РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 20.11.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 442 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 30 000лв. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.07.2012г. до окончателното изплащане.

Предявените права се основават на следните обстоятелства:

За периода от 16.04.2007г. до 30.07.2012г. ищецът - Д.Ю.М., е бил привлечен към наказателна отговорност, като срещу него било образувано и водено Досъдебно производство №116/2007г., по описа на РУП -Твърдица, пор. № 603/07г., по описа на РП - Сливен, вх. №1084/2007г., по описа на РП -Сливен. Същото приключило с повдигане на обвинение на Д.М. за престъпление по чл.235, ал.1 от НК (престъпление против горското стопанство) и внасяне на обвинителен акт от Районна прокуратура-Сливен за разглеждането му от Районен съд – Сливен. В резултат на внесения обвинителен акт било образувано НОХД №1470/2010г., по описа на СлРС. Съдебното производство пред Районен съд – Сливен приключило с постановяване на оправдателна присъда №1165/14.12.2010г. Последната е протестирана от Районна прокуратура – Сливен, в резултат на което пред Окръжен съд – Сливен било образувано ВНОХД №130/2012г., по описа на СлОС. Наказателното производство пред съда приключило с постановяване на Решение №88/30.07.2012г., по описа на СлОС, с което окръжният съд потвърдил оправдателна Присъда №1165/14.12.2010г., постановена по НОХД №1470/2010г., по описа на РС-Сливен.

Описаната по-горе фактическа обстановка обхваща период от повече от пет календарни години, от 16.04.2007г. до 30.07.2012г. – момента на влизане в законна сила на съдебния акт на Сливенски Окръжен съд. За горепосочения период по отношение на ищеца М. е била взета мярка за неотклонение „Подписка".

В резултат на водените срещу ищеца М. досъдебно и наказателни производства същият е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата, изразяващи се в унижение; психически стрес и дискомфорт; злепоставяне пред семейството, близките и социалното й обкръжение.

С оглед взетата по отношение на ищеца мярка за неотклоненине „Подписка“ и свързаните с това задължения за явяване пред органите на досъдебното производство са нарушили възможността му пълноценно да се грижи за семейството си и неговото благополучие.

От това още повече се задълбочил стресът, притесненията и тревогите му заради наказателно преследване и притесненията за това, кой ще се грижи за семейството му при постановяването на евентуална ефективна присъда. Иамал е тревоги за това дали ще е в състояние да изплати и глобата, която задължително се налага при този вид престъпление. Страхът у ищецът за развоя и евентуалния неблагоприятен краен изход от водените съдебни дела, засилил още повече стреса, на който същият е бил подложен.

Ищецът Д.М. се затворил в себе си и ограничил в голяма степен социалните си контакти. Станал разсеян и не можел да се съсредоточава в работата си. С нежелание се справял с рутинните си ежедневни работи. Дезинтересирал се от всичко. От един лъчезарен човек, какъвто го познавали всички близки и приятели, същият станал потиснат, раздразнителен и трудно контактен.

От Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Сливен са въведени възражения за липса на доказателства и неоснователност на предявените искове;  липса на фактическия състав на закона за ангажиране отговорността на прокуратурата с евентуално възражение за изключителна вина на ищеца или виновно допринасяне от негова страна за повдигане и поддържане на обвинението; Въведено е възражение за завишаване на претендирания размер с оглед принципа за справедливост.

В с.з. ищецът се явява лично и с представител по пълномощие – адв. Маринова от АК – Сливен, като поддържа предявения иск изцяло. В хода на устните състезания процесуалния представител изразява становище за основателност на предявения иск в пълния му размер с оглед обстоятелствата, които следва да се счита доказани така, както са посочени в исковата молба.

Представителят на Прокуратурата на РБългария  - прокурор в ОП – Красимир М., оспорва предявените искове, като поддържа, че не е налице фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата, тъй като са доказани деянията и Прокуратурата е изпълнила задължението си да повдигне обвинение. Счита, че следва да намери приложение нормата на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил оправдан на основание чл. 9 от НК. Изтъква се, че установените от гласните доказателства страдания на ищеца, предвид обстоятелството, че формално е осъществено от негова страна деянието, за което му е повдигнато и поддържано обвинение, са в следствие на опасенията му от конкретното наказание – ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, което евентуално предвижда наказателния закон, като ищецът е съзнавал ясно, че е извършил престъплението, в което е бил обвинен. Същевременно и при липсата на други осъждания, опасенията за ефективно изтърпяване на такова наказание са били нереални и необосновани, като защитникът му е следвало да му разясни възможността по чл. 66 НК при дадените обстоятелства.

Във връзка с наказанието, произтичащо при евентуална основателност на повдигнатото обвинение и наведените от ответника доказателства по делото се установява, че Прокуратурата не е поддържала искане за налагане ефективно на наказание „лишаване от свобода“ и обективно са били налице предпоставките на чл. 66 НК.

В течение на производството спрямо ищеца Д.М. е била взета мярка „Подписка“, налагането на която като последица от незаконно поддържаното обвинения, не се доказа да е довело обективно до последици, различни или по-големи от установените по-гора въз основа на събраните по делото гласни доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът Д.Ю.М. е бил привлечен към наказателна отговорност в периода от 16.04.2007г. до 30.07.2012г. Срещу него е образувано и водено Досъдебно производство №116/2007г., по описа на РУП -Твърдица, пор. № 603/07г., по описа на РП – Сливен, вх. №1084/2007г., по описа на РП -Сливен. Същото приключило с повдигане на обвинение на Д.М. за престъпление по чл.235, ал.1 от НК (престъпление против горското стопанство) и внасяне на обвинителен акт от Районна прокуратура-Сливен за разглеждането му от Районен съд-Сливен. В резултат на внесения обвинителен акт било образувано НОХД №1470/2010г., по описа на СлРС. Съдебното производство пред Районен съд – Сливен приключило с постановяване на оправдателна присъда №1165/14.12.2010г. Последната е протестирана от Районна прокуратура-Сливен, в резултат на което пред Окръжен съд - Сливен било образувано ВНОХД №130/2012г., по описа на СлОС. Наказателното производство пред съда приключило с постановяване на Решение №88/30.07.2012г., по описа на СлОС, с което въззивния съд потвърдил оправдателна Присъда №1165/14.12.2010г., постановена по НОХД №1470/2010г., по описа на РС-Сливен.

Видно от материалите по приложеното НОХД № 1470/2010г. по описа на РС – Сливен, оправдателната присъда е била постановена на основание чл. 9, ал. 2 НК.

В хода на наказателното производство е било установено безспорно, че ищецът Д.М. е осъществил формално състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 НК, като превозвал дърва с товарния си автомобил, без да е бил снабден с превозен билет, а така също и без маркировка на натоварените 13 куб.м. дървесина. Съобразявайки обстоятелството, че деянието е било извършено от ищеца с оглед неизпълнението от страна на трето лице да издаде превозния билет и да маркира натоварената дървесина с обещание това да бъде сторено по-късно, отчитайки и обстоятелството, че дървеси5ната е била заплатена и превозът не е извършен от Д.М. за лична изгода, а в полза на св. А. – разпитан и в настоящото производство, наказателният съд е приел, че осъщественото деяние не е престъпно и не следва да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна.

В хода на досъдебната фаза наказателното производство е било прекратено с постановление от 19.06.2007г. на РП – Сливен на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК именно по същите съображения, поради които е постановена и оправдателната присъда – деянието не представлява престъпление с оглед явната незначителна обществена опасност, което обаче е било отменено с постановление от 22.06.2010г. на и.ф. Окръжния прокурор тогава, издадено на основание чл. 199 от НПК и т. 11 от разпореждане на Административния ръководител на Апелативна прокуратура – Бургас и върнато с указания за внасяне на обвинителен акт.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. А.К. и св.Юсуф А. се установява, че ищецът е работил като шофьор при св. А. в качеството му на ЕТ „Елмаз“, чиято търговска дейност е била за дърводобив и извозване на дървесина. До повдигането на обвинение, същият се е ползвал с добро име, като честен и почтен човек, добросъвестен работник и добра репутация сред своите колеги.

