Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 29.10.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

                                                       

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 434 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.Д. пълномощник на С.К.С. ЕГН ********** ***. Решението е обжалвано в частта, с която въззивникът С. е осъден да заплати на М.М.М. *** сумата от 1389,25 лева, представляваща частичен иск за причинени имуществени вреди за пълно унищожени 500 дръвчета, в частта с която С. е осъден да заплати на М. сумата от 420,50 лева, представляваща частичен иск за причинени имуществени вреди – увредена напоителна система, както и в частта, в която С. е осъден да заплати на М. деловодни разноски.

Във връзка с разноските е депозирана и допълнителна въззивна жалба против решение № 646/17.07.2014г. по гр.д. № 4759 по описа за 2013г. на Сливенския районен съд, по което по реда на чл.248 ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил молбата на С. за изменение на първото решение по делото за присъждане на разноски.

         Във въззивната жалба се посочва, че неправилно съдът бил приел, че по делото е безспорно установено, че деликта, от който е пострадал ищецът М. е причинен от животни, собственост на ответника С.. По делото не било събрано нито едно пряко доказателство, което да сочи животните на ответника като причинители на деликта. В противен смисъл били налице доказателства, че овцете на ответника не са влизали в имота на ищеца. Единствено едно животно било намерено в имота на ищеца, което ответникът да е припознал като свое. Всички останали животни, които са били причинили щетата, са били с неустановен собственик. Свидетелите по делото били посочили, че овцете, които са намерени в нивата са били бели на цвят, а тези които били собственост на ответника били от породата „плевенска черноглава“ и 150 броя от тях били с черни глави, а само 7 с бели. От това следвало, че животните, които били изкарани от имота на ищеца не били тези, които са собственост на ответника. От друга страна неправилно не били ценени показанията на свид.Сотева, която посочила, че малко след 6,00 часа на разсъмване на 30.08.2013г. стадото на ответника се било прибрало само, а ищецът е посочил, че е заварил стадо овце в имота си около 7,00 часа, което е по-късен час. Страната счита, че решението е необосновано и неправилно, и че следва да бъде отменено като такова, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

         В допълнителната въззивна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, постановено по реда на чл.248 ал.1 от Г ПК, в частта на разноските. На първо място съдът следвало да постанови своя съдебен акт във формата на определение, а не на решение. От друга страна независимо от формата си актът бил неправилен. Неправилно съдът бил приел, че страната несвоевременно не е представила доказателства за извършени разноски в размер на 124,00 лева макар те да били включени в списъка на разноските на ответника. Посочено е, че ВС на РБългария в Тълкувателно решение № 6/2012г. е посочил, че представянето от страната на списъка на извършените разноски е процесуален способ за въвеждане на искането за присъждането на разноски, а представянето на доказателства касаело неговата основателност. Ето защо след като страната е била направила искането си своевременно то не е било преклудирано правото й да представя доказателства за основателността на искането си с молбата по чл.248 ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че неправилен е съдебния акт в частта, с която е отказано признаването на извършен от ответника разход за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. По делото бил представен договор за правна помощ, в който страните били уговорили възнаграждение в размер на 1300,00 лева, като 800,00 лева от тях следвало да се платят при сключване на договор и 500,00 лева при провеждане на първото по делото заседание. Страната счита, че в практиката си ВКС взема становище, че когато плащането е уговорено в брой договорът за правна помощ има характер на разписка и представлява годно доказателство за извършен разход. Щом довереника и доверителя са се били договорили за съответната сума то тя била дължима. Моли се решение № 646/17.07.2014г. по гр.д. № 4759/2013г. на РС – Сливен да бъде отменено като неправилно и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., пълномощник на въззиваемия М.М.М.. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че решението е правилно и законосъобразно, и посочва, че съдът е извел извода за причинен деликт от животни, собственост на въззивника, след като внимателно е анализирал представените по делото доказателства. Въззиваемата страна посочва, че въззивникът е предлагал обезщетение за вреди още когато е пристигнал в обекта, собственост на ищеца, за да търси изгубеното си стадо и по този начин той признал своята отговорност. Този факт бил доказан от свидетелските показания, както и от факта, че ищецът свалил ушна марка от едно от животните, които причинили щетите в имота му. Посочено е, че физически и практически е било невъзможно трима-четирима души да заловят стадо, наброяващо повече от 120 овце, водени от мисълта да обезпечат доказателства за един бъдещ процес. Ищецът и свидетелите му се стремели да предотвратят настъпването на още по-големи вреди. На последно място страната посочва, че дали стадото на ответника е отговаряло по външни белези –украска на главата на присъщите на породата „плевенска черноглава овца“, следва да бъде установено по реда на чл. 204 от ГПК чрез извършване на оглед, а не чрез представяне на справка за характерните белези на породата. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

         В законния срок е депозиран и отговор на допълнителната въззивна жалба от адв. М., пълномощник на М.М.. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Страната счита, че последният момент, в който могат да бъдат представени доказателства, касаещи разноските, е до края на последното по делото заседание, т.е. до приключване на устните състезания. Недопустимо било да се представят доказателства за разноските след постановяване на крайния съдебен акт. Оспорено е и оплакването на въззивника, касаещо частта на разноските за неприсъдено адвокатско възнаграждение, като неоснователно. Посочено е, че от конкретното съдържание на договора за правна помощ било видно, че при полагане на подписите между страните, е била заплатена само първоначалната сума от 800,00 лв. и само за тази сума договорът имал характер на разписка. За доказване на останалата сума по договора е необходимо да се представи друг документ. И тъй като не били представени доказателства за плащане на втората част на договора, оплакването на жалбоподателя се явявало неоснователно, а обжалваното решение правилно и законосъобразно.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът С. редовно призован, се явява лично и с адв. Д. , който поддържа въззивните жалби и моли те да се уважат.

 Въззиваемият М. в съдебно заседание не се явява Представлява се от пълномощника си адв. М., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли  първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за въззивна инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.07.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.06.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предмет на обжалване е предявеният пред първоинстанционния съд иск, с който въззивникът Стоев е бил осъден да заплати на въззиваемия Московот сумата от 1389,25 лева, представляваща частичен иск за причинени имуществени вреди за пълно унищожени 500 дръвчета и иск по който С. е осъден да заплати на М. сумата от 420,50 лева, представляваща частичен иск за причинени имуществени вреди – увредена напоителна система

При преценка на доказателствения материал , съдът установи , че при систематичното тълкуване на доказателствата се налага изводът , че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

Няма спор по делото относно причинените вреди на ищеца – техния вид и размер. Не се спори и по въпроса , че те са били причинени от стадо овце. Спорен е моментът дали стадото причинило щетите е било собственост на ответника. По този въпрос са събрани редица доказателства, сред които съдът счита , че най – вече следва да цени показанията на свидетелите П. , Г. и Х. , от които е видно , че овощните насаждения собственост на ищеца са били унищожени от стадо овце , едно от животните е било задържано и собственикът му – ответникът С. след като си го е взел направил признание в тяхно присъствие , че именно неговото стадо е било причинило щетите и предложил извънсъдебното им овъзмездяване. Техните показания са логични , непротиворечиви, незаинтересовани и подкрепени от останалите доказателства – св.показания на другите свидетели относно щетите и снета ушна марка.

Съдът счита , че не следва да цени показанияна на св.Сотева относно часа , в който се е прибрало стадото от животни , тъй като те противоречат на останалите доказателства и са дадени от заинтересовано лице.

По отношение характеристичната справка относно расовите белези на породата „ плевенска черноглава овца“, съдът счита , че това не е доказателство , че стадото на ответника не е причинило щетите. От данните по делото е видно , че не всички животни в стадото са били от тази порода , а и дали заявените пред ИАСРЖ животни са били от тази порода не е безспорно. Никой не е направил оглед на животните причинили щетата към момента на осъществяването и, но останалите доказателства недвусмислено сочат , че именно стадото на ответника е причинило щетите, които се претендират да бъдат овъзмездени.

С оглед на гореизложеното съдът намира обжалваното решение в тази част за правилно и законосъобразно.

По отношение направените възражения за неправилно присъдени деловодни разноски пред първа инстанция , съдът намира допълнителната жалба за неоснователна поради следните съображения.

Действително съобразно разпоредбата на чл. 248 ал. 3 от ГПК при направено искане за изменяне на решението в частта на разноските , съдът следва да се произнесе с определение. Фактът обаче , че в конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл с решение по спора не прави произнасянето му недопустимо. На практика с обжалвания акт се е разгледал спорът по същество и е даден отговор на направените оплаквания съобразно действащото законодателство.

В т.1 от Тълкувателно решение № 6 / 2013 г. на ВКС е посочено , че съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат , когато страната е заплатила възнаграждението . В договора следва да  е вписан начина на плащане – в брой или по банков път и когато е по банков път да се представят доказателства за действително извършено плащане . В същата точка на тълкувателното решение е посочено и че ако плащането е извършено в брой , то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характера на разписка. От това следва изводът , че само отразеното в договора за правна помощ плащане се счита за доказано извършено . Т.е. в конкретния случай следва да се приеме , че са били налице доказателства за осъществено плащане само за сумата от 800.00 лв. Не е допустимо при определяне на дължимите разноски да се вземат предвид доказателства , които са представени пред съда след приключване на съдебното заседание.

Имайки предвид гореизложеното се налага и изводът , че за всички разходи , които страната претендира за заплащане като разноски , най – късно с представяне на списъка по чл. 80 ГПК ( или до приключване на съдебното заседание ) следва да се представят и доказателства за действителното им извършване. Макар тълкуването от ВКС да е направено във връзка с претендираните адвокатски възнаграждения , съдът счита , че следва да приложи същата логика и да съотнесе правилата и по отношение на останалите разходи претендирани от страните. В този смисъл неоснователна се явява претенцията на въззивната страна за заплащане на разходи в размер на 124.00 лв., тъй като до приключване на съдебното заседание пред РС тя не е била представила доказателства за извършването им.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна. Пред настоящата инстанция въззиваемата страна е доказал деловодни разноски в размер на 400,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Разноските на страната следва да бъдат изцяло уважени.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 476/09.06.2014 г. по гр.д. № 4759/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 646/17.07.2014 г. по гр.д. № 4759/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА С.К.С. ЕГН ********** *** да заплати на М.М.М. *** сумата от 400.00 (четиристотин) лв. деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.