Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 269

гр. Сливен,  23.10.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 486    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 661/23.07.2014 г. по гр.д. № 1135/2014 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, вр. със Закона за потребителските кредити, че Б.Й.Б., ЕГН ********** *** дължи на „Кредисимо” АД /с предходно наименование „Глобекс Финанс” АД/ със седалище и адрес на управление гр.С., район „К. с.”, ул. „Б.” *, ет. *, офис *, ЕИК 175330437 сумата от 709.92 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 05.02.2013 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 26.09.2013 г., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 145 лв., като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост. Съдът е приел, че не е доказано сключването на договор за кредит, но този изводи противоречи със събраните по делото доказателства. Развити са подробни съображения за сключването на договор за кредит между ищеца и ответника. Безспорно е, че ответникът длъжник е получил сумата по договора за този кредит, спрял е да плаща изискуемите вноски, с което е нарушил договорните си задължения. На второ място се развиват съображения относно наличието на запис на заповед, който ответникът е издал в полза на ищцовото дружество. Развиват се съображения за това, че записът на заповед е издаден именно във връзка с наличието на договора за кредит. Именно затова в конкретният случай записът на заповед е предявен за сума, която включва главницата по договора за кредит, административните разноски по действията по събиране на вземането и начислената просрочена договорна лихва. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена. Направени са доказателствени искания за допускане на писмени доказателствени средства.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпила е писмена молба, с която се поддържа жалбата и се претендират разноски.

В с.з. въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска в пълния му размер.

   Съдът е приел за безспорно, че договора за кредит не е подписан, както е посочено в него, от двамата изпълнителни директори на Глобекс Финанс АД заедно. Подписът, който е положен в реквизита заемодател не  е бил оригинален подпис. Към договора за кредит липсвал подписан  погасителен план за погасяването на главница и лихва.В самия договор липсвало уговаряне на размера на дължимата договорна лихва. Освен това не е било ясно и какъв е самия договор, тъй като носи наименованието договор за  кредит, както се твърди от ищцовото дружество при изменението на основанието на иска, а в него страните са посочени като заемополучател и заемодател. Освен това общите условия на Глобекс Финанс АД не са подписани от ответника. Предоставената с разписката сума е в размер на 150лв, а записа на заповед е издаден на същата дата е за сума в размер на 1000лв.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Независимо от това, абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се абсолютизира, тъй като обикновено причината за неговото издаване са каузални отношения. Когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение. Когато страните по менителничната сделка съвпадат с тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането съществува или не.

 В Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/08 г. на ВКС, ТК, I отд. и Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/09 г. на ВКС, ТК, I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че основанието за сключване на определена сделка не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, както и че не във всички хипотези на нередовен запис на заповед, същият има характер на разписка, доказваща изпълнение по договор за заем между издателя и поемателя. Изложени са съображения, че при поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си.

В случая е безспорно, че записът на заповед е подписан във връзка с договор за кредит. Безспорно е установено от назначената по делото експертиза, че размерът на непогасеното вземане от ответника съгласно погасителния план и общите условия е в размер на 149.00 лв. главница и 375.48 лв. лихва.  Същевременно няма данни да са били направени разноски, така както е претендирал ищеца. Безспорно е също, че ответникът е извършил едно плащане, с което е погасил оскъпяването за първия период , както и минимална част от главницата в размер на 1.00 лв. Сключеният договор за кредит е в писмена форма, подписан е от  ответника и представителят на ищеца. Поради това направените от ответника възражения, че договорът е сключен без представителна власт, са неоснователни, тъй като договорът е сключен от  дружество и няма доказателства представляващият го да се е противопоставил на това. Напротив, налице е съгласие за сключването на този договор. Така решението  се явява частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в частта над размера на сумата от 149.00лв. и за тази сума искът следва да бъде уважен.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от иска в размер на сумата от 92,37 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси, а на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска за тази и първата инстанция, съответно – 206,07 лева за тази инстанция и 247,71 лева за първата, поради което и решението над този размер следва да бъде отметено..

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 662/23.07.2014 г. по гр. д. 1135/2014 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 връзка с чл. 415 ал. 1  във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка със закона за потребителските кредити, че Б.Й.Б. ЕГН ********** *** дължи на  „Кредисимо” АД с предишно наименование „Голуекс Финанс” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., район „К. С.” ул. „Б.*. ет. * офис *, ЕИК 175330437 сумата от  709.92 лв. ,представляваща главница по запис на заповед   ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 145.00 лв. до размера на сумата от 149.00 лв. главница, КАТО ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

Признава за установено по отношение на  Б.Й.Б. ЕГН ********** ***  и „Кредисимо” АД с предишно наименование „Голуекс Финанс” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., район „К. с.” ул. „Б.” *-*. ет. * офис *, ЕИК 175330437 , че Б.Й.Б. дължи на дружеството сумата от  149.00лв. /сто четиридесет и девет лева/ представляваща неплатена главница по договор за кредит, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2286/27.09.2013г. по ч.гр.д. № 362682013 г. на СлРС.

 

ОТМЕНЯ решение № 662/23.07.2014 г. по гр. д. 1135/2014 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е осъден Кредисимо” АД с предишно наименование „Голуекс Финанс” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., район „К. с.” ул. „Б.” *-*. ет. * офис *, ЕИК 175330437 да заплати на Б.Й.Б. ЕГН ********** *** сумата от 300 лева, представляваща направени разноски над размера на сумата от 247, 71 /двеста четиридесет и седем лв и 71 ст/ лева.

 

ОСЪЖДА Б.Й.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Кредисимо” АД с предишно наименование „Голуекс Финанс” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., район „К. с.” ул. „Б.” *-*. ет. * офис *, ЕИК 175330437 сумата от 92,37 лв. / деветдесет и два лб и 37 ст/ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси по делото.

 

ОСЪЖДА Кредисимо” АД с предишно наименование „Голуекс Финанс” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., район „К. с.” ул. „Б.” *-*. ет. * офис *, ЕИК 175330437 да заплати на Б.Й.Б. ЕГН ********** *** сумата от 206,07 лв. / двеста и шест лв и 7 ст./ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 662/23.07.2014 г. по гр. д. 1135/2014 г. на Сливенския районен съд в останалата обжалвана част.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: