Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №79

 

гр. Сливен, 26.03.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №508 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №93/09.06.2014г. по гр.д.№343/2013г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Водстрой 98“ АД, гр.София против „Фиш ленд“ ЕООД, гр.Видин, М.Б.Ш., Н.Й.И. и А.П.Л., иск за прогласяване нищожността на трите сделки между „Фиш ленд“ ЕООД и М.Б.Ш.; между М.Б.Ш. и Н.Й.И. и между Н.Й.И. и А.П.Л., обективирани в нотариален акт №95, том 2, рег.№3011, дело №251/31.08.2011г. на М.Ф. – помощник Нотариус по заместване при В.И. – Нотариус с рег.№163; нот. акт №105, том 3, рег.№4381, дело №432/30.11.2011г. на Нотариус В.И. с рег.№163 и нот. акт №57, том ІV, рег.№4100, дело №699/28.06.2013г. на Н. Попов – помощник нотариус по заместване при Я.В. – Нотариус с рег.№183; отхвърлен е като неоснователен и недоказан евентуалния иск, предявен от „Водстрой 98“ АД, гр.София против „Фиш ленд“ ЕООД, гр.Видин, М.Б.Ш., Н.Й.И. и А.П.Л. за обявяване сключените прехвърлителни сделки, обективирани в нотариален акт №95, том 2, рег.№3011, дело №251/31.08.2011г. на М.Ф. – помощник Нотариус по заместване при В.И. – Нотариус с рег.№163; нот. акт №105, том 3, рег.№4381, дело №432/30.11.2011г. на Нотариус В.И. с рег.№163 и нот. акт №57, том ІV, рег.№4100, дело №699/28.06.2013г. на Н. Попов – помощник нотариус по заместване при Я.В. – Нотариус с рег.№183, за недействителни по отношение на „Водстрой 98“ АД, гр.София. Ищеца е осъден да заплати на ответника А.Л. направените по делото разноски в размер на 302лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – „Водстрой 98“ АД, гр.София, изцяло.

В жалбата си дружеството въззивник „Водстрой 98“ АД, гр.София посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано. Счита, че съдът е тълкувал неправилно и превратно събраните доказателства. Неправилно районният съд приел, че представеното съдебно решение на СГС не доказвало каква е стойността на извършените в имота СМР и от там неправилно приел, че не е налице нееквивалентност на престациите при сключване на атакуваните сделки. Съдът не е обосновал защо взема предвид данъчната оценка на имота. Счита, че общата стойност на процесния имот следва да се определи, както от стойността на самия поземлен имот, за което може да се използва и данъчната оценка, така и от направените в него подобрения, в т.ч. постройки и СМР. Стойността на извършените СМР определяли стойността на имота.  Стойността на СМР е безспорно установена по делото с влязлото в сила съдебна решение. Съдът необосновано е приел, че не е налице привидност на сключените сделки, като необосновано е кредитирал показанията на свидетелите на ответната страна за сметка на тези на ищеца. Неправилни били изводите на районния съд и относно добросъвестността на  ответниците освен „Фиш ленд“ ЕООД, с оглед иска по чл.135 от ЗЗД. Посочва, че продажната цена във всяка една от сделките е стократно занижена, което предпоставя, че ответниците са били наясно, че плащат неоправдано ниска цена, закупувайки имота, ведно с извършените СМР. Не споделя извода, че е необходимо ищецът да е кредитор на всички ответници по иска по чл.135 от ЗЗД. Съдът нарушил принципа на дирене на истината в гражданския процес, като не е установил действителната фактическа обстановка, а е възприел голословните твърдения на свидетелите Васев и П.. Районният съд не е анализирал събраните доказателства поотделно и в съвкупността им при съответните логически връзки между тях, поради което е направил незаконосъобразни и неправилни правни изводи. С оглед изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение  и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените от него искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подадени отговори на въззивната жалба от другите страни – А.П.Л., М.Б.Ш. и Н.Й.И..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемия А.П.Л. – ответник в първоинстанционното производство чрез пълномощника си адв. Е.Д. *** оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че има много обстоятелства, при които установената висока стойност на извършените СМР не повлиява на пазарната стойност на имота. Освен това посочва, че стойността на СМР е установена към 2010г., когато те са  изпълнени и приети. Правилно съдът е кредитирал свидетелските показания. Посочва, че правилно съдът е приел евентуалния иск за неоснователен, като не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила.  Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговорите на въззивната жалба, въззиваемите М.Б.Ш. чрез пълномощника си адв. Е.М. *** и Н.Й.И. чрез пълномощника си адв.Е.М. *** – ответници в първоинстанционното производство оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочват, че изводите на районния съд са правилни, в съответствие със събраните по делото доказателства, материалния закон и съдебната практика. Представеното съдебно решение не доказвало стойността на имота. Освен това то имало действие само  по отношение на „Водстрой 98“ АД, гр.София и „Фиш ленд“ ЕООД, но не и по отношение на останалите ответници. Не се доказало, че тези СМР са били налични към момента на процесните сделки, както и евентуалната стойност, с която би се увеличила стойността на имота. Ищецът не доказал, че действителната воля на страните се различава от волята, изразена в нотариалните актове.  Ищецът не ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за привидност. От свидетелските показания се установило точно обратното. Намират за неоснователна жалбата и относно иска по чл.135 от ЗЗД. Посочват, че сделките са възмездни и в тежест на ищеца е да представи доказателства, че купувачът е знаел за увреждането, каквито не били ангажирани. Не били налице и твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. Молят съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., дружеството въззивник „Водстрой 98“ АД, гр.София, редовно призовано, се представлява от пълномощник юриск.Александрова, която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В с.з. въззиваемото дружество „Фиш ленд“ ЕООД, гр.Видин, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемите М.Ш. и Н.И., редовно призовани не се явяват. Представляват се от пълномощник адв.М. ***, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

В с.з. въззиваемият А.Л., редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.Е.Д. ***, която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло и при проверката за неговата допустимост настоящата инстанция констатира, че същото е изцяло недопустимо. Съображенията за това са следните:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо.

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване главни искове за обявяване на нищожност на три разпоредителни сделки за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в землището на с.Баня, общ.Нова Загора, ЕКАТТЕ 02734, представляващ поземлен имот №000392 с площ 0,573дка, ведно с извършените СМР по издадено разрешение за строеж №166/10.09.2008г. на Община Нова Загора и всички права върху одобрения инвестиционен проект за построяване на „Дом за отдих и риболовен туризъм“ със ЗП 98,00кв.м. и разгърната застроена площ 202,00 кв.м., обективирани в нотариален акт №95, том 2, рег.№3011, дело №251/31.08.2011г. на М.Ф. – помощник Нотариус по заместване при В.И. – Нотариус с рег.№163; нот. акт №105, том 3, рег.№4381, дело №432/30.11.2011г. на Нотариус В.И. с рег.№163 и нот. акт №57, том ІV, рег.№4100, дело №699/28.06.2013г. на Н. Попов – помощник нотариус по заместване при Я.В. – Нотариус с рег.№183, поради накърняване на добрите нрави с оглед нееквивалентност на престациите – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради привидност – чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД. Наред с главните искови претенции при условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главните искове, са предявени и субективно пасивно съединени искове за обявяване за недействителни на посочените три сделки за покупко-продажба на недвижимия имот по отношение на „Водстрой 98“ АД – кредитор на длъжника - продавач по първата сделка „Фиш ленд“ ЕООД, с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Въззивният съд констатира, че в третата, атакувана от ищцовото дружество прехвърлителна сделка, обективирана в нот. акт №57, том ІV, рег.№4100, дело №699/28.06.2013г. на Н. Попов – помощник нотариус по заместване при Я.В. – Нотариус с рег.№183, е участвал като продавач, наред с ответницата – въззиваема Н.Й.И., и И. Г. И.. От извършената служебна справка, съдът констатира, че двамата са съпрузи със сключен граждански брак от 1972г. Следователно процесния недвижим имот е бил придобит от ответницата Н.И. в режим на СИО с И. Г. И. при втората атакувана сделка от 30.11.2011г. С оглед на това обстоятелство и наред с факта, че И. Г. И. е участвал лично в третата прехвърлителна сделка като продавач, то той се явява задължителен необходим другар в настоящото производство по предявените искове по чл.26 и чл.135 от ЗЗД. И. Г. И. не е участвал в настоящото производство, въпреки качеството му на задължителен необходим другар.

При задължителното необходимо другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 от ГПК.

Когато правото на участие в процеса на задължителният необходим другар, какъвто в случая е И. Г. И., е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивната инстанция, освен предвидените изключения.

Поради това в Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС т.6 е изрично предвидено, че когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар.

В случая, тъй като задължителния необходим другар следва да е ответник, т.е. исковете да са насочени и спрямо него, то исковата молба следва да се остави без движение от първоинстанционния съд с даване на указания за насочване на исковете против всички пасивно легитимирани субекти, като се събере и съответната по правилата на чл.72, ал.1 и ал.3 от ГПК държавна такса, след което производството по отношение на И. Г. И. следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор, за да реализира правото си на защита.

Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. С оглед констатираната недопустимост на постановеното първоинстанционно решение и дадените задължителни указания с цитираното Тълкувателно решение 1/2013 на ОСГТК на ВКС, то въззивният съд следва да обезсили постановеното порочно съдебно решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора по същество, първоинстанционният съд следва да съобрази и направените от страните разноски в настоящото производство.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №93/09.06.2014г. по гр.д.№343/2013г. на Новозагорски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА делото на Новозагорски районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с оглед мотивите.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

                                                                              

                                                                               2.