Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    107

      Гр. Сливен, 11.12.2014г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при секретаря М.Т. и с участието  на  прокурора  Красимир Маринов, като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 481 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази :

Предявеният иск е за поставяне под запрещение и намира правното си основание в чл. 5 от ЗЛС във вр. чл.336 и сл. от ГПК.

Предявена е искова молба от З.В.М. против Д.В.М., негов брат, в която се твърди, че след трудова злополука през 1972 г. ответникът е с диагноза „Корсаков синдром, Деменция”, в което състояние е изпаднал след въглеоксидна интоксикация. Поради това заболяване е настъпила трайна загуба на работоспобността 100% с чужда помощ, определена пожизнено с експертно решение № 1734/26.08.1975 г. В резултат на заболяването се твърди, че ответникът е с увредено общо състояние, не може да се грижи за себе си, неспокоен е, възбуден, говори несвързани неща. Има нужда от постоянен придружител и чужда помощ. Твърди се, че не може да разбира свойството и значението на последствията от това, което върши. Постоянни грижи за него полага ищецът, назначен като личен асистент. Предвид горното от съда се иска да постави ответника под пълно запрещение.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в законоустановения срок не е депозирал отговор по нея.

В с.з. ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа изцяло предявеният иск и моли съда да го уважи.

В с.з. ответникът се явява лично, като не изразява конкретно и ясно становище по делото.

От фактическа страна се установява следното :

Ответника Д.В.М. е на 66 години. Няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания и нарушения в нервно – психическото развитие. Завършил средно образование. Пенсионер по болест от 1975 година. Разведен. Има син, с който не поддържат контакти. Към момента живее с брат си, който се грижи за него.

През 1972год. Ответникът е претърпял трудова злополука, като по време на производствен инцидент е влязъл да спаси други хора и се е натровил с въглероден двуокис.Изпаднал в безсъзнание. Постепенно соматичното му състояние се подобрило, но останали трайни мозъчни увреди. От тогава има неадекватно поведение, говори несвързано, не може да помни, измисля си разни неща. Често повтаря отделни думи или фрази на околните. Не може да се храни самостоятелно, да излиза да пазари, трудно намира дори тоалетната. Може да се облича сам, но често несъответно на атмосферните условия.

От 1988г. ответникът започнал да чува гласове, предимно на момичета, като казвал, че те му определят срещи. От две години е с тикоподобни движения на ръцете, станал още по – нервен и неспокоен.

Вещото лице при извършения медицински преглед е констатирало задълбочаване на паметовите нарушения, поява на слухови халюцинации и налудни идеи.

Вещото лице със спец „психиатрия” поставя диагноза „Деменция вследствие интоксикация с въглароден окис“. Заболяването представлява придобито слабоумие по смисъла на закона. Към момента няма лечение, което би могло да доведе до значително подобрение в състоянието на ответника.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са годни, относими и неоспорени от страните. Съдът придоби и лични впечатления от състоянието на ответника, които изцяло покриват гореизложеното, както и разпита в с.з. сестрата на ответника С.М..

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Предявеният иск за поставяне под пълно запрещение е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На първо място искът е допустим – ищецът е активно легитимиран да предявят настоящия иск с оглед разпоредбата на чл. 336, ал.1 от ГПК.

Налице са кумулативно дадените предпоставки на чл. 5 ал.2 от ЗЛС за поставяне на ответника под пълно запрещение, а именно: Налично тежко психическо заболяване, поради което ответника не е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за своите работи, като не разбира интересите си и не може да ги защитава.

Резултатите от медицинските изследвания показват, че към настоящия момент на ответника му липсва функционалния капацитет да обмисля своите действия и решения и е абсолютно невъзможно да направи задълбочена преценка на различните алтернативи на реакция или на по – дългосрочните последствия от дадено действие. Налице е прогресираща симтоматика на нервно - психическо заболяване, при което е настъпила емоционална – волева и личностнова болестна промяна с подтиснати интелектуално – паметови функции.

След преценка на степента на адекватна реакция на ответника и като взе предвид изложеното по-горе съдът намира, че следва да постанови решение, с което ответника бъде поставен под пълно запрещение.

След влизане в сила на решението, да бъде изпратен препис на органа по настойничество и попечителство по местожителството на ответницата – община Котел за назначаване на настойник на същия.

 

Ръководен от изложените съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д.В.М. с ЕГН ********** ***.

 

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община Котел за определяне на настойник.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

ОКРЪЖЕН   СЪДИЯ: