РЕШЕНИЕ №____________

гр. Сливен, 13.02.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 528 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от А.Д.А. против Прокуратурата на Република България, с която предявява обективно и кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 36 000лв., като претендират и законна лихва върху обезщетението считано от датата на приключване на наказателното производство – 08.10.2009г. с правна квалификация на предявените права е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, на които се основават предявените искове са следните:

В продължение на 6г. и 5 м. срещу ищецът е водено наказателно преследване за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК. Предварителното поризводство продължило почти единадесет месеца, след което е бил внесен обвинителен акт в РС – Котел, по който е било образувано НОХД № 37/04г., приключило с пирсъда № 144/06.12.2006г, с която ищецът е бил признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. По протест от РП-Котел делото е било образувано ВНОХД № 531/2007г. По описа на ОС - Сливен, приключило с решение № 155/02.01.2008г, с което делото е било върнато за ново разглеждан от друг състав на КРС. Новообразуваното дело с № 15/2008г. – започнало в съд. заседание на 24.06.2008г. и след няколко заседания приключило с присъда № 17/01.06.2009г, с която ищецът отново е бил признат за невиновен и оправдан. Оправдателната присъда отново е била протестирана от РП-Котел, а делото - изпратено за разглеждане от ОС-Сливен, който постанови решение № 110/08.10.2009г. по ВНОХД № 367/2009г., с което потвърдил присъдата на РС-Котел.

Описания ход на производството наложил множество съдебни заседания а освен това в с.з. на 05.10.2005г. е била променена мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“. Изпълнение на последната не е осъществено поради отмяната на определението за налагането и, т.к. неявяването на ищеца в качеството му на подсъдим е било по уважителни причин.

Към момента на  образуване на наказателното производство и привличането като обвиняем ищецът е бъл на 21 годишна възраст и предявеното тежок обвинение по чл.152, ал.1, т.2 от НК, което предвижда наказание „лишаване от свобода" за срок от две до осем години е променило коренно живота и психиката му. Пред него се очертала съвсем реалната възможност той да попадне в затвора за деяние, което не е извършил, а е бил във възрастта, в която изграждал себе си като личност и е започвал своето професионално развитие, чертаел планове за личностно поведение и създаване на свое собствено семейство.

Търпяните 6 години и 5 месеца процедури по НПК, свързани с качеството му на обвиняем и подсъдим, призоваването му от органите на досъдебното производство и съда, проведените множество на брой съдебни заседания, изменението на мярката за неотклонение в най-тежка (макар и неизпълнена) създадали изключително напрежение и тревожност у него и неговите близки, променил се характерът и поведението на ищеца. От спокоен и весел млад човек той станал затворен, тревожен, необщителен, напрегнат и отчаян човек, комуто предстои да влезе в Затвора, променило се изцяло житейското му развитие.

През всичките тези години (6г. и 5м.) образуваното наказателно производство е било пречка него да започне нормална работа. Особено в първите години, когато се водело досъдебното производство и делото е било внесено в РС – Котел с обвинителен акт, явявайки се на интервю за работа, фактът, че срещ него е имало наказателно преследване е било пречка за започване на такава. Ищецът не е можел да кандидатства и за работа в чужбина, тъй като не е имал възможност да напуска страната поради задължението му да се явява във всяко съдебно заседание и поради наложената му мярка „Подписка".

С образуването на наказателното производство е страдал, чувствал безсилие и онеправданост от институционалния тормоз, упражняван от прокуратурата, злепоставен е бил пред обществото, близките и приятелите, възпрепятстван е за професионалното му развитие и реализация, нарушено е общуването му с близки, познати и приятели. Наказателното производство се е отразило негативно и на здравословното му състояние - страдал от главоболие, задух, нарушен сън и високо кръвно налягане.

За всички близки и познати през целият този период е бил престъпник, изнасилвач, а поради бездействието на разследващите органи са били необходими 6г. и 5м. за да се докаже неговата невинност. Съдбата на един млад човек е била променена изцяло - без работа, без съпруга и деца и без възможност да потърси реализация в чужбина, където никой не го познава и няма да бъде третиран като „престъпник".

Висящото наказателно производство повече от 6 години направило невъзможно воденето на нормален живот. Живеел в постоянен страх от полицията и прокуратурата, защото наличието на образувано срещу него наказателно производство, го прави част от контингента на криминално проявените лица. Нежеланието да бъде назначен на работа от множество работодатели го озлобявало още повече и задълбочавало чувството му за безсилие. Виждайки как неговите връстници се реализират в живота, как пътуват по работа или за удоволствие в чужбина със семействата си, как са станали вече бащи и се радват на успехите на децата си, го тормозило и той се отчуждавал все повече и повече от околните. Бил неспособен да създава приятелства и да създава семейство, бил е социално осакатен, защото мисълта, че може евентуално да бъде осъден и да влезе в затвора, щяла да разруши живота на семейството му. Ищецът си поставил бариера в живота, със съзнанието, че никой не би искал за приятел или съпруг човек, върху който тежи едно неизвестно в своя изход наказателно преследване.

Живеел с минимални средства, които си изкаравал от съжалението на някой работодател, който го е наемал на временна работа и е разчитал на доходите на близките си, за да имаш покрив над главата.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 36 000 лв., като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в следствие на незаконното обвинение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2009г.

В отговора по чл. 131, ал.1 от ГПК на Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура –Сливен е въведено възражение за липса на доказателства и неоснователност на предявените искове; липса на фактическия състав на закона за ангажиране отговорността на прокуратурата с евентуално възражение за изключителна вина на ищеца или виновно допринасяне от негова страна за повдигане и поддържане на обвинението; Въведено е възражение за завишаване на претендирания размер с оглед принципа за справедливост и възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на главницата, така и на акцесорното вземане в размер на законната лихва за забава; В отговора на исковата молба са възпроизведени обстоятелствата, на които ищецът е основал предявените права и са оспорени като недоказани, без да са въведени допълнително различни обстоятелства в обосноваване на възраженията, вкл. във връзка с възражението за вина и принос на ищеца за настъпване на вредите.

В с.з. ищецът се явява лично и с представител по пълномощие – адв. Евг. М. от АК – Сливен, който от името на доверителя си поддържа предявените искове на посочените в исковата молба обстоятелства, които счита за доказани със събраните по делото доказателства. В писмено становище по същество излага анализ на свидетелските показания в подкрепа на твърденията в исковата молба. Излага допълнителни съображения досежно размера на предявения иск, като го обосновава с необходимата за същия период минимална издръжка на член от семейство.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва основателностт на предявените искове поради липсата на доказателства, като счита, че следва да бъдат отхвърлени и поддържа евентуално възражение за несправедливо завишаване в исковата молба на претендирания размер на причинените вреди. Позовава се на изключително краткия период от време през който е поддържано обвинението от 01.11.2005 г. до 28.04.2006 г., който срок се приема за разумен за провеждане и приключване на досъдебното производство. Поддържа, че липсват всякакви доказателства за разпространяване на данни от наказателното производство от страна на прокуратурата и още по-малко за разпространяването им в страната и чужбина и не са събрани доказателства за виновно поведение на служителите на прокуратурата. Относно провалената кариера на ищеца счита, че става въпрос за бъдещо несигурно събитие, като ищецът е следвало да ангажира доказателства за посочените длъжности които заема, както и фактите, които му дават основание да приеме, че ще се издигне. Счита, че не са събрани доказателства за опозоряване на неговото име, за влошаване на здравословното му състояние, нито за влошаване на неговата работоспособност. Поддържа, че ако хипотетично се приеме, че е претърпял някакви вреди , то това е станало изключително по негова вина предвид фактите установено в досъдебното производство, което освобождава държавните органи от отговорност съгласно чл. 5  ал.1 от ЗОДОВ.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства се установява следната фактическа обстановка:

Срещу ищеца А.Д.А. е водено наказателно преследване за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК. След продължилото 11 месеца предварително поризводство е бил внесен обвинителен акт в РС – Котел, по който е било образувано НОХД № 37/04г., приключило с пирсъда № 144/06.12.2006г, с която ищецът е признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. По протест от РП-Котел делото е било образувано ВНОХД № 531/2007г. По описа на ОС - Сливен, приключило с решение № 155/02.01.2008г, с което делото е било върнато за ново разглеждан от друг състав на КРС, т.к. с протестираната присъда ищецът е бил оправдан и признат заневиновен по обвинение, каквото не му е било повдигнато – чл. 152, ал. 2, г. 1 НК. След връщането му делото е образувано в НОХД № 15/2008г. – започнало в съд. заседание на 24.06.2008г. и след няколко заседания приключило с присъда № 17/01.06.2009г, с която ищецът отново е бил признат за невиновен и оправдан. Оправдателната присъда отново е била протестирана от РП-Котел, а делото – изпратено за разглеждане от ОС – Сливен, който постанови решение № 110/08.10.2009г. по ВНОХД № 367/2009г., с което потвърдил присъдата на РС – Котел.

В с.з. на 05.10.2005г. е била променена мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“. Изпълнение на последната не е осъществено поради отмяната на определението за налагането й, т.к. неявяването на ищеца в качеството му на подсъдим е било по уважителни причини.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното по отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди:

Преди делото ищецът А.А. бил тих, спокоен, весел човек, с добър и общителен характер. Бил е уважаван като работлив покрай репутацията на своя баща в село Ябланово, където е живеел с родителите си. Под влияние на повдигнатото обвинение неговите приятели и съселяни дали вяра на твърденията, че е извърши престъпление – изнасилване, като съмненията на хората били подсилени от факта на продължителността на делото. Това променило доброто отношение към него, т.к. в с. Ябланово хората като в малко населено място се познават и споделят в повече от обичайното и според свидетелите към е формирано особено силно отрицател социално и обществено отношение спрямо извършителите на деяния, засягащи половата неприкосновеност. Започнали са злословия по негов адрес и недоверие в твърденията му, че е невинен. Хората са спрели да го поздравяват и са започнали да го отбягват. Самите свидетели – И.Ч. и М.И., като негови приятели също са дали вяра на обвиненията и се сближили отново под влияние на съжалението към него и настъпилата в живота му самотност. Това го разстройвало много в емоционално отношение и е бил отчаян. Станал е затворен и постепенно също се е отдръпнал, като в случаите, когато е бил сприятели е говорил само за това, обсебен от страхове, че може да бъде несправедливо признат за виновен.

Относно твърденията за влошаване на здравословното състояние на ищеца, свидетелите посочват, че пиел лекарства против хипертония, а самият ищец им споделял, че е с влошено нервно състояние, главоболие, задух, нарушен сън.

От събраните по делото доказателства не може да се приеме за установен безспорно факта, че ищецът е останал реално без работа и доходи. Твърденията на свидетелите са, че са го виждали временно да работи като шофьор на камион, но от техните показания не може да се направи извод обоснован извод, дали това е единствената работа, чрез която е реализирал доходи, нито се съдържат данни относно причините за прекратяване на правоотношението, по което е бил нает, нито за конкретни случаи на явяване на интервю за предложена работа и още по- малко за причините, поради които евентуално е получавал отказ да бъде наеман, нито има данни по делото да е искал разрешение съгласно чл. 60 НПК от разследващите органи да напуска местоживеенето си, за да започне работа в чужбина.

В показанията на свидетелите също така не се съдържат данни, от които да се приеме за доказано, че ищецът е имал потенциална възможност за професионална  квалификация и реализация, нито за преустановяване или отказ за такава поради привличането му като обвиняем и подсъдим.

Свидетелите посочват, че момичетата в селото са почнали да отбягват ищеца, но същевременно няма данни за нито едно конкретно приятелство или опит от страна на ищеца да има такова с момиче с цел да създаде сериозна връзка и семейство. В показанията си св. И.Ч. посочва, че ищецът е имал приятелка, но заявява, че не може да каже, какво и как се е случило с тази връзка на ищеца.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е основателен частично – до размера от 6000 лв.

Предявения иск се квалифицира като такъв по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в сега действащата му редакция.

Специалният характер на така предявеният иск не изключва изискването на института на деликтната отговорност от общото гражданско законодателство, а именно и в съответствие с доказателствената тежест ищецът да докаже по надлежния ред всички предпоставки – настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от незаконните актове на държавата в лицето на ответниците като нейни органи.

Незаконността на действията на държавните правозащитни органи е установена и несъмнена с факта на постановената оправдателна присъда, което изпълва доказателствената тежест на ищеца относно тази предпоставка.

В изпълнение на доказателствената тежест на ищеца по делото се представиха достатъчно доказателства обосноваващи извод, че е претърпял неимуществени вреди. Несъмнено се установи по делото, че ищецът е претърпял в личен емоционален план негативни преживявания, предизвикали у него оправдано чувство за несправедливост от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, което за периода на извършване на действията по разследване и поддържане на обвинението е определяло липсата на самочувствие и самоувереност. През същия период е живял под напрежение и несигурност в доброто отношение на своите съселяни, близки и приятели, което е променило съществено неговия характер от добър, общителен и весел в затворен, отчужден нервен.

Неоснователно е възражението на Прокуратурата за погасяване на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по давност, поради изтичане на общия петгодишен давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД. Началният момент на давностния срок по чл. 110 от ЗОДОВ е момента, от който възниква правото на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и той съвпада с момента, в който влиза в сила окончателния съдебен акт – независимо на коя от инстанциите, от който следва като предпоставка извода за незаконност на обвинението. Решението, с което е потвърдена оправдателната присъда № 17/01.06.2009г.  по НОХД № 15/2008г. на РС – Котел е решение № 110/08.10.2009г. по ВНОХД № 367/2009г. по описа на ОС – Сливен. Иначе казано срокът на погасителна давност е запознал да тече от 08.10.2009г.

Изчисляването на срока, който се брои по години е легално определено в разпоредбата на чл. 60, ал.2 ГПК. Според тази разпоредба, срокът който се брои по години изтича в деня на последната година, който ден е съответен на деня в годината, от който е започнала да тече. Следователно петгодишния срок, започнал да тече от 08.10.2009г. е изтекъл на 08.10.2014г., като съгласно чл. 62 от ГПК последния ден на срока, за действие, което трябва да се извърши или да се представи нещо в съда, изтича в момента на изтичане на работното време.

Независимо, че цитираните разпоредби се отнасят за процесуалните срокове, същите разпоредби съгласно принципа за законност – установен в чл. 5 ГПК и чл. 46, ал. 2 ЗНА, при липсата на разпоредба, която легално да определя друг начин за изчисляване на сроковете, засягащи дадено материално право, следва съгласно трайно установената съдебна практика – ТР №3/05г. на ОСГК на ВКС, да намери приложение при изчисляване на давностнитете срокове относно погасяването на притезателни материални права.

Основателно е обаче, възражението за погасяване на предявения иск за заплащане на законната лихва за забава, а с оглед конкретните доказателства по делото е основателно и възраженията на ответника относно справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди съобразно критериите за справедливост установени в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

По въпроса относно справедливия размер е налице задължителна практика- т. 4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. В тях е прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

Предвид посоченото при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди няма място за критерий, какъвто е минималния статистически размер на издръжката за едно лице от домакинство. Според конкретните факти и обстоятелства, засягащи неимуществените блага и ценности на ищеца, засегнати от незаконността на обвинението дължимото обезщетение би могло да бъде както значително над, така и значително под размера на необходимата за съответния период издръжка на едно лице, но по съображения за справедливост приложението на подобен критерий по естеството си е оправдано само за определяне на определени имуществени вреди. Съобразяването му се свързва с настъпилите последици и/или разходи, засягащи правата и живота на ищеца, какъвто е примерно неговия евентуален разход или пропуснат доход – необходим за осигуряване на неговата издръжка или на трети лица, към които е задължен да дава такава, но подобен критерий няма място при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване принципите за избягване неоснователността на евентуално обогатяване.

На първо място, във връзка с няколкократното позоваване в исковата молба на обстоятелството, че обвинението е поддържано от Прокуратурата на Република България в продължение на 6г. и 5 м., съдът изрично е дал указания за отстраняване на недостатъци относно иска, основан на оплакване за нарушаване на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, произтичащо към момента на възникване на правото на този иск – 08.10.2009г. съгласно чл. чл. 5, ал. 4 от КРБ пряко от чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС, но по общия исков ред – чл. 49 ЗЗД във вр. с § 9 от ПЗР на ЗИЗОДОВ. Във връзка с тези указания ищецът чрез процесуалния си представител е уточнил изрично, че предявеният иск е единствено с оглед незаконността на обвинението, установена окончателно с влязлата в сила оправдателна присъда.

Следователно конкретната продължителност на срока следва да се съобрази единствено с оглед общия принцип – установен в чл. 45 ЗЗД, за репарация на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконността на обвинението.

Вредите, които произтичат като пряка и непосредствена последица за ищеца – установени с представените по делото гласни доказателства се изразяват в срив в емоционалното поведение на ищеца от весел, спокоен и уравновесен, в разсеян, напрегнат и притеснен за бъдещето си човек, както и в накърняване на репутацията му сред приятели и признати. Причината за така настъпилата промяна и за отрицателните емоционални и душевни преживявания с оглед показанията на свидетелите се разкрива в болезненото накърненото чувство за достойнство на пострадалия и опасенията от негова страна, освен за накърнената репутация, но и относно възможността при налагане на наказание „лишаване от свобода“, същият да бъде лишен от възможността да създаде семейство и да се грижи за него.

Във връзка с така установените вреди съдът намира, че е налице пряка причинно следствена връзка между незаконно поддържаното обвинение и тези вреди, изразяващи се в промяна на емоционалното и психическо състояние на ищеца, в следствие на накърненото достойнство и чест и разколебаване в неговата репутация до постановяването на оправдателна присъда.

Не се доказва по делото настъпването на такива значителни и тежки по степен вреди, каквито се поддържат в исковата молба относно възможността му да създаде семейство. Независимо от презумпцията за претърпени неимуществени вреди от незаконността на обвинението, размерът в който следва да се определи обезщетението, не може да почива на хипотетични предположение и е в зависимост от установяването на конкретни и реално възникнали обстоятелства в живота на ищеца.

Твърденията относно пропуска на ищеца с оглед младата възраст, в която е бил към момента на повдигане на обвинението и засягане на правото му да сключи брак и да създаде семейство, следваше да бъдат подкрепени с конкретни факти от неговия личен живот, каквито са примерно наличието на установена или действително вероятна интимна връзка с намерение за сключване на брак или възникване на конкретна и потенциална възможност в живота му да създаде връзка от такъв характер, които възможности да не са осъществени именно с оглед на обвинението. Подобни обстоятелства не се установиха по делото. В показанията на свидетелите се съдържат само най-общи твърдения, че момичетата в селото са избягвали да общуват с него поради влошената му репутация, следваща от вида на престъплението, в извършването на което е обвинен. Подобен индуктивен логически метод, обаче, не може да обоснове извод, че пропуска на ищеца в периода от 2003 – 2009г. да създаде семейство е пряка и непосредствена последица именно от незаконността на обвинението, надхвърляща последиците от накърняването на репутацията му в обществото като цяло и настъпили у него емоционален срив.

Същото се отнася и за твърденията относно пропуска да се развие професионално. По делото не се събраха никакви данни, относно наличието на потенциал за професионална и образователна квалификация, който да не е реализиран с оглед незаконността на обвинението.

Единствените конкретни данни в показанията на свидетелите са за това, че ищецът временно е работил като шофьор на камион и през повечето време е разчитал на временна работа за издръжката си и на възможностите на своите родители. Не се събраха никакви данни, обаче, ищецът да е кандидатствал за курс или за обучение над средната степен на образование, достъпът до които да са му отказани поради качеството му на обвиняем и подсъдим.

В показанията на свидетелите не се съдържат данни за кандидатстване от ищеца да постъпи и на определено работно място, назначаването на което да му е отказано, поради поддържането на обвинението от Прокуратурата за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т.2 НК. Още повече, че подобни вреди имат имуществен характер и по естеството си представляват пропуснати ползи. Доказването им изисква установяване на реални факти и действителни обстоятелства, касаещи наличието на обективна възможност ищеца да бъде наеман за работа, а не само на предполагаеми и хипотетични предположения с оглед неговата възраст и желания.

Не се установиха по несъмнен начин и твърденията в исковата молба за конкретно влошаване на здравословното състояние на ищеца. По делото не се представиха никакви доказателства за посещения от страна на ищеца пред общопрактикуващ лекар или специалисти в медицината, които да са извършил преглед, да са назначили изследвания и съответно да е проведено надлежно назначено лечение. Твърденията на свидетелите са косвени и базирани на личните оплаквания на ищеца, които също не нахвърлят вредите, подлежащи на обезщетяване с оглед установените отрицателни емоционални преживявания и промени в характера и поведението на ищеца.

Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съобразно вредите, които са доказани като реално претърпени по делото, съдът намира, че се съизмеряват с обезщетение в размер на 6000 лв., което определи към момента на възникване на правото на иск, изхождайки от общественоикономическите условия в страната в периода, през който са търпени.

От този момент - 08.10.2009г., би следвало да се присъди и лихва за забава, която има компенсаторен характер, но погасителния давностен срок на това притазание е три години и изтекъл към 08.10.2012г. съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което този иск следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в редакцията съгласно ДВ, бр. 43 от 2008 г. ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца разноските, които е направил по водене на делото, като тези – направени за заплащане на възнаграждение за един адвокат следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от предявения иск. Видно обаче от представения договор за правна помощ, в същия е отразено договореното възнаграждение в размер на 1 400 лв., но не е посочено, че е платено в брой и не е представен платежен документ, установяващ заплащането му по друг начин и/или на по-късен етап от производството пред настоящата инстанция до приключване на устните състезания.

С решение № 1092 по гр. д. № 1092/2011 г., III г. о., ВКС приема, че съгласно настоящата редакция на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ /ДВ бр. 43/2008 г./ и за разлика от предходната такава, при частично уважаване на иск по ЗОДОВ, ищецът не дължи държавна такса в размер на 4 % върху отхвърлената част от иска, както и направените деловодни разноски, в този смисъл и Определение № 4 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 254/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева.

Водим от гореизложеното съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Я., ул. „О.“ № * и съдебен адрес: гр. С., ул. „В.“ № *, ет. *, офис № *, чрез адв. Е.М., обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 17/01.06.2009г. по НОХД № 15/2008г. по описа на РС – Котел, потвърдена с решение № 110/08.10.2009г. по ВНОХД № 367/2009г. По описа на ОС – Сливен в размер на 6 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над този размер до пълния от 36 000 лв. като недоказан и неоснователен.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А.Д.А., ЕГН ********** в размер на 10 лв. (десет лева) за заплатената от него държавна такса и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат, поради липсата на доказателства за плащане.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред АпС – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: