Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 17.10.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 473 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Съдът в закрито съдебно заседание от 25.09.2014 г. е извършил доклад на въззивната жалба и депозирания по нея отговор. По направените доказателствени искания е заявил, че ще се произнесе в съдебно заседание, след изслушването на становището на ответната страна.

В писмена молба от 15.10.2014 г. ректорът на въззиваемата Академия на МВР е изложил становище за неприемане на писмените доказателства по делото. Аргументите му са, че те са неотносими към спора. Единият от документите бил с дата предхождаща предявяването на исковата молба, а другият от 08.05.2014 г.  бил след като първоинстанционният съд се е произнесъл с определение по допускане на представените писмени доказателства. От друга страна те не следвало да бъдат приети и поради настъпилата преклузия по силата на чл. 266 ал.1 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв. М. в качеството й на пълномощник на А.Г.А., ЕГН ********** от гр.Валенсия, кралство Испания против решение № 549/2014 г. по гр.д. № 1631/2014г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Академията на МВР със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. „М. -4“ бул. „Ал. М.“ №* сумата от 13 227,80лв. представляващи разходи за издръжка, обучение и униформено облекло пропорционално на времето на неизпълнение на договор № 645/21.02.2004г. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на въззивамета страна и деловодни разноски в размер на 529,11 лв. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка.

Страната заявява, че не е успяла да подаде своевременно отговор на исковата молба, тъй като са били налице особени непредвидени обстоятелства,а именно трайното установяване за живеене и месторабота в Кралство Испания. Промяната на местоживеенето от гр. Барселона в гр. Валенсия, което било свързано с различни административни ангажименти, както и с търсенето на нова работа и обучение. За установяване на горните твърдения страната моли да се приемат като писмени доказателства три броя заверени преписи за присъствие по съдебен процес във Валенсия с дати 11.02.2014 г., 11.04.2014 г. и 20.05.2014г., от които било видно, че въззивникът е бил задължен да изпълнява постоянно наложените му юридически задължения. Всичко това му било попречило да получи надлежно книжата по делото и да депозира отговор на исковата молба в срок. Въззивникът счита, че бил изправен пред особени непредвидени обстоятелства и че с оглед на това неправилно първоинстанционният съд не бил приел за разглеждане направеното от негова страна възражение за погасяване на вземането му по давност, което съдът приел, че е преклудирано позовавайки се на настъпилата преклузия по чл. 133 от ГПК. На следващо място въззивникът посочва, че първоинстанционното решение било постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не било съобразено с настъпилата погасителна давност, каквото възражение е било направено в първото съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „б“ от ЗЗД, когато са на лице вземания за обезщетение за неизпълнен договор същите се погасяват с три-годишен давностен срок. Въззивникът счита, че възражението му за погасяване иска по давност е основателно. Начален момент на погасителната давност бил свързан с възникване на правото, което в конкретния случай е възникнало на 01.06.2010 г., тъй като към този момент е настъпил неизпълнение на договора от страна на ответника. Искът срещу него бил предявен на 28.03.2014 г., т.е. след изтичане на тригодишния давностен срок. Моли се да се постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендират се деловодни разноски.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от доц. В., законен представител на въззиваемата страна, с който жалбата е оспорена като неоснователна.  Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната счита, че не са налице  особени и непредвидени обстоятелства, които да са препятствали въззивника да депозира своевременно отговор на исковата молба, поради което това възражение се явява неоснователно. Обстоятелството, че въззивникът А. бил пребивавал в Кралство Испания нямало характер на извънредно непредвидено обстоятелство. Той бил разполагал с възможност да упълномощи адвокат, който да го представлява. На следващо място е посочено, че претендираното от АМВР вземане произтича директно от Закона, а не от Договора, който е бил сключен между страните и именно от разпоредбите на Закона ответникът е бил задължен да служи 10 години в системата на МВР,в  случая важала общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не специалната по чл. 11 б. “б“ от ЗЗД. В подкрепа на становището си страната цитира редица съдебни решения. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът А. не се явява. Представлява се от своя пълномощник адв. М., която поддържа въззивнта жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски. В писмени бележки отново посочва защо счита, че не е налице преклузия на правото на въззивника да направи възражение за изтекъл давностен срок, както и за това, че претендираното вземане е погасено с изтичането на тригодишен давностен срок.  

В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява.  

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 02.07.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.07.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място съдът счита, че следва още веднъж да посочи, че по настоящото дело не са се установили обстоятелства, които да имат внезапен и непредвидим характер за ответника по иска, поради които той да не е могъл своевременно да депозира отговор на исковата молба, с който да направи и възражението си за изтекла погасителна давност. Ответникът А. е получил на адреса си в гр. Сливен исковата молба с приложенията към нея, като тя е била получена от неговата майка М. И.. В съдебно заседание ответникът е посочил, че е разговарял с майка си и тя му обяснила какво е получила, но не била знаела какви са правните последици от неподаване на отговор. Знанието/незнанието на закона и на неговите последици е обстоятелство, което не е необичайно или изненадващо по своя характер. Ответникът е можел да упълномощи своевременно адвокат, който да защитава професионално интересите му. Фактът, че е сменил своето местопребиваване в Кралство Испания и че инцидентно му се налагало да взема участие в съдебно производство, също не е от вида на особените, непредвидени и необичайни обстоятелства, които да обосноват невъзможност от негова страна своевременно да депозира отговор на исковата молба.

По делото е безспорно установено, че между страните са съществували договорни отношения, по силата на които ответникът се е бил задължил след приключване на обучението му да работи в продължение на 10 години в структурите на МВР. Няма спор и относно обстоятелството, че този срок не е бил спазен. Той е започнал работа в системата на МВР на 24.11.2008 г., а е напуснал същата система на 15.05.2010 г. по собствено желание, като е издал длъжността си от 01.06.2010 г.

По делото е установено и че пропорционално на отслуженото време ответникът дължи сумата от 8 508.78 лв. за получени стипендии, 4 424.83лв. разходи и 294.19 лв. вещево и спортно имущество. Това се установява от приложената към делото справка, изготвена от ищеца, която не е оспорена от ответника.

По отношение на погасителната давност. Съдът намира, че възражението за погасяване вземането на ищеца по давност не следва да бъде разглеждано по същество, тъй като същото е преклудирано. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК, когато ответникът в установения срок не подаден писмен отговор, не вземе становище, не направи възражение, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211 ал.1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени и непредвидени обстоятелства. Трайната практика на съдилищата, обективирана в редица решения на ВКС /решение № 85/17.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010г./, както и постановеното тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК, предвижда, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба, като това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Тази практика е задължителна за съдилищата, поради което следва да се приеме, че направеното възражение за изтекла погасителна давност едва в първото съдебно заседание по делото е било преклудирано, поради което не следва да се разглежда от съда.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан в пълен размер. Същият следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззивемата страна би имала право на разноски за въззивна инстанция, но такова искане не е направено, поради което съдът не следва да присъди разноски за настоящата инстанция.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 549/27.06.2014 г. по гр.д. № 1631/2014г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.