Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 257

 

гр. Сливен, 17.10 .2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на   петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 517    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 639/17.07.2014 г. по гр. д. № 2597/2014 г. на Сливенския районен съд, с което е изменена определената със съдебно решение № 742/02.11.2010 г. по гр. д. № 4429/2010 г. на СлРС месечна издръжка, която И.А.И. ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на Р.И.И. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител  М.Л.М. ***, като я увеличава от 100.00 лв. на 140.00 лв., считано от датата на завеждането на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като отхвърля предявения иск за разликата от уважената част от 140.00 лв. до пълния претендиран размер от 200.00 лв., като неоснователен и  недоказан и е осъден ответника да заплати държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата, която счита, че решението на съда е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона и е необосновано, както и че при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се че съдът е дал ход на делото при условие, че изрично е бил сезиран с искане то да бъде отложено поради отсъствието на законния представител на страната  и се развиват съображения за наличието на процесуални нарушения. Сочи се, че е ограничено правото да бъдат представени доказателства. Иска се  да бъде отменено изцяло решението и да бъде постановено ново, с което да се уважи  изцяло предявеният иск като бъдат присъдени и разноски.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическите обстоятелства, които са от значение за определяне размера на издръжката. Направените възражения за допуснати съществени нарушения са неоснователни. Съдът правилно е приел, че не са налице законови предпоставки делото да бъде отлагано, тъй като страната е имала достатъчно време да ангажира поисканите от нея доказателства, както и да се осигури процесуално представителство. Сочи се, че  исканата от страната издръжка не е съобразена с финансовите възможности на ответника, тъй като той не може да реализира постоянен висок месечен доход.  Моли се да бъде потвърдено решението и се претендират разноски.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел, което е уважено с определение от закрито заседание.

В съдебно заседание за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното в неговата отхвърлителна част, като сочи, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск изцяло.

В с.з. въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, в което се сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържат се съображенията, посочени в отговора и се иска да бъде потвърдено съдебното решение, както и да бъдат присъдени разноски.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в неговата отхвърлителна част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея като я допълва с оглед на събраните от тази инстанция доказателства:

От разпита на разпитаната по делото свидетелка Делчева се установява, че тя познава добре майката и бащата на детето, тъй като е негова кръстница и е съседка на бащата. Детето учи в 6-ти клас. Майката сама е закупувал учебниците и необходимите пособия за училище, както и че тя ежедневно осигурява сумите, необходими за джобните пари на детето.  Бащата се е върнал в гр.Сливен през лятото, останал е в страната около два месеца и е взел детето за пет дни, като то не е оставало да преспива при него. Бащата работи в Англия и получава по часово заплащане в размер на 9-10 паунда.

         

Районният съд правилно е обсъдил фактическите обстоятелства, с оглед на събраните пред него доказателства, и е извел верен извод, че от момента на определяне на предходния размер на издръжката до настоящия момент са настъпили процеси, които обосновават необходимостта от нарастване на средствата за издръжка на едно дете. Нараснали са потребностите на детето с оглед на възрастта й, а промяна е настъпила и в икономическата ситуация в страната, свързана с увеличаване на цените, което обуславя необходимостта от увеличаване на размера на определената издръжка. Приел е, че необходимата месечна издръжка за дете на тази възраст е около 250 лева и е преценил, че ответникът следва да заплаща по-голямата част от тази сума. Безспорно е, че ищцата е ученичка в гимназия, но са недоказани твърденията, че спецификата на училището предполага по-големи разходи за обучение от тези характерни за другите училища. Действително родителите следва да осигуряват издръжка на не навършилите пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имущество си.

Безспорно е, че нуждите на детето са нараснали значително, не само тези свързани с образованието, но и свързаните с храна и закупуването на дрехи. Всички средства за това се осигуряват от майката, която освен това полага и ежедневните грижи за детето. Месечната издръжка на дете в тази възраст е не по-малко от 280 лева, поради което РС неправилно е приел, че месечната издръжка на дете в тази възраст, посещаващо такова учебно заведение е 260 лева.

Съдът не е отчел и обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето са възложени на майката и че тя ги осъществява, поради което бащата следва да поеме по-голям дял от необходимата издръжка. Настоящият състав намира, че сумата в размер на 200 лева, така както е била претендирана, напълно отговаря на интереса на детето с оглед на осигуряването му на добри условия за образование, възпитание, задоволяване на културните му и други потребности. Поради това решението в неговата отхвърлителна част следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена до пълния претендиран размер. 

Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати и окончателна държавна такса върху уважения иск в размер на сумата от 86,40 лева, по сметка на бюджета на Съдебната власт.

Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата направените от нея разноски за тази инстанция в размер на сумата от 150 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 639/17.07.2014г. по гр. д. № 2597/2014г. на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата от уважената част от 140 лева до пълния претендиран размер от 200 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определената със съдебно решение № 742/02.11.2010г. по гр.д. 0 4429/2010г. на Сливенския районен съд месечна издръжка, която И.А.И. ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на Р.И.И. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Л.М. ***, като я УВЕЛИЧАВА на 200 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба 03.06.2014г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други , предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

 

ОСЪЖДА И.А.И. ЕГН ********** *** да заплати на М.Л.М. *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА И.А.И. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Бюджета на Съдебната власт и сумата от 86,40 лева, представляваща окончателната държавна такса с оглед увеличения размер на издръжката.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: