Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 3

Сливен, 09.02.2015 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана  Бакалова

при участието на секретаря ………Е.Х.....................……………….

в присъствието на прокурора…………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………………гр. дело № 445  по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази:

          При условията на евентуалност са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД.

          Ищецът твърди  в исковата си молба, че на 25.11.2013 г. З.И. предложил на свои съученици и приятели, между които и ищеца  да се повозят на лекия автомобил на майка му, след което същият управлявал ла „Синтроен С3” с рег. № СН 47 79 АК, собственост на майка му М.Й.И., без да има свидетелство за правоуправление. Твърди, че се намирал отзад в дясно по времето, което З.И. шофирал автомобила. По пътя за м. „Селището” настъпило ТПП, като З.И. направил обратен завой със скорост около 70 км/ч и тъй като имало неравности по платното, не съобразил скоростта си на движение, продължил да се движи със същата скорост, получило се оттласкване на лекия автомобил, автомобилът загубил устойчивост, преминал в насрещната лента за движение, завъртял се на посока обратна на часовниковата стрелка и напуснал платното от ляво по посока на движението си. Автомобилът се ударил с дясната си повърхност в купчина пръст, след това се завъртял, ударил се в крайпътно дърво с лявата си предна врата, като при удара изхвърчал от лекия автомобил. Твърди, че в резултата на настъпилото ПТП му били причинени телесни увреждания изразяващи се в травматичен шок, което довело до разстройство на здравето временно опасно за живота, коматозно състояние и дифузна травма на главния мозък, контузия на гръден кош довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, черепно-мозъчна травма с краткотрайна загуба на съзнание и компресивни фрактури на телата на торакалните  прешлени 5, 7, 8 и 9. Твърди, че за настъпилото ПТП е виновен З.И., което се установило във воденото наказателно производство по НОХД № 754/2014 г. на СлРС, за което на същия било наложено наказание. Твърди, че двамата ответници - М.И. и И.И., са родители на З.И., който е управлявал лекия автомобил и е причинил ПТП, поради което същите са длъжни да поправят вредите, които синът им виновно е причинил. Счита, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат възмездени със сумата 70 000лв. за причинените му увреждания, както и претендира присъждането на сумата 7 338лв. представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сума заплатена за лечението на настъпилите увреждания. Моли съдът да му присъди описаните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата  на увреждането до окончателното заплащане на сумата и направените разноски. Моли да бъде осъден ответникът ЗАД „Булстрад Виена иншурън груп”, който е застраховал отговорността на водача на лек автомобил „Ситроен С3” с рег. № СН 47 79 АК по валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпване на ПТП, като счита, че са налице условията за ангажиране на отговорността му и при условията на евентуалност, същите суми моли да бъдат осъдени да заплатят двамата ответници - М. и И. И. по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр.чл. 48 ЗЗД.

Предпочитания ответник ЗД „Булстрад Виена иншурънс груп” е депозирал писмен отговор,  в който оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди, че е налице съществено съпричиняване на настъпилите вреди, тъй като пострадалият - ищец в производството, е бил без предпазен обезопасителен колан и наличието на такъв би довело до намаляване на вредите. Моли съдът при евентуално определяне на обезщетение да съобрази съпричиняването.  Твърди също така, че е налице съпричиняване поради факта, че ищецът съзнавайки, че МПС е управлявано от неправоспособен водач се е качил и се е возил в лекия автомобил. Оспорва искането за присъждане на лихва към датата на увреждането, като счита, че отговорността на застрахователя не е ангажирана от тази дата. Претендира присъждането на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Ответниците М. и И. И. са депозирали в срок писмен отговор, в който оспорват основателността на предявените по отношение на тях искове, като твърдят, че не са налице условията за ангажиране на тяхната отговорност, като се позовават на разпоредбата на чл. 48 ал.3 от ЗЗД, тъй като не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Твърдят, че ответникът И. въобще не бил в страната по време на настъпването на ПТП, а ответницата И. е взела мерки същият да не управлява автомобила, като не е оставяла контактния ключ на същия на видно място. И двама ответници оспорват претенцията за имуществени вреди по размер като твърдят, че същата е недоказана и липсва основание за присъждане на сумите заплатени като дарение на МБАЛ „Токуда болница София” АД. Ответниците И. са навели възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия изразяващо се във факта, че същия е бил без обезопасителен колан и във факта, че същия доброволно се е качил в лекия автомобил управляван от непълнолетния син на ответниците, като е знаел, че същия не притежава свидетелство за правоуправление.

          В с.з. представителят по пълномощие на ищеца поддържа предявените искове.  Претендира разноски.

          Представителят на ответника ЗД „Булстрад Виена иншурънс груп”, в с.з. оспорва иска и поддържа изложеното в отговора.

          Представителят по пълномощие на ответниците М. и И. И., моли предявеният иск по отношение на тях да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 25.11.2013 г. З.И. предложил на свои съученици и приятели, между които и ищеца  да се повозят на лекия автомобил на майка му, след което същият управлявал лекия автомобил „Синтроен С3” с рег. № СН 47 79 АК, собственост на майка му М.Й.И., без да има свидетелство за правоуправление. Ищецът се качил доброволно в автомобила, управляван от З.И., знаейки че  последният не притежава свидетелство за правоуправление. Возил се на задната седалка, вдясно, без да постави наличния обезопасителен колан, с който е бил снабден автомобила.

По пътя за м. „Селището”, край град Сливен, настъпило ТПП, като З.И. направил обратен завой със скорост около 70 км/ч и тъй като имало неравности по платното, не съобразил скоростта си на движение, продължил да се движи със същата скорост, получило се оттласкване на лекия автомобил, автомобилът загубил устойчивост, преминал в насрещната лента за движение, завъртял се на посока обратна на часовниковата стрелка и напуснал платното от ляво по посока на движението си. Автомобилът се ударил с дясната си повърхност в купчина пръст, след това се завъртял, ударил се в крайпътно дърво с лявата си предна врата, като при удара К.Г. изхвърчал от лекия автомобил през задната дясна врата.

С влязла в сила Присъда № 179/07.07.2014г. по НОХД № 754/2014г. на СлРС, подсъдимият З.И. е признат за виновен в това че нарушил чл. 20 ал.2 изр. 1-во алт. 2 и 3 и изр.2 от ЗдвП и по непредпазливост причинил следни телесни повреди на повече от едно лице, между които две средни телесни повреди на К.Г., изразяващи се в черепно-мозъчна травма с краткотрайна загуба на съзнанието, което е довело да разстройство на здравето временно опасно за живота и компресивни фрактури на телата на торакалните прешлени Тх5, Тх 7, Тх 8 и Тх9, което е довело да трайно затрудняване на движението на снагата, като деецът е бил неправоспособен , представляващо престъпление по чл. 343 ал.3 алт.3 и алт.6, б. “а” пр.2, вр. ал.1, във вр. чл. 342 ал.1 от НК, вр. 63 ал.1 т.4 от НК, като на основание чл. 78а ал.6 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „обществено порицание“.

          Лекият автомобил управляван от ответника З.И. е бил собственост на майката на ответника М.И.. За процесния автомобил е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД “Булстрад” АД гр. София № 03 113002018346/10.08.2013г. със срок на действие от 11.08.2013г. до 10.08.2014г.    

 

Видно от заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.Х. и неговия разпит в с.з., получените увреждания на прешлените  на ищеца, са настъпили вследствие на падането на тялото на ищеца от лекия автомобил, при което е настъпила екстремна флексия при падане върху плещите, а долната част на тялото и краката са се прегънали напред. За да се излекува травмата на 27.11.2013г. на ищеца е извършена операция в МБАЛ „Токуда болница София“ за поставяне на стабилизираща система на счупените прешлени под пълна анестезия. Предстои отстраняване на имплантите след завършването на растежа на ищеца, което следва да стане с нова операция отново под пълна анестезия. В момента ищецът е възстановен напълно, няма оплаквания, няма промяна в походката. Ако към момента на ПТП, ищецът е бил с предпазен колан то той не би получил уврежданията на гръбначния стълб, получени в резултат на падането му от автомобила и получените наранявания не биха били толкова тежки.

В резултат на травмата е имал краткотрайна загуба на съзнание, без изпадене в кома.

Видно от представените писмени доказателства, майката на ищеца Т.Г. е  дарила на МБАЛ „Токуда болница София“ АД сумата 250 лв. Представена е фактура и касова бележка за закупени на 26.11.2013г. импланти на стойност 7 000лв. и касова бележка от „Токуда аптека“ за сумата 88,21лв., в която не е записан вида на лекарствата. От разпита на в.л. д-р Х. се установява че при извършването на операцията на ищца, тъй като същия е бил здравно осигурен е следвала да заплати допълнително само стойността на имплантите.

От събраните гласни доказателства се установява че непосредствено след катастрофата и по време и в резултат на извършената операция, ищецът   е търпял билки и страдания със значителен интензитет. За неговото възстановяване е била необходима и е била извършвана рехабилитация за около месец, която също му е причинявала силни болки. Престоят в болницата е продължил около 10 дни, след което за период от около три месеца, ищецът е следвало да бъде обездвижен. Четири месеца не е  посещавал училище. Ищецът учил в спортно училище, тренирал джудо, но поради травмата се наложило да преустанови тренировките и едва от около месец е започнал да тренира отново, но ограничено.  Претърпяното се отразило зле на психическото състояние на ответника.  Той се затворил в себе си, станал нервен, не искал да общува с връстниците си и с близките си. Наложило се да му бъде оказана професионална помощ от психолог за период от три месеца, за да преодолее психическите последствия от травмата.

По инициатива на ответниците по евентуалния иск са събрани гласни   и  писмени доказателства, установяващи че по време на настъпването на ПТП, ответникът И. е бил в чужбина, където е работил. Събрани са гласни доказателства, установяващи че ответницата И. – майка на З.И. е предприемала необходимите мерки да не оставя на видно място контактните ключове на автомобила и че З.И. е управлявал автомобила без нейно знание. 

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като няма основание да се съмнява в тяхната обективност.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          І По главния иск с правно основание чл. 226 ал.1от КЗ:

          Същият е основателен и доказан. Налице са условията на цитираната  разпоредба за прякото ангажиране на отговорността на застрахователя по договора за застраховка “гражданска отговорност”.

          З.И. с противоправното си деяние, което е извършено виновно е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се  в претърпени болки и страдания от счупване на три прешлена на гръбначния стълб, времена загуба на съзнание, медицинските процедури за преодоляване на последиците от травмата на гръбначния стълб. Причинено му е бил и силен психически дискомфорт и нарушаване на обичайния му начин на живот, поради необходимостта от обездвижване, допълнителни грижи от близки, спиране на активната му тренировъчна дейност. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищеца. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето собственик на лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай търпените болки и страдания са със значителен интензитет. Травмата на гръбначния стълб е преодоляна чрез продължителна и тежка оперативна намеса под обща анестезия. Предстои нова операция за премахване на имплантите, която също ще причини болки и страдания на ищеца. Макар и към момента да са преодолени последиците от травмата тя да не е с трайни последствия за здравето на ищеца, то следва да се съобрази обстоятелството че оздравителния процес е продължил дълго време. Физическата травма е причинила на ищеца и психическа такава. Ищецът е в ниска възраст и това се отразило неблагоприятно на психиката му, тъй като му липсва житейски опит за справянето с подобна ситуация.

С оглед съдебната практика и  обичайния размер на присъждани обезщетения в подобни случай намира че обезщетението за неимуществени вреди за ищеца следва да бъде в размер на 80 000лв.

Ответниците са направили възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което е основателно и доказано и е основание за намаляване на дължимото обезщетение. Ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като не е поставил предпазния колан, с който е бил снабден автомобила и това е довело до значително по-тежки увреждания.  Видно от заключението на вещото лице, ако ищецът е бил с предпазен колан установените увреждания биха били значително по-леки и не би настъпила точно тази конкретна травма – счупване на прешлени на гръбначния стълб. Като съпричинване следва да бъде прието и  поведението на ищеца, че се е качил в автомобила, като е знаел че той е управляван от лице без свидетелство за правоуправление. Изложеното мотивира извода, че на съпричиняването следва да бъде отчетено, като процентно съотношение от 50% или следва да бъде присъдена сумата 40 000лв. за претърпените неимуществени вреди. Тази сума е в рамките на предявената претенция, а до пълния й размер следва да бъде отхвърлена.

Основателна е претенцията за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от дата на увреждането тъй като съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица. Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Основателна и доказана е и претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер на 7 000 лв., дължима за заплатените импланти, ведно със законната лихва за забава върху нея от датата на закупуването им – 26.11.2015г.  От доказателствата по делото се установява, че стойността им не се покрива от здравното осигуряване и те е следвало да бъдат закупени допълнително от ищеца. Представени са писмени доказателства за тяхната стойност. Претенцията следва да бъде отхвърлена за сумата 250 лв. направено дарение на „Токуда болница София“ АД, тъй като доброволния характер на дарението изключва то да  бъде определено като имуществена вреда – пряка и непосредствена последица от увреждането. Искът следва да бъде отхвърлен и за сумата 88,21лв. за закупени лекарства, тъй като от касовия бон не става ясно какви лекарства са закупени, за да се прецени дали са били необходими и преписани на ищеца.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС върху уважената част от исковете в размер на 1 880 лв. и на ищеца направените в производството разноски за адвокатска защита за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3 707 лв.

Ищецът дължи на ответника направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1 231лв.

ІІ. По предявения евентуален иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 49 от ЗЗД:

Тъй като е налице произнасяне по главния иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалния такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие под което същият е предявен, а именно – съдът да намери, че иска по отношение на първия от ответниците е неоснователен.

Претенцията на пълномощника на вторите ответница за разноски е основателна в размер на 2 000лв.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. С., Район Т., пл. „П.“ № *, ЕИК 000694286  да заплати на К.Г.Г. ЕГН **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Г.К.Г. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., ул. „М.“ №*, чрез адв. Юри Я.  сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, в резултат на претърпяно ПТП на 25.11.2013г., причинено от З.И.И., ведно със законната лихва за забава, считано от 25.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата;  сумата 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.11.2013г., до окончателното заплащане на сумата и сумата 3 707 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като  НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. С., Район Т., пл. „П.“ № *, ЕИК 000694286  да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен сумата 1 880 лв. държавна такса.

          ОСЪЖДА К.Г.Г. ЕГН **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Г.К.Г. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД гр. София, направените разноски в размер на 1 231лв.

          ОСЪЖДА К.Г.Г. ЕГН **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Г.К.Г. ЕГН ********** *** да заплати на М.Й.И. ЕГН ********** и И.З.И. ЕГН **********  направените разноски в размер на 2000лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :