Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 217

 

гр. Сливен, 18.09.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септември  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   467  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 17 от ЗЗДН.

 

Обжалвано е решение №  610/14.07.2014 г. по гр.д. № 2840/2014 г. на СлРС, с което е отхвърлена молбата на  Ю.Г. К. ЕГН  ********** *** за признаване за установено по отношение на  И.Х.И. ЕГН ********** *** *, че е осъществил на 12.06.2014 г. спрямо нея домашно насилие, като неоснователна и недоказана.

 

Във въззивната жалба се твърди, че решението е необосновано.  Прави се разбор на събраните пред районния съд доказателства и се сочи, че е налице емоционално насилие, а заплахите за физическа разправа,  които са го довели, представляват насилие по смисъла на закона. На следващо място е посочено, че е представена декларация по чл. 8 ал. 1, която съдът е игнорирал и не е ценил.  Жертвата на домашно насилие може да докаже факта на това насилие и само с декларация, а по делото няма доказателства, които да опровергават доказателствената стойност на тази декларация. Поради това се сочи, че е нанесено емоционално насилие, което представлява причиненото краткотрайно, непосредствено след инцидента, разстройство у пострадалата на психическото й състояние и се иска да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени изцяло решението на районния съд и да се постанови ново, с което да бъде издадена ограничителна заповед и на И.И. да бъдат наложени ограничителни мерки, като му бъде забранено да приближава на по-малко от 50 м. за срок от 18 месеца жилището обитавано от жалбоподателката в с. Калояново и местоработата й - Професионалната гимназия по текстил и облекло „Добри Желязков „ Сливен, както и местата за социални контакти и отдих.

В срока по чл. 17 ал. 3 от ЗЗДН не са постъпили възражения от насрещната страна.

В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на молбата.

   Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Не се установява, с оглед събраните доказателства, ответникът да е обективирал такова, агресивно по своя характер, поведение. Той е потърсил съдействие от длъжностни лица, което изключва да е имал намерение да се саморазправи с ищцата. Вярно е, че е представена декларация, но от събраните доказателства е оборена нейната доказателствена стойност, тъй като не е било упражнено насилие върху бившата съпруга, нито пък се установява наличие на пряка или последваща опасност за живота и здравето й. Твърденията, че е нанесено емоционално насилие, което представлява причиненото краткотрайно, непосредствено след инцидента, разстройство у пострадалата на психическото й състояние не се подкрепят от установените обстоятелства.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 610/14.07.2014 г. по гр.д. № 2840/2014 г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: