Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 18.09.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №504 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя М.А.Д. чрез адв.А.С. срещу постановление от 09.09.2014г. по изп.д.№398/2014г. по описа на СИС при СлРС, с което е прекратено изпълнителното производство по делото, поради липса  на лице против което да се води изпълнителното дело и липса на изпълнителен титул против А.М.Д., починал на 17.08.2013г.

            В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. На първо място жалбоподателят посочва, че чл.433 от ГПК не предвижда прекратяване на изпълнителното производство при смърт на длъжника. Посочва, че решението, въз основа на което е издаденият против длъжника изп. лист е влязло в сила на 24.07.2013г., а длъжникът е починал след това – на 17.08.2013г. Претендираната от нея издръжка е за периода от 18.10.2011г. до 16.08.2013г. – до смъртта на длъжника. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.429 от ГПК изп. лист може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те не установят, че са се отказали от наследството или са го приели по опис. В случая наследството на длъжника включва в актива си недвижим имот, който може да послужи за удовлетворяване претенциите по изп. дело и върху който взискателят е поискал вписване на възбрана. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство като незаконосъобразно.

            Поради смърт на длъжника А.Д. жалбата не е администрирана съгласно чл.436, ал.2 от ГПК.

            ДСИ при СИС при СлРС е представил обяснения, в които посочва, че фактите по жалбата отговарят на обективната истина. Изпълнителното производство е прекратено само въз основа на издаден изпълнителен титул след настъпване на смъртта на лицето против което е издаден и въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №398/2014г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на взискателя М.А.Д. въз основа на изпълнителен лист от 28.08.2013г., издаден по гр. дело №5773/2012г. на Старозагорски районен съд за осъждането на А.М.Д. да заплаща месечна издръжка в размер на 290лв. на детето си М.А.Д., считано от 18.10.2011г., една година преди момента на завеждане на исковата молба в съда, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

            В хода на производството, по повод установяване постоянния и настоящ адрес на длъжника с оглед връчване на покана за доброволно изпълнение, след извършена справка е установено, че длъжникът А.М.Д. е починал на 17.08.2013г., за което е съставен акт за смърт №0888/17.08.2013г.

            На 08.09.2014г. взискателят М.А.Д. е подала до ДСИ по изп.д.№398/2014г. молба, с която поради смъртта на длъжника моли конституиране като длъжници по делото на посочените в молбата негови законни наследници, като представя и удостоверение за наследници на А.М.Д., изд. от Община Сливен и посочва адреси за призоваване на наследниците. С молбата моли ДСИ да насочи изпълнението върху посочен недвижим имот, собственост на починалия длъжник, като бъде вписана възбрана върху същия.

            След получаване на молбата и въз основа на нея ДСИ постановява обжалваното постановление от 09.09.2014г. за прекратяване на изпълнителното производство, поради липса  на лице против което да се води изпълнителното дело и липса на изпълнителен титул против А.М.Д., починал на 17.08.2013г.

            Постановлението е връчено на взискателя М.А.Д. на 15.09.2014г.

Жалбата против него е подадена на 15.09.2014г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Мотивът и основанието на ДСИ за прекратяване на производството по изпълнителното дело е липса на изпълнителен титул против починалия длъжник. Този извод на ДСИ е неправилен. Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е издаден против длъжника А.М.Д., починал на 17.08.2013г., въз основа на постановено по гр.д.№5773/2012г. на РС – Стара Загора съдебно решение, влязло в сила на 24.07.2013г. Тъй като производството по гр.д.№5773/2012г. на РС – Стара Загора, по което е издаден изп. лист, към момента на смъртта на ответника – длъжник е било приключило с влязло в сила решение, то в него не могат да се конституират като страна наследниците на длъжника. Правилно и законосъобразно изп. лист е издаден против длъжника. Силата на пресъдено нещо на постановеното по делото и влязло в сила съдебно решение, съгласно разпоредбата на чл.298, ал.2 от ГПК се разпростира и върху наследниците на ответника – длъжник, починал след влизане в сила на решението. Влязлото в сила решение, с което е присъдена издръжка на взискателката е изпълнително основание и въз основа на него е издаден изпълнителния лист, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. Това разпореждане не е отменено към настоящия момент по реда на инстанционния контрол. В случая безспорно е налице изпълнителен титул – изпълнителен лист, издаден на годно изпълнително основание, който не е обезсилен по съответния ред. Самият изпълнителен лист задължава съдебния изпълнител към безусловно съобразяване с изпълнителния лист – той няма право да отлага, спира или прекратява принудителното изпълнение, освен в предвидените в закона случаи. ДСИ при постановяване на атакуваното прекратяване на изпълнителното производство не се е позовал на законово основание /изрично предвидени/ за това.

                В случая е приложима разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК, като издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да се изпълнява и върху имуществото на неговите наследници. В тази насока има нарочно искане от страна на взискателката за насочване изпълнението срещу наследниците на починалия длъжник, направено с депозирана на 08.09.2014г. молба по изпълнителното дело, като е представено удостоверение за наследници и са посочени адресите им за призоваване.

            С оглед изложеното, съдът намира атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство за незаконосъобразно и като такова следва да го отмени. ДСИ следва да продължи изпълнителните действия по делото, като приложи разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ Постановление от 09.09.2014г. по изп.д.№398/2014г. по описа на СИС при СлРС, с което е прекратено изпълнителното производство по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението e окончателно.

 

                                    

                      

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.