Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 17.10.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 510 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Б. в качеството й на пълномощник на К.С.Н., ЕГН ********** *** против решение № 42/2014 г. по гр.д. № 62/2014г. на Котелския районен съд, с което въззивницата е осъдена да заплаща на Р.Н.Н., ЕГН ********** със съгласието на баща й Н.Д.Н., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 150,00 лв. считано от 24.03.2014 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати на Р.Н. 120,00 лв. деловодни разноски, както и 72,00 лв. държавна такса. Във въззивната жалба се посочва, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като исковата молба била противоречала на разпоредбата на чл.127 и чл. 128 от ГПК вр. 28 ал.2 от ГПК, а именно била подадена от Н.Д.Н. лично и като родител и законен представител на непълнолетната Р.Н., а е следвало да бъде подадена от Р.Н. със съгласието на баща й.  Въззивникът счита, че в диспозитива на решението си съдът е присъдил издръжка на лице – Р.Н., което е нямало качеството ищец по делото.

         Във въззивната жалба са изложени съображения за това, че въззивницата няма възможност да плаща издръжка на дъщеря си в размер повече от 100,00 лв., които е заплащала досега редовно /при минимален размер на издръжката в размер на 85,00 лв./ Жалбоподателката била представила доказателства, от които се установява, че получава трудово възнаграждение в размер на около 319,00 лв.,от които заплаща ежемесечно 120,00 лв. наем за жилище, както и ел.енергия и издръжка в размер на 110,00 лв.  Било й невъзможно да заплаща, при тези доходи, които получава, ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лв. От друга страна не били представени доказателства по делото за реализираните от бащата доходи, вкл. И за това какъв е размерът на получаваните от него обезщетение като безработен от Бюрото по труда. По този начин не можело да се установи, дали той не е в състояние да отдели по-голяма сума за издръжка на детето. Въззивницата счита, че определената издръжка в размер на 150,00 лв. е несправедливо определена като размер и че ще й създаде особени затруднения да я дава. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. В., пълномощник на Р.Н.Н., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата посочва, че първоинстанционният съд е постановил допустимо и законосъобразно решение. Още на 02.04.2014 г. била депозирана молба от ищцата Р.Н., която е била подадена със съгласието на нейния баща, а не от негово име. По отношение основателността на исковата претенция страната посочва, че въззивницата е била осъдена да заплаща предходната издръжка в размер на 100,00 лв. през 2010 г. от тогава били изминали повече от четири години и нуждите на детето Р. били значително нараснали и в същото време единствени ежедневни грижи за нея бил полагал само баща й. На ищцата предстояло да стане абитуриентка и да се подготвя за кандидатстване във висше училище. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция.

         Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът К.Н. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата Р.Н. не се явява, не се представлява.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 04.08.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.08.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Пред първоинстанционния съд бил предявен иск с правно основание чл.143 ал. 1 от СК, за осъждане на ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетната си дъщеря в увеличен размер от 100,00 лв. на 150,00 лв., считано от датата на завеждане на делото до навършване на пълнолетие или друга причина, която да води до промяна на основанията за плащане на издръжка.

На първо място следва да се отговори на въпроса дали първоинстациннния съд е постановил допустимо решение, възраженията на въззивницата са в посока, че искът е бил предявен от бащата на непълнолетното дете Н.Н., като родител и законен представител  на непълнолетната Р.Н., а не от нейно име със съгласието на бащата. Действително първоначално исковата молба е била подадена от бащата – Н.Н., нов последствие, след като съдът е констатирал тази нередовност е била депозирана допълнителна молба от процесуален представител на страната – адв. В. на 02.04.2014 г. с която същият е поискал иска да се счита като предявен от непълнолетната Р.Н. със знанието и съгласието на родителя й – Н.Н.. По този начин тази първоначална нередност в първоначалната искова молба е била преодоляна и съдът е постановил допустимо решение.

По отношение основателността на исковата претенция, съдът счита, че тя е била частично основателна. Действително по делото е безспорно установено, че ответницата Н. е била осъдена през 2010 г. по гр.д. №265/2010 г. на Котелски районен съд да заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лв. за дъщеря си Р.. От този момент, до постановяване на настоящото решение са изминали четири години, в които детето е пораснало и съответно са нараснали неговите нужди от издръжка. Тя е ученичка в  НУФИ „Филип Кутев“ – Котел, навършила е 17 години и й предстои да бъде абитуриентка.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, която е дължи. Няма спор, че нуждите на непълнолетната Р. от издръжка са се увеличили през последните четири години, но следва да се разгледа въпроса, каква е възможността на нейната майка да заплаща издръжка. Ако приемем, че на детето Р. са му нужни около 200 лв. месечна издръжка, че бащата е безработен от 2013г. и е регистриран в Бюрото по труда без да са налице данни за това дали получава допълнителни доходи, а майката, според представените писмени доказателства, получава около 320 лв. трудово възнаграждение месечно, от които ежемесечно заплаща 130,00 лв. за квартира и консумативи, съдът счита, че издръжката, която тя би могла да дава на непълнолетната си дъщеря без особени затруднения е в размер на 130,00лв. Ако тя дава издръжка в размер на 130,00 лв. и има общо разходи за домакинството в размер на 130,00 лв., то за самата нея биха останали средства за издръжка през месеца в размер на около 80,00 лв. В случай, че същата бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лв. самата тя би следвало да се издържа с сумата от 60,00 лв., което би надхвърлило нейните реални възможности. По делото не са доказани заболявания или някакви други особени нужди на детето, които да обосноват даването на издръжка в още по-голям размер. Въпреки че бащата отглежда почти през цялото време сам непълнолетното дете и полага всички грижи за него, то ще се наложи да вземе по-активно участие от финансова гледна точка, като самият той осигури допълнителни средства за издръжка.

С оглед изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде изменено, като определеният размер на издръжката в размер на 150,00 лв. месечно бъде изменен на издръжка в размер на 130,00 лв. месечно.

По делото не са претендирани деловодни разноски от въззивницата, поради което такива не следва да се присъдят. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на деловодни разноски в размер на 320,00 лв., от които адвокатско възнаграждение 200.00 лв. и командировъчни разходи за явяване на въззивна инстанция в размер на 120,00 лв. От представеното по делото копие от договор за правна защита и съдействие е видно, че заплатената сума е била само в размер на 120,00 лв. Пред въззивния съд страната не е била представлявана от адвокат. Няма доказателства по делото, че сумата над 120,00 лв. е била заплатена от въззиваемата страна. Ето защо при присъждане на дължимите разноски следва да се вземе предвид единствено доказаното плащане на 120,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Поради частичната основателност на въззивната жалба в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 72,00 лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ИЗМЕНЯ решение № 42/28.07.2014 г. по гр.д. № 62/2014г. по описа на Котелския районен съд в частта, с която К.С.Н. - М., ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Р.Н.Н., ЕГН ********** със съгласието на баща й Н.Д.Н., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 150,00 лв. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА К.С.Н., ЕГН ********** *** да заплаща на Р.Н.Н., ЕГН ********** със съгласието на баща й Н.Д.Н., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 130,00 лв.

 

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА К.С.Н. - М., ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.Н., ЕГН ********** със съгласието на баща й Н.Д.Н., ЕГН ********** *** сумата от 72,00 /седемдесет и два/ лв. деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.