Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 01.10.2014 г.

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на първи октомври през двехиляди и четиринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 451  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 5933/09.07.2014г. по гр.д. № 439/14г. на СлРС, с което е осъдено „ЗАД Армеец“ АД, гр. София да заплати на И.Х.А. сумата 4 419, 16 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 305524/04.09.2013г., поради настъпило на 05.10.2013г. застрахователно събитие, ведно със законовата лихва от завеждането на исковата молба на 24.01.2014г. до окончателното изплащане, отхвърлена е като неоснователна главната претенция по чл. 208 от КЗ  за разликата до пълния претендиран размер от 6000 лв. и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва в осъдителната част цитираното решение на СлРС, като твърди, че в нея то е неправилно и необосновано,  немотивирано и постановено в нарушение на  материалния и процесуалния закон. Заявява, че още в отговора на исковата молба изрично е оспорил механизма на настъпване на събитието, причинната връзка между деликта и вредата, но съдът не е приложил разпоредбата на чл. 153 от ГПК и не е задължил ищеца да докаже всички факти на които основава исканията и възраженията си. Твърди също, че поддържа всички свои оспорвания и възражения, направени с отговора, относно представените писмени доказателства, чието съдържание е оспорил. Въззивникът заявява още, че във връзка с тези оспорвания ищецът не е сочил доказателства, не е правил искания и не е доказал при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на деликта и тези, предпоставки, водещи до възникване отговорността на ответника-застраховател да заплати обезщетението. Поради това  моли въззивния съд да отмени като неправилно решението на СлРС  в осъдителната му част и вместо това постанови ново, с което отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноските по делото за двете инстанции. Няма направени нови доказателствени искания за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Развива доводи, с които оборва наведените в жалбата оплаквания. Иска въззивният съд да потвърди атакуваната част от решението като правилна и законосъобразна. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и моли атакуваното решение да бъде потвърдено, претендира разноски за тази инстанция, представя списък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че атакуваното решение в обжалваната си част е неправилно, поради което следва да бъде отменено в нея.

Безспорно е, че е възникнало на 04.09.2013г. валидно застрахователно правоотношение между ответника /въззивник в това производство/, като застраховател, и ищеца /въззиваем/, като застрахован, по застраховка „Каско“ на МПС за лекия автомобил, с участието на който е настъпило ПТП, действала през м. 10.2013г., през който е настъпило процесното произшествие.

Така са налице основните изискуеми предпоставки за възникване на правото на застрахованото лице да получи застрахователното обезщетение – наличие на договор, надлежно заплащане на застрахователните премии и настъпване на застрахователно събитие в периода на действието на полицата.

Извън тях обаче, е необходимо да се установи наличието, респективно – липсата, на още няколко съществени елемента на застрахователното правоотношение, които да активират договорното задължение на застрахователя за плащане на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 208 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати застрахователното обезщетение в 15 дневен срок, течащ от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206 ал. 1 или 2 и чл. 207 ал. 3 от КЗ.

От своя страна нормата на чл. 206 ал. 1 от КЗ разписва, че при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя. На това задължение е придадена значителна тежест, тъй като с разпоредбата на чл. 206 ал. 3 от КЗ е предвидена възможност за застрахователя да откаже плащането, ако застрахованият не е изпълнил задължението си в посочения срок с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.

Възможността за отказ от изплащане на обезщетението е предвидена и в ОУ на застрахователя, които са били известни на ищеца и той ги е приел със сключването на застрахователния договор.

Съгласно р-л. ХІІ, чл. 58.2.3., застрахованият е длъжен в 7 дневен срок от датата на настъпване или узнаване на събитието, да уведоми писмено застрахователя, като се яви лично или чрез представител и подаде писмено искане за оценка, като по силата на т. 58.1 е длъжен да регистрира незабавно пред компетентните държавни органи събитието в деня на настъпването му. Длъжен е, съгласно чл. 58.4., да представи всички необходими документи, доказващи настъпването на застрахователното събитие, сред които, съгласно чл. 59.6.1 – протокол за ПТП, издаден от компетентните, съгласно ЗДП, държавни органи, заедно с писмено удостоверение за резултатите от взета от водача проба за алкохол, ако в протокола за ПТП е отбелязано, че такава е взета.

Волята на страните, изразена в чл. 61 на ОУ към застрахователния договор, е, че при неизпълнение от страна на застрахования на задължениията му по т. 58, както и ако не спази срока по т. 58.2.3., или не представи кой да е от документите по т. 59, застрахователят може да намали или откаже изплащането на обезщетението.

Приведени към настоящия случай горните условия не намират своето адекватно проявление.

Ищецът твърди в исковата молба, че произшествието е настъпило на 05.10.2013г., но е уведомил застрахователя на 18.10.2013г., когато е образувана преписката по щета №30013030100767/13г. и е направен  първият опис-заключение по нея. В уведомлението, обаче, той е посочил като дата на настъпване на застрахователното събитие 11.10.2013г., която дата е отразена и в представения на застрахователя и пред съда протокол за ПТП от 18.10.2013г. В исковата си молба и в отговора на въззивната жалба, ищецът заявява, че вписаната в документите дата на произшествието 11.10.13г., не е вярна, че е посочена по грешка, а действителната дата е 05.10.13г.

Само това обстоятелство е достатъчно, за да може да се задейства клаузата на чл. 61 от ОУ, съответно – чл. 206 ал. 3 от КЗ. Ако се приеме, че застрахователното събитие е настъпило на 05.10.13г., както се домогва да докаже ищецът в настоящото производство, то задължителният 7 дневен срок е бил изтекъл към момента на уведомяването на застрахователя.

Вярно е, че разпоредбата на чл. 211 от КЗ урежда хипотезите на отказ за плащане на застрахователно обезщетение и поставя в т. 2 условие неизпълнението да е на такова задължение по застрахователния договор, което да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е било предвидено в закон или в застрахователния договор. В случая своевременното уведомяване е предвидено както в правната, така и в договорната норма, а че представлява „значително за интереса на застрахователя“ следва от самото законодателно предвиждане на задължението и на последиците от неизпълнението му. Въпреки това, доколкото отказът за плащане на застрахователното обезщетение е предвиден не безусловно, а само като правна възможност, следва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, тоест – следва да се докаже препятствие за изпълнение на конкретното задължение, произтичащо или от самото застрахователно събитие или от свързани с него обстоятелства, както и че неизпълнението рефлектира върху него. Ако пък такова препятствие не се докаже, следва да се установи, че неспазването на срока е било с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.

 Така в случая ищецът представя протокол за ПТП изготвен на 18.10.13г. от компетентен орган, в който е  посочена дата на произшествието - 11.10.2013г., която, ако се приеме за достоверна, предхожда точно със 7 дена момента на уведомяване на застрахователя, още повече, че самият застраховател е бил уведомен от застрахованото лице, че събитието е осъществено точно на тази дата – 11.10.13г. Тъй като застрахователят извършил проверка в МВР – Пътна полиция – Сливен, с писмо на началник сектор „ПП“ бил уведомен, че сигнал за произшествие с процесния автомобил е получен на 05.10.13г., но на местопроизшествието автомобилът не бил намерен. Ищецът го преместил на паркинг на бензиностанция „Еко“, с което нарушил обстановката, поради което не бил изпробван за алкохол. Заявлението за ПТП ищецът подал в МВР на 11.10.13г. и като дата на настъпване посочва 11.10.13г., която е и отразена в изготвения протокол от 18.10.13г.

След получаване на писмото, застрахователят уведомил застрахованото лице, че отказва да изплати застрахователното обезщетение.

Отказът му е обоснован и намира опора в разпоредбите на ОУ, приети от двете страни. Съгласно  р-л ІV „Изключени рискове“, чл. 14.8. не се покриват пълна загуба или частична щета, причинени вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни …. за застрахователното събитие, а съгласно чл. 14.9., и такива, причинени при „управление на МПС след употреба на алкохол, ….употреба на алкохол преди идването на контролните органи, или при отказ на водача за извършване на проба за алкохол, или ако същият напусне ПТП, или осуети проба за алкохол“.

Така в отношенията си със застрахователя ищецът не е успял да изпълни изискванията, предвидени в застрахователния договор, тъй като е подал уведомление за щета, в което след проверка, се е установило, че са посочени неверни данни относно датата на застрахователното събитие, така е пропуснал и седмодневния срок за уведомяване, установило се е и че той е напуснал мястото на осъществяване на произшествието, без да има законова причина за това, и по този начин е осуетил извършването на проба за алкохол. От своя страна това негово поведение е довело до невъзможност на застрахователя по смисъла на чл. 206 ал. 3 от КЗ, да установи точно обстоятелствата, при които е настъпило събитието.

В исковото производство ищецът възприема различна защитна теза - той твърди, че действително произшествието е настъпило на 05.10.13г., но се домогва да докаже, че късното съставяне на протокола за ПТП, а оттам – и късното уведомяване на застрахователя, се дължи на причини, стоящи извън него – по вина на служителите на МВР ПП, както и че посочената в този протокол дата на настъпване на събитието е недостоверна, в резултат на грешка, но останалите отразени факти, отговарят на действителността.

Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, издаден е от лице, снабдено с държавна удостоверителна власт, в кръга на неговата компетентност и ако са спазени предвидените от закона ред и форма, той ще има освен формална и материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице са се осъществили така, както се твърди в документа. Тя е обвързваща съда до оборването й чрез опровергаване верността на изявленията. Още с отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил по съдържание представения протокол за ПТП, както и твърденията в исковата молба. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, върху ищеца лежи задължението да докаже тези оспорени положителни факти от осъществяването на които той извлича изгодни за себе си правни последици. В хода на производството той не е ангажирал никакви годни, убедителни и категорични доказателства относно твърденията си, че е преместил автомобила си от мястото на ПТП по нареждане на служители на ПП, че е напуснал и лично  мястото на ПТП до пристигане на надлежните органи по извинителни причини, както и че той е имал готовност да му бъде направена проба за алкохол и неизвършването й е по вина на съответните служители.

Свидетелски показания в тази насока не са събрани, обратното, от представеното писмено доказателство - писмо от началник сектор ПП, е видно, че напускането на мястото на ПТП е своеволно решение на ищеца, а това е довело до осуетяване на взимането на проба, тъй като обстановката е била вече нарушена. Това писмо е оспорено от страна на ответника, но съдът го кредитира като официален свидетелстващ документ, но само в частта, касаеща действията на служителите на самия орган, който го е издал, не и по отношение поведението, мотивите и вътрешните убеждения на ищеца.

Всичко това разколебава значително и доказателствената сила на протокола за ПТП и по отношение на другите части на съдържанието му, доколкото се установява, че той е съставен 13 дена след на стъпване на произшествието, въз основа на заявеното от водача-ищец, като съставителят не е огледал лично мястото на произшествието и автомобила. Това препятства и безкритичното приемане на отразения в протокола механизъм на настъпване на произшествието, както и вредите, описани като настъпили в резултат от него. Както се посочи вече, ищецът не е ангажирал никакви доказателства относно причината за напускането на местопроизшествието след като е подал сигнал, и за късното писмено заявяване на ПТП в МВР-ПП, от които да може еднозначно да се направи извод, че те изключват неговата вина. Твърденията му остават напълно голословни и не са обосновани по никакъв приемлив начин.

Следователно в хода на спорното, състезателно исково производство не са надлежно доказани наличието на положителните и липсата на отрицателните предпоставки, които правната норма и волята на страните свързва с възникване на задължението на застрахователя да изплати договореното застрахователно обезщетение.

Настоящият въззивен състав счита, че е налице неизпълнение на задължения по застрахователния договор, които са били значителни с оглед интереса на застрахователя и са уредени както в КЗ, така и в застрахователния договор – тоест казусът изпълва хипотезата на чл. 211 т. 2 от КЗ при която отказът на ответника е обоснован и законосъобразен. С неизпълнението на задължението за оставане на местопроизшествието ищецът е осуетил както взимането на проба за алкохол, така и своевременния оглед и съставяне на надлежен протокол, чиято удостоверителна сила може да се ползва при установяване на механизма на произшествието и вида на вредите. От своя страна това е довело до късно съставяне на документа, който той е бил длъжен да представи на застрахователя, в него са били отразени неверни данни, а 7 дневният срок за уведомяване на застрахователя за произшествието също не е спазен,  като всичко това е направило невъзможно установяването на точните обстоятелства, при които е настъпило събитието, от страна на застрахователя по смисъла на чл. 206 ал. 3 от КЗ.

Ето защо е осъществен фактическият състав както на правната норма, така и на договорната клауза, при които използването от страна на застрахователя на предвидената възможност да откаже плащането на обезщетението на застрахования, е основателно и не може да му се отрече със съдебното решение. Искът се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен както за главницата, така и за лихвите върху нея.

Като е достигнал до обратните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно в атакуваната си част решение. Поради това въззивната жалба е изцяло основателна и следва да се уважи. В обжалваната част решението на СлРС следва да се отмени и вместо това въззивният съд следва да постанови ново решение, с което отхвърли иска и за уважената сума.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции лежи върху ищеца, който следва да понесе своите както са направени и заплати на ответника такива в размер на  още 464 лв. за първоинстанционното производство, а за въззивното – да му заплати разноските за д.т. в размер на  88, 38 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 539, 34  лв. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 1001, 68 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

                       

ОТМЕНЯ решение № 5933/09.07.2014г. по гр.д. № 439/14г. на СлРС в частта, с която е осъдено „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, гр. София да заплати на И.Х.А. сумата 4 419, 16 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 305524/04.09.2013г., поради настъпило на 05.10.2013г. застрахователно събитие, ведно със законовата лихва от завеждането на исковата молба на 24.01.2014г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 1001, 68 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

 

 

П   О   С   Т   А   Н   О   В   Я   В   А :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  И.Х.А. с ЕГН ********** *** против „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н „С.“, ул. „С. К.“ № *ЕИК 121076907 иск за заплащане на сумата 4 419, 16 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 305524/04.09.2013г., поради настъпило на 05.10.2013г. застрахователно събитие, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 24.01.2014г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

 

ОСЪЖДА  И.Х.А.  да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, гр. София направените разноски в размер на още 464 лв. за първоинстанционното и в размер на 627, 72 лв. за въззивното производство.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ  в едномесечен срок от връчването му.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: