Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.10.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 493 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. К. в качеството му на пълномощник на И.С.П., ЕГН ********** *** против решение № 101/2014 г. по гр.д. № 603/2013г на Новозагорски районен съд, в частта с която въззивницата е осъдена да заплати на Н.С.Д. – К., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете П.Н.К., ЕГН ********** *** законната лихва върху сумата от 15 000,00 лв. представляваща неимуществени вреди считано от 07.06.2012 г. до 26.07.2013 г. Решението е обжалвано и в частта, с която  П. е осъдена да заплати на Д. – К. разноски по делото в размер на 223,00 лв., както и 50,00 лв. държавна такса в полза за държавата по бюджетна сметка на съда.

В жалбата е посочено, че в тези части решението е неправилно и необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и практиката на съдилищата. Съдът неправилно бил присъдил законна лихва на ищеца от датата на предявяване на исковата молба в съда 26.09.2013 г. по отношение на първия ответник ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, а не от датата на увреждането 07.06.2012 г. като от 07.06.2012 г. до 26.09.2013 г. е осъдил жалбоподателката да заплати законна лихва. Страната счита,че неправилно съдът е приел, че застрахователят не следва да отговаря за този период от време, тъй като не е бил надлежно уведомен. Твърди се, че така постановеното решение е неправилно и че въпросът за обема на дължимата престация от застрахователя при предявен пряк иск по чл. 226 ал.1 от КЗО срещу застрахователя, когато деликвентът не е уведомил застрахователя или го е уведомил след срока по чл. 224 ал.1 от КЗ е бил предмет на разглеждане в редица решения на ВКС. В съдебната практика било прието, че застрахователят дължи на увредения това, което би му дължал деликвентът по правилата на деликтната отговорност, т.е. тъй като причинителят на вредата изпада в забава и дължи законна лихва от момента на увреждането, без да е необходима покана, то застрахователят също дължи законна лихва от момента на настъпване на деликта, дори да не е бил уведомен от застрахования. Неуведомяването на застрахователя в срока по чл. 224 ал. 1 от КЗ представлява неизпълнение на договорните задължения от страна на застрахования и имал за последица правото на регресен иск от застрахователя срещу застрахования за платените лихви за забава, но това не било основание иска против застрахователя да бъде отхвърлен. Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено и застрахователното дружество да бъде осъдено да заплати законна лихва върху обезщетението от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба. Съответно предявеният иск против въззивницата П. да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.С. – пълномощник на К.. С него жалбата е оспорена като неоснователна, посочено е, че обжалваното решение е правилно и обосновано и е постановено в съответствие с материалния закон.

В законния срок по чл. 263 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от адв. С. пълномощник  на П.Н.К.. С него страната моли ако съдът приеме, че жалбата на П. е основателна и че с осъждането й е бил нарушен материалния закон и се постанови отменително решение в обжалваните от нея части, да бъде постановено изменение на решението, с което застрахователят да бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 15 000,00 лв. от датата на увреждането, както и разноски още в размер на 223 лв.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивницата П. не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. По отношение на насрещната въззивна жалба счита, че същата е основателна. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззивницата к. в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа насрещната въззивна жалба и заявавА, чеако съдът приеме за основателно възивната жалба то моли да бъде уважена и насрещната въззивна жалба. Претендира за разноски.

В съдебно заседание въззиваемото дружество ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, редовно призован, не се представлява.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 24.06.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.07.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Насрещната въззивна жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от малолетния П.Н.К.. Искът е бил предявен против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ и И.С.П. на основание чл.267 от КЗ поради наличие на валидно  сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при първия ответник. Исковата претенция е била частично уважена и първият ответник е бил осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 910,00 лв. ведно със законната лихва от 14.06.2014 г., както и 15 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.09.2013 г. Въззивницата П. е била осъдена да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди /в размер на 15000 лв./ за периода от 07.06.2012 г. /датата на настъпване на деликта/ до 26.09.2013 г. /датата на предявяване на исковата молба/.

Видно от исковата молба ищцата е претендирала обезщетение ведно с лихвата от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал.2 от КЗО застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахователя пред третото лице произтича от непозволеното увреждане. При настъпване на непозволено увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършване на деликта. Не е необходимо да му бъде отправена специална покана за изплащане на обезщетение. Ето защо след като прекият причинител на вредата дължи лихви за забава, от деня на увреждането и отговоря за тях пред третото лице, то и застрахователят следва да дължи лихви върху обезщетението от деня на увреждането без да е необходимо увреденото лице да му е отправило покана. В подкрепа на изложеното становище е и трайната съдебна практика на съдилищата /решение № 6/2010 г. по т.д. №705/2009 г. на ВКС; решение № 115/2009 г. САС по гр.д. № 1443/2008 г./

С оглед изложеното следва да се приеме, че лихвата за забава върху дължимото на ищцата обезщетение следва да се присъди от деня на увреждането, а именно от 07.06.2012 г.

Предвид тези съображения на съда следва да бъде изменено първоинстанцинното решение като в частта, с която въззивницата П. е осъдена да заплати лихва върху сумата от 15 000,00 лв. от 07.06.2012 г. до 26.09.2013 г., същото бъде отменено. За този период от време следва да бъде осъден застрахователят да заплати дължимата лихва върху присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.  Съответно пръвоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта, с която въззивницата П. е осъдена да заплати разноски в размер на 223,00 лв. За адвокатско възнаграждение, както и 50,00 лв. в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт. ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ следва да бъде осъдено да заплати допълнително 50 лв. държавна такса, в полза на държавата по сметка на бюджета на Съдебната власт, както и още 223,00 лв. деловодни разноски за първа инстанция направени от ищцовата страна. По този начин се уважава и депозираната насрещна въззивна жалба.

С оглед изхода на делото ЗАД „Булстрад  Виена иншурънс груп“ следва да бъде осъдено да заплати на И.П. деловодни разноски за въззивна инстанция  в размер на 775,00 лв. , от които 550,00 лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 25.00лв. държавна такса. Въззиваемото дружество би следвало да бъде осъдено да заплати и деловодни разноски на Н.С. – Д. – К., като майка и законна представителка на малолетното дете П.Н.К., за въззивна инстанция. Такива обаче пред настоящата инстанция не са доказани, поради което не следва да бъде уважавано направеното искане за присъждане на разноски от адв. С..

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 101/13.06.2014 г. по гр.д. № 603/2013г. по описа на Новозагорския районен съд в частта, с която е И.С.П. , ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Н.С.Д. – К., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете П.Н.К., ЕГН ********** *** законната лихва върху сумата от 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лв. представляваща неимуществени вреди считано от 07.06.2012 г. до 26.07.2013 г.

Както и в частта, с която И.С.П. , ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Н.С.Д. – К., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете П.Н.К., ЕГН ********** *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 223,00 /двеста двадесет и три/ лв.

 

Както и в частта, с която И.С.П. , ЕГН ********** *** е осъдена да заплати държавна такса в полза на държавата по бюджетната сметка на съдебната власт в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД гр. СЛ, район „Т.“, ул. „П.“ № * да заплати на Н.С.Д. – К., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете П.Н.К., ЕГН ********** *** и законна лихва върху сумата от 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лв. представляваща неимуществени вреди считано от 07.06.2012г. до 26.07.2013 г.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД гр. СЛ, район „Т.“, ул. „П.“ № * да заплати на Н.С.Д. – К., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете П.Н.К., ЕГН ********** *** и деловодни разноски за първа инстанция в размер на 223,00 /двеста двадесет и три/ лв.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД гр. СЛ, район „Т.“, ул. „П.“ № * да заплати и 50,00 /петдесет/ лв. в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД гр. СЛ, район „Т.“, ул. „П.“ № * да заплати на И.С.П. , ЕГН ********** *** сумата от 775,00 /седемстотин седемдесет и пет/ лв. , от които 550,00 /петстотин и петдесет/ лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 25.00 /двадесет и пет/ лв. държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.