Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.С., 15.10.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 431 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от юриск.Ч. пълномощник на Югоизточно държавно предприятие със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“О.“ № *, против решение № 486/12.06.2014г. по гр.д. № 3004/2013г. по описа на Сливенския районен съд, с което е било признато за установено в отношенията между жалбоподателя и Г.Д.Х., че не е налице соченото в Заповед № РД-14-07/25.07.2013г. основание за едностранно прекратяване без предизвестие по чл.21 ал.1 т.4 предл.1 от Договор за управление № РД-13-14/28.06.2011г., поради отсъствие на виновно неизпълнение на финансовите резултати на ТП, чието ръководство е възложено с договор за управление. С обжалваното решение възивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия Х. сумата от 6123,51 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие ведно със законната лихва върху нея ,считано от 21.08.2013г., както и сумата от 2014,47 лева, представляваща разноски по делото. Решението е било обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че същото е немотивирано, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а събраните доказателства били тълкувани едностраничиво. В този смисъл за да постанови решение първоинстанционният съд се бил позовал единствено на Заповед № РД-10-88/11-07-2013г. на Директора на ЮИДП, а не е взето предвид обстоятелството, че текущият разчет за продажба на асортименти и сечища за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2013г. е бил под 50%, а именно 46%, че изпълнението за продажба на дървесина на корен е било едва 22%. Тези обстоятелства били видни от представена по делото обобщена справка за добива и реализацията на дървесина. Жалбоподателят счита, че отчетената счетоводна печалба се дължала единствено на неизпълнени мероприятия, които следва да бъдат изпълнени във второто полугодие. Въззивникът счита, че в подкрепа на неговото становище е и заключението на вещото лице Ч., която в с.з. на 27.01.2014г. е отговорила, че разходите надвишават приходите. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и спорът да бъде решен по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

         В законния срок по чл.262 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна на въззивната жалба от адв.Р., пълномощник на Г.Х.. С отговора въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено че обжалваното решение е правилно и законосъобразно като съдът е взел предвид всички представени по делото доказателства и подробно ги е анализирал. Въззиваемата страна посочва, че правилно съдът е отдал дължимото при анализа на доказателствата на Заповед № РД-10-88-/11.07.2013г. на Директора на ЮИДП, съгласно която във връзка с показването на високи производства и финансови резултати е било наредено да се изплати на всички работещи в ДГС Сливен допълнително възнаграждение в размер на 100% и наличието на противоречие между съдържанието на тази Заповед и Заповед № РД-14-07/25.07.2013г. на Директора на ЮИДП – Сливен, с която е прекратено управленско  правоотношение с въззиваемия поради неизпълнение на финансовите резултати на териториалното поделение. Страната посочва, че безспорно било установено по делото, че годишния финансов резултат на ръководеното от ищеца териториално поделение към 30.06.2013г. е бил изпълнен на 136%, изпълнението на плана за добив на дървесина на корен в натура е било 486%, а като стойност това изпълнение било в размер на 578%. Ответникът по жалбата посочва, че от всички събрани по делото доказателства не е било установено неизпълнение на финансовите резултати на ДГС – Сливен за периода 01.01.2013г до 30.06.2013г., което обстоятелство било в тежест на установяване на ответника по иска. И тъй като първият иск бил уважен, то следвало да бъде уважен и предявения в условията на евентуалност иск. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция на страната.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ч. , която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски .

Въззиваемият Х. в съдебно заседание не се явява . Представлява се от адв. Р. , който оспорва жалбата и поддържа депозирания по нея отговор. Моли да се потвърди първоинстанционното решение . Претендира разноски .

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 18.06.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 02.07.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск, с който се иска да бъде признато за установено, в отношенията между страните , че не е налице соченото в Заповед № РД-14-07/25.07.2013г. основание за едностранно прекратяване без предизвестие по чл.21 ал.1 т.4 предл.1 от Договор за управление № РД-13-14/28.06.2011г., на договора поради отсъствие на виновно неизпълнение на финансовите резултати на ТП.

В тежест на ответника е било да докаже , че е било налице виновно неизпълнение на финансовите резултати на ръководеното от въззиваемия предприятие. Това е следвало да се докаже по един безусловен начин при условията на пълно и пряко доказване. За установяване на това обстоятелство са събрани редица писмени и гласни доказателства. При анализа им съдът не може да стигне до категоричния извод , че било налице виновно неизпълнение на финансовите резултати на дружеството , което да е обосновало прекратяването на договора за управление. Напротив, събраните доказателства подкрепят обратната теза.

Безспорно е , че на 11.07.2013 г. е била издадена Заповед № РД-10-88/11.07.2013 г. на Директора на ЮИДП Сливен , с която поради наличие на високи производствени и финансови резултати при приключването на второто тримесечие на 2013 г. е било наредено да се изплатят на всички работещи в ДГС Сливен ДМС в размер на 100% от трудовите им възнаграждения. Това е категорично признание за добрите финансови резултати на ръководеното от въззиваемия дружество от страна на преките му ръководители. Ето защо последвалата Заповед РД – 14 – 07/25.07.2013г., с която е прекратен договорът за управление на ищеца поради неизпълнение на производствените и финансови планове е очевидно противоречива на изразеното мнение само две седмици по – рано. Че ръководеното от ищеца териториално поделение е било с добри финансови резултати е видно и от изготвената съдебно – счетоводна експертиза, от която е видно , че годишният финансов резултат на ТП ръководено от ищеца към 30.06.2013 г. е бил изпълнен на 136 % , като изпълнението на плана за добив на дървесина на корен в натура е било 486% , а като стойност 578%. Вещото лице е посочило , че за част от заложените параметри – планирани продажби на дървесина в натура изпълнението на плана е било 46 % , а за планираните продажби на дървесина в размер на 50%. Очевидно е , че посоченото в Заповед РД – 14 – 07/25.07.2013г. основание за прекратяване на договора поради изпълнение на плана в размер на 47 % вместо на 50 % до средата на годината е маловажно предвид всички останали положителни показатели , които са били налице , а още по – малко може да се говори за доказано виновно поведение от страна на ищеца , което да е основание за прекратяването на договора му за управление на посоченото в Заповед РД – 14 – 07/25.07.2013г. основание. Тъй като в крайна сметка продажбите се определят от търсенето на клиентите , в ситуацията в която няма търсене на определен асортимент следва да се прояви гъвкавост и да се предлага друг , който да води до настъпването на положителни финансови резултати .

С оглед гореизложеното съдът счита , че предявеният от ищеца осъдителен иск е изцяло доказан . Доказана се явява и претенцията му за заплащане на обезщетение по чл. 79 ал. 1 ЗЗД . По делото са налице доказателства , че дължимото му обезщетение / за неспазения срок на предизвестие / е в размер на 6123.51 лв. и в този размер следва да бъде уважено.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна. Пред настоящата инстанция въззиваемата страна е доказал деловодни разноски в размер на 1300,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Разноските на страната следва да бъдат изцяло уважени.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 486/12.06.2014г. по гр.д. № 3004/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Югоизточно държавно предприятие със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“О.“ № * да заплати на Г.Д.Х. ЕГН ********** *** сумата от 1300.00 (хиляда и триста) лв. деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.