Във връзка с извършеното от ищеца деяние и повдигнатото обвинение, последният се е притеснявал, че „ще влезе в затвора“, чувствал се е унизен, като е смятал, че това ще повлияе на репутацията му сред неговите съселяни и колеги. Притесненията му са били засилени допълнително от тези, на неговата съпруга, породени от разбирането й, че наказателното производство ще завърши с налагане на наказание „лишаване от свобода“, което ще я лиши от грижите и издръжката, осигурявани от ищеца.

Именно тези притеснения са направили ищеца разсеян и стресиран, което е довело до влошаване на качеството на изпълнение на служебните му задължения

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е основателен частично предвид основателността на въведеното както евентуално от ответника възражение за завишаване и несправедливост на претендираното обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Предявения от иск се квалифицира като такъв по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ (изм. ДВ бр. 98/2012г.)

Специалният характер на така предявеният иск не изключва изискването на института на деликтната отговорност от общото гражданско законодателство, а именно и в съответствие с доказателствената тежест ищецът да докаже по надлежния ред всички предпоставки– настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от незаконните актове на държавата в лицето на ответника като неин орган.

Във връзка с разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ на първо място следва да се посочи, че съдържанието и предпоставките, при които е постановена оправдателната присъда по повдигнатото обвинение в извършването на престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК е различно – непълно посочено в исковата молба, в която при предявяване на правото за обезщетяване, не е отчетено обективното поведение на ищеца, довело до повдигането на обвинение и постановяването на оправдателна присъда поради неговата незначителна обществена опасност.

Съгласно т. 3 от ТР № 3\2004г. на ОСГК на ВКС държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина и се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат.

Незаконността на действията на държавния орган във връзка с обвинението по чл. 235, ал. 1 от НК, по което ищецът е оправдан на основание чл. 9, ал. 2 от НК – поради незначителност на обществената опасност, е установена и изпълва доказателствената тежест на ищеца относно тази предпоставка. Доводите на ответника за законоустановеност на действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението при наличието на формално осъществените предпоставки на това престъпление не обуславят противен извод. Правомощията на Прокуратурата, в изпълнение на вменената й от чл. 127 КРБ функция по съблюдаване за спазването на законността, не се изчерпват с повдигането на обвинение при наличие на доказателства за осъществяване формалните признаци на извършено престъпление – в случая по чл. 235, ал. 1 от НК. В изпълнение на така очертаните функции задължение, съответстващо на предоставените от закона правомощия на Прокуратурата, е да прецени дали с оглед обективното поведение на извършителя са налице двете характеристики на престъплението - обществена опасност на деянието и дееца.

Фактите, въз основа на които съдът е извършил преценката за наличие на хипотезата на чл. 9, ал.2 НК, за да оправдае ищеца Д.М. – наличие на виновно поведение на трето задължено лице и обещание от същото лице за изпълнението им в по-късен момент, липсата на цел за лично облагодетелстване при извършване на деянието, както и заплащането на дървесината, са обстоятелства, които са били известни на длъжностните лица – внесли обвинителният акт в съда, още към момента на разследване. Израз на изпълнение на така очертаните функционални задължения от страна на Прокуратурата в случая е прекратяването на наказателното производство – водено срещу ищеца Д.М. с постановлението от 19.06.2007г., отменено в последствие по реда на чл. 243, ал. 9 НПК – незаконно с оглед постановената оправдателна присъда. Поради това настоящият състав приема, че макар ищецът действително да е извършил деянието, до повдигане на обвинение се е стигнало поради извършената от длъжностните лица преценка за обществена опасност на това деяние - преценка, която не е възприета от наказателния съд.

Предвид изложеното се налага извода, че не са налице условията на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с обстоятелствата, при които е било повдигнато обвинението от страна на Прокуратурата.

За да е налице принос на пострадалия за настъпилото увреждане, същият следва да. се изразява в наличието на такова виновно поведение на пострадалия, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Такова е поведението, когато пострадалия с недобросъвестното по време на наказателното преследване сам е създал предпоставки било за повдигане и поддържане на обвинение за деяние, което не е престъпно – чрез въвеждане на органите в заблуждение относно характера на деянието, неистински признания, прикриване на обстоятелства, забавяне на производството и други подобни, целящи да се опорочи разследването или то да бъде забавено и удължено, било чрез друго поведение, с което обективно допринася за настъпване на увреждането в по-висока степен от обичайното.

Във връзка с поведението на ищеца не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, но законосъобразно в отговора на исковата молба и в пледоарията по същество ответникът обосновава намаляване размера на обезщетението съобразно критериите за справедливост установени в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Във връзка с това и по повод разпределение на доказателствената тежест се поставят въпросите за доказване на посочените в исковата молба неимуществени вреди и наличието на причинноследствена връзка между тях от една страна с незаконните обвинения и от друга – с поведението на ищеца.

От посочените в исковата молба вреди се установи, че по повод на поддържаното в периода16.04.2007г. – 30.07.2012г.  във времето обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 НК спрямо ищеца се установи, че е претърпял срив в емоционалното си поведение от спокоен и уравновесен, в разсеян, напрегнат и притеснен за бъдещето си човек. Причината за така настъпилата промяна и за отрицателните емоционални и душевни преживявания с оглед показанията на свидетелите се разкрива в болезненото накърненото чувство за достойнство на пострадалия и опасенията от негова страна, освен за накърнената репутация, но и относно възможността при налагане на наказание „лишаване от свобода“, същият да бъде лишен от възможността да се грижи за семейството си и своите близки.

Във връзка с така установените вреди съдът намира, че е налице пряка причинно следствена връзка между незаконно поддържаното обвинение и тези вреди, изразяващи се в промяна на емоционалното и психическо състояние на ищеца, в следствие на накърненото достойнство и чест и разколебаване в неговата репутация до постановяването на оправдателна присъда.

По повод опасенията на пострадалия, че при евентуално ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, освен за него, вредите ще настъпят и за семейството му поради невъзможност да осигури за близките си издръжка, съдът намира, че възражението на прокуратурата във връзка с приложението на чл. 66 от НК не е основателно. От данните по делото се установи, че в нито един момент – нито в досъдебното производство, нито в съдебната фаза пред двете инстанции, прокуратурата не взела становище в извършването на преценка относно наказанието, което счита и по специално – за приложение на института на условното осъждане. Подобно становище изразено в изпълнение на функциите на прокуратурата по съблюдаване на законността, дори с оглед застъпения обвинителен уклон, би разсеяло подобни опасения у пострадалия, но подобно поведение не е отразено в материалите и протоколите по представеното НОХД № 1470/2010г. на РС – Сливен с приложените към него преписки от досъдебното производство и осъществения въззивен контрол.

За установените по делото вреди и с оглед момента на причиняването им съдът намира, че общо дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 5000лв., което съответства на негативните последици, без да води до необосновано обогатяване от страна на пострадалия. Доколкото и, ако повдигането на обвинение е довело до пропускането на ползи поради влошаване показателите на неговата работоспособност и качество на престиран труд, същите вреди имат имуществен характер и не могат да бъдат обезщетявани във връзка с предявения иск за неимуществени вреди.

Законосъобразно е искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент е възникнало и притезателното право на ищеца за обезщетяване на вредите от незаконно поддържаното обвинение. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и частичното уважаване на предявения иск, претенциите на страните за разноски следва да бъдат уважени в съответствие с правилото на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ (ДВ бр. 43/2008г.), като ответникът следва да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат в размера по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 580лв.съобразно осъщественото процесуално представителство. Предвид същата разпоредба, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното съдът:

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Д.Ю.М., ЕГН ********** *** и съдебен адресат: адв. Г.М. *** обезщетение за незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, за което е оправдан с присъда №1165/14.12.2010г., постановена по НОХД №1470/2010г., по описа на РС-Сливен, потвърдена с решение №88/30.07.2012г., по описа на СлОС, в размер на 5 000лв. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на присъдата – 30.07.2012г., до окончателното изплащане, както да заплати и разноски за един адвокат в размер на – 580 лв. (петстотин и осемдесет лева).

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ю.М., ЕГН ********** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от същите действия – посочени по-горе, над размера от 5000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000лв., както и за законната лихва върху обезщетението за забава над размера, за който е уважен предявения иск, като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на разноски съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред АпС – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: