Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.11.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 524 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Г. в качеството й на пълномощник на Застрахователно дружество „Евроинс“АД от гр.С., бул.“Х. К.“ № * против решение № 688/2014г. по гр.д. № 1023/2014г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск против Община Сливен с правно основание чл.213 ал.1 вр. чл.208 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 522,00 лева, представляваща стойността на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение по щета, причинена на лекотоварен автомобил „Мерцедес“ В 200 ЦДИ с рег. № А 7470 КК. С обжалваното решение бил отхвърлен предявеният иск от въззивника с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за забава за периода от 21.06.2010г. до 30.08.2011г. в размер на 167,63 лева. Въззивникът е бил осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

         В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като противоречи на действителното правно положение. Съдът бил направил погрешни фактически констатации, а оттам и неправилни правни изводи. Съдът не бил обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, което било в противоречие с процесуалните норми. Въззивникът посочва, че свид.А. е потвърдил подписа си по представената по делото декларация за настъпило ПТП и че не е бил категоричен в това, че не е участвал в ПТП, а това водело до извода, че свид.А. е участвал в ПТП и е подписал надлежна декларация пред застрахователя. Тези факти, тълкувани заедно с обстоятелството, че по делото е представена декларация за настъпило ПТП, че А. е посочен в протокола за ПТП като управляващ пострадалия автомобил, както и че механизма на ПТП, който е описан в протокола за ПТП и в декларацията на А. от 11.02.2010г., е потвърден от извършената по делото авто-техническа експертиза, води до извода, че исковата претенция е основателна, тъй като е настъпило ПТП, от него са настъпили щети за застрахования автомобил, ПТП е било посетено от органи на КАТ, били са съставени необходимите документи, щетата е била надлежно декларирана и дължимата сума по застраховката изплатена изцяло. Жалбоподателят посочва, че никъде в представената по делото авто-техническа експертиза не се съдържа твърдение на вещото лице, че увреждането на предна дясна джанта не е в резултат на ПТП, както и че водачът е имал техническа възможност да предотврати осъществяването на ПТП. В заключение жалбоподателят посочва, че доказателствената сила на протокола за ПТП не е била оборена, а предявените искове, с оглед събраните по делото доказателства, са категорично доказани и са основателни. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове. Претендират се деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

         В законния срок по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск.Б., процесуален представител на Община Сливен. С него жалбата е оспорена като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Посочва се, че от страна на Община Сливен успешно е било проведено открито производство по оспорване истинността на протокола за ПТП, в резултат на което последният е бил изключен от доказателствата по делото и поради тази причина той нямал формална и материална доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице са се осъществили така, както се твърди в документа. Въззиваемата страна счита, че по делото не е доказано безспорно настъпването на произшествие, както и факта, че застрахованият автомобил е пострадал при такова произшествие, поради което е било дължимо изплащането на дължимото обезщетение по сключената между страните застраховка. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат присъдени деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

         С въззивната жалба и отговора по нея не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна не се представлява. В писмено становище до съда процесуалният й представител адв. Г. поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна Община Сливен се представлява от юриск. Б., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 13.08.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.08.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск за осъждане на ответника Община Сливен да заплати на ищеца ЗД „Евроинс“ АД сумата от 522.00 лв. главница, представляваща изплатено обезщетение за платени щети по настъпило ПТП в гр. Сливен и 167.63 лв. мораторна лихва, считано от 21.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба, законната лихва върху главницата след тази дата и разноските направени по делото.

За да установи основателността на своята претенция, застрахователното дружество е представило искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско“ на МПС от 11.02.2010г., декларация от Андрея Георгиев А. за настъпило ПТП, застрахователен договор № 0500149418 от 13.02.2009г. с краен срок 12.03.2010г. и протокол за ПТП № 1048104 от 11.02.2010г. 

От описаните по-горе доказателства се установява, че за процесния автомобил „Мерцедес В 200 ЦДИ“ с регистрационен № А 74-70 КК, собственост на фирма „Ружа“ ООД, гр. Сливен, е била сключена с ищцовото дружество застраховка „Каско“ на МПС. В срока на застраховката пред застрахователя е била декларирала настъпила материална щета по автомобила и същата е била изплатена на застрахованото лице.

От събраните по делото доказателства обаче и по-специално с оглед свидетелските показания на Андрея Георгиев А., категорично бе опровергано твърдението, че щетата по процесния автомобил е била настъпила вследствие на ПТП, което е настъпило на 11.02.2010г. Протоколът за ПТП е бил оспорен от ответната страна и съдът счита, че оспорването било проведено успешно вследствие на което то е било изключено от доказателствения материал. Свидетелят А. е категоричен, че той не е полагал подписа си в протокола за ПТП. Не е управлявал автомобила на датата, за която се твърди, че е настъпило ПТП и не е бил участник в ПТП. С оглед на изключване на този документ от доказателствата по делото /тъй като ищцовата страна не доказа по никакъв начин, че свидетелските показания на свидетеля А. не отговарят на обективната истина/, съдът не може да приеме, че е настъпило ПТП на 11.02.2010г., т.е., че е настъпило застрахователно събитие, по което ищецът е следвало да заплати необходимите обезщетения за възстановяване на щетите. С оглед на това е без значение обстоятелството, че според автотехническата експертиза, описаната в документите щета отговаря да е настъпила по начина, по който е отразена в тях.   

Тъй като не се уважава главния иск, не следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законна и мораторна лихва, предвид акцесорния й характер.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 300.00 лв.

По тези съображения, съдът   

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 688/08.08.2014 г. по гр.д. № 1023/2014г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“АД от гр.С., бул.“Х. К.“ № * да заплати на Община Сливен сумата от 300.00 /триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.