Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №246

 

гр. Сливен, 09.10.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №454 по описа за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №623/15.07.2014г. по гр.д.№360/2014г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от С.Г.Д. против П.И.Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 2000лв. за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2014г. до окончателното й изплащане и на ответницата са присъдени разноски по делото в размер на 300лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство С.Г.Д. чрез пълномощника му адв.С.С., като с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – ищец в първоинстанционното производство С.Г.Д. чрез пълномощника си адв.С. твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Считат, че районният съд при постановяване на акта си въобще не е коментирал и обсъдил цялостно и в съвкупност събраните в хода на производството доказателства – свидетелски показания и заключението на вещото лице по допусната експертиза. От свидетелските показания се установило, че през периода 2009г. – 2013г., в който ответницата е обсебила събраната сума за ремонт на покрива, ситуацията в жилището му било лошо – с течове по стените и тавана, мухъл и увреждане на мебели и ламинат. От експертизата се установило, че течовете и мухъла са именно в резултат от неремонтирания покрив, като се установила и стойността на вредите. Счита, че именно противоправното поведение на ответницата /бездействие/, изразяващо се в обсебването на средствата за ремонта на покрива е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите в жилището му вреди. От свидетелските показания се установило, че през посочения период той е търпял и неимуществени вреди – притеснения за здравословното състояние на близките си, детето си и за своето собствено състояние да живее в такава обстановка във влага и мухъл. Поради това въззивникът моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите му претенции. Претендира присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени и процесуални искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът С.Г.Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. С.С., която поддържа подадената въззивна жалба на съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з., въззиваемата П.И.Д., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е подадено писмено становище от пълномощника й адв.Д.М., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма заявена претенция за разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенски районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500лв. и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500лв. от непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи елементите на сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Твърдяното от ищеца деяние на ответницата е обсебването от нейна страна на събраните парични средства за ремонт на покрива на блока, в който се намира жилището на ищеца. Безспорно това деяние е установено по делото от събраните в хода на производството доказателства, а то не се и спори от ответницата. Установена и безспорна е и неговата противоправност.

По отношение на вината е налице законоустановена презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното. В случая е налице и присъда на наказателен съд, която съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, както относно извършеното деяние и неговата противоправност, така и относно виновността на дееца.

По отношение на вредите – имуществени и неимуществени, следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза са установени твърдените от ищеца имуществените вреди, изразяващи се в увреждане на стени, тавани, подово покритие /ламинат/ и мебели в жилището на ищеца и стойността им. 

По отношение на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и риск за здравето на ищеца /така, както са посочени в исковата молба/, следва да се отбележи, че същите не са установени по безспорен начин с пълно и пряко доказване по делото.

Следващият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, който следва да е налице кумулативно с останалите е причино-следствената връзка между деянието и вредите, т.е. вредите следва да са пряка и непосредствена последица от противоправните действия на ответницата /чл.51, ал.1 от ЗЗД/.  В случая тази предпоставка не е налице.

Както бе посочено противоправното деяние е обсебването на парични средства на различни собственици, установено от свидетелските показания – на етажни собственици, събрани за ремонт на покрива на блока, сред които е и ищеца. Претендираните за обезщетяване вреди се изразяват в увреждане на стени, тавани, подово покритие /ламинат/ и мебели в жилището на ищеца и неудобство и риск за здравето му. По делото не се установи наличие на пряка и непосредствена връзка между тези вреди и посоченото деяние. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че преките вреди от деянието на ответницата за ищеца се изразяват в сумата, която тя е обсебила. За тази пряка вреда ищеца е предявил в хода на наказателното производство граждански иск, уважен от съда. От свидетелските показания и от заключението на вещото лице се установява, че претендираните в хода на настоящото производство имуществени вреди /неимуществените останаха недоказани/ са резултат на течове от покрива на сградата. Между тях обаче и противоправното поведение на ответницата няма установена пряка причинно-следствена връзка. Увреждането на стените, таваните и пода в апартамента на ищеца – въззивник не са непосредствена и пряка последица от деянието на ответницата. С обсебването на събраните за ремонта на покрива пари тя не е причинила пряко вредите в жилището на ищеца. За да се ангажира нейната деликтна отговорност разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД изисква категорично вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждащите действия. Претендираните вреди имат характер на косвена последица от деянието на ответницата, но като такива те не подлежат на обезвреда по реда на чл.45 от ЗЗД,  съгласно нормата на чл.51, ал.1 от ЗЗД.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че не са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране на отговорността на ответницата по чл.45 от ЗЗД. Поради това предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

С оглед изхода на спора, районният съд правилно е възложил на ищеца заплащане на направените от ответницата разноски, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника Д., като той следва да понесе своите така, както са направени.

Въззиваемата Д. не е направила претенция за разноски пред настоящата инстанция и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №623/15.07.2014г., постановено по гр.д. №360/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                          2.