Решение по Гражданско дело 440/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е №2589

гр. Сливен, 21.10.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при секретаря И.К., с участието на прокурора В.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №440 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби против Решение №474/09.06.2014г. по гр.д.№3708/2013г. на Сливенски районен съд, с което е: осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария да заплати на С. С. Д. сумите от 10000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и от 300лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда №176/19.10.2011г. по ВНОХД №436/2011г. на ЯОС, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 10000лв., считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. до окончателното й изплащане; осъдени на основание чл.2, ал.1, т.4, предл. първо от ЗОДОВ Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд да заплатят солидарно на С. С. Д. сумите от 15000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и от 1000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от наложено наказание по НК за престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда №176/19.10.2011г. по ВНОХД №436/2011г. на ЯОС, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 15000лв., считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. до окончателното й изплащане; присъдени са разноски на ищцата в размер на 783,27лв., платими от Прокуратурата на РБългария и в размер на 1216,73лв., платими солидарно от Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд /вр. с влязло в сила Определение №2026/14.07.2014г. по гр.д.№3708/2013г. на СлРС за отстраняване на ЯФГ/.

Против посоченото първоинстанционно решение са подадени три въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното производство: Окръжен съд – Ямбол, Районен съд – Ямбол и Прокуратура на РБългария.

С въззивната жалба, подадена от ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, с която ОС – Ямбол е осъден да заплати солидарно с РС – Ямбол на С. С. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000лв. Въззивникът намира постановеното решение в тази му част за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, като счита присъдения размер за необосновано завишен и несъответстващ на действително претърпените от ищцата вреди. Счита, че е налице допуснато нарушение на материалния закон във връзка с приложението на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, като районният съд не се е съобразил с постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС в тази насока, цитирана в жалбата. Съдът при определяне размера на обезщетението не е съобразил следните обстоятелства: цялото наказателно производство в двете му фази /досъдебна и съдебна/ е приключило в разумен срок; спрямо ищцата не била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“; ищцата е боледувала от артериална хипертония, стенокардия, флебит и тромбофлебит преди да бъде привлечена като обвиняема. Безспорно повдигнатото срещу нея обвинение допринесло за влошаване на здравословното й състояние, но обезщетяването на тези вреди следва да съответства на действителния им размер. При определяне на размера на претендираното обезщетение следва да се има предвид, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. В настоящата хипотеза се стигнало до нелогично и несправедливо осъждане на орган на съдебната власт, постановил оправдателна присъда за обезщетение за неимуществени вреди, поради факта, че именно тази оправдателна присъда е част от правното основание за предявяване на иск. С оглед изложеното, Окръжен съд –Ямбол моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с което присъденото обезщетение бъде съобразено със събраните по делото доказателства и правилата на чл.52 от ЗЗД.

С въззивната жалба, подадена от РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, с която РС – Ямбол е осъден да заплати солидарно с ОС – Ямбол на С. С. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000лв. Въззивникът намира на първо място постановеното решение за недопустимо, евентуално за неправилно и незаконосъобразно в осъдителните спрямо него части, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, счита, че предявените по този начин искове са недопустими. Ищцата твърдяла неимуществени вреди от цялостната дейност по ангажиране и реализиране на наказателната й отговорност по повдигнатото й обвинение, т.е. от дейността и на трите държавни органа, като не е посочила кои вреди е търпяла вследствие незаконно обвинение, т.е. произтичащи от дейността на прокуратурата и кои вреди е търпяла вследствие незаконно наложеното й наказание по НК, т.е. произтичащи от дейността на съдилищата. Твърденията за търпени общо неимуществени вреди, произтичащи от действията на трите органа на съдебната власт, предполагат ангажиране на солидарната им отговорност, съгл. чл.53 от ЗЗД. За ангажиране разделно на отговорността, е следвало ищцата по ясен начин да отграничи какви по вид неимуществени вреди са й причинени от всеки един от ответниците. Посочва, че СлРС е достигнал до извода, че неимуществените вреди, търпени от незаконното обвинение и от незаконно наложеното й наказание са едни и същи, без да могат да бъдат диференцирани, от където следва и че отговорността на всеки един от държавните органи – ответници в производството не може да бъде диференцирана, но въпреки това съдът е разделил отговорността, като е осъдил ответниците да заплатят две отделни обезщетения за репарирането на тези вреди. Посочва, че съдът е допуснал нарушения на принципа на диспозитивното начало, като е присъдил обезщетение за вреди, които ищцата не твърдяла с исковата молба. Счита, че районният съд не е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Ищцата не била доказала да е претърпяла твърдените от нея вреди, изразяващи се в компрометиране и уронване на доброто й име пред семейство, познати, приятели, съседи и обществеността на гр.Ямбол, влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в развитие на заболявания: тежка невроза, хипертония и онкологично заболяване, именно от незаконно наложеното й по НК наказание. Относно онкологичното заболяване посочва, че не било доказано по несъмнен начин то да е причинено от изпитан стрес по повод наложеното й от съда наказание. Според заключението на вещото лице е налице не малка възможност тя да е развила заболяването в резултат на други рискови фактори, за които РС – Ямбол не е допринесъл. От друга страна посочва, че не било установено стресът в коя точно фаза на наказателното производство е изиграл фаталната си роля, за да се прецени дали прокуратурата или съда следва да носи отговорност за обезщетяването на тези вреди. Част от твърдените вреди, като тежката невроза и хипертония останали недоказани, но съдът не е намалил присъденото в целия претендиран размер обезщетение. На следващо място счита, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД, като не се е съобразил с постановената задължителна практика на ВКС в тази насока. С оглед изложеното, въззивникът РС – Ямбол моли въззивният съд да постанови решение, с което да обезсили, съответно отмени атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.78, ал.8 от ГПК.

С въззивната жалба, подадена от ПРОКУРАТУРАТА на Република България, се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на С. С. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв., както и в частта относно разноските. Въззивникът счита постановеното решение в обжалваната част за неправилно и необосновано. На първо място посочва, че съдът не е обсъдил наличието на предпоставки за солидарна отговорност на тримата ответника, в която насока е направил съответни възражения. Счита, че твърдените от ищцата вреди, вследствие воденото срещу нея наказателно производство останали недоказани. От свидетелските показания се установило, че против ищцата било водено и гражданско производство за имота, който според обвинението е придобила по неправомерен начин и ищцата е била подложена на отрицателни емоции и по повод на това гражданско производство. Останали недоказани твърденията, че само и единствено воденото срещу нея наказателно производство е довело до твърдените неимуществени вреди. Не били доказани и твърденията на ищцата за причинено в резултат на наказателното производство онкологично заболяване и неправилно съдът е завишил обезщетението, поради наличие на вреда с висок интензитет с оглед онкологичната болест. Не се доказало ищцата да е търпяла вреди от наложената й мярка за неотклонение „подписка“ и не следвало хипотетични такива да се обезщетяват от съда. Не се установило действията на прокуратурата да са компрометирали името на ищцата. Не било отчетено, че досъдебното производство приключило в разумен срок, както и съдебното такова, като отлагането на делото се дължало на процесуалното поведение на другата подсъдима. Определеният размер на обезщетението не бил съобразен и с принципа на справедливостта, съгласно чл.52 от ЗЗД. Счита, че са налице предпоставките по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ за отпадане отговорността на държавата за вреди. Въззивникът намира претенцията за присъждане на обезщетение за адвокатски хонорар за неоснователно, тъй като ангажирането на адвокат в наказателното производство не е задължително, а е право и възможност на лицето. С оглед изложеното въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което отхвърли предявените спрямо него искове, евентуално да уважи иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер до 1000лв. и отхвърли иска в останалата му част.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищцата в първоинционното производство С. С. Д..

