Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 24.09.2014 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и четвърти септември през двехиляди и четиринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                       МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 468 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 596/10.07.2014г. по гр.д. № 170/14г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Й.И.Й. против „Българска телекомуникационна компания“ АД, гр. София искове по чл. 79 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и чл. 79 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови подаването на телефонния и телевизионния сигнал в дома на ищеца, както и да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 лв. и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 900 лв.

С въззивната си жалба ищецът в първоинстанционното производство атакува изцяло решението, като заявява, че то е неправилно, материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че решаващият съд неправилно е приел, че той е неизправна страна в договорните отношения, понеже не е заплатил в срок задълженията си, твърди, че отношенията му с ответното дружество по повод заплащане на дължимите суми са уредени. Счита, че не дължи неустойки, понеже договорът от 02.08.11г. не е бил прекратен, тъй като чрез подписването на 15.05.13г. на допълнително споразумение към договора за електронни и съобщителни услуги, срокът е продължен, макар и при променени условия. Твърди още, че от 10.06.13г. ответното дружество едностранно е блокирало телефонния и телевизионния сигнал, но продължило да издава фактури, за услуги, които не са ползвани от въззивника. Заявява, че са събрани достатъчно доказателства за претърпените от него тормоз и неудобства, както и за направените разходи. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени решението на СлРС и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло исковете му. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явяв лично, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал., Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Поради това, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си по подразбиране към тези на решаващия съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

По начало не се спори, че между страните е съществувало валидно договорно правоотношение с предмет доставяне на мобилни съобщителни услуги, възникнало на 02.08.11г. със срок от една година. Безспорно е установено чрез събраните годни, относими  и неоспорени писмени доказателствени средства, че преди изтичане на срока, ответникът погрешно е отразил, че от 10.05.12г. е сключена сделка от разстояние, с нови условия, като изразеният от ищеца отказ е отразен по-късно в системата – на 25.03.13г., когато вторият договор е анулиран и са възстановени старите условия по договора от 02.08.11г., който пък, след 02.08.12г., вече се е трансформирал в безсрочен. Установява се от представените фактури, че ответникът е начислявал суми съобразно съответните тарифни планове и с оглед ОУ. Извършил е корекции, в съответствие с тях, единствено по отношение на тези условия за услуги, които според анулирания договор, са били по-благоприятни от тези по предходния, като е преизчисли задълженията на ищеца каквито биха били, ако анулираният на 25.03.13г. договор изобщо не е бил прилаган. По-късно, след вече валидното сключване на 25.04.13г. на договор от разстояние за 24 месеца, /за което ищецът е подписал допълнително споразумение от 15.05.13г./, правата и задълженията на страните са се уреждали вече по условията, уговорени с него. Категорично е установено, че ищецът след този момент не е заплащал редовно, изцяло и в срок услугите, което довело до закриването им на 27.09.13г. от страна на ответното дружество при условията на чл. 144.1 б. а от ОУ, поради неплащане на пет броя задължения по издадени фактури. Частичните плащания през м.м. 06 и 07 2013г. са погасили само задължението по фактурата от м.04.2013г.

Така изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло несъстоятелни. Горните фактически констатации почиват на събраните еднозначни, неоспорени и безпротиворечиви писмени доказателства. За да се приеме твърдението на въззивника, че той е бил изправен по договора, той следваше да докаже или, че е престирал пълно, точно и в срок задължението си, или, че липсата на престации се дължи на причини, за които той не отговаря. Доказателства в тази насока не са ангажирани.

Поради това, щом прекратяването на договора между страните е вследствие на неговото неизрядно поведение, са се активирали и обезщетителните клаузи и той е дължал на ответното дружество както неизплатените главни задължения, така и договорна неустойка, а с оглед липсата на договорни отношения след 27.09.13г., за ответника не съществува задължение да престира услугите. По тази причина пък, не може да се ангажира неговата гражданска отговорност за имуществени и неимуществени вреди.

Ето защо всички искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

След като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, въззиваемата страна не е направила разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                             

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 596/10.07.2014г. по гр.д. № 170/14г. на СлРС.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: