Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 285

 

гр.Сливен, 11.12.2014 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 500 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.Б., пълномощник на Т.М.Т. ЕГН ********** *** *-*-* против решение № 507/14 г. по гр.д. № 2385/2013 г. по описа на РС – Сливен, с което въззивникът Т. е осъден да заплати на А.М.А. *** сумата от 2050.80 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 24.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 582.04 лв. В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно и че при постановяването му съдът не е извършил анализ на всички събрани доказателства. Според страната съдът неправилно кредитирал представеното по делото удостоверение № 0074/06.07.2011 г. от фирма „Ванина Експорт“ АД, което е било оспорено от ответника и по отношение на което фирмата издател е отговорила, че писмото не е заведено при тях в регистър. Съдът неправилно бил кредитирал и фактура № 0000011062 за закупуване на скоростна кутия от 21.08.2012 г. при условие, че ПТП е настъпило на 24.06.2011 г. Страната счита, че скоростната кутия на повредения автомобил не е била пострадала по време на ПТП, настъпило на 24.06.2011 г. и че по делото не е доказано, че тя е била увредена именно по време на това ПТП. Въззивникът оспорва кредитирането на заключението, представено от вещото лице пред съда. Счита, че заключението е било необосновано и неаргументирано, и че вещото лице неправилно е посочило в него каква е дължимата ставка за почасова работа в сервиз на марката „Дойц“, която се била занимавала с произвеждането на двигатели за тежкотоварни автомобили. На следващо място страната посочва, че по делото не е доказано и реалната подмяна на скоростната кутия. Счита, че неправилно съдът не е взел предвид обстоятелството, че ищецът не е оспорил извършения опис на щетите, изготвен от застрахователя. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

По делото е депозирана въззивна жалба и от третото участващо по делото лице ЗАД „Виктория“, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „И.“ № *-* против решение по гр.д. № 2385/13 г. по описа на РС – Сливен. Решението е оспорено изцяло. Посочено е, че неправилно СлРС е приел, че е налице причинна връзка между противоправното виновно поведение на Т.Т. и понесения от ищеца неблагоприятен имуществен резултат. Този извод на съда бил неправилен и необоснован. Жалбоподателят бил представил два броя Опис-заключения по застрахователната преписка, в които са били подробно описани повредените  вследствие на ПТП части в автомобила на ищеца. Описите били подписани от него, без възражение, което водело до извода, че той бил съгласен с описаните увреди така, както са констатирани от застрахователя. Страната счита, че уврежданията на скоростната кутия, тампон и висящ лагер, 4 бр. тампони и заден мост, 2 бр. тампони и диференциал, 2 бр. задни щанги, 2 бр. реактивни щанги, къси, 2 бр. реактивни щанги прави, 2 бр. реактивни щанги и трансмисия, описани в представените по делото фактури не са вследствие на процесното ПТП, поради което ищеца не следва да получи обезщетение за тях. Страната счита, че по делото не са събрани доказателства за това, че ищецът е реализирал разходи в размер на 3 530.80 лв. Същият бил представил фактури, но без касов бон, които не доказвали факта на ремонт на процесния автомобил и факта на плащане на посочените във фактурите стойности. Страната счита, че съдът неправилно е кредитирал изготвената авто-техническа експертиза, тъй като при изготвянето й вещото лице е използвало данни за стойността на сервизния час за товарни автомобили, вместо за леки автомобили. Счита, че посочената в допълнителното заключение стойност на сервизен час е силно завишена. Жалбоподателят посочва, че ищецът не е доказал че претендираните от него вреди са настъпили в резултат на процесното ПТП както и че стойността на ремонта на увредения лек автомобил е бил в размер на 3 530.80 лв. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове.

         В законния срок по чл.263 от ГПК  не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         С въззивната жалба и отговора по нея не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна Т. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззивната страна ЗАД „Виктория“ не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна Ал.А. не се представлява.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Т. на 27.06.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.07.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника ЗАД „Виктория“ на 30.06.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 14.07.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивните жалби да редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск против застрахованото лице А. за изплащане на разликата между платеното по застраховка „Гражданска отговорност“ от ЗАД „ Виктория „ сума и реално изплатената от увреденото лице сума за възстановяване на настъпилите вследствие на ПТП щети.

Съдът счита за безспорно установено между страните обстоятелството , че на 24.06.2011 г. в гр. Сливен е настъпило ПТП , при което автомобилът на ищеца е бил ударен отзад от автомобила на ответника А.. Били са нанесени щети , които са били описани в два протокола за оглед от застрахователя ЗАД „ Виктория „ с когото ответникът А. е бил сключил валидна застраховка „ Гражданска отговорност“. За описаните щети на увреденото лице е била изплатена сумата от 1476.00 лв.

При извършените огледи пострадалият не е направил възражение , но е направил такова веднага след като му е била изплатена сумата за обезщетение и то на няколко пъти. На всички негови възражения застрахователят е отговорил , че правомерно е изчислил дължимото обезщетение съобразно действащите към момента наредби като бланкетно е препратил към тях. По делото е извършена авто-техническа експертиза , при извършването, на която ВЛ се е ръководило от извършените от застрахователя описи и снимков материал и е посочило , че за същите тези щети , ( за които застрахователят е определил обезщетение в размер на 1476.00 лв. ) се дължи обезщетение в размер на 2796.00 лв.

За установяване размера на щетите ищецът е представил фактури №60, 6515, 3068, 61, 11062, 122, 6515, всичките те със съответните фискални бонове на обща стойност 3530.80 лв. Фактът дали фактурите се водят в съответните счетоводства или не, не може да разколебае извода , че плащанията са извършени от въззиваемия и то по повод претърпяното ПТП.

Съдът счита , че от обстоятелството , че нова скоростна кутия е закупена няколко месеца след настъпване на ПТП не може да се направи извод , че тя не е повредена именно вследствие претърпяното ПТП. Извършения оглед на автомобила е бил в статичен режим и е напълно възможно такава повреда да не се е установила. Така или иначе ВЛ е посочило , че претърпените вреди са на обща стойност 2796 лв.  Това е стойност много близка до тази претендирана от ищеца. Обстоятелството , че той е платил малко повече не означава , че не е извършил този разход. В този случай не може да се говори за злоупотреба, за завишаване цените от търговците или използването на по – скъп сервиз.

Съдът счита , че са неоснователни оплакванията на въззивниците , че ВЛ не е определило правилно средната сума , която се дължи за сервизен час. Макар при експертизата да са взети и данни от сервиз обслужващ товарни автомобили , в основната си част ВЛ е взело предвид цените на автосервизи обслужващи леки автомобили. Видно от експертизата в автосервиз „ Виктория Анто „ стойността на 1 сервизен  час е 25.00 лв, в автосервиз „ Сливен Ауто „  стойността е 20.00 лв, а в автосервиз „ Кале Ауто„ стойността е 20.00 лв. за час. Т.е. средната стойност е 25.00 лв за час. Действително по делото е представена справка от автосервиз „ Сливен Ауто „  , в която стойността на сервизния час е в по-ниски размери и е в зависимост от годините на сервизирания автомобил . В справката обаче изрично е посочено, че тези цени са средни цени за застрахователните компании , с които имат сключен договор. Това означава , че те не се отнасят за всеки един свободен клиент ., а само за случаите , когато се касае за взаимоотношения със застрахователните дружества.

Като взе предвид всичко гореизложено , съдът намира , че по настоящето дело безспорно се установи осъществяването на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму , като във всички случаи на непозволено увреждане вината се доказа до доказване на другото. Установи се фактът на настъпване на ПТП по вина на ответника Т. , фактът на настъпване на вреди за ищеца А. , техният размер – 3530.80 лв.( видно от платежни документи ), както и фактът на частично плащане на щетите извършен от застрахователното дружество – 1476.00 лв. Разликата между сумата платена за възстановяване на щетите и извършеното плащане от застрахователя е сумата , която ответника следва да плати за репариране на нанесените щети и тя е в размер на 2050.80 лв.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 507/18.06.2014 г. по гр.д. № 2385/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.