Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 267

 

гр. Сливен,  23.10.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  461   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 582/08.07.2014 г. по гр.д. № 5233/2013 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявения от Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.” № *, иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на П.З.К.,***, че дължи на Банка ДСК ЕАД сумата от 10 954.31 лв. главница, дължима по запис на заповед от 23.09.2008 г., просрочена договорна лихва в размер на 216.14 лв., наказателна лихва в размер на 45.27 лв., ведно със законната лихва считано от 23.07.2013 г. върху главницата, до окончателното изплащане на сумата и е осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място са развити съображения във връзка с надлежното предявяване на записа на заповед. Освен това, за да бъде издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК не е необходимо да бъде предявен записа на заповед. Освен това съдът е допуснал и нарушение като не е привлякъл трето лице, което страната своевременно е поискала. Моли се съдът да разгледа отново доказателствата по делото и ако прецени да изслуша отново свидетели и вещи лица. Сочи се, че решението е нищожно и се иска връщане на делото на РС за постановяване на ново решение. Ако обаче въззивният съд приеме, че решението е валидно и допустимо, то се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Развити са съображения за това, че записът на заповед спрямо ответника не е предявен за плащане редовно и поради това претенцията на банката спрямо него е неоснователна. Неоснователно е и оплакването, че не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. Излагат се съображения и се сочи, че за да настъпи падежа и изискуемостта на вземането е необходимо ценната книга да бъде предявена за плащане. По повод последното оплакване относно отказа на съда да привлече трето лице се сочи, че за това има влязло в сила определение на Окръжен съд. На последно място са развити съображения във връзка с това, че по договора за кредит банката е получила удовлетворение на претенцията си, тъй като се е възползвала от другите обезпечения. Поради това се иска да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение.

 

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

В с.з. за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Предмет на иска с правно основание  чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер.  В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Независимо от това, абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се абсолютизира, тъй като обикновено причината за неговото издаване са каузални отношения. Когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение. Когато страните по менителничната сделка съвпадат с тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането съществува или не.

 В Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/08 г. на ВКС, ТК, I отд. и Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/09 г. на ВКС, ТК, I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че основанието за сключване на определена сделка не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, както и че не във всички хипотези на нередовен запис на заповед, същият има характер на разписка, доказваща изпълнение по договор за заем между издателя и поемателя. Изложени са съображения, че при поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си.

 По въпроса за разпределението на доказателствената тежест ВКС се е произнесъл с: Решение № 149/5.11.2010 г. по т. д. № 49/10 г. на ТК, I отд., Решение № 173/12.01.2011 г. по т. д. № 901/09 г. на ТК, I отд. и Решение № 119/8.07.2011 г. по т. д. № 1160/10 г. на ТК, II отд. Съгласно с дадените разрешения по чл. 290 ГПК кредиторът, независимо от процесуалното си качество, следва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си. Когато длъжникът - издател не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, то кредиторът - поемател по ефекта не е задължен да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича. Общото оспорване на вземането по редовен от външна страна запис на заповед не представлява възражение на длъжника срещу съществуването на задължението. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение. В този случай, тежестта на доказване е на ищеца - поемател по записа на заповед. В случая  са били направени такива възражения и е установено, че на 04.09.2013 г. „Банка ДСК” е получила и плащане от Българска банка за развитие” АД  в размер на 11 484.10 лв. общо задължение по кредита към 23.07.2013 г. и 854.21 лв. разноски за държавни такси, съгласно гаранционно споразумение с МТСП., т.е банката е получила удовлетворение на претенциите си. Поради това ответникът не дължи плащане по издадената заповед за изпълнение, тъй като това би довело да неоснователно обогатяване на ищеца.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 860 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 582/08.07.2014 г. по гр.д. № 5233/2013 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Банка „ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.” № * да заплати на П.З.К.,***, сумата от 860 /осемстотин и шестдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: