Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №249

 

гр. Сливен, 09.10.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №489 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №634/16.07.2014г. по гр.д.№1881/2014г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Община Сливен да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София сумата от 3150,66лв., представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Каско“ за щети, причинени на трето лице в резултат на управление на МПС – пропаднало в необозначена дупка, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2014г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 766,03лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Община Сливен, който обжалва решението изцяло.

В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място посочва, че ищецът не е доказал безспорно датата и мястото на инцидента, механизма му, в т.ч. причините за настъпването му. Единственото доказателство в тази насока – протокола за ПТП бил без посочена година и не може да свидетелства за точната дата на инцидента. Районният съд неправилно приел, че това е 2013г., с оглед подаването на заявлението за щетата след това, но това не означавало безспорно, че годината е 2013г., като можела да бъде 2012г., 2011г. Датата на инцидента не била установена и със свидетелските показания. Освен това посочва, че не са посочени в протокола за ПТП характеристиките на дупката, а това е обстоятелство от значение за определяне на това дали попадането в тази дупка е довело да твърдените вреди. Счита, че е налице съпричиняване от страна на вода на автомобила, който макар и да е управлявал със скорост до максимално разрешената, не е управлявал със скорост, съобразена с пътните условия, съгласно изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е можел да предотврати настъпването на инцидента, респ. на щетите. Въззивникът посочва, че районният съд не е обсъдил факта, че отремонтирания автомобил е предаден на лицето на 03.09.2014г. /най-вероятно има предвид 2013г./, а фактурата за доставка на автомобилната гума е от 04.09.2013г., т.е. гумата е доставена в сервиза след като автомобила е върнат на водача в състояние, което го задоволява. На последно място посочва, че застрахователят не е представил пълномощното от собственика на автомобила за св.Т. да го управлява и да го представлява пред застрахователя и така не се установило по безспорен начин наличието на надлежно упълномощаване. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция изцяло.

С въззивната жалба не са направени доказателствени и процесуални искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София чрез пълномощника си ад.Д., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че водачът на автомобила се е движел със съобразена скорост, тъй като максимално разрешената такава за процесния пътен участък е 50 км./ч. Доказана била и причинната връзка между ПТП и щетите по автомобила. Относно датата на издаване на фактурата, посочва, че съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС фактурата следва да се издаде не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, следователно същата е издадена в срок. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Община Сливен, редовно призована, не се представлява.

В с.з. въззиваемото дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник – адв.Д., който поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е регресен иск на платилия обезщетение по застраховка „Каско“  застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От представените и неоспорени пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туарег“ с рег. №СА 6432 РР към датата на настъпване на застрахователното събитие. От представените платежни нареждания се установява заплащане стойността на извършения на увредения лек автомобил ремонт на извършилият го оторизиран сервиз. Няма данни, както и твърдения, ответникът да е заплатил тази сума на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че на 18.08.2013г. е настъпило ПТП с материални щети в резултат от попадане на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туарег“ с рег. №СА 6432 РР в дупка, находяща се на пътното платно на ул.“Керамична“, гр.Сливен срещу „Терснаб“. С оглед възраженията на въззивника относно точната дата на произшествието, отразена в протокола за ПТП, следва да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Безспорно в протокола за ПТП не е отразена годината /само дата и месец/, но правилно районният съд е приел, че тя е 2013г. при сравнение с останалите, неоспорени по делото доказателства, в т.ч. заявление за изплащане на застрахователно събитие, в което изрично е посочена датата на събитието – 18.08.2013г. и е посочен, описан /със съответния номер/ и протокола за ПТП, който е приложен и е неразделна част от преписката, образувана по щетата. Заявлението е подадено на 19.08.2013г., като представител на застрахователя е извършил оглед на автомобила и опис на щетите, съвпадащи с тези, описани в протокола за ПТП. Анализирайки доказателствата се установява безспорно точната дата на произшествието. Следва да се отбележи, че протокола за ПТП не е оспорен от ответната страна с отговора на исковата молба, в т.ч. в частта относно датата. Възражения в тази насока са направени едва в устните състезания. Поради това въззивният съд споделя напълно извода на СлРС, че след съпоставка с останалия събран по делото и неоспорен от страните доказателствен материал се установява точната дата на произшествието.

Въпросната улица /ул.”Керамична”/, като находяща се в населено място – гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община Сливен чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено /от свидетелските показания и протокола за ПТП, ползващ се с материална доказателствена сила и неоспорен от ответната страна/, че по ул.”Керамична”, гр.Сливен е била налице дупка на пътното платно, несигнализирана и необезопасена, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.

За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя /в случая ул.”Керамична”/ и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От събраните пред районния съд доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице, безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния автомобил през дупка на пътното платно, а тя е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община Сливен. Във връзка с възраженията на въззивника, че не са установени характеристиките на дупката, довела до инцидента, следва да се отбележи, че те се установяват при съвкупният анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства – свидетелските показания и протокола за ПТП, като и самото вещо лице е посочило, че при огледа на място улицата била осеяна с кръпки, като имало дупки с различна дълбочина. Това потвърждава показанията на свид.Тосев, че имало много дупки и въпреки опитите му да се предпазва от тях е попаднал в процесната, която не е могъл да избегне.

По делото са безспорно установени и причинените на автомобила увреждания и тяхната стойност. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че стойността на вредите, описани в протокола за ПТП, в описа на претенцията по застрахователната преписка и отремонтирани от оторизирания сервиз възлиза на сумата от 3150,66лв., съгласно издадената от сервиза фактура за ремонт. Стойността на вредите се установява и от другите представени по делото фактури за части и труд, от оценката на вещо лице при застрахователя и от отговора на въпроси на вещото лице по назначената експертиза пред районния съд. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че стойността на щетите следва да е посочената, а не тази по заключението на вещото лице по назначената съдебна авто-техническа експертиза, която е определена на база методиката по Наредба №24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Въззивният съд споделя напълно извода на СлРС в тази насока за неприложимост на методиката по цитираната наредба, но не само на база разпоредбата на чл.4 от Методиката към наредбата. Следва на първо място да се отбележи, че Наредба №24/08.03.2006г. урежда реда и условията за извършването на задължително застраховане по застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците /чл.1, ал.1 от Наредбата/, като Методиката към нея е за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени от МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /чл.1 от методиката/ В случая се касае за претенции по имуществена застраховка „Каско“. Поради това и във връзка и с посочения от районния съд чл.4 от Методиката, същата е  неприложима в случая.

Във връзка с възражението на въззивника относно датата на фактурата за доставка на автомобилна гума – това, че е след предаване на отремонтирания автомобил на упълномощеното лице, следва да се отбележи, че това обстоятелство е неотносимо към спора и не обосновава извода, че този разход не е направен във връзка с ремонта на процесния застрахован автомобил. С оглед разпоредбата на чл.113, ал.4 от ЗДДС е напълно възможно, законосъобразно и практически оправдано доставката да е извършена преди датата на издаване на фактурата и в случая съда приема, че това е така, тъй като на лицето е предаден автомобила отремонтиран, приет от него без възражения.

С оглед изложеното, съдът приема, че сумата от 3150,66лв. представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от Община Сливен на основание чл.49 от ЗЗД и която сума покрива изцяло настъпилите в резултат на ПТП вреди.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Сливен по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ.

Във връзка с възражението на въззивника, че по делото не е представено пълномощното на свид.Тосев, с което собственика на автомобила го упълномощава да го представлява през застрахователя, следва само да се посочи, че такова доказателствено искане не е правено пред първата и пред настоящата инстанция. Самия факт на упълномощаване е бил налице и е посочен още при подаване на предложението за сключване на застраковката „Каско“ по отношение на увредения автомобил, като там изрично лицето Г.Т. е посочено като упълномощено по смисъла на КЗ лице. Както бе посочено, не е правено доказателствено искане за представяне на това пълномощно. Освен това в случая по силата на застраховката увреденият автомобил е отремонтиран в посочен от застрахователя сервиз, като не е налице плащане на застрахователно обезщетение в парични средства на увреденото лице, респ. на негов представител. Безспорно отремонтирания автомобил е застрахования с валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Каско“.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за неоснователно. По делото няма ангажирани от носещата доказателствената тежест Община Сливен доказателства относно наличието на твърдяното съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Установи се, че той е управлявал МПС със скорост около 40 км/ч. при допустима скорост от 50 км/ч. /чл.21, ал.1 от ЗДвП/, като не е имало друго ограничение на скоростта с поставен пътен знак. Водачът не е наказан по административно-наказателен път за нарушение на ЗДвП, поради което съдът приема, че не е извършил такова. Следва да се отбележи, че задължение на ответника е за обозначава и обезопасява дупките на пътя с цел осигуряване на безопасни условия за движение, а не задължение на водачите да знаят въпросните дупки, за да избягват преминаване през тези участъци.

С оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана в пълния претендиран размер.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба пред районния съд – 15.04.2014г. до окончателното й изплащане.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на ищеца в пълен размер направените от него разноски, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивната Община Сливен и тя следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер на 490,80лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №634/16.07.2014г., постановено по гр.д. №1881/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654, със седалище: гр.С., бул. “Ц. О.” №* да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано” №5 сумата от 490,80лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.