен в извършването на вмененото му престъпление. Този съдебен акт бил протестиран от ОП - Сливен и от частния обвинител и било образувано производство по ВНОХД № 282/2011 г. на Пловдив апелативен съд,  по което с решение № 102/21.07.2011 г.била потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. По касационен протест било образувано КНАХД № 2328/11 г. на ВКС,  І-во НО,  по което с решение №  495/13.06.2012 г.  ВКС оставил в сила решението на Пловдивския апелативен съд.

Твърди се в исковата молба, че в резултат на повдигнатото и подържано обвинение  от ОП – Сливен на ищеца били причинени  редица неимуществени вреди, изразяващи се в следното: психически натиск, морален обществен негативизъм, дезинтеграция на приятелски връзки, срив на положителната обществена репутация на ищеца, формиране на подозрително и дистанцирано отношение на негови привърженици и на спортната общественост, препятстване да заеме постове  в международни органи и организации и оттегляне на доверието   от страна на неговите привърженици и избиратели, довело до загубата от негова страна на изборите за кмет. 

Твърди се също така, че  в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи  за  пътуване и явяване в съдебни заседания  във всички инстанции и фази на разглеждането на делото - лично на ищеца и на неговия адвокат. Твърди се, че общия размер на тези вреди е 2 161.28 лв.

Относно претърпените неимуществени вреди ищецът твърди, че  оценява същите  на сумата 450 000.00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което  осъди ответника  да му заплати причинените и изброени по-горе неимуществени вреди в размер на сумата 450 000.00лв. и имуществени такива в размер на 2 000.00 лв., като част  от общата сума от 2 161.28 лв. - двете суми ведно със законната лихва за забава от 13.06.2012 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло допустимостта и основателността на предявения иск.

Твърди че не са налице основания за неговото уважаване, тъй като   ищецът не е доказал претърпените вреди в обема, в който се твърди в исковата молба, а също така не е доказал и причинно-следствената връзка  между  повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите вреди.

Твърди алтернативно, че вредите не са доказани по своя размер.

Прави възражение, в случай, че съдът приеме, че са причинени вреди  за това, че същите са причинени изцяло по вина на ищеца или алтернативно   - че същите  са съпричинени от ищеца.

В с.з, ищецът чрез своя представител по пълномощие поддържа исковете, така както са предявени. Уточнява с отделна молба от 18.11.2014г., че не е предявен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.5 от ЗОДОВ за вреди от прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът поддържа изложеното в отговора и моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Счита че от събраните гласни и писмени доказателства не се установяват твърденията на ищеца за възникването на неимуществени или имуществени вреди и причинно- следствената връзка между повдигнатото обвинение и твърдените вреди.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление за привличане на обвиняем от 12.04.2010г. по сл.д. №1/2010г. по описа на ОСО-ОП-Сливен ищецът Й.Л.Я. е привлечен като обвиняем за пет броя престъпления по чл. 254а  ал.2 във вр. ал.1 от НК; по чл. 283 от НК; по чл. 311 от НК; по чл. 282 ал.2 във вр. ал. 1 от НК; по чл. 283 от НК и по чл. 282 ал.2 във  вр. ал.1 от НК. Спрямо ищеца е взема мярка за неотклонение „подписка“.

С Определение № 34/21.04.2010г. по ЧНД№215/10 на СлОС е отстранен ищеца от заеманата длъжност „кмет на град Сливен“, като обвиняем по ДП- сл.д.№1/2010г. С Определение № 86/04.05.2010г. по ВЧНД№91/10 по описа на БАС определението е потвърдено. Ищецът е поискал отмяна на определението на 09.06.2010г., която му е отказана от СлОС с Определение № 59/16.06.2010г. Това определение е обжалвано и отменено от БАС на 29.06.2010г., като ищеца е възстановен на земаната длъжност.

С Постановление от 09.11.2010г. са отделени от досъдебното производство по сл.д.№1/10 материалите, касаещи деянието извършено от ищеца през м. май 2005г., квалифицирано по чл. 283 от НК, като е разпоредено материалите да се заведат с вх.№ 2084/10, пор.№ 60/10 по описа на ОП-Сливен.

На 02.12.2010г., ОП-Сливен е внесла обвинителен акт, ведно със сл.д.№ 78/10 по описа на ОСО при ОП-Сливен, с който ищецът е обвинен в това че през месец март 2005г. поискал и приел от И.К.Г. дар за „ОФК Сливен-2000“ – сумата 5 000лв., която не му се следва за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице от системата на ИАГ, във връзка със службата му за изграждане на „Довеждащ водопровод за водоснабдяване на Селищно образование „Кироолу“ в землището на град Сливен, престъпление по чл. 304б ал.1 от НК и за това че през месец май 2005г., в качеството му на длъжностно лице – Кмет на град Сливен, с цел да набави имотна облага за „ОФК Сливен-2000“ възбудил и поддържал заблуждение у И.К.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000лв. – престъпление по чл. 210 ал.1 т.3 предл.1 във вр. чл. 209 ал.1 от НК. Въз основа на обвинителния акт било образувано НОХД № 610/10 по описа на СлОС. Всички съдии от състава на този съд са си направили отвод, поради което с Определение №154/29.12.2010г. по чнд №741/10 на ВКС, делото е било изпратено за разглеждане от Окръжен съд- Стара Загора.

Пред СтОС е било образувано НОХД№ 12/2011г. по повдигнатото обвинение. По делото са проведени три открити съдебни заседания, на които са се явили подсъдимия и неговия защитника адв. И.А.. Производството е приключило с Присъда № 118/25.03.2011г., с която ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 304б ал.1 от НК и чл. 210 ал.1 т.3, предл.1 вр. чл. 209 ал.1 от НК.

Присъдата е протестирана от ОП-Сливен и с Решение № 102/21.07.2011г. по ВНОХД № 282/11 по описа на АС-Пловдив е потвърдена. Пред АС-Пловдив е проведено едно открито с.з. на което е присъствал подсъдимия и адв. А..

С Решение № 495/13.06.2012г. по КНОХД № 2328/2011г. по описа на ВКС, присъдата на АС-Пловдив е оставена в сила. В производството пред касационната инстанция се е явил адв. А..

През цялото времетраене на наказателния процес, до влизане в сила на присъдата, взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка“ не е била изменяна.

След повдигането на обвинението по описаното производство, както и другите обвинения, отношението на приятелите и познатите на ищеца към него се променило. От показанията на свд. Л.- съпруга на ищеца се установява че той общувал с определен приятелски кръг от около 20-25 човека, които се събирали ежеседмично при него, но след образуването на наказателните производства по-голямата част от тях престанали да посещават тези сбирки. След постановяването на оправдателната присъда, същите хора отново търсили контакт с ищеца. Воденото на конкретното наказателно производство, както и на останалите наказателни производства по същото време се отразили зле на отношенията между семейството на ищеца и персонала на управлявания от него хотел. Усещало се недоверие и отдръпване на персонала, дистанцираност. Клиентите на хотела от своя страна също се обръщали към ищеца, макар и в кръга на шегата с обръщението „престъпник“, което рушало доброто му име. В кръга на семейството, воденото дело (както и останалите наказателни производства) повлияли отрицателно, като причинили неудобства на децата на ищеца, както и на неговите родители и тези на съпругата му. Те ограничили контактите си за да не се налага да обясняват че сина им не е престъпник.

Образуването на конкретното наказателно производство и на останалите такива, придобило широка гласност както в град Сливен, така и в цялата страна. Воденото на делата било широко отразявано в местната и националната преса и електронни медии. За това обстоятелство свидетелстват, както разпитаните свидетели, така и представените като писмени доказателства копия от статии и разпечатки от електронни медии. Недоказано, обаче от събраните доказателства остава твърдението на ищеца, че в публичното пространство той е бил наричан от журналистите „престъпник“ и „мошеник“ и че делото срещу него е било тенденциозно представяно като предрешено. Не се доказаха и твърденията на ищеца,че ОП-Сливен е изнасяла невярна и тенденциозна информация в пресата, относно неговато виновност. По отношение на твърдението за медийната разгласа на воденото дело (дела) съдът намира че следва да кредитира единствено представените писмени доказателства, а не и свидетелските показания, тъй като последните пресъздават отразеното в медиите т.е. то може да бъде доказано с писмени доказателства. От всички представени от ищеца извадки от печатни и електронни медии може да бъде направен извод, че са изнасяни само конкретни факти – за повдигането на обвинението, за хода му, за отвода на състава на СлОС, за изхода на производството, без да е налице тенденциозно или превратно тълкуване на същите. В медиите липсват негативни оценки на личността на ищеца, не са давани квалификации като „престъпник“ или „мошеник“, както се твърди в исковата молба. При отразяването на производството, са пресъздадени единствено изказванията на ищеца и не са правени изявления от Окръжна прокуратура – Сливен. Налице е много широка разгласа на воденото производство, като основните факти са идентични и са пресъздавани по идентичен начин. Широко е отразено,  както започването на наказателното производство, така и неговото приключване с оправдателна присъда на всички инстанции.

Воденото на наказателно производство било отразено и от чужди медии във френски и германски медии, но тъй като липсват конкретни доказателства за това отразяване не може да бъде преценено дали то е било с негативен или само информативен характер.

В исковата молба се твърди че воденото наказателно производство е попречило на ищеца да заеме постове в международни спортни организации. В подкрепа на това твърдение са събрани само гласни доказателства, чрез разпита на свид. Л., която свидетелства че членството на ищеца в комисия, председателствана от Ф.Б. е било замразено поради образуваното наказателно производство. Съдът намира това твърдение за недоказано от събраните гласни  доказателства, тъй като те се недостатъчни и не са представени писмени доказателства за този факт.

Всички разпитани свидетели цитират тенденциозни и обидни публикации във вестник „Седмица“, но такива не са представени като доказателства по делото.

От показанията на свд. Х., която е работила по трудов договор с Община Сливен към момента на образуването на наказателното производсдтво,  се установява че служители в Община Сливен и общински съветници са променили отношението си към ищеца в негативно, в резултат на образуваните по отношение на него наказателни производства, макар че никой от тях не е споменавал конкретното дело. Негативното отношение на тези хора отдава на всички водени срещу ищеца дела.  Свид. Е., която е работила по същото време като заместник-кмет в Община Сливен, също твърди че отношението на служителите на Община Сливен се е променило и те са изпитвали недоверие към дейността на ищеца, тъй като са се съмнявали че това в което е обвинен може да се окаже истина. След извършването на редица проверки от компетентни органи отношението им се пременило и те отново започнали да му се доверяват. Счита че воденото дело, както и останалите дела са дали отражение на отношението на Общинския съвет към ищеца, като кмет на Общината и това отношение е негативно.

Воденото наказателно производство (производства) са повлияли и на отношението на гражданите на град Сливен, които са се съмнявали във виновността на ищеца. За това обстоятелство свидетелстват свд. Ш. и Е..

Самият ищец не се притеснявал видимо от водените срещу него дела, но се оплаквал на свид. Ш., че те му пречат да си върши нормално работата като кмет.

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява че общия размер на разходите на ищеца и неговия защитник за транспорт при явяване в откритите заседания по триинстнационното наказателно производство (без пътуванията до Бургас за ЧНД) , за пътуване с личните им автомобили са в размер на 1 693,13лв. Размерът на дължимите средства за „дневни“ по см. на чл. 19 от Наредбата за командировките в страната, за адв. А. *** и град Пловдив е общо 80лв. Размерът на средствата за „нощувка“ по смисъла на цитираната наредба не могат да бъдат изчислени, тъй като липсва разходнооправдателен документ за направени такива разходи.

По делото е представено Удостоверение от Общинската  избирателна комисия –Сливен, от което е видно че ищецът Й.Л.Я. е бил регистриран като кандидат за кмет на местните избори, проведени през 2011г. С Решение №466-МИ от 25.10.2011г. ОИК е установила че той е получил 13 759 действителни гласа на първи тур. С протокол за избиране на кмет на Община Сливен от 31.10.2011г. е констатирала че ищецът е получил 23 420 действителни гласа и не е определен за кмет. 

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетелите, касаещи евентуални вреди от отстраняването на ищеца от длъжност, като принудителна мярка, тъй като иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.5 от ЗОДОВ за вреди от такава не е надлежно предявен срещу органа, който я е постановил, което е уточнено от ищеца с допълнителната му молба. Съдът не кредитира, също така и показанията на разпитаните свидетели Х. и Е. в частите им, в които отразяват негативно отношение на гражданите към други лица от общинската администрация, освен към ищеца, тъй като те са неотносими към предмета на доказване, определен с доклада по делото по чл. 146 от ГПК. Показанията на свид. Л. кредитира с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Като писмени доказателства са представени статии от вестници, без обаче да се посочва от кои печатни издания са те. Обсъжданите от свидетелите статии от журналиста Г.Вл. П. не са представени като доказателства. За представените статии в електронни издания може да се направи извод къде са били публикувани.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Налице се условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за неимуществени и имуществени вреди, тъй като срещу ищеца незаконосъобразно е било водено наказателно производство и лицето е било оправдано в влязла в сила присъда. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице – чл. 4 ЗОДОВ. Твърдението на пълномощника на ищеца, изразено в хода по същество, че обезщетение следва да се присъди, като вредите се предполагат, щом  е налице незаконно обвинение и не подлежи на доказване причинно-следствената връзка между обвинението и претърпените вреди противоречи на разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ. Обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени вреди от увреждането. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени вреди, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат

Конкретното наказателно производство срещу ищеца е продължило в рамките на разумните и законови срокове за разглеждане на дело от този вид – две години и два месеца. По отношение на ищеца, през цялото производство е била взета мярка за неотклонение – „подписка“, която не е ограничавала излишно правата му.  По отношение на принудителната мярка „отстраняване от длъжност“ не е предявен надлежно иск срещу съответния ответник.

Доказа се от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от  воденото разследване по отношение на ищеца и съдебната фаза на производството, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обществен негативизъм и формиране в обществото на подозрително и дистанцирано отношение както на лица, които са го познавали, така и общо, като обществени нагласи. Било е засегнато доброто му име и накърнено достойнството му. Широкото разгласяване в средствата за масова информация на воденото наказателно производство е довело до това ищецът да претърпи повече вреди, тъй като неограничен кръг от хора са узнали за обвиняването на ищеца  в престъпление. Ответната страна, разбира се,  не носи отговорност за тази широка публичност, но доколкото е налице неимуществена вреда в обем по-голям от обичайния, тя подлежи на възмездяване.

От съвкупната преценка на събраните доказателства, най-вече изслушаните свидетелски показания, се установява че тези неимуществени вреди не са само резултат от конкретното наказателно производство, но и резултат и от останалите водени по отношение на ищеца наказателни производства. Вредите от конкретното дело не могат да бъдат точно отделени от останалите вреди от други производства, но това не означава че те не са търпени. Тяхното възмездяване следва да бъде пропорционално (Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение № 354 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова).

В резултат на воденото производство ищецът е ограничил приятелските си контакти и част от неговите приятели са формирали подозрително и дистанцирано отношение към него.  Този факт е доказан от събраните гласни доказателства, с които се установява че по време на наказателното преследване приятелите му са ограничили контактите си с него, а след постановяването на оправдателната присъда – отново са търсили контакт. Касае се за неимуществена вреда, изразяваща се в ограничаване на обичайните контакти на ищеца и злепоставянето му пред  неговия приятелски кръг. В тесния му семеен кръг отношенията не са се влошили, но близките му също  са били злепоставени.

Не са доказани твърдените неимуществени вреди от препятстване ищеца да заеме постове в международни спортни органи и организации. В подкрепа на това си твърдение ищецът не е посочил и събрал доказателства, които да установят по безсъмнен начин че той е бил кандидат за такива постове и именно воденото наказателно производство е станало причина да не бъде избран на тях.

Не се е доказа, също така, неимуществена вреда, изразяваща се в оттегляне на доверието от неговите привърженици и избиратели, което да е довело да загубата на изборите за кмет. По делото не бяха събрани доказателства, установяващи че водените наказателни производства са довели до отрицателни избиратели нагласи и са станали причина за отрицателен вот. Представеното удостоверение от ОИК не може да бъде преценено като доказателство в този смисъл, а установява само броя на действителните гласове за ищеца, като кандидат за кмет.

Ищецът не е твърдял и не е поискал събирането на доказателства относно неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения които е изпитвал или отражение върху здравето му.

Ответната Прокуратура е навела в срок възражение за съпричиняване и за отпадане на нейната отговорност на основание чл. 5 ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ. Не са посочени конкретни действия или бездействия от страна на ищеца, които да водят до намаляване или изключване на отговорността на ответника. Доколкото в съдебната практика по този текст се приема че такива могат да бъдат действия от страна на ищеца, с които той препятства производството – разследването или съдебната фаза, настоящата инстанция намира че такива липсват и направеното възражение е неоснователно и недоказано.

Размерът на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Както е прието в трайната и непротиворечива практика на ВКС по въпроса понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.  Следва да се отбележи, че действително при предявяване на иска, ищецът сам определя, според своята субективна преценка за преживяното, размера на претендираното обезщетение - паричния еквивалента на неимуществените вреди, но при присъждането на обезщетение, съдът е длъжен да се съобрази с възприетите в съдебната практика критерии и размери на обезщетения и да отчете както степента на негативните отражения спрямо ищеца, така и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната съответния период.

След преценка на събраните доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди и изложените обстоятелства, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на същия, е сумата 20 000 лева.

Установи се от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение и по време на воденото наказателно производство, като това е в пряка причинно-следствена връзка със същото, ищецът е претърпял изброените по-горе неимуществени вреди. Тъй като те са резултат и от водените срещу него други наказателни производства съдът взема предвид това обстоятелство при определяне на размера на обезщетението. Определеният размер на обезщетението  за неимуществени вреди, представлява справедлив паричен еквивалент на търпените неудобства.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 13.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът за неимуществени вреди до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск за присъждане на имуществени вреди от незаконното обвинение е основателен и доказан до размера от 1 696 лв. и следва да бъде уважен до този  размер. Налице е причинно- следствена връзка между извършените разходи за пътуването на ищеца и неговия повереник за съдебните заседания в други градове и воденото наказателно производство. Въпреки че не са представени бонове за стойността на горивото, въз основа на назначената експертиза която изчислява средния разход на гориво и дава стойността на същото към съответния момент следва да се приеме че такива са извършени от страната. Видно от протоколите от откритите с.з.ищецът и адв. А. са присъствали лично на тях т.е. следвало е да извършат разходи за пътуване. Не следва да се присъждат направените разходи за пътуване до град Бургас в производството по обжалване на отстраняването от длъжност, тъй като те представляват имуществени вреди по иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.5 от ЗОДОВ, а такъв не е предявен. Претендираните „дневни пари“ по Наредбата за командировките за адв. А. не следва да се  присъждат, тъй като те се присъждат при командироване на лице от неговия административен ръководител, а в случая между адвоката и подзащитния му отношенията се уреждат с договор за адвокатска защита по ЗА. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.06.2012г. до окончателното й заплащане, а искът за имуществени вреди, до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На ищеца се дължат направените разноски за държавна такса в пълен размер – 10 лв. и за експертиза, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 8 лв., или общо 18 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С., бул. “В.” № * да заплати на Й.Л.Я. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., ул. „С. п.“, „А.“ *, №* (бул. „Г.Д.“ №20), чрез адв. И.А.,***,  сумата 20 000 лв. ( двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 304б ал.1 от НК и престъпление по чл. 210 ал.1 т.3 предл.1 във вр. чл. 209 ал.1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 118/25.03.2011г. по НОХД№ 12/2011г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,  ведно със законната лихва за забава, считано от 13.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 696 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и шест лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото обвинение, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.06.2012г. до окончателното й заплащане и сумата 18 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

         

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: