Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,13.11.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на  пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 М. БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря М.Т. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 505 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. П., пълномощник на Н.А.А., ЕГН ********** ***, против решение № 669/30.07.2014 г. по гр.д. № 933/2014 г. по описа на СлРС, с което е разпределено ползването на имоти с идентификатор 67338.512.14 и имот с идентификатор № 67338.512.13, съгласно квотите от правото на собственост върху имотите по вариант II от заключението на вещото лице Х.. Решението е обжалвано в частта на присъдените разноски.  Твърди се, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. Посочено е, че между въззивницата и въззиваемия Д. съществуват изключително обтегнати отношения, което довеело до построяване на стена между имотите, които въззивницата А. и въззиваемия Д. считат за свои. Тази стена е приета като имотна граница по КККР на гр. Сливен и съгласно нея са обозначени имотите с идентификатор № 67338.512.14 и 67338.512.13. Решаващият съд не бил изследвал въпроса дали посочените по-горе имоти са самостоятелни или дали между тях съществува съсобственост. Въззивникът счита, че имотите са самостоятелни и между тях не е налице режим на съсобственост. Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и поради обстоятелството, че и двата варианта, предложени от вещото лице практически се бил затварял достъпа до имота откъм улицата за въззивницата, тъй като и двата варианта предвиждали ползване на частта от имота на въззивницата от ищците там, където била разположена входната й врата. По този начин въззивницата била затруднена и препятствана да ползва имота си. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се деловодни разноски.

В законния срок по чл. 258 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., пълномощник на Б.К.Д., ЕГН **********, Н.С.Д., ЕГН ********** и С.Б.Г., ЕГН **********,***. С отговора въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че страните са нуждаят от съдебна администрация за определяне режима на ползване на съсобствения си имот. Безспорно било установено по делото, че съсобственият между страните имот не се ползва съобразно квотите от правото им на собственост. Това се преодолявало с обжалваното решение. Страната счита, че при изготвяне на КККР на гр. Сливен не е била изпълнена разпоредбата на чл. 17 от ЗУТ и няма обособени два самостоятелни поземлени имота, тъй като страните по делото не са били извършили делба. С оглед на това, макар и заснето по КККР два имота, те всъщност са в режим на съсобственост. Страната счита, че Н.А. и С.А. могат да ползват имота си по възприетия от съда вариант, тъй като входът им се запазвал. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като  правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивницата редовно призован не се явява . Представлява се от адв. П. , който пъддържа въззивната жалба . Заявява , че двата варианта предложени от вещото лице не може да бъдат приложени , тъй като се предвижда затваряне на входа към улицата от жалбоподателката , както и събаряне на оградата построена между двата имота. Заявява , че ако съдът счете предявения иск за допустим , следва да се приложи първия вариант от ВЛ , тъй като според него не се засягат съществуващите сгради. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.  

В съдебно заседание въззиваемите Д. и Д., редовно призовани се явяват лично и с адв. М.. Въззиваемата Г. не се явява . Представлява се от адв. М. , който оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания отговор по нея и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият А. се явява лично , но заявява , че не е запознат със случая и няма становище по въпроса дали следва да се потвърди или отмени първоинстанционното решение.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 05.08.2014 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 19.08.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Пред СлРС е предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС за разпределение правото на ползване на съсобствения между страните недвижим имот. Производството по този иск е т.н. „ съдебна администрация“. Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал. 1 и 2 от ЗС общата вещ се използва или управлява съгласно решението на съсобствениците , притежаващи повече от половината от общата вещ и ако не може да се постигне мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за веща , РС решава въпроса. За да бъде уважен така предявения иск е необходимо да се докаже наличие на съсобственост над веща, както и липса на съгласие у мнозинството за управлението или ползването и.

По делото са представени убедителни писмени доказателства от които е видно , че имотите индивидуализирани по кадастралната карта с номера № 67338.512.14 и 67338.512.13 всъщност представляват общ , съсобствен на страните имот . По делото не бе проведено по категоричен начин доказването на изтекла в полза на въззивницата Недева придобивна давност. Самото обстоятелство , че по кадастралната карта имотът е отразен като два имота с идентификатори № 67338.512.14 и 67338.512.13 не означава , че съсобствеността е била прекратена по някакъв начин. Липсват каквито и да е доказателства за това . Отразяването в кадастъра не е способ за прекратяване на съсобственост. Изтекла придобивна давност не се доказва и от факта , че в имота е построена ограда. Необходимо е да се докаже анимус за собствено владение , както и противопоставяне на претенциите на останалите съсобственици на веща. В практиката това най – често се доказва със свидетелски показания . Такива обаче , както и каквито и да е други доказателства в тази насока липсват.

При това положение , съдът следва да приеме , че съсобствеността над процесния имот не  е била прекратена и тъй като всяка от страните не притежава повече от 50 % от правото на собственост те не могат да постигнат съгласие за начина на ползването и .

С оглед изложеното , следва да се приеме , че предявеният иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС е допустим и основателен . Следва да се съобрази , дали някой от приложените от ВЛ варианти е приложим за решаване на спора.

В трайната си практика /решение № 71/19.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 727/2010 г. на II г.о. ГК/ застъпва становището, че съдебната администрация по чл. 32 ал.2 от ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. Този извод се налага при тълкуване на разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗС, в която е посочено, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Под понятието „служене с обща вещ“ следвало да се разбира прякото използване на вещта съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се увреждат субстанцията и или да се накърняват свойствата й.

В настоящия случай представените два варианта на разпределяне правото на ползване предвиждат събаряне на оградата построена в общия съсобствен имот. Тази ограда обаче не е с такъв характер, че да определя свойството на имота като недвижим такъв. Дори тя да бъде премахната, имота ще може да бъде използван съобразно предназначението си. Вторият вариант, който е възприет от първоинстанционния съд обаче, предвижда премахване на една от сградите находяща се в имот № *4. Сградата макар и самосрутваща се , е част от характеристиките на самия имот и не може да се предписва нейното премахване без да се засегне естеството на имота. Ето защо, този вариант се явява неприемлив и не може да бъде възприет от настоящата инстанция като начин, по който следва да се извърши съдебната администрация. Самото вещо лице в съдебно заседание е посочило, че към момента по възможен, за да бъдат изравнени квотите от правото на собственост е да бъде приложен вариант едно.

Съдът намира, че следва да се възприеме първи вариант предложен от вещото лице, като намира, че възраженията на въззивницата за това, че няма да може да ползва пътната си врата се явяват недоказани.. Това свое твърдение тя не е подкрепила с доказателства. Напротив в съдебно заседание вещото лице е посочило, че ще има възможност ответницата да влиза откъм ул.“С.“. То е категорично по въпроса, че на ул.“С.“ има достатъчно разстояние, за да е възможно и двете страни да влизат в имота през нея.  

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се утвърди първи вариант за ползване, а именно: ищците Б.К.Д., Н.С.Д. и С.Б.Г. ще ползват общо ½ ид.част от имоти с идентификатори № 67338.512.13 и 67338.512.14 по кадастралната карта на гр.Сливен с административен адрес ул.“С.“ № * и 1, от които застроена площ от сградния фонд 79.00 кв.м. и празно дворно място 72.00 кв.м. след премахване на съществуващата ограда между двата имота, като дворното място на скицата е очертано в червен цвят. Ответниците Н.А.А. и С. А. А. ще ползват заедно ½ ид.част от имоти с идентификатори № 67338.512.13 и 67338.512.14 по кадастралната карта на гр.Сливен с административен адрес ул.“С.“ № * и 1, от които застроена площ от сградния фонд 70.00 кв.м. и празно дворно място 81.00 кв.м. след премахване на съществуващата ограда между двата имота, като дворното място на скицата е очертано в син цвят.

Скицата по първи вариант на разпределение предложено от вещото лице следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.

Тъй като правните изводи на съда не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на въззиваемата страна, която за настоящата инстанция е доказала разноски в размер на 84.24 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде заплатена от Б.Д., Н.Д., С.Г. и С.А..

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

         ОТМЕНЯ решение от 30.07.2014 г. по  гр.д. № 933/2014г. по описа на Районен съд – Сливен, в ЧАСТТА, с която е разпределено ползването на съсобствените имоти с идентификатор 67338.512.14 и 67338.512.13 по кадастралната карта на гр.Сливен, община Сливен съгласно квотите от правото на собственост върху имотите по вариант II от заключението на вещото  лице Х., а именно:

 

         Б.К.Д. ЕГН **********, Н.С.Д. ЕГН ********** и С.Б.Г. ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес *** да ползват заедно общо ½ ид.част от дворно място от поземлен имот с идентификатор 67338.512.13, цялото с площ от 302.00 кв.м. след събаряне на самосрутваща се сграда № * в имот № 67338.512.14 и премахване на съществуващата ограда между двата имота в общ  размер на 151.00 кв.м. като дворното място е очертано с линии в син цвят и обхваща застроена площ от сградния фонд в размер на 79.00 кв.м. и празно дворно място с площ 72.00 кв.м. обозначени на скица вариант II към съдебно техническото заключение съставляваща неразделна част от решението.

         Н.А.А. ЕГН ********** *** и С.А.А.,*** да ползват заедно ½ ид.част от дворното място поземлен имот с идентификатор 67338.512.14 цялото с площ от 302.00 кв.м., изчертано на приложената скица с червен цвят със застроена площ от сградния фонд 33.00 кв.м. , в която не се включват самосрутилите се сгради № * и 3, както и празното дворно място с площ от 180.00 кв.м. в общ размер на 151.00 кв.м. като страните да се съобразят при ползването на празното дворно място с отразената линия АБ, изчертана със зелен цвят на приложената скица по вариант II към съдебно-техническото заключение.

         като неправилно и незаконосъобразно.

 

         Вместо това постанови:

 

         РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на съсобствените имоти с идетификатори 67338.512.14 и 67338.512.13 по кадастралната карта на гр.Сливен, община Сливен с административен адрес ул.“С.“ № * и № *, съгласно вариант I, предложен от вещото лице Х., а именно:

 

Б.К.Д. ЕГН **********, Н.С.Д. ЕГН ********** и С.Б.Г. ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес *** да ползват общо ½ ид.част от имоти с идентификатори № 67338.512.13 и 67338.512.14 по кадастралната карта на гр.Сливен с административен адрес ул.“С.“ № * и 1, от които застроена площ от сградния фонд 79.00 кв.м. и празно дворно място 72.00 кв.м. след премахване на съществуващата ограда между двата имота, като дворното място на скицата е очертано в червен цвят.

 

Н.А.А. ЕГН ********** *** и С. /А./ А.А.,*** да ползват заедно ½ ид.част от имоти с идентификатори № 67338.512.13 и 67338.512.14 по кадастралната карта на гр.Сливен с административен адрес ул.“С.“ № * и 1, от които застроена площ от сградния фонд 70.00 кв.м. и празно дворно място 81.00 кв.м. след премахване на съществуващата ограда между двата имота, като дворното място на скицата е очертано в син цвят.

 

         Скицата по вариант I /едно/ предложен от вещото лице Х. да се счита за неразделна част от съдебното решение.

 

         В останалата част потвърждава решението, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Б.К.Д. ЕГН **********, Н.С.Д. ЕГН ********** и С.Б.Г. ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес *** и С.А.А.,*** да заплатят на Н.А.А. ЕГН ********** *** разноски за въззивна инстанция в размер на  84,24 лв. /осемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/  лева за заплатена държавна такса.

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от съобщаването на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.