Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 265

 

гр. Сливен,  23.10.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 439    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 497/13.06.2014 г. по гр.д. № 4058/2013 г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от ТП „Държавно горско стопанство – Котел” ЕИК 2016176540153 със седалище и адрес на управление гр. К., ул.”ПРОФ.П.П.” против „Кронос Агро Трейд”, ЕИК 119642710 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, нова индустриална зона, бул. „Банско шосе”, база Кронос, положителни установителни искове по чл. 124 ал.1, вр. чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответната страна дължи сумите, за които срещу нея е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3206/2013 г. на СлРС, а именно главница в размер на 6 864 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.2013 г. до окончателното изплащане , лихва в размер на 2 005.30 лв., за периода от 04.11.2010 г. до 05.09.2013 г. и разноски по делото в размер на 1177.40 лв., като неоснователни.

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че ДГС Котел е доказало по несъмнен начин съществуването на вземанията, които произтичат то сделка между страните, сключена през 2010 г. за покупко-продажба на 30 тона царевица. Съдът е отхвърлил предявения иск като се е мотивирал с това, че договорът между не е прекратен или развален, поради което ответникът продължава да дължи само реално изпълнение на задължението за доставка на останалото количество царевица. Сочи се, че този договор между страните към настоящия момент е развален, като развалянето е осъществено още с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. И в заявлението, и в исковата молба имплицитно се съдържа изявление за разваляне на договора. Такава е и практиката на ВКС, според която исковата молба има самостоятелно значение на покана за доброволно изпълнение и на заявление за разваляне на договора. Ответникът не е предложил изпълнение и не е предприел действие за доставка на останалото количество царевица, поради това се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на нов(о, с което претенциите да бъдат уважени.

 

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. Претендира разноски.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

  

Безспорно е, че между страните съществуват отношения по повод на сключен договор за покупко-продажба на царевица и по повод на издадената от ответника фактура ищецът е извършил плащане на пълния размер на договорената продажна цена. Договорът не е сключен в писмена форма, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не може да бъде установено уговорени ли са срокове за предаване на царевица. Безспорно е че ответникът е доставил част от количеството като ищецът е претендирал връщане на сумата за останалата част.  Районният съд е приел, че сумата не подлежи на връщане, тъй като договорът между страните не е прекратен или развален, поради което ответникът дължи реално изпълнение на поетото задължение за доставка на останалото количество царевица.

Във въззивната жалба се твърди, че договорът е развален, като това разваляне е осъществено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се още, че подадената искова молба има самостоятелно значение на покана за доброволно изпълнение и на изявление за разваляне на договора. Безспорно е обаче, съгласно законовата норма, че изправната страна може да иска да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на този срок ще смята договора за развален. В случая няма доказателства, че изпълнението е станало невъзможно и безполезно, нито пък както беше посочено – има уговорено време, поради което ищецът е следвало да даде срок на ответника  за изпълнението на този договор. Като не е сторил това той не е развалил договора и правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в случая длъжникът все още дължи реално изпълнение.

                Относно принадлежността на потестативното право за разваляне на двустранен договор Върховният касационен съд, Търговска колегия е имал повод да се произнесе със задължителна по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. практика - решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., II т. о., решение № 231 от 25.03.2010 г. по т. д. № 226/2009 г., II т. о., решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г., II т. о., решение № 257 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 508/2009 г., I г. о., решение № 63 от 21.06.2013 г. по т. д. № 1133/2011 г., I т. о., решение № 35 от 06.03.2013 г. по т. д. № 74/2012 г., II т. о. и др. В посочените съдебни актове е прието, че правото на разваляне на двустранен договор по реда на  чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора/ с изискване за писмена форма когато договорът е в писмена форма, вкл. и възможността развалянето на договора да се реализира с исковата молба/, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на  чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение, или чрез безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, или при уговорка за изпълнение непременно в определено време. /Решение № 75 от 1.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3723/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова/.

       В случая, въпреки твърдяното от пълномощника на страната, липсва такова изявление. В документа – писмо, не се съдържат изявления за разваляне на договора, а по-скоро се иска да бъде изпълнен и в останалата част.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива  не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 497/13.06.2014 г. по гр.д. № 4058/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.2 пр.2 от ГПК.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: