Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 268

 

гр. Сливен,  23.10.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N    484  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 547/26.06.2014 г. по гр.д. № 4655/2013 г. на СлРС, с което е осъден П.М.П., ЕГН ********** ***-6 да заплати на М.Е., гражданин на Република Турция, роден на *** г. от гр. Анкара, със съдебен адрес гр. С., ул. „К.” № *, ет. *, офис *, чрез адв. С.К., сумата 10 000 евро, с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба на 29.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата 782.33 лв., представляваща разноски по делото.

 

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е материално незаконосъобразно и необосновано, както и че същото е постановено в противоречие с процесуалния закон. Незаконосъобразен е извода на съда, че страните са били в облигационна обвързаност през 2010 г. която е послужила като основание за двата банкови превода. Сочи се, че страна по договора от 06.04.2010 г. както и по предварителния протокол от 16.7.2010 г. е МБАЛ „Д-р Пенкови” ООД, а физическото лице е участвало в подписването на тези документи в качеството на законен представител. Развиват се съображения за това, че физическото лице не е получавало средствата от двата превода, а титуляр на сметката е юридическото лице МБАЛ „Д-р Пенкови” ООД. Така в полза на ответника не са постъпвали суми от ищеца, а последният е наредил плащания на два пъти в полза на своя съконтрахент юридическото лице. Поради това искът спрямо ответника се явява неоснователен. На следващо място се сочи, че в случая не е налице хипотезата на чл. 59 ал.1 от ЗЗД, а се касае за друга правна квалификация, а именно такава по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Моли се да бъде обезсилено решението като недопустимо и да бъде прекратено производството или да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск. Моли да бъде прието писмено доказателство извлечение по движението на разплащателна сметка.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Пред първата инстанция не са навеждани доводи и не са представени доказателства затова, че банковата сметка, по която са преведени сумите е на юридическо лице, а не на ответника. Поради това е изтекъл срока за ангажиране на доводи в тази насока. Развити са съображения във връзка с основанията за извършените два банкови превода и се достига до извода, че към момента на извършването им няма правно основание сумите да се привеждат по сметка на юридическото лице. Изразява се становище, че направените искания по доказателствата не следва да бъдат уважавани, тъй като е изтекъл преклузивния срок за представянето им.  Иска се да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното.

 

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

За първи път във въззивната жалба е наведен доводът, че приведената от ищеца сума е по банкова сметка, ***, а не на ответника. Такива възражения не са били направени с отговора на исковата молба, поради което съдът ги намира за преклудирани.

Правната норма на чл. 59 ЗЗД, приложима към спорното правоотношение, изисква ищецът, позоваващ се на неоснователно обогатяване на ответника, да докаже и своето обедняване в същия размер, както и връзката между своето обедняване и обогатяването на ответника При иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде установено обогатяване, което е във  връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване. Следва да се има предвид, че тази връзка не е причинна т.е. обогатяването не е следствие от обедняването и обратно. За да бъде уважен такъв иск, трябва да бъде налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или група от факти.

Установено е по несъмнен начин неоснователното обогатяване на въззивника за сметка на въззиваемия-ищец. Ищецът е привел по банков път 10000.00 евро по сметка на въззивника. Целта на този превод е била да бъде учредено дружество, в което страните да притежават дялове или акции, но не се е стигнало до  учредяването на такова дружество и договорните отношения между тях са били прекратени. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в случая не е налице поведение на ищеца, което да дава основание да се приеме, че той е бил  неизправна страна. Поради това са налице елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД като ответникът дължи връщане на ищеца на получената сума, с която се обогатил за сметка на неговото обедняване.     

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но такива не  следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства да са направени.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 547/26.06.2014 г. по гр.д. № 4655/2013 г.   на Сливенския районен съд.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: