Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 10.10.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 463 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Д. в качеството му на пълномощник на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“, № *, против решение № 622/2014 г. по гр.д. № 695/2014г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Община – Сливен иск  с правно основание чл. 213 ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 1009.93 лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка“Бонус Каско“, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.02.2014 г. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на  420.00 лв. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и е постановено в противоречие със събраните по него доказателства. Страната счита, че  неправилно съдът не е кредитирал свидетелските показания, както и неправилно е изслушал първо изготвената съдебно автотехническа експертиза, а след това е изслушал свидетели. Посочва, че по делото няма съставен протокол за ПТП, тъй като съгласно инструкциите на комисията за финансов надзор и наредба № I-169/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР и застрахователните компании при настъпване на застрахователни събития свързани с МПС не е необходимо индцидентите да бъдат посещавани от органите на КАТ за установяването им. В този случай инцидентът не бил посетен от орган на КАТ , но бил уведомил КАТ за настъпилото произшествие. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски на страната за двете инстанции.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск. Б. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна посочва,че първоинстанционният съд не е допуснал законово нарушение при постановяване на обжалваното решение и че същото е правилно и законосъобразно. Посочва че ищецът не е бил доказал наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно: недоказан останал фактът на настъпване на ПТП. Това обстоятелство се установявало единствено от свидетелските показания на водача на автомобила, който се явявал заинтересовано лице, тъй като в негова полза е била сключена застраховката. Отделно от това за момента на настъпване на ПТП било представено удостоверение от 09.01.2012 г., което се касае за ПТП, регистрирано на 26.10.2012 г. ,т.е. събитието по което се твърди, че е било изплатено обезщетение е било регистрирано в дневник на КАТ десет месеца по-рано от настъпването му. С оглед изложеното страната счита, че това удостоверение не може да се явява  официален свидетелстващ документ за настъпване на ПТП и не може да се ползва с обвързваща доказателствена сила относно мястото и начина на настъпване на ПТП, причините за настъпването му и причинените вреди. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.  

В съдебно заседание въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ се представлява от адв.Д. , която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Отделно от това в писмено становище процесуалният му представител адв. Д. заявява, че поддържа въззивната си жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна Община - Сливен се представлява от юриск. Б., надлежно упълномощена. Същата моли въззивната жалба да не бъде уважена, а да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 21.07.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 22.07.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 213 от КЗ за присъждане на сумата 1009.93 лв. , изплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско“ , ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

За уважаване на исковата претенция ищецът е следвало да докаже факта на настъпване на ПТП, причинените от него вреди, факта на изплащане на обезщетение, факта на наличие на застрахователни взаимоотношения между застрахователното дружество и собственика на автомобила претърпял ПТП.

По делото са налице доказателства, които установяват наличието на застрахователни правоотношения по валидна застраховка „Бонус Каско“  между ищеца и ползвателя на автомобил марка „Мерцедес“ модел S- 500 с рег. № СН 66 66 АК – „Екоенержи“ ЕООД. Налице са доказателства за извършени плащания на сумата от 1009.93 лв. , изплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско“. В настоящото производство ищецът не е успял да проведе успешно доказване на твърдението си за настъпило ПТП, както и за размера на причинените от ПТП вреди. Тъй като обаче размерът на причинените вреди би следвало да се разгледа в контекста на установено ПТП, съдът счита че не необходимо да излага своите аргументи по отношение на това защо счита, че те  не са установени по размер, макар че в тази връзка следва да се  вземе предвид заключението на вещото лице. Основният въпрос даващ основание да се отхвърли исковата претенция е, че фактът на настъпване на ПТП не е безспорно установен. Въобще не може със сигурност да се твърди, че е имало такова ПТП. За установяването му ищецът е представил докладна записка от полицай Т. до началник сектор „КК – ОД – МВР“ гр. Сливен от 13.02.2013 г., в която същият  е докладвал за това, че на 26.10.2012 г. е посетил ПТП с участващ лек автомобил с рег. № СН 66 66 АК. Тази докладна записка  има характер на частен документ, тъй като никъде не е отразено тя по някакъв начин да е входирана в официален регистър на МВР. Ищецът е представил и удостоверение № 20, което обаче е без изходяща дата и изходящ печат, което удостоверява, че М. Р. е участвал в ПТП с автомобил с рег. №№ СН 66 66 АК на 26.10.2012 г.  Третото доказателство установяващо факта на настъпване на ПТП са свидетелските показания, които са дадени от свид. М. Р., който е управлявал застрахования автомобил. На практика по делото липсва официален свидетелстващ документ, който да е издаден от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност при спазване на предвидените от закона ред и форма и който документ да установява с материална доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице са се осъществили, така както са удостоверени в документа. Свидетелските показания са ненадеждни, тъй като са дадени от лице, което е управлявало автомобила, за който се твърди, че е претърпял ПТП. Тъй като те противоречат на заключението на вещото лице по отношение на механизма на настъпване на ПТП и обема на вредите , съдът е разколебан в тяхната безпристрастност и обективност. Съществуват сериозни съмнения и по отношение на това, че за настъпилото ПТП КАТ е бил своевременно уведомен, издадените удостоверения и докладна записка не са официално изходирани от регистър на КАТ.

Предвид всичко изложено съдът намира исковата претенция за недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна за юрисконслулстско възнаграждение в минимален размер от 300.00 лв.

 

По тези съображения, съдът 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 622/15.07.2014 г. по гр.д. № 695/2014г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“, №  да заплати на Община – Сливен с адрес гр. С., ул. Ц. О. „ № * сумата от 300 .00 (триста) лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.