С отговора въззиваемата С. С. Д. оспорва жалбите като неоснователни. Счита, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци и моли въззивния съд да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Излага подробни контрааргументи на тези, развити от всеки един от въззивниците в съответните въззивни жалби. Посочва, че не са налице предпоставките за солидарна отговорност на Прокуратурата и на съда, като посочва, че те отговарят на различни правни основания, както правилно ги е квалифицирал СлРС и посочва практика на ВКС в тази насока. Прави подробен анализ на свидетелските показания и събраните в хода на делото писмени доказателства, като посочва, че с тях са доказани твърдените от нея вреди, както и пряката им причинно-следствена връзка с воденото против нея наказателно производство и наложено наказание „пробация“. Счита, че постановеното решение е съобразено с постоянната практика на ВКС и съответства на принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание, въззивникът Окръжен съд – Ямбол, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие по чл.32, т.3 от ГПК – съдебен администратор с юридическо образование С.К., която поддържа подадената въззивна жалба. Счита, че по делото няма събрани доказателства относно причинно-следствената връзка за причинените вреди от воденото наказателно производство. Счита, че иска е неоснователен и недоказан. Алтернативно моли съда да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размер на разумните граници в предвидените от закона случаи.

В съдебно заседание, въззивникът Районен съд – Ямбол, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие по чл.32, т.3 от ГПК - районен съдия Н.К., който поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи. Алтернативно, в случай, че съда не възприеме доводите за отмяна на решението, изложени в жалбата, моли значително да намали размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание, въззивникът Прокуратура на Република България, редовно призована, се представлява от прокурор от ОП – Сливен В.Б., която посочва, че поддържа въззивната жалба само в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди и то в размера над 5000лв. Счита размера от 5000лв. за справедлив и иска за доказан до този размер. Моли решението на първоинстанционноия съд над този размер да бъде отменено и иска – отхвърлен.

В съдебно заседание, въззиваемата С.Д., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник адв. Д. ***, която оспорва подадените въззивни жалби, поддържа подадения отговор. Моли съда да остави жалбите без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбите пороци. Счита, че от събраните по делото пред двете инстанции доказателства се доказали твърдените неимуществени вреди – силен стрес в продължение на три години, унижено достойнство, високо кръвно налягане, негативни емоции, като те са и фактор за развитието на онкологичното заболяване на ищцата. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Контролиращата страна - Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, в с.з. се представлява от прокурор В.К., която посочва, че в производството не са ангажирани доказателства, доказващи размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Налице били условията за намаляване на обезщетението. Счита, че от заключението на вещото лице се установило, че не е налице пряка връзка между стреса, във връзка с воденото наказателно производство и заболяването на ищцата. Моли въззивния съд да уважи жалбите в частта, с която се претендира намаляване на исканото обезщетение, като счита, че същото следва да е в размер на 5000лв.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването - и допустимо. Въззивният съд не споделя изложените във въззивната жалба на Ямболски районен съд за недопустимост на постановения първоинстанционен съдебен акт. Районният съд е разгледал и се е произнесъл по допустими, надлежно предявени против съответните органи на съдебната власт, искове с различно правно основание, съответно чл.2, ал.1, т.3, предл.първо от ЗОДОВ и чл.2, ал.1, т.4, предл. първо от ЗОДОВ.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящия съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд следва да ДОПЪЛНИ фактическата обстановка с обстоятелства, установяващи се от събраните пред настоящата инстанция доказателства – заключението по назначената и изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда, като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява, както следва:

Относно рисковите фактори за развитие на рак на матката и рак на млечната жлеза: Наследствена обремененост – в рода си ищцата нямала болни от рак; поликистозни яйчници – не знае да е имала и да е провеждала лечение; Затлъстяване - наднорменото тегло на ищцата е около 15кг., затлъстяването е налично; Диабет – няма; Консумация на алкохол и мазни храни – не употребява алкохол, има висок холестерол, което се свързва с грешки в диетата в миналото; Прием на хормонални лекарства в менопаузата – не е приемала; Йонизиращо лечение – има наличие на такова, провеждала е лъчетерапия след операцията по повод рак на матката; Определени генни мутации – не е извършван хромозомен анализ и не може да се потвърди наличието им; Стрес – имала е. Рисковите фактори не са отключващи фактори за развитието на рак. Операцията ЛХТ с аднексите и тазовата лимфна дисекция и проведената ТГТ /лъчетерапия/ водят до затруднения в оттичането на лимфата и натоварват допълнително венозната система. Жената е от доста време с хронична венозна недостатъчност, има трофични язви по краката, получила е запушване на повърхностната вена на левия крак – извършена е операция. Има връзка между гинекологичната операция и Диастолна дисфункция на ляв крак. ХВН на двата долни крайника и траен оток. Налични са предразполагащ момент, но и предварително увреден терен.

При изслушването в проведеното открито съдебно заседание вещото лице д-р Г. посочва, че посочва кои са рисковите фактори, но кой точно е отключващия не може да се каже. Етиопатогенезата на карцинома на ендометриума все още е неясна. Стреса съществува като рисков фактор, но до каква степен и дали е допринесъл при отключване на заболяването не може да се каже. Йонизиращото лечение е проведено след операцията на рак на матката, т.е. след 2012г. и е рисков фактор относно рак на гърдата, като спрямо рака на матката не е. Рисковите фактори при ищцата са затлъстяването, стреса, хипертонията, късната менопауза и йонизиращото лечение само за рака на гърдата. Съчетаното въздействие на тези рискови фактори може да отключи заболяването. По метода на изключването не може да се стигне до рисков фактор, който е причина за заболяването и само един рисков фактор не е причина за това.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от С. С. Д. против Прокуратура на Република България, Окръжен съд – Ямбол и Районен съд – Ямбол при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване искове, както следва: против Прокуратура на Република България искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнато обвинение, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда с правно основание чл. 2 ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ и против Районен съд - Ямбол и Окръжен съд – Ямбол искове за солидарно заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на налагане на наказание по Наказателния кодекс за престъпление, по което лицето било оправдано, с правно основание чл.2 ал.1, т.4, предл. 1 от ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивните жалби за частично основателни.

І. По въззивната жалба, подадена от Прокуратура на Република България:

Против Прокуратурата на Република България са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв. от обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно, за да възникне отговорността на Държавата в лицето на посочените органи, в случая на Прокуратурата, следва да са налице следните кумулативни предпоставки, елементи, включени в юридическия състав: повдигнато обвинение, по което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на Държавата по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото безспорно е установено, че ищцата в първоинстанционното производство Д. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК с постановление от 14.05.2009г. Наказателното производство спрямо нея е продължило до 22.02.2011г., когато е влязло в сила решението на ЯОС по ВНОХД №635/2010г., потвърждаващо осъдителната присъда, постановена от ЯРС по НОХД №1846/2009г. С Решение №347/20.09.2011г. на ВКС производството по ВНОХД №635/2010Г. на ЯОС е възобновено и е приключило на 04.11.2011г., когато е влязла в сила Присъда №176/19.10.2011г. на ОС - Ямбол, с която е отменена осъдителната присъда на ЯРС и ищцата е оправдана по повдигнатото й обвинение. Следователно наказателното производство спрямо ищцата е продължило общо /в т.ч. с възобновеното производство/ по-малко от 2 години, като ищцата е имала качеството обвиняема, съответно подсъдима.

Влязлата в законна сила оправдателна присъда оправдава становището за отсъствие на основание за осъществяване на наказателно преследване спрямо Д. и тя характеризира като незаконно повдигнатото и поддържаното обвинение в извършване на престъпление. Независимо от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, след като наказателното производство е завършило с оправдателен съдебен акт, законът приема, че повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно. Поради това съдът не приема становището на въззивника – ответник в първоинстанционното производство Прокуратурата на РБ в тази насока и счита, че дори и към момента на повдигане на обвинението и внасянето му в съда тези действия да са били с оглед събраните до този момент доказателства и в съответствие с изискванията на НПК, то с оглед влязлата в сила оправдателна присъда се установява незаконността на обвинението и не следва да отпадане отговорността на Прокуратурата за обезщетяване на причинените на ищцата вреди от това обвинение.

По отношение другите две предпоставки – вреди и причинна връзка между тях и обвинението в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана, съдът приема, че същите са установени от събраните по делото гласни доказателства. Установи се, че през периода на воденето срещу ищцата наказателно производство, същата е търпяла притеснения, неудобства и негативни емоции, което се отразило на поведението й и е ограничило ежедневните й контакти. Д. се затворила в себе си, избягвала контактите с близки, приятели, познати, съседи, извън най-близкия роднински кръг. Станала нервна, притеснена, била в постоянно безпокойство и терзания. От жизнен, енергичен и ангажиран човек се превърнала в нещастна, притеснена и унизена жена, „грохнала“, съсипана физически и психически. Налице е влошване на здравословното й състояние. Безспорно ищцата е имала от преди наказателното производство установени заболявания – хипертония, флебит и тромбофлебит, като в хода на наказателното производство е развила стенокардия. Според свидетелите често е имала сърцебиене. Ищцата е изпитвала силно психическо и нервно напрежение – безпокойство, нервност, тревожност, не можела да спи, стояла будна по цяла нощ. Променило се отношението на съседите спрямо нея, като част от тях спрели да я поздравяват, някои я наричали „престъпник“.

В хода на наказателното производство и непосредствено след него ищцата развила и тежко онкологично заболяване - карцином на матката, а впоследствие и карцином на млечната жлеза /установен през м.април 2013г./. Въззивният съд отчита факта, че това заболяване има такъв характер, че не може да се установи безспорно кой е отключващия фактор, довел до развитие на заболяването у ищцата. Отчита факта, че у ищцата са налице няколко рискови фактора, извън стреса, който безспорно, с оглед воденото срещу нея наказателно производство е налице, а именно: хипертония, затлъстяване, неправилно хранене, късна менопауза, а за карцинома на млечната жлеза и провеждано йонизиращо лечение /арг. заключенията на съдебно-медицинската експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание/. Макар и стресът да не е единствения и не може да се каже в случая основен фактор за развитието на онкологичните заболявания, то съдът отчита безспорно значението му като рисков фактор, който наред с останалите такива е бил в значителна степен налице, с оглед воденото против Д. наказателно производство, в резултат на повдигнатото против нея обвинение в престъпление, за което тя е била оправдана. Действително, не е безспорно установено каква е точната роля на стреса за отключването на двете онкологични заболявания, на както бе посочено, безспорно стресът е изиграл такава в по-голяма или в по-малка степен и следва да се имат предвид двете заболявания и връзката им с преживения стрес при определяне на причинените на ищцата неимуществени вреди.

Следователно наказателното производство е дало отражение върху поведението, начина на живот, здравословното и емоционално състояние на ищцата. Съдът намира, че така установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото й незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от ответника - Прокуратура на Република България. Налице са всички елементи на фактическия състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е доказан по основание.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по делото. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. В случая такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан /респ. - наказателното производство е прекратено/ по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид установените неудобства, притеснения и негативни емоции, търпени от ищцата, довели до значително ограничаване на контактите й и до негативна промяна в поведението й /нервност, затвореност, депресия/, изпитваните чувства на унижение, притеснение и несигурност, накърнените й морални и нравствени ценности. Съдът взе предвид възрастта на ищцата /74 годишна/ и съобрази с оглед нея, че възможностите й за възстановяване /физически, психическо и емоционално/ са в много по-ниска степен. Освен това следва да се отчете и влошеното й здравословно състояние в резултат на онкологичните заболявания и лечението им, както и факта, че в резултат на тях е налице и влошаване на състоянието, във връзка със съществуващи и преди заболявания /тези на венозната система/. Безспорно съдът отчита факта, че стресът от наказателното производство не е единствения рисков фактор, довел до развитие на тези заболявания, но въпреки това допринесъл в известна степен за тях. Съдът отчете и факта, че в хода на наказателното производство са се влошили съществуващи у ищцата заболявания /хипертония/ и се е развило ново такова – стенокардия.

От друга страна при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът отчете тежестта на повдигнатото обвинение по чл.290, ал.1 от НК – не се касае за тежко престъпление по смисъла на НК и факта, че е повдигнато обвинение за едно престъпление. Отчете продължителността на наказателното производство, в т.ч. с възобновяването по реда на извънредния контрол, като съобрази, че същото е в един разумен срок. Взе предвид и факта, че спрямо ищцата е наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която на практика не променя кардинално начина на живот на лицето, спрямо, което е взета.

От друга страна съдът съобрази и факта, че останаха недоказани твърденията на ищцата, че в резултат на наказателното производство е уронено доброто й име пред обществеността на гр.Ямбол.

Остана недоказано твърдението за развити заболявания именно в резултат на наказателното производство като хипертония и невроза. Хипертонията датира от 2003г., а заболяване „невроза“ няма установено и лекарства за него не са изписвани на ищцата.

Освен това следва да се отчете и установения от свидетелските показания факт, че между ищцата и нейните съседи по същото време са били налице и висящи граждански производства във връзка със собствеността и дължими наемни вноски по отношение на недвижимия имот, предмет на невярното деклариране в повдигнатото й обвинение. Съдът взе предвид възможността промяната в отношението на съседите спрямо нея да се дължи не само и единствено на воденото наказателно производство, но и на наличието на спорове от гражданскоправен характер между тях, които безспорно водят до отрицателни нагласи, настроения и отношения.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, в резултат на воденото срещу ищцата наказателно производство по обвинение, за което тя е била оправдана с влязла в сила присъда, възлиза на сумата от 6000лв.

С оглед направеното от страна на ответната Прокуратура на РБ възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, следва да се отбележи, че съдът го намира за неоснователно. По делото не е установено ищцата да е допринесла виновно за установеното увреждане – описаните неимуществени вреди. Упражняването на правото на защита от страна на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателното производство, не може да доведе до обосноваване на извод за наличие на предпоставките за приложение на чл.5, ал.1, респ. чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и да доведе до отпадане, респ. намаляване на отговорността на Държавата чрез нейните органи – ответници в настоящото производство.

С оглед изложеното исковата претенция относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение следва да се уважи частично, като бъде присъдено обезщетение в размер на 6000лв., а в останалата й част до пълния претендиран размер от 10000лв. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. /Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/.

С оглед изложеното, решението на СлРС в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което тя е оправдана с влязла в сила присъда над размера от 6000лв. е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и недоказан над присъдения размер от 6000лв. до претендирания такъв от 10000лв.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение, за което ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда, в размер на 300лв. с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан в пълен размер.

По отношение на първата предпоставка – незаконно повдигнато обвинение, по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда важи в пълна степен изложеното по-горе във връзка с иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Правилно районният съд е установил, че за защита по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК, за което Д. е оправдана с влязла в сила присъда, същата е ангажирала адвокат – адв.А.Д. /в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство/, на която е заплатила възнаграждение в размер от 1000лв. в досъдебното производство. Тази сума представлява имуществена вреда за ищцата, пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение, по което ищцата е оправдана, която следва да бъде обезщетена от ответника Прокуратура на РБ. Следва да се отбележи, че разноските, направени за адвокатска защита на договорно основание от оправдан подсъдим в наказателното производство не могат да се присъждат съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК. Тъй като са пряка последица от повдигнатото му незаконосъобразно обвинение и са имуществена вреда, то те следва да бъдат обезщетени от ответника в настоящото производство. В тази насока е и практиката на съдилищата.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да уважи тази искова претенция в предявения и неизменен размер от 300лв. Върху него следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. /Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/.

Като е достигнал до същите правни искове по отношение на този иск, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който в тази част следва да се потвърди. Въззивната жалба на Прокуратурата в тази й част е изцяло неоснователна.

ІІ. По въззивните жалби на Окръжен съд – Ямбол и Районен съд – Ямбол:

Против Районен съд – Ямбол и Окръжен съд – Ямбол са били предявени при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване искове за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000лв., вследствие налагане на наказание по Наказателния кодекс за престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда по реда на извънредния контрол, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ.

Отговорността за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и е осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и е оправдано. Само в тази хипотеза съдът отговоря за вреди по посочения текст. Настоящия случай е точно такъв. Налице е осъдителна присъда на първоинстанционния ЯРС, потвърдена с влязло в сила решение на ЯОС, отменено от ВКС по реда на извънредния способ за контрол и впоследствие ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда на ЯОС, постановена след възобновяване на наказателното производство. Следователно е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на съда – в случая солидарната отговорност на осн. чл.53 от ЗЗД на районния и окръжния съд, постановили осъдителната присъда, впоследствие отменена и ищцата - оправдана.

Другите две предпоставки – причинени вреди /неимуществени и имуществени/ и причинната им връзка с наложеното наказание по НК, също са налице.

На първо място по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Въззивният съд намира, че в резултат на наложеното на Д. наказание „пробация“ по чл. 37, т.2 от НК с две пробационни мерки, същата е претърпяла редица притеснения, неудобства и негативни емоции. Преживявала много тежко факта, че е осъдена и че трябва да ходи „да се подписва с престъпниците“ /свид.П./, преживявала много тежко психически както самото наказание, така и изпълнението му, обкръжаващата я среда в пробационната служба. С налагане на наказанието, продължило отрицателното отношение на съседите към Д., като някои я наричали „престъпник“, не я поздравявали, шушукали зад гърба й. Ограничаването на социалните контакти на ищцата, настъпило в хода на наказателното производство, продължило и се задълбочило след признаването й за виновна и осъждането й на въпросното наказание. Извън контактите с най-близкия семеен кръг, адвокатката й и свид. П., с която заедно ходили да изпълняват наложените им пробационни мерки, Д. не контактувала с никой друг. Продължило установеното нервно и психическо напрежение, затваряне в себе си, превръщането й в нещастна, притеснена и унизена жена, „грохнала“, съсипана физически и психически. Продължило сърцебиенето. Изпитвала тежко физическо затруднение във връзка с ходенията до пробационната служба, намираща се на висок етаж - трудно изкачване по стълби, с оглед съществуващите заболявания на венозната система. Както съдът посочи по-горе, ищцата впоследствие е развила онкологични заболявания, като първото /карцином на матката/ датира още по време на изпълнението на наложеното й наказание /около м.юли 2011г./. Действително, както съда вече отбеляза, не може да се приеме, че само и единствено стреса е довел до развиване на това заболяване, но безспорно той е един от рисковите фактори, налични у ищцата, довели в съвкупност до това заболяване и следва да се отчете като допринасящ за влошаване здравословното състояние на ищцата. Безспорно стрес у ищцата има, както с оглед на воденото против нея наказателно производство /отчетено при ангажиране отговорността на Прокуратурата/, така и в резултат на признаването й за виновна и осъждането й на наказание по Наказателния кодекс със съответните на това редица неблагоприятни последици за осъденото лице, извън посочените по-горе конкретни такива за здравословното и емоционалното състояние на ищцата.

При определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди при съблюдаване принципа на „справедливост“, съдът съобрази всички посочени негативни изживявания на ищцата, свързани с психическо и емоционално напрежение, безпокойство, влошаване на здравословното й състояние, ограничаване на социалните контакти и уронване на доброто й име пред съседите.

От друга страна съдът отчете безспорния факт, че при налагане на наказанието „пробация“, съдът е приложил само двете задължителни пробационни мерки и ги е определил за срок от 8 месеца, т.е. за срок почти до минималния такъв, предвиден в закона. Освен това, безспорно това наказание не е свързано само по себе си с обществено разгласяване и такова не е било налице. Съдът отчете, че отрицателните нагласи на съседите се дължат не само и единствено в резултат на наказателното преследване и наложеното на Д. наказание, но и на факта на наличие на гражданскоправни спорове помежду им. Съдът взе предвид и заявеното от свид. А., че самото отношение на пробационните служители спрямо Д. било много добро.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, в резултат на наложеното на ищцата наказание но НК за престъпление, за което тя е била оправдана с влязла в сила присъда, възлиза на сумата от 5000лв. Обезщетението следва да се заплати солидарно от ответниците ЯРС и ЯОС, постановили, съответно потвърдили осъдителната присъда, отменена впоследствие по реда на възобновяването на наказателното производство, на осн. чл.53 от ЗЗД.

С оглед изложеното, решението на СлРС в частта, с която са осъдени Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от налагане на наказание по НК за престъпление, за което тя е оправдана с влязла в сила присъда над размера от 5000лв. е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и недоказан над размера от 5000лв. до претендирания такъв от 15000лв.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на налагане на наказание за престъпление, за което ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда в размер на 1000лв. с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗОДОВ е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан в пълен размер. Налице са и трите изискуеми кумулативно предпоставки за уважаване на тази претенция. Налице е наложено наказание по НК, което впоследствие по реда на извънредните способи за отмяна и отменено, ищцата е призната за невиновна и оправдана.

Правилно районният съд е установил, че за защита във възобновеното в съдебната фазата производство, Д. е ангажирала адвокат – адв.А.Д., на която е заплатила възнаграждение в размер от 1000лв. Тази сума представлява имуществена вреда за ищцата, пряка и непосредствена последица от наложеното й наказание за престъпление, за което ищцата е оправдана след възобновяване на наказателното производство, която следва да бъде обезщетена от ответниците ЯРС и ЯОС при условията на солидарност. Върху него следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. /Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/.

Като е достигнал до същите правни искове по отношение на този иск, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който в тази част следва да се потвърди. Въззивните жалби на ЯОС и ЯРС в тези им части са изцяло неоснователни.

С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответниците следва да заплатят на ищцата внесената държавна такса и съразмерна част от направените пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 947,86лв.лв., от които Прокуратурата 485,49лв. и 462,37лв. - ЯРС и ЯОС /с оглед уважените искови претенции/, като решението на районния съд в частта относно присъдените разноски следва да се отмени над посочените размери.

Относно разноските пред въззивната инстанция, с оглед изхода на спора по въззивните жалби – тяхната частична неоснователност, на въззиваемата следва да се присъдят такива за заплатено адвокатско възнаграждение по съразмерност в размер на 1064,64лв., от които Прокуратурата следва да заплати 545,30лв., а ЯРС и ЯОС – 519,34лв.

С оглед претенцията на Ямболски районен съд за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се отбележи, че този въззивник в настоящото производство е представляван от надлежно упълномощен процесуален представител по пълномощие - районен съдия, а не от юрисконсулт и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК не му се дължи.

С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на СлОС направените по делото разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 100лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №474/09.06.2014г., постановено по гр.д.№3708/2013г. на Сливенски районен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. С. Д. с ЕГН ********** *** обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда №176/19.10.2011г. по ВНОХД №436/2011г. на ЯОС, над размера от 6000лв. до присъдения размер от 10000лв.; в частта, с която е присъдена законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди над размера от 6000лв., считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. до окончателното й изплащане; в частта, с която Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд са осъдени да заплатят солидарно на С. С. Д. с ЕГН ********** *** обезщетение за неимуществени вреди от наложено наказание по НК за престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда №176/19.10.2011г. по ВНОХД №436/2011г. на ЯОС, над размера от 5000лв. до присъдения размер от 15000лв.; в частта, с която е присъдена законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди над размера от 5000лв., считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. до окончателното й изплащане; в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на С. С. Д. разноски над размера от 485,49лв. до присъдения размер от 783,27.лв., както и в частта, с която Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд са осъдени да заплатят солидарно на С. С. Д. разноски над размера от 462,37лв. до присъдения размер от 1216,73лв.., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Д. с ЕГН ********** *** против ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, иск по чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда №176/19.10.2011г. по ВНОХД №436/2011г. на ЯОС, над размера от 6000лв. до размера от 10000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Д. с ЕГН ********** *** против ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД и ЯМБОЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД иск по чл.2, ал.1, т.4, предл. първо от ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от наложено наказание по НК за престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК, по което С. С. Д. е оправдана с влязла в сила присъда №176/19.10.2011г. по ВНОХД №436/2011г. на ЯОС, над размера от 5000лв. до размера от 15000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №474/09.06.2014г., постановено по гр.д.№3708/2013г. на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на С. С. Д. с ЕГН ********** *** сумата от 545,30лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

ОСЪЖДА ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД и ЯМБОЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД да заплатят на С. С. Д. с ЕГН ********** *** сумата от 519,34лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.