РЕШЕНИЕ № ______________

гр. Сливен, 22.07.2015г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 458 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

С.П.Х. е предявил иск спрямо ответниците Т.Г.П., П.Г.П. и Б.П.Д., действащ със съгласието на неговата майка – С. П.Д., за обявяване на относителната недействителност на договор сключен на 18.02.2014г. с нот.акт № 52, т.1, нот.д.№41/2014т., на нотариус Н.К. с който първите двама ответници, като съпрузи и притежатели на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.533.60.1.10, находящ се в гр.С., бул.“Ц. О.“ блок *, вх.“*“, ет.*,ар.* , с площ от 75.55 кв.м.,състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 67338.533.60.1.9 и под обекта- 67338.533.60.1.7, с прилежащите избено помещение № 10 с полезна площ от 11.98 кв.м.и таванско помещение № 10 с полезна площ от 8.20кв.м., са дарили същия имот на третия ответник, техен непълнолетен внук описаното жилище, като са си запазили правото на ползване върху жилището.

Правото за обявяване относителната недействителност на договора се претендира въз основа на следните обстоятелства:

На 04.10.2010г. първата ответница е издала в полза на ищеца запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължила да заплати сумата от общо 63 060 евро на посоченото в записа лице или на неговата заповед и подпис на издателя. Със същия запис е поето и задължението за заплащане на 1% лихва на месец до изплащане на сумата.

Записът на заповед е предявен за плащане с нотариална покана, връчена на първата ответница на 01.08.2012 г., но след предявяването на записа не е извършено плащане.

С решение от 14.01.2014г. по гр.д.№ 543/2013г.на Сливенския окръжен съд предявеният частичен иск е уважен, като първата ответница е осъдена да заплати на ищеца сумата 16 000евро като част от общия неизплатен размер на задълженията по записа на заповед от 04.12.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от 16 000евро, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Решението на СлОС е потвърдено по жалба на първата ответница с решение 29 от 15.04.2014г.по гр.д.№ 60/2014г.на БАС – влязло в сила към настоящия момент, след като не е допуснато касационно обжалване..

Въз основа на издаден изпълнителен лист от 25.06.2014г.по гр.д.№ 60/2014г.на БАС е образувано изпълнително дело № 191/2014г.на ЧСИ Надя Гангалова. След установяване на имущественото състояние на длъжницата Т.П. се установило, че притежаваните от нея множество недвижими имоти или са ипотекирани, или са възбранени от НАП, или са прехвърлени на трети лица включително и след получаване на препис от исковата молба по гр.д.№ 543/2013г.на СОС. По този начин взискателят е затруднен да събере принудително вземането си.

На 18.02.2014г. с нот.акт № 52, т.1, нот.д.№41/2014т., на нотариус Н.К. първите двама ответници, като съпрузи и притежатели на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.533.60.1.10, находящ се в гр.С., бул.“Ц. О.“ блок *, вх.“*“, ет.*,ар.* , с площ от 75.55 кв.м.,състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 67338.533.60.1.9 и под обекта- 67338.533.60.1.7, с прилежащите избено помещение № 10 с полезна площ от 11.98 кв.м.и таванско помещение № 10 с полезна площ от 8.20кв.м., са дарили на третия ответник, техен непълнолетен внук описаното жилище, като са си запазили правото на ползване върху жилището.

Първата ответница, като длъжник по задължението по записа на заповед се е разпоредила с имота с цел да намали имуществото си и да увреди ищеца като неин кредитор.Тази разпоредителна сделка е извършена след постановяване и узнаването от първата ответница на първоинстанционното уважително решение на СлОС. Дарението е извършено в полза на внука на длъжницата, който по презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД се счита за недобросъвестно трето лице. Имотът, предмет на атакуваното дарение не е несеквестируемо имущество независимо, че представлява жилище, тъй като ответницата притежава и други такива - едно жилище в гр.Сливен, върху което е учредила ипотека и друго такова в гр.София, което също по време на исковото производство е прехвърлила на сина си.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да обяви относителната недействителност на договора сключен между ответниците на 18.02.2014г. с нот.акт № 52, т.1, нот.д.№41/2014т., на нотариус Н.К. с който първите двама ответници, за дарение на имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.533.60.1.10, находящ се в гр.С., бул."Ц. О." блок *, вх."*", - описан подробно.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответниците оспорват основателността на предявения иск.

Поддържа се, че иска по чл.135 от ЗЗД е субсидиарен и намира основание единствено, ако длъжникът няма друго имущество, освен това, с което се е разпоредил, като са правно ирелевантни въведените в исковата молба твърдения за промени в имуществото на длъжника, възникнали след 01.08.2012 г. -датата, на която се твърди, че е възникнало вземането на ищеца, чрез предявяване на процесния запис на заповед. Ищецът сам е въвел твърдение за „притежание на множество недвижими имоти" от страна на първата ответница, която разполага с имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори. Твърди се, че вземането на ищеца е обезпечено в хода на образуваното от същия изпълнително производство, чрез вписване на възбрани в полза на първия върху имоти на ответницата. Следователно, липсва увреждащо по отношение на кредитора правно действие.

По отношение ответника П.Г.П. искът е изцяло неоснователен поради липса на качеството „длъжник" за него и носител на главното задължение е само първата ответница, но не и втория ответник, с когото отчужденото имущество е в съсобственост.

Процесният имот е придобит от първите двама ответници в режим на СИО и следователно, претенцията на ищеца не би могла да се разпростре върху пълния обем на прехвърленото имущество, предвид обстоятелството, че длъжникът не е изключителен собственик на същото. Твърди се, че втория ответник има по-голям дял от придобитото в в СИО имущество поради трансформация на лични средства за придобиването му.

Оспорва се презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание у договарящите относно увреждането като неприложима спрямо процесната сделка като безвъзмездна, както това се отнася и за втория ответник с оглед наличието на достатъчно имущество на първата ответница, от което кредиторът може да се удовлетвори.

В с.з. ищецът се явява с представител по пълномощие – адв. Е.Х. от СлАК, която поддържа предявения иск на посочените в исковата молба основания.

Ответниците – редовно призовани, не се явяват. Явява се техен представител по пълномощие – адв. Ст. Г. от САК, която от името на доверителите си оспорва предявения иск като неоснователен с възраженията – направени с отговора на исковата молба

Въз основа на събраните по делото доказателства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установява от фактическа страна следното:

На 04.10.2010г. първата ответница е издала в полза на ищеца запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължила да заплати сумата от общо 63 060 евро на посоченото в записа лице или на неговата заповед и подпис на издателя.

Записът на заповед е предявен за плащане с нотариална покана, връчена на първата ответница на 01.08.2012 г., но след предявяването на записа не е извършено плащане, поради което в хода на делото ищецът е предявил срещу ответницата Т.П. иск за заплащане на част от общата дължима сума, а именно 16 000 евро. С решение от 14.01.2014г. по гр.д.№ 543/2013г.на Сливенския окръжен съд предявеният частичен иск е уважен, като първата ответница е осъдена да заплати на ищеца сумата 16 000евро като част от общия неизплатен размер на задълженията по записа на заповед от 04.12.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от 16000евро, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Решението на СлОС е потвърдено по жалба на първата ответница с решение 29 от 15.04.2014г.по гр.д.№ 60/2014г.на БАС – влязло в сила към настоящия момент, след като не е допуснато касационно обжалване..

На 18.02.2014г. с нот.акт № 52, т.1, нот.д.№41/2014т., на нотариус Н.К. първите двама ответници – Т. Г. П. и Б. Пл. Д., като съпрузи са дарили на третия ответник - техен непълнолетен внук описаното жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.533.60.1.10, находящ се в гр.С., бул.“Ц. О.“ блок *, вх.“*“, ет.*,ар.* , с площ от 75.55 кв.м.,състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 67338.533.60.1.9 и под обекта- 67338.533.60.1.7, с прилежащите избено помещение № 10 с полезна площ от 11.98 кв.м.и таванско помещение № 10 с полезна площ от 8.20кв.м., като са си запазили правото на ползване върху жилището.

Родствената връзка между страните, така както е посочена и  в нот.акт № 52, т.1, нот.д.№41/2014т., на нотариус Н.К. е безспорна.

Въз основа на така установеното съдът направи следните правни изводи:

Релевантни предпоставки, предвидени в закона по основателността на предявения иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са следните: ищецът да е кредитор на първата ответница за престационно задължение, произтичащо в конкретния случай от запис на заповед; вземането да е възникнало  преди извършване на процесната сделката; извършената сделка - дарение, с която длъжницата е отчуждила свое недвижимо имущество да уврежда кредитора доколкото дарението е довело до намаляване на ликвидните й активи, без да е удовлетворено вземането на кредитора – ищец в производството по предявения Павлов иск.

Материално правната легитимация на ищеца е установена със сила на пресъдено нещо съгласно  влязлото в сила решение от 14.01.2014г. по гр.д.№ 543/2013г.на Сливенския окръжен съд.

С оглед качеството на ищеца като кредитори следващите въпроси, които се поставят по делото във връзка с възраженията по основателността на предявения иск, са тези относно увреждането на неговия интерес в това му качество в следствие на извършената сделка и знанието на длъжника за това увреждане.

Неоснователно е възражението по посочените въпроси, че липсва знание за увреждане предвид наличието на достатъчно имущество, с което вземането на ищеца е обезпечено в образуваното изпълнително производство. Безспорно в практиката се приема, че увреждане е налице винаги, когато с фактическите си и правни действия длъжникът намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество. В Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева се приема, че „… За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответниците и относно субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за липсата на знание от страна на прехвърлителя – съпруг на длъжницата – Т. П., както и от страна на приобретателя.

Действително вторият ответник – извършил разпореждането няма качеството на длъжник спрямо ищеца и това е безспорно. Същевременно е безспорно, че съсобствеността върху имота между прехвърлителите е в режим на бездялова съсобственост – в режим на СИО. Предвид тези обстоятелства вторият ответник е не само необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, но и задължителен. С оглед естеството на спорното право (възможността на кредитора да се удовлетвори за вземането си чрез принудително изпълнение спрямо имота в режим на СИО) в исковото производство съпругът – недлъжник няма самостоятелни права, които да са различни от тези на длъжницата – негова съпруга. Включително при наличие на предпоставки за получаване на по – голям дял от общото имущество, правата по чл. 29 СК, по аргумент от разпоредбата на чл. 506 ГПК не са противопоставими на кредитора, който търси удовлетворение на вземането си чрез принудително изпълнението, каквато именно е целта на предявения Павлов иск. С оглед обстоятелството, че с процесната сделка по предявения Павлов иск е извършено разпореждане с имущество в режим на СИО, правата на съпруга – недлъжник, с оглед СИО могат да бъдат релевирани едва при осъществяване на принудително изпълнение – чл. 502 – 506 ГПК, в който случай дяловете се считат равни.

Що се отнася до твърдението за липса на знание у договарящия приобретател,  възражението е ирелевантно, т.к. се касае за бевъзмездна сделка, в който случай законът дава предпочитание на интереса на този, който се стреми да намали своята загуба, пред интереса на този, който цели да реализира увеличение на своя имуществен патримониум.

С оглед гореизложеното се налага извода, че предявеният Павлов иск е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода от процеса ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски във връзка с предявения Павлов иск съгласно представения списък по чл. 80 ГПК

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на С.П.Х., ЕГН ********** *** и съдебен адресат: пълномощника - адв. Е.Х. от СлАК, с адрес: ***, офис 1 в качеството му на кредитор за вземане в размер на 63 060 евро спрямо Т.Г.П., ЕГН ********** по запис на заповед от 04.10.2010г., сключения от нея и П.Г.П., ЕГН ********** *** от една страна като дарители и от друга като надарен - Б.П.Д., ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка С. П.Д., ЕГН ********* ***, договор за дарение, от 18.02.2014г., обективиран с нот.акт № 52, т.1, нот.д.№41/2014т., на нотариус Н.К., относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.533.60.1.10, находящ се в гр.С., бул.“Ц. О.“ блок *, вх.“*“, ет.*,ар.* , с площ от 75.55 кв.м.,състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 67338.533.60.1.9 и под обекта- 67338.533.60.1.7, с прилежащите избено помещение № 10 с полезна площ от 11.98 кв.м.и таванско помещение № 10 с полезна площ от 8.20кв.м., като дарителите запазили правото на ползване върху жилището.

 

 

ОСЪЖДА Т.Г.П., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН ********** и Б.П.Д., ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка С. П.Д., ЕГН ********* да заплатят на С.П.Х., ЕГН ********** заплатените от него разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 3 792 (три хиляди седемстотин деветдесет  и два лева)

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: