Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 251

 

 

гр.Сливен, 29.10.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 452 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от  адв.Г., в качеството му на пълномощник на Сдружение за напояване „Водата е живот“  със седалище и адрес на управление с.Млекарево, общ. Нова Загора. С жалбата е обжалвано решение № 79/20.05.2014 г. по гр.д. № *9 от 2014 г. по описа на НЗРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника против Община – Нова Загора  искове за заплащане на обезщетения в размер на по 2000.00 лв. представляващи части от дължими и незаплатени обезщетения за неоснователно обогатяване в общи размери съответно на 11 520.00 лв., 11200.00 лв., 12 171.43 лв. и 11 651.61 лв. и 17 701.43 лв. , за това че ищецът е бил лишен от правото да ползва язовири както следва: яз.„Старите лозя“ за периода от 06.04.2010 г. – 31.08.2012 г. , яз.“До летището“ за периода от 01.08.2010 г. – 31.08.2011 г. , за яз.“Бели камъни-горе“ за периода от 16.02.2010 г. до 31.08.2012 г., за яз.“Чаушев кладенец“ за периода от 27.03.2010 г. до 31.08.2011 г.  и за яз.“Бели камъни-долу“ за периода от 09.02.2009 г. до 31.08.2012 г. С обжалваното решение са били отхвърлени и претенциите за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Въззивникът счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл свръх петитум, поради което същото следва да бъде върнато за произнасяне от нов състав на съда. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закони и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място е посочено, че съдът се е произнесъл свръх петитум по непредявен иск, поради което решението  следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Въззивникът твърди, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 59 ал. 1 от ЗЗД - за неоснователно обогатяване и това било видно от твърденията изложени в исковата молба в обстоятелствената и част, както и от петитума. Съдът правилно бил извършил  тяхната квалификация, но обосновал неоснователността й поради неизпълнение на нормативни задължения от страна на ищеца, вменени му в Закона за сдруженията за напояване. Страната счита, че действително биха били налице неизпълнения на техни задължения по Закона за сдруженията за напояване ако се твърдяло, че страната е искала да отдава под наем петте язовира предмет на исковото производство. Но тогава правната квалификация на предявените искове би била по чл. 232 от ЗЗД, а не по чл.59 от ЗЗД. Макар че обезщетението по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД да се изчислява по реда, по който се изчислява дължимия месечен пазарен наем по същество се отнася за две различни правни хипотези. Въззивникът счита, че исковете са основателни поради доказания по делото факт, че ответникът е ползвал собствените на ищеца имоти без основание лишавайки действителния собственик от признатото му от закона право да си служи с имота и да реализира ползи от него, което водело до основателност на претенцията по чл. 59 от ЗЗД. Страната цитира решение на ВКС, касаещо разпоредбата на чл.59 от ЗЗД. Въззивникът счита, че в първоинстанционното решение са налице вътрешни противоречия едно от които е , че  съдът е счел че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е изискал разрешение от надлежния надзорен орган за отдаване под наем на язовирите. Това е било и невъзможно да бъде направено , тъй като собственикът на недвижимите имоти  можел да ги отдава под наем само ако ги е владеел, а в случая те не са били в негово владение. В обобщение страната посочва, че неправилно РС – Нова Загора е разгледал процедура по ЗСН, която била приложима при отдаване под наем на недвижим имот, но такъв иск не е бил предявяван пред съда, поради което счита, че е било налице произнасяне свръх петитум.

На второ място  страната е изложила твърдение за това, че съдът не се е произнесъл по основателността на иска като не бил изследвал въпроса дали са налице предпоставките за осъществяване на състава по чл.59 ал. 1 от ЗЗД. В тази насока страната посочва, че ищецът е следвало да докаже, че е собственик на имота и че ответникът го е ползвал фактически за конкретен период от време. От доказателствата по делото било безспорно, че през 2012 г. петте язовира са били отписани от актовите книги на общината и че същите са били предадени с приемо-предавателен протокол от 31.08.2011 г.  За да бъде обаче реално осъществено предаването е било необходимо общината да прекрати договорите за наем с ползвателите на язовирите с писмено предизвестие и след подходящ срок.  Такива предизвестия били изпратени през 2010 г. и това се установява от доказателствата по делото. Съответно от момента, в който са били изтекли сроковете но договорите за наем общината е започнала да владее имотите без основание. С оглед всички представени доказателства въззивникът счита, че по делото е безспорно установено връзката между обогатяването на едната страна и обедняването на другата, тъй като двете събития – обедняване и обогатяване , произхождат от един и същи правно- релевантен факт, който е довел до разместване на имуществените блага между страните, а именно своенето и ползването на недвижими имоти от ответника. Въззивникът твърди, че по делото са събрани доказателства и относно размера на дължимото обезщетение поради неправомерно ползване на имотите предвид изготвената съдебно-икономическа експертиза.

Моли се да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо и делото да бъде върнато за произнасяне от друг състав на съда. Ако съдът приеме, че решението е допустимо, се иска същото да бъде  отменено като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени изцяло.  Претендират се деловодни разноски.

В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М. ***– Нова Загора. Със същия жалбата е оспорена като неоснователна . Въззиваемата страна  счита, че няма нарушение на съдопроизводствените правила, което да води до недопустимо решение. Съдът бил обсъдил твърдените от страните факти и се бил  произнесъл по тях. От друга страна решението било правилно и законосъобразно. Съдът правилно бил отхвърлил предявените искове тъй като бил установил, че ищецът не е можел да  отдава имотите си под наем, тъй като не е бил направил изискващите се от законодателството искания за издаване на разрешение за отдаване под наем, поради което неговата претенция се явявала неоснователна. Претендира деловодни разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв. Г. , който поддържа въззивната жалба , моли тя да бъде уважена , претендира разноски и прави възражение за претендираните от противната страна разноски за въззивна инстанция за заплатен адвокатски хонорар..

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от  пълномощника си адв. М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли  първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за въззивна инстанция.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззивника.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 09.07.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 17.06.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск, с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. Претенцията е била ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за това, че се е бил обогатил без основание за негова сметка. В разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е посочено, че  всеки който се обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Съдът намира, че първоинстанционният съд е разгледал именно така квалифицирания правен иск, макар и като мотиви за отхвърлянето му да са послужили съображения, които биха могли да бъдат отнесени и към иска по чл.232 ал. 2 от ЗЗД. Обстоятелството, че част от съображенията изложени в мотивите на съда касаят разпоредбата на чл. 232 ал. 2 от ЗЗД не означава, че съдът е счел , че е сезиран с такъв иск и че е разгледал именно него. Без съмнение разгледания и отхвърлен иск е бил квалифициран с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл не е необходимо обжалваното решение да бъде обезсилвано и връщано за ново разглеждане пред Районен съд – Нова Загора, поради произнасяне на съда свръх петитум /по непредявен иск/.

Разгледан по  същество обаче предявеният иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е основателен поради следните съображения:

Уважаването на иска за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки.  На първо място ищецът да е собственик на вещта. На второ – вещта да се ползва от ответника, на трето – да липсва правно основание ответника да ползва вещта; четвърто – да е налице обедняване за ищеца настъпило в резултат на ползването на вещта от ответника и на пето място – да е налице обогатяване на ответника.

От данните по делото е безспорно установено, че собственик на процесните пет язовира е ищцовото сдружение. За установяването на това обстоятелство са представени редица писмени доказателства, включително влезли в сила съдебни решения на ВКС и то не се спори от страните.

Няма спор и по втората предпоставка необходима за уважаване на предявения иск, а именно, че язовирите – предмет на спора, са били ползвани през процесния период от ответника. Това обстоятелство не се оспорва от ответника и в подкрепа на този факт е и заключението на вещото лице изготвило съдебно-икономическата експертиза, в която е посочено, че Община Нова Загора е ползвала процесните язовири.

По делото Община – Нова Загора не успя да докаже, че е имала правно основание да ползва процесните язовири за претендирания за обезщетение период от време. По този начин се установява, че е налице и третата изискуема предпоставка за уважаване на иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, а именно у ответника да е липсвало правно основание за ползването на вещите.

От изготвената съдебно-икономическа експертиза пред Районен съд – Нова Загора се установява, че за процесните периоди от време Община – Нова Загора е получавала за ползването на процесните пет язовира сумата от 14665.47 лв. Тя не е превеждала на ищеца никакви суми, които да представляват обезщетение за ползването на някои от петте язовира за процесните периоди. С оглед на това следва да се приеме, че  безспорно по делото е доказано настъпването на обогатяване на ответника, което е обусловено от неправомерното ползване на язовирите собственост на ищеца.

Съдът счита, че е налице и последната предпоставка необходима за уважаване на предявения иск, а именно да е установено, че е налице обедняване на ищеца , което да е настъпило  в резултат на ползването на вещите от ответника. В трайната си съдебна практика ВКС приема, че всяко владение без основание  води до обогатяване на владелеца или държателя за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. /решение № 409/20.06.2012 г. – ВКС гр.д. № *411/2010 г., IV г.о./. В този случай не следва да се разсъждава само в посока, че ищецът нямал да може да отдаде имотите под наем, тъй като не бил представил доказателства за това, че е изискал съответното разрешение на компетентния държавен орган за отдаването им под наем, съгласно разпоредбата на чл.46 от ЗСН. В сферата на хипотезите е, какво би се случило ако Община – Нова Загора беше предоставила своевременно ползването на язовирите на техния собственик.  Дали той е щял да ги отдава под наем /след изискване на съответните разрешителни/, или да ги ползва сам по предназначение, или ще предприеме някакви други действия, каквито позволява закона. При всички случаи обаче негово право е било да се възползва от тях така, както намери за необходимо. Самият факт, че бил лишен от възможността сам да преценя как да ги използва води до извода, че той е претърпял някаква загуба.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че следва да бъдат уважени предявените искове по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. Исковете са предявени частично за сумите от по 2 000.00 лв. за всеки един язовир. По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от която е видно, че за язовир „Старите лозя“ за процесния период  от 06.04.2010 г. до 31.08.2012 г. се дължи обезщетение  равно на средно месечен наем в размер на 4 245.04 лв.  Обезщетението дължимо за яз. „До летището“ за периода от 01.08.2010 г. до 31.08.2012 г. е в общ размер на 9 730.50 лв., за  яз.“Бели камъни – горе“ за периода от 16.02.2010 г. до 31.08.2012 г. – обезщетението е в размер на 2 984.04 лв., за яз.“Чаушев кладенец“ за периода  от 27.03.2010 г. до 31.08.2012 г. обезщетението е  в размер на 6 303.52 лв., а за яз.“Бели камъни – долу“ дължимото обезщетение за периода от 09.02.2009 г. до 31.08.2012 г. е в размер на  4 562.38 лв. Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че частично предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.

По делото е направено искане за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С оглед уважаване на главната претенция за присъждане на обезщетение по чл. 59 ал. 1 от  ЗЗД следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху съответните главници от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2014г. до окончателното изплащане на задълженията.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззивната страна. Такива са дължими за районен съд в размер на 2 210.00 лв., от които 400.00 лв. държавна такса, 250.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 1 560.00 лв. адвокатско възнаграждение за петте предявени иска. За въззивна инстанция на въззивната страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1 196.00 лв., от които 200.00 лв. държавна такса и 996.00 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 8 и чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № */2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че за тази инстанция няма уговорено и платено адвокатско възнаграждение, което да е над минималния размер, поради което възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважавано.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И

 

 

ОТМЕНЯ решение № 79/20.05.2014 г. по гр.д. № *9/2014г. по описа на Новозагорския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Нова Загора, с адрес : гр. Н. З.,         ул. „24-ти М.“ № * да ЗАПЛАТИ на Сдружение за напояване „Водата е живот“  със седалище и адрес на управление с.Млекарево, общ. Нова Загора сумата от  2 000.00 /две хиляди/лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за това, че  ищецът е бил лишен от правото да ползва язовир „СТАРИТЕ ЛОЗЯ“ за периода от 06.04.2010 г. до 31.08.2012 г., по предявен частичен иск с размер от 11520.00 лв. ведно със законната лихва, считано от 14.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Нова Загора, с адрес : гр. Н. З.,         ул. „24-ти М.“ № * да ЗАПЛАТИ на Сдружение за напояване „Водата е живот“  със седалище и адрес на управление с.Млекарево, общ. Нова Загора сумата от  2 000.00 /две хиляди/лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за това, че  ищецът е бил лишен от правото да ползва язовир „ДО ЛЕТИЩЕТО“ за периода от 01.08.2010 г. до 31.08.2012 г., по предявен частичен иск с размер от 11 200.00 лв. ведно със законната лихва, считано от 14.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Нова Загора, с адрес : гр. Н. З.,         ул. „24-ти М.“ № * да ЗАПЛАТИ на Сдружение за напояване „Водата е живот“  със седалище и адрес на управление с.Млекарево, общ. Нова Загора сумата от  2 000.00 /две хиляди/лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за това, че  ищецът е бил лишен от правото да ползва язовир „БЕЛИ КАМЪНИ - ГОРЕ“ за периода от 16.02.2010 г. до 31.08.2012 г., по предявен частичен иск с размер от 12 171.43 лв. ведно със законната лихва, считано от 14.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Нова Загора, с адрес: гр. Н. З.,           ул. „24-ти М.“ № * да ЗАПЛАТИ на Сдружение за напояване „Водата е живот“  със седалище и адрес на управление с.Млекарево, общ. Нова Загора сумата от  2 000.00 /две хиляди/лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за това, че  ищецът е бил лишен от правото да ползва язовир „ЧАУШЕВ КЛАДЕНЕЦ“ за периода от 27.03.2010 г. до 31.08.2012 г., по предявен частичен иск с размер от 11 651.61 лв. ведно със законната лихва, считано от 14.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Нова Загора, с адрес : гр. Н. З.,         ул. „24-ти М.“ № * да ЗАПЛАТИ на Сдружение за напояване „Водата е живот“  със седалище и адрес на управление с.Млекарево, общ. Нова Загора сумата от  2 000.00 /две хиляди/лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за това, че  ищецът е бил лишен от правото да ползва язовир „БЕЛИ КАМЪНИ - ДОЛУ“ за периода от 09.02.2009 г. до 31.08.2012 г., по предявен частичен иск с размер от 17 701.43 лв. ведно със законната лихва, считано от 14.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Нова Загора, с адрес : гр. Н. З.,   ул.„24-ти М.“ № * да ЗАПЛАТИ на Сдружение за напояване „Водата е живот“  със седалище и адрес на управление с.Млекарево, общ. Нова Загора сумата от 3 406.00 /три хиляди четиристотин и шест/ лева, от които 2 210.00 /две хиляди двеста и десет/ лева, разноски за първа инстанция /400.00 /четиристотин/лева държавна такса, 250.00 /двеста и петдесет/ лева – възнаграждение за вещо лице и 1 560.00 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева адвокатско възнаграждение за петте предявени иска/, както и сумата от 1 196.00 /хиляда сто деветдесет и шест/ лева, разноски за въззивна инстанция /200.00 /двеста/ лв. държавна такса и 996.00 /деветстотин деветдесет и шест/ лева адвокатско възнаграждение/.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.