Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

гр.Сливен, дата 22.04.2015г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

 като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 446 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството се развива по реда на чл. 437 вр. чл. 463 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на Н.Д.В. ЕГН ********** ***. В жалбата се съдържат оплаквания против действията на ДСИ по изп.дело № 559/2004г. по описа на ДСИ при РС – Сливен, които касаят сумите, които жалбоподателят следва да плаща по изпълнителното дело в качеството си на длъжник по него. Твърди се, че дължимите суми са силно завишени, неправомерно присъдени и неправилно изчислени, както и че не са съобразени с действителните срокове от излизане на съдебните решения до момента на постъпване на сумите, преведени от него. Жалбоподателят твърди, че не е бил получил покана за доброволно изпълнение, че винаги е заплащал дължимите суми за издръжка след 25-то число на месеца, когато е получавал заплатата си и че след като през м.януари 2014г. детето му, за което е присъдена издръжка е навършило пълнолетие той е продължил да плаща издръжка като парите са му били удържани от заплатата по направен запор от ДСИ до момента на депозиране на жалбата, а именно 27.06.2014г. Жалбоподателят посочва, че въпреки, че са му били удържани пари за издръжка неговата дъщеря не е получила никакви средства от м.февруари 2014г. до м.юни 2014г., включително. Моли се председателят на РС – Сливен да извърши компетентна и пълна проверка на изпълнителното дело и писмено да му бъде отговорено, какви са основанията за всяко едно от задълженията, които е платил и защо те са били начислени, а в случая, че се констатират допуснати нередности се моли да се вземат спешни мерки за тяхното коригиране.

В законния срок не е депозирано становище на ответната страна по жалбата.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които е посочил, че към момента на подаване на жалбата 27.06.2014г. длъжникът е изплатил всички задължения по изпълнителното дело, но поради наличието на тази жалба ДСИ не може да прекрати изпълнителното производство по делото до произнасяне на СлОС. ДСИ е посочил, че на длъжника следва да се възстанови сумата от 90,00 лева.

Сливенският окръжен съд е разгледал жалбата и е постановил определение № 543/18.09.2014 г., с което оставил без разглеждане жалбата на В., поради недопустимост на обжалваните действия. Определението на Сливенския окръжен съд е било обжалвано пред БАС и същия е постановил определение № 404/19.12.2014 г. по Чгр.д. № 338/2014 г., с което определението на Сливенския окръжен съд било отменено. Делото било върнато на Сливенския окръжен съд за изпълнение на указанията дадени в определението на БАС. В мотивите си БАС приел, че от текста на жалбата на В. не ставало ясно дали се касае за жалба с правно основание чл.435 от ГПК и кое е незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител, което се обжалва или е сезиран административния ръководител на Районен съд – Сливен с искане за административна проверка на съдебния изпълнител. Указано било на Сливенския окръжен съд, че следва жалбата да се остави без движение с указание да бъде конкретизиран нейния адрес и оплаквания. В изпълнение на указанията дадени от БАС, Сливенският окръжен съд с разпореждане от 12.01.2015 г., 27.01.2015 г.,   12.02.2014 г. и 09.03.2015 г. е оставил без движение жалбата на В. за уточняване на неговата жалба.

Във връзка с дадената му възможност да уточни жалбата си, В. в уточняваща жалба от 24.01.2015 г. е посочил, че обжалва действията на ДСИ на основание чл.435 ал.2 от ГПК, поради факта, че не е бил уведомен надлежно за изпълнението. В тази жалба е изказано становището, че в нарушение на закона ДСИ е продължил да удържа пари от трудовото му възнаграждение, след навършване на пълнолетие на дъщеря ми, вместо да прекрати изпълнителното дело. В допълнителна жалба от 11.02.2015 г. В. отново посочва, че обжалва действията на ДСИ на основание чл.435 ал.2 от ГПК за това, че не е бил уведомен надлежно за изпълнението и не е съгласен с постановлението за разноските по делото, които били силно завишени. В последната си жалба от 20.03.2015 г. В. сочи, че не може да посочи номер на постановление за разноски по изп.дело 559/2004 г., което обжалва, тъй като не бил получил такъв документ до този момент.

Ответната страна не е изразила становище по тези жалби.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. Към обяснението на ДСИ е приложена сметка за размера на дълга, изготвена на 15.08.2014г., в която е посочено, че длъжникът В. дължи към тази дата 93,62 лева.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 559/2004г. при ДСИ – Сливен е било образувано на 14.12.2004г. във връзка с депозирана молба от С.Н. В. законен представител на тогава малолетното дете Д. Н.В.. Към молбата за образуване бил приложен изпълнителен лист от 07.12.2004г., с който жалбоподателят В. бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка на детето си Д.. По-късно са били представени още два изпълнителни листа. Последният изпълнителен лист, представен по делото, е от 19.02.2014г. С него дължимата издръжка за детето Д. е била увеличена от 120,00 лева на 200,00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2013г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Детето Д. навършило пълнолетие на 18.01.2014г., т.е. представения на ДСИ изпълнителен лист е касаел вземания, които са настъпили преди издаване на самия изпълнителен лист. ДСИ е приел част от вземането за дължимо. От доказателствата по изпълнителното дело е видно, че на длъжника е бил направен запор на трудовото възнаграждение. От депозираната молба от Д. В. на 08.05.2014г. е видно, че същата е направила оплакване, че не е получавала дължимата издръжка, тъй като последната сума, която е получила за м.януари 2014г. От изготвените от ДСИ справки е видно, че към 27.06.2014г. дължимата от жалбоподателя сума по изпълнителното производство е била в размер на 181,67 лева /изх.№8103/, а към 15.08.2014г. дължимата сума е в размер на 93,62 лева /изх.№ 9888/.

По делото не е изготвено постановление за разноски.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

         Частната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана в законен срок от лице с правен интерес от обжалване действията на ДСИ.

         В 435 ал. 2 от ГПК са регламентирани действията на СИ , които могат да бъдат обжалвани  от длъжника по изпълнителното производство. Те са изчерпателно изброени. Това са постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. В настоящия случай действието , което се обжалва предвид допълнително направените уточнения на първоначалната жалба фактът, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за изпълнението и че същия обжалва постановлението за разноски по делото.

         На лист 12 по изп.дело е приложена покана за доброволно изпълнение до длъжника Н.Д.В., която същият е получил лично на 19.04.2010 г. Връчването на поканата за доброволно изпълнение е надлежно оформена от длъжностно лице при Бургаския районен съд – И.  С. Н.. С  оглед на това, съдът намира, че оплакването за нередовно уведомяване за изпълнителното производство от страна на жалбоподателя В. е неоснователно.

         Съдът намира, че неоснователна е и жалбата на В. касаеща постановление за разпределение по изпълнителното дело. Такова постановление по изпълнително дело 20042230400559 по описа на ДСИ при РС – Сливен не е изготвено, съответно не би могло да бъде и обжалвано. Жалба в този смисъл е преждевременно предявена, не може да бъде разгледана по същество  и не може да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е  Ш  И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Н.Д.В. ЕГН ********** *** против действията на ДСИ по изпълнително дело № 559/2004г. по описа на Сливенския районен съд за ненадлежно уведомяване за изпълнението и за незаконосъобразно постановление за разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: