Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №271

 

гр. Сливен, 31.10.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА    

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №519 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби против Решение №643/17.07.2014г. по гр.д.№4156/2013г. на Сливенски районен съд, с което са осъдени Я.Д.В. *** да заплатят солидарно на А.Г.И., както следва: сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.10.2009г., сумата от 4530лв.,  представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.10.2009г., като иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 5000лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан; на ищеца са присъдени разноски в размер на 585,90лв., съразмерно с уважените искови претенции и са осъдени ответниците да заплатят в полза на съдебната власт държавна такса и разноски за вещо лице. 

Против посоченото първоинстанционно решение са подадени две въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното производство: „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен и Я.Д.В..

С въззивната жалба, подадена от „БУЛ ГЕЙТ“ ЕООД, гр.Сливен се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, с която „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен е осъден да заплати солидарно с Я.Д.В. на А.Г.И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2009г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4530лв., ведно със законната лихва от 13.10.2009г. Въззивникът намира постановеното решение в тези му части за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че още с отговора на исковата молба е възразил, че от негова страна не е възлагано извършването на работа, нито с устна, нито с писмена заповед и че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, като прави подробен разбор на тези предпоставки и липсата им в случая. Посочва, че той като работодател не е възлагал на ответника В. работа, различна от посочената му длъжност. Освен това счита, че не установена пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия. Счита, че е неприложима в случая и солидарната отговорност на възложителя на работата и деликвента, като същата не е уредена със специална правна норма. Поради това счита, че исковете следва да са в условията на евентуалност и е следвало съдът дори и да уважи иска по чл.45 от ЗЗД, да отхвърли този по чл.49 от ЗЗД. Евентуално, в случай, че въззивният съд приеме, че са налице условията за ангажиране на неговата отговорност, то счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен прекомерно и некореспондира с обема на действително търпените вреди. С оглед изложеното, въззивникът „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части, с които е ангажирана неговата солидарна отговорност по исковете по чл.49 от ЗЗД и да постанови ново, с което отхвърли предявените против него искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД. Евентуално, в случай, че въззивният съд приеме, че са налице условията за ангажиране на неговата отговорност, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като съдът намали размера му. Няма претенция за присъждане на разноски.

С въззивната жалба, подадена от Я.Д.В. чрез пълномощника адв.Р. се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е осъден да заплати на А.Г.И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. Въззивникът В. намира постановеното решение в тази му част за неправилно. Счита, че не са налице всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Посочва, че районният съд е направил неправилни изводи относно вината, обема на настъпилата вина и причинната връзка. Налице били преиначени факти и противоречиви доказателства в тази насока. Посочва, че твърдението за получено сътресение на мозъка и изпадане в безсъзнание в продължение на 30-40 минути останало недоказано. Не се установила връзката на счупването на третия шиен прешлен на врата с произшествието. Счита, че търпените от ищеца болки и страдания са в резултат от основното му заболяване – „Болест на Бехтеров“, доказана от повече от 20 години. Нямало данни за търпени болки и страдания непосредствено след инцидента. Основно търпените и доказани вреди били от счупването на трети шиен прешлен, което не се установило обаче да е в резултат от процесното произшествие. Във връзка с вината посочва, че са налице две форми на такава, като в случая неговата е във формата на непредпазливост и съдът е следвало да отчете формата й при определяне размера на претендираното обезщетение. Останал недоказан и твърдения факт, че ищецът бил дърводелец, от която професия били доходите му и не я упражнявал поради инцидента. С оглед изложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като постанови ново, с което да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищеца в първоинционното производство А.Г.И. чрез пълномощника му адв.Б..

С отговора на въззивните жалби, въззиваемият А.И. оспорва жалбите като неоснователни. Счита, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци, като съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства. Моли въззивния съд да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Излага подробни контрааргументи на тези, развити от всеки един от въззивниците в съответните въззивни жалби. Посочва, че формата на вината би се отразила на наказателната отговорност на дееца, но не и на гражданската му такава, за която е важно наличието на причинна връзка между причинената вреда и противоправното поведение на дееца. Посочва, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът се е ръководил от всички събрани по делото доказателства и преценил наличието на изключително сериозни увреждания на ищеца и липсата на прогнози за пълното му оздравяване. Съдът е спазил принципа на справедливостта при определяне размера на това обезщетение. Отговорността на работодателя е „гаранционна“ и тя не зависи от формата на вина на работника, нито от прякото възлагане на работата. В случая работникът е действал от имате на работодателя и е допуснал при работата си нарушения, довели до вредоносния резултат. 

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв.М.Р., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й.

В с.з., въззивникът Я.Д.В., редовно призован, се представлява от пълномощник – адв.М.Р., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемият А.Г.И., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв.Б., която оспорва въззивните жалби като неоснователни. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните части, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Фактическата обстановка, установена при първоинстанционното разглеждане на делото следва да се ДОПЪЛНИ с установеното във въззивното производство ново обстоятелство, с оглед допуснатото и събрано на основание чл.266, ал.2, т.2 от ГПК ново писмено доказателство, а именно: На 10.10.2014г. е направена магнитно-резонансна томография на цервикален гръбнак на А.И. със следната находка и заключение: Състояние след фрактура на С3 /при съпътстваща болест на Бехтеров/ и титаниева стабилизация на нива С3-С-4 с последваща дестабилизация и експракция на винт – тялото на С3, най-вече в ляво, проминира и стеснява костномозъчния канал, компримира миелона, в резултат на което се регистрира зона на миелопатия.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивните жалби оплаквания са неоснователни.

Исковете, с които първоинстанционния съд е бил сезиран са предявени при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване за солидарно заплащане от страна на ответниците Я.Д.В. *** на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000лв. в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Отговорността на извършителя на деянието – физическо лице е по чл.45 от ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Уредената в чл.49 от ЗЗД отговорност е на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна - възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

В случая се твърди солидарна отговорност на прекия извършител на деликта /чл.45 от ЗЗД/ и на неговия работодател /по чл.49 от ЗЗД/.

На първо място, във връзка с възражението на въззивника „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен за неприложимост на солидарната отговорност, следва да се отбележи, че е налице задължителна съдебна практика - Постановление № 7 от 29.XII.1958г. на Пленума  на ВС, съгласно разясненията, дадени в него, а именно, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата като по отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121-127 ЗЗД. Възраженията на въззивника в тази насока са напълно неоснователни. Напълно допустима е претенцията за ангажиране на солидарна отговорност на деликвента и възложителя на работата /в случая – работодателя на деликвента/.

По отношение на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Я.Д.В. – сочен като прекия извършител на деликта по чл.45 от ЗЗД: 

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.3 от НПК тези разпоредби се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и двадесет и девета – решаване на делото със споразумение. Поради това и с оглед влязлото в сила Решение №683/23.07.2013г. по НАХД №1135/2013г. на Сливенски районен съд, съдът приема за безспорно установено извършването на деянието и противоправността му – причинена от ответника Я.В. *** средна телесна повреда на ищеца в първоинстанционното производство А.Г.И., изразяваща се в трайно затрудняване движенията на горни и долни крайници, както и вината на ответника В. във формата на непредпазливост. От решението и неговата задължителна сила за гражданския съд се установява безспорно и причинната връзка между деянието и причинената на ищеца средна телесна повреда.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая се твърдят причинени неимуществени вреди /свързани с увреждане на телесната цялост и здраве/ и имуществени вреди – направени разходи за лечение.

На първо място съдът ще разгледа исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

 От заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-медицинската експертиза се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието на ответника /произшествието, станало на 13.10.2009г. в гр.Сливен, на ул.“Сава Филаретов“/ ищецът е получил редица увреждания на здравето, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област на главата и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на кома, а със степенни разстройства като замаяност, неясен и непълен спомен за определен период от време, главоболие; счупване на тялото на трети шиен прешлен със стеснение на канала на гръбначния стълб, притискане и контузия на шийния отдел на гръбначния мозък, довело до пареза на четирите крайника, по-силно изразена за левите за срок по-голям от два месеца, както и затрудняване движенията на шията за срок не по-малък от 10-12 дни. Вещото лице е посочило, че тези наранявания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени при произшествието на 13.10.2009г.

Във връзка с възраженията на въззивника В. за недоказаност на тези увреждания, следва да се посочи, че от материалите по делото, събрани при първоинстанционното разглеждане, както и с оглед обоснованото и кредитирано от съда заключение на съдебно-медицинската експертиза се установяват по безспорен начин въпросните увреждания на телесната цялост и здравето на ищеца И.. Безспорно ищецът е получил сътресение на мозъка /медицинската документация и заключението на вещото лице/, а по отношение на счупването на тялото на третия шиен прешлен вещото лице категорично е посочило, че то също е резултат от произшествието на 13.10.2009г. – пропадането на ищеца в изкопа, като за счупването роля е изиграло и извънмерното прегъване на шията при удара, а увреждането на гръбначния мозък се дължи най-вече на притискането му на нивото на трети шиен прешлен от изместения и счупен прешлен. Счупването на третия шиен прешлен не е установен в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, тъй като там му е направен скенер от 4-ти до 7-ми прешлен, което прави фрактурата на 3-ти прешлен незабележима, но това не означава, че не я е имало и не е настъпила в резултат на пропадането на ищеца в изкопа. Напротив, вещото лице категорично посочва начина на увреждането и причинната му връзка с произшествието на 13.10.2009г. Именно поради обездвижването на ищеца в резултат на уврежданията от пропадането в изкопа и невъзможността да се установи точната причина за това обездвижване в болницата в гр.Сливен се е наложило извършване на скенер на цяло тяло в гр.Димитровград, където се установило и въпросното счупване на трети шиен прешлен.

С оглед изложеното, съдът приема, че е установено наличието на вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищеца, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата.

С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответника Я.В.. За него възниква задължение да обезщети причинените вреди.

По отношение на отговорността на втория ответник „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен, която, както бе отбелязано по-горе е гаранционно-обезпечителна по чл.49 от ЗЗД в качеството му на възложител на работата, при изпълнението на която са причинени на ищеца въпросните вреди, описани по-горе следва да се посочи следното:

По делото безспорно е установено, че прекият извършител на деянието – ответника Я.В. е работил по трудово правоотношение при втория ответник „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен на длъжност „Газозаварчик, ВиК тръби“, като му е възложено изпълнение на работи във връзка с полагане на газопровод в кв.“Руски“, гр.Сливен. Именно във връзка с изпълняваната от него работа по газопровода, с оглед конкретните дейности, възложени му от работодателя по прокарването му, с оглед постъпил сигнал за теч на газ, В., именно в качеството си на работник на втория ответник, във връзка с изпълняваните работи по обекта /безспорно изпълняван от работодателят му/, извършил въпросното деяние, за което е признат за виновен и освободен от  наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и от което са настъпили горе-посочените вреди за ищеца. В. е признат за виновен за извършването на деяние, явяващо се престъпление по чл.134, ал.2, пр.2, вр. с ал.1 от НК, именно в качеството си на работник на „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен.

Отговорният по чл. 49 от ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. /Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС/. В случая ответника „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен с отговора на исковата молба е направил възражение за освобождаване от отговорност, поради липса на възлагане на конкретната работа на В.. Това направено от него възражение обаче е останало неподкрепено с надлежни доказателства. Въззивникът не е ангажирал доказателства в тази насока, т.е. такива, които да оборват събраните доказателства, установяващи изпълнение на работа от ответника В., възложена му именно от дружеството работодател във връзка с изпълнението на обекта „Газифициране на кв.“Руски“.  Следва да се отбележи, че отговорността по чл.49 от ЗЗД е налице и тогава, когато причинителят на вредите не е спазил надлежните правила за извършване на възложената му работа, какъвто е настоящия случай.

По отношение на другите елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД важи изложеното по-горе относно извършването на деянието от служител на дружеството – ответник – първия ответник В., неговата противоправност, вина, настъпилите вреди и причинната връзка между деянието и вредите.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и са налице предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за обезщетяване на причинените на ищеца вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид установения факт, че на А.Г.И. в резултат на деликта са причинени средни телесни повреди – трайно затрудняване движенията на четирите крайника и трайно затрудняване движенията на врата, както и леки телесни повреди, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област на главата, както и сътресение на мозъка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът съобрази възрастта на ищеца /51 год. възраст/,  характера, продължителността и интензитета на изпитваните от него болки и страдания. Съдът взе предвид факта, че в периода преди първата операция в болница „Токуда“ ищеца е бил почти напълно обездвижен, стоял почти винаги в хоризонтално положение, а непосредствено след операцията не можел да ляга и спял в седнало положение. Раздвижванията и опитите за вървене започнали 10-15 дни след операцията. След операцията започнало продължително и трудно възстановяване, като това бил дълъг, болезнен и бавен период. Месеци наред ищеца бил трудно подвижен, стоял основно в седнало положение, поради болките от операцията, като спял в същото положение. Бил безпомощен. Месеци наред имал нужда от чужда помощ за най-елементарни нужди като ходене до тоалетна, обличане, събличане, поддържане на хигиената. Самото раздвижване било много трудно и продължило месеци, с използване на проходилка и задължителна чужда помощ. Продължителността на обездвижването, прекарването на по-голямата част от времето в легнало положение, което продължило месеци, довело до влошаване на здравословното му състояние от основното му, съществуващо от преди инцидента, заболяване /болест на Бехтерев, характеризираща се с постепенно обездвижване и деформиране на гръбначния стълб/, тъй като невъзможността му да осъществява ежедневно определен двигателен режим в месеците след травмата и операцията е търпял допълнителни болки и страдания. Следва да се отчете факта и  че към момента /в хода на производството/ ищецът продължава да има оплаквания относно остатъчни неврологични проблеми в лявата ръка, изразяващи се в изтръпване, периодична болезненост и слабост, както и обща слабост в четирите крайника, различна от състоянието му преди травмата. Бързо се уморява, не може вече да кара колело и да върви дълго пеш. Съдът взе предвид и факта, че след изваждането на горния винт, прикрепващ титаниевата плака към тялото на втори шиен прешлен /по този начин е стабилизиран фрактурирания трети шиен прешлен/, се е образувала язва на меките тъкани в гълтача, покриващи металната плака. Язвата не зараствала вече почти една година, въпреки проведените антибиотични и други медикаментозни курсове, което създавало болезненост и значителен дискомфорт на ищеца. Променено е и психическото и емоционалното му състояние – станал мълчалив, затворен, подтиснат, вече не говорил и не споделял със съпругата си, за разлика от преди инцидента, когато бил весел, общуващ, с чувство за хумор.

Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 15000лв. 

С оглед възраженията на въззивника В., направени с въззивната жалба, следва да се отбележи, че формата на вината е неотносима към определяне размера на обезщетението за претърпените вследствие на деянието неимуществени вреди. Съдът подробно е посочил, кои факти са от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост, като формата на вината е ирелевантна в тази насока. Тя има значение за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя и съответно за прилагането на института на чл.78А от НК, както е направено в случая. Вината е и един от елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, но без значение от формата й.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 13.10.2009г., с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди:

Следва да се отбележи, че жалба в тази насока има само от „Бул Гейт“ ЕООД, гр.Сливен и то по отношение на наличието на предпоставките за ангажиране отговорността му по чл.49 от ЗЗД. В тази насока за наличието на такива важи изложеното по-горе и същото не следва да се преповтаря. По отношение на самите имуществени вреди, подлежащи на обезвреда, въззивният съд споделя напълно правните изводи на районния съд в тази насока. Безспорно е установено наличието на имуществена вреда, изразяваща се в направени разходи по лечението на ищеца. Размера на тези разходи е доказан от приетите по делото писмени доказателства и възлиза на сумата от 4530лв. От писмените доказателства е установена безспорно и причинната връзка между вредата и деянието, т.е. установено е безспорно, че тези разходи са направени във връзка с лечението на ищеца по повод увреждането на телесната цялост и здраве, увредени от процесното противоправно деяние. До този размер предявения иск против двамата ответници е основателен и следва да се уважи. Важи изложеното по-горе за допустимостта на солидарното им осъждане и за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността им за обезвреда.

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху това обезщетение следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 13.10.2009г.

Решението на СлРС, с което е уважена исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в резултат на непозволеното увреждане в размер на 4530лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди над присъдения от районния съд размер от 4530лв. до пълния претендиран размер от 5000лв. и в тази част същото е влязло в сила.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца съразмерна част от направените в производството разноски и е осъдил ответниците да заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК дължимата държавна такса и разноски за платено от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещо лице.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивните жалби – тяхната неоснователност, следва да се възложи на въззивниците, като те понесат своите разноски така, както са ги направили.

С отговора на въззивната жалба въззиваемият е направил претенция за присъждане на разноски в настоящото, но не е доказал такива, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока. 

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №643 от 17.07.2014г. по гр.д.№4156/2013г. на Сливенски районен съд в обжалваните части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                    2.