Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,18.11.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 М. БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря М.Т. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 471 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против решение № 632/15.07.2014 г. по гр.д. № 697/2014 г. на СлРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на И.Н.И., ЕГН **********,***, сумата от 900.00 лв., представляваща причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян дискомфорт, като лишения, несгоди, унижения от невъзможност да живее в имота си, ползвайки електричество за нуждите на себе си и на домакинството, както и невъзможност да отдаде под наем склад, невъзможност да се занимава с обичайната си дейност в резултат на прекъсване на ел.захранването в имот, находящ се в С.Г., общ. С., ул. „В.З.“ № * за периода от 15.11.2011 г. до 15.04.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 05.02.2014 г. до окончателното й изплащане. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия И. деловодни разноски в размер на 650.00 лв.

Във въззиввната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Посочено е, че събраните по делото доказателства не следва да бъдат тълкувани в смисъл, че предявените искове са основателни. В този смисъл обжалваното решение не отразявало действителната правна обстановка. От данните по делото безспорно било установено, че единствена причина за липса на снабдяване с електричество в обекта на ищеца било неговото поведение, изразяващо се в това, че не е желал да заплати дължимите суми. Електроснабдяването било възстановено веднага след като той е заплатил дължимото към ответника за ползвана електроенергия и цена за достъп. От друга страна било безспорно установено, че до предявяване на исковата молба въззивникът не е бил уведомен и не е знаел, че обекта, който представлявал работилница за месо, всъщност служел за жилище на ищеца. Въззивникът заявява, че имал правно основание да прекрати снабдяването с електрическа енергия на имота, собственост на ищеца, тъй като същият не е бил заплащал дължимите суми и своевременно е възстановил електроснабдяването след като ищеца е заплатил дължимото.

Въззивникът посочва в жалбата си, че всички данни, с които е разполагал, са били в посока, че имотът на ищеца е стопански обект, на който не може да плати доставена електроенергия за битови нужди. Предишният клиент на обекта – ЕТ „Аруана – Димитринка Ляева“ е бил търговец, небитов клиент. Със заявление от 15.11.2011 г. въззиваемият бил поискал започване на продажба на електрическа енергия в обекта, но с това заявление, както и по-късно, не е представил доказателства за смяна на статута на имота от стопански в битов. С оглед на това не е можело и не може при условие, че не е бил сменен статутът на обекта, ищеца да се освободи от заплащане на цена за достъп. Въззивникът счита, че не са налице основанията на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, за да се приеме, че ищецът има характеристиките на битов клиент, съответно неговите права. Счита, че в случая е безспорно доказано, че ищецът е „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ, поради което дължи цена за получените мрежови услуги. Тази цена не е била заплатена в договорните срокове, което довело до прекратяване на електроснабдяването на обекта. Това прекратяване обаче било по вина на ищеца, а не на ответника. С оглед на това въззивникът нямал вина за настъпване на твърдените в исковата молба щети. Дари да били налице щети, те били пряка и непосредствена последица от поведението на ищеца, а не на въззивника.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло. Претендират се деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият И., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв.О., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 30.07.2014 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 05.08.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са основателни.

Пред първоинстанционния съд е било претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди от въззивника на въззиваемия, поради неизпълнение на договорни отношения, а именно поради незаконосъобразно прекратяване на доставената електроенергия, което довело до чувството на дискомфорт, срам, уронване на чест и добро име в обществото, душевно и психическо страдание.

В тежест на въззиваемия е било да докаже, че е изпитал твърдените по-горе страдания, а в тежест на въззивника е било да докаже, че е имал законно основание да прекрати доставянето на електроенергия на въззиваемия.

Не се спори между страните, че са имали договорни правоотношения. Въззиваемият, като собственик на недвижим имот, находящ се в с.Г., ул.В.З. № *, е бил ползвател на електрическа енергия, която му била доставена от въззивното дружество. Съдът счита за безспорно доказано по делото, че процесният имот е имал качеството на небитов, обект за стопанска дейност. Това се установява от приложените към делото доказателства, а именно заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия от 15.11.2011г., от което е видно, че въззиваемият И. е посочил, че желае да получава електрическа енергия за стопански обект, находящ се на по-горе посочения адрес, както и от приложения към делото нот.акт № 60 от 01.09.1995г., в който е отразено, че Й.С. е била призната за собственик на недвижим имот, представляващ сграда за стопанска дейност. Че процесният имот е със стопанско предназначение е видно и от представения по делото договор за наем от 2005г., в който той е описан като „работилница за мляно месо и месни заготовки“. Предвид безспорното установяване на това доказателство съдът счита, че следва за обекта, собственост на ищеца И., да важат разпоредбите на §1 т.41а б.а от ДР на ЗЕ както и решение № Ц-22/29.06.2011г.  на ДКЕВР, според което цената за достъп за стопанските клиенти /“небитови клиенти“ - §1 т.33а от ДР на ЗЕ/ е 0,01500 лева за всеки киловат, предоставена мощност на ден.

Твърденията на ответника са, че основанието за прекратяване на снабдяването с електроенергия на обекта е наличието на неплатени суми от страна на ищеца. Твърди се, че недължимите суми са били формирани само и единствено от неизплатени такси за цена за достъп до електроенергия. Това твърдение се доказва от представените по делото справки за задължението на ищеца, както и от представените фискални бонове и фактури при съпоставянето, на които се установява, че сумите, посочени в справките съответстват на сумите по фискалните бонове. Ищецът не е оспорил това твърдение на ответника и по никакъв начин не го е опровергал. С оглед на това съдът счита за установено, че единствените суми, поради които е било спрямо електрозахранването на ищеца са били неизплатените суми, дължими за достъп до електроенергия.

В чл. 11 т.1 от ОУ на ЕВН клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. В т.8 т.2 от ОУ е посочено, че ЕВН ЕС има право да преустановява снабдяването с електрическа енергия до обекта на клиента при спазване на тези ОУ и действащото законодателство. В случая част от стойността на ползваната електрическа енергия се явява дължимата такса за достъп до електроразпределителната мрежа, която е следвало своевременно, ежемесечно да бъде заплащана от клиента – ползвател на услугите на ЕВН. Данните сочат, че ищецът не е изпълнявал това свое задължение своевременно, което е послужило за основание на ответното дружество да прекрати доставянето на електроенергия на процесния имот. В момента, в който дължимата сума е била изплатена електроснабдяването е било възстановено. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза безспорно е установено, че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа са били правилно начислявани.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да бъде прието за установено по делото, че ответното дружество без основание е прекратило достъпа до електроенергия на ищеца, като по този начин му е причинило, твърдените в исковата молба душевни страдания. Искът се явява неоснователен и недоказан, и поради такъв следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на лихва върху главницата.

Тъй като правните изводи на съда не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззивната страна в общ размер на 1197,00 лева, от които 519,00 за първа инстанция /200 лева вещо лице, 5,00 лева съдебно удостоверение, 314,00 лева юрисконсултско възнаграждение/ и 339,00 лева за въззивна инстанция /25,00 лева държавна такса и 314,00 лева юрисконсултско възнаграждение/. Тъй като с първоинстанционното решение въззиваемият И. е бил осъден да заплати 129,75 лева деловодни разноски на въззивната страна, в тази част решението е необжалвано и е влязло в сила, дължимата сума в цялост от 1197,00 лева следва да бъде намалена с 129,75 лева и по този начин въззиваемият следва да бъде осъден да заплати сумата от 1067,25 лева разноски за двете инстанции, от които 389,25 лева разноски за първа инстанция и 339,00 лева разноски за въззивна инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

         ОТМЕНЯ решение № 632/15.07.2014 г., по гр.д. № 697/2014г. по описа на Районен съд – Сливен

В частта, с която ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Х. Г. Д.“ № * е осъден да заплати на И.Н.И., ЕГН **********,***, сумата от 900.00 /деветстотин/лв., представляваща причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян дискомфорт, като лишения, несгоди, унижения от невъзможност да живее в имота си, ползвайки електричество за нуждите на себе си и на домакинството, както и невъзможност да отдаде под наем склад, невъзможност да се занимава с обичайната си дейност в резултат на прекъсване на ел.захранването в имот, находящ се в С.Г., общ. С., ул.„В.З.“ № * за периода от 15.11.2011 г. до 15.04.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 05.02.2014 г. до окончателното й изплащане.

         Както и в частта, с която ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Х. Г. Д.“ № * е осъден да заплати на И.Н.И., ЕГН **********,***, сумата от 650,00 лева деловодни разноски за първа инстанция,

 

 като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.И. ЕГН ********** *** частичен иск в размер на 1200,00 /хиляда и двеста/ лева против ЕВН България електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37 за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпян дискомфорт, като лишения, несгоди, унижения от невъзможност да живее в имота си, ползвайки електричество за нуждите на себе си и на домакинството, както и невъзможност да отдаде под наем склад, невъзможност да се занимава с обичайната си дейност в резултат на прекъсване на ел.захранването в имот, находящ се в С.Г., общ. С., ул.„В.З.“ № * за периода от 15.11.2011 г. до 15.04.2013 година, както и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 05.02.2014 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА И.Н.И. ЕГН ********** *** да заплати на ЕВН България електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37 деловодни разноски в размер на 1067,25 /хиляда шестдесет и седем лева и 0,25 ст./ лева за двете инстанции, от които 389,25 /триста осемдесет и девет лева и 0,25 ст./ лева разноски за първа инстанция и 339,00 /триста тридесет и девет/ лева разноски за въззивна инстанция.

